Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 76

 

 

гр. София, 21.07.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря М.Б. и в присъствието на прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 64 по описа за 2016 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            „П.И.”  ООД, ЕИК. /към момента на завеждане на и.м., 01.04.2015 год. и до 06.04.2015 год. – ЕООД/ е предявил срещу О.К. обективно съединени искове :

            1. с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от           1 420 717.73 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение по чл.4, ал.1, т.1 от договор от 04.09.2009 год. за изработка с предмет „Инвестиционно консултиране, проектиране и създаване на готовност на О.К. за кандидатстване с проекти до максимално допустимия размер за финансиране, съгласно условията на Национална програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” за подобряване качеството на живот чрез : строителство, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, в населените места : с. Г., с. Д. и с. О., находящи се на територията на О.К.” и

            2. с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 200 000 лева – за заплащане на сумата от 200 000 лева, съставляваща част от мораторна неустойка в общ размер на 15 059 608.02 лева, дължима на осн. чл.9, ал.2 от горния договор за забава в плащането на възнаграждението на изпълнителя за периода от 13.03.2012 год. до 01.04.2015 год.

            Увеличение на исковете – от 15 000 лева на 1 420 717.73 лева за иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД и от 12 500 лева на 200 000 лева за частичния иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД, е допуснато в с.з. на 13.04.2016 год. по гр.д. № 234/2015 год. на РС – Костинброд – съдът, пред който исковете са били предявени. С определение от същата дата производството по делото пред КРС е било прекратено и същото – изпратено по подсъдност на СОС.

            Ищецът не е направил искане за присъждане на законна лихва върху сумата, предмет на първия иск. Искането за присъждане на законна лихва върху сумата, предмет на частичния иск за неустойка /считано от предявяването му до окончателното заплащане/, е оттеглено с нарочна молба от 18.05.2015 год., като не е заявено повторно от ищеца по реда на чл.214, ал.2 от ГПК до приключване на производството пред настоящата инстанция.

            Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че след класирането му на първо място в проведената процедура по ЗОП сключил с ответника договор от 04.09.2009 год. за изработка с предмет „Инвестиционно консултиране, проектиране и създаване на готовност на О.К. за кандидатстване с проекти до максимално допустимия размер за финансиране, съгласно условията на Национална програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” за подобряване качеството на живот чрез : строителство, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, в населените места : с. Г., с. Д. и с. О., находящи се на територията на О.К.”.

Твърди, че съгласно условията на договора е следвало да извърши дейност по анализ на нуждите от строителство, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи в с. Г., с. Д. и с. О., находящи се на територията на О.К. както и дейност по проучване и проектиране, като тези дейности са описани по приоритети в приложение към договора, представляващо график на дейностите, съставляващ част от документацията по проведената обществена поръчка.

Твърди, че качествено и в срок престирал дължимото по договора и работата била приета, за което му били издадени от ответника два броя референции за добро изпълнение – референция за консултантските услуги и референция за проектантските услуги. Твърди, че изпълнил всички свои задължения по договора и графика на дейностите, обективирано в изрични приемателни протоколи, доклади и др.

Твърди, че на 12.12.2011 год. между ответника и ДФ „З.” – Разплащателна агенция /по-долу – ДФЗ – РА/ бил сключен договор за отпускане на финансова помощ – № 23/321/00843 по Мярка 321 – „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., с който са одобрени проектите и разходите за реконструкция – рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д. – запад, север и юг, като одобрените разходи били в размер на                          5 109 316 лева, включващи разходи за строителство, строителен надзор, оценка за съответствието на инвестиционните проекти и информационни билбордове, като копие от договора било връчено на ищеца по негово искане на 12.12.2011 год. от ДФЗ – РА.

Твърди, че на 20.12.2011 год. предал на ответника необходимите документи по договорената и описана в графика дейност – „Отчитане на дейностите и подготовка на заявления за плащания”, които били приети без забележки.

Твърди, че е налице признание на ответника за дължимите му суми, което е извършено с подписване от негова страна на четири броя сметки за дължими суми от 13.08.2010 год., в които са конкретизирани стойностите на разходите за услугите, като всяка от тези сметки била придружена от проформа-фактури, издадени от ищеца, както следва : сметка за сумата от 353 306 лева, ведно с проформа-фактура № 4/02.03.2012 год.; сметка за сумата от 359 407.38 лева, ведно с проформа-фактура № 5/02.03.2012 год.; сметка за сумата от 360 865.89 лева, ведно с проформа-фактура № 6/02.03.2012 год. и сметка за сумата от 110 352.17 лева, ведно с проформа-фактура № 7/02.03.2012 год.

Твърди, че с писмо от 10.02.2012 год. поискал от ответника информация за извършено авансово плащане от страна на разплащателния орган, което представлява условие по чл.4, ал.1, т.1 от договора за заплащане на първа част от възнаграждението в размер на 70 % от одобрените от ответника разходи за консултиране, проучване, проектиране и предпроектни проучвания. Сочи, че сам установил от интернет-страницата на ДФЗ – РА, че въз основа на заявка за авансово плащане № 23/321/00843/1/01 общината е получила авансово плащане от агенцията по цитирания по-горе договор за безвъзмездна помощ.

Твърди, че ответникът е в забава от 13.03.2012 год. в плащане на дължимите суми по чл.4, ал.1, т.1 от договора, след като с писмо от 02.03.2012 год. надлежно бил поканен с четири отделни покани за плащане, в които са описани отделните суми, представляващи 70 % от одобрените от О.К. разходи за консултиране, проектиране и предпроектни проучвания за всеки конкретен проект.

Твърди, че общата сума на задълженията на ответника към него по чл.4, ал.1, т.1 от договора възлиза на 1 183 931.44 лева без ДДС или 1 420 717.73 лева с ДДС. Сочи, че плащане му било отказано от ответника с обяснението, че от разплащателната агенция е отказано финансиране.

Твърди, че ответникът му дължи и мораторна неустойка в общ размер на 15 059 608.02 лева, дължима на осн. чл.9, ал.2 от договора за забава в плащането на възнаграждението за периода от 13.03.2012 год. до 01.04.2015 год. Сочи, че размерът на неустойката бил договорен като 0.1 % от просрочените суми за всеки от първите тридесет календарни дни, а след изтичане на този срок – в размер на              1 % дневно.

Ответникът оспорва предявените искове, като твърди, че няма изпълнение по договора. Посочва, че няма договорена промяна на условията по договора от 04.09.2009 год., която да предвижда освобождаване на ищеца от задължение да изработи идейни проекти, като неизработването им представлява намаление на обема на работа.

Твърди, че от страна на ищеца не е изпълнено задължението му по договора да предаде на възложителя всички проекти и продукти, изготвени в изпълнение на договора, което е създало затруднения при реализиране на обществени поръчки с предмет „Реконструкция и рехабилитация на вътрешната водопроводна мрежа в с. Д.”. Въпреки че копия на документите му били представени от разплащателния орган, невъзможността за представяне на оригиналите на техническата документация на участниците в обществената поръчка, открита с Решение № 133/22.02.2012 год., е довело до прекратяване на същата. Твърди, че получените от разплащателния орган средства впоследствие били върнати ведно с дължимата лихва – поради невъзможност за изпълнение на клаузите по договора за безвъзмездна помощ, което било обусловено от неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

Твърди неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да изпълни и предаде на ответника цялата изработена документация, което му е необходимо за участие в процедурата по безвъзмездно финансиране, както пред разплащателния орган, така и при провеждане на процедурите по възлагане на обществена поръчка.

Твърди, че от страна на разплащателния орган е постановен отказ от финансиране на проектите, отнасящи се до дейности в с. Г. и с. О., като посочва, че основание за този отказ е неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца, включително и да предаде на ответника окончателните, преработени варианти на техническата документация. Твърди, че горното е видно и от приложението към договора от 12.12.2011 год. за частично финансиране на проекта за с. Д.. Счита, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, видно и от необходимостта от доработване на проекта за това населено място.

Счита, че по договора не е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника, след като не се е сбъднало бъдещото несигурно събитие – одобрение от ДФЗ – РА , поради което не дължи и претендираната от ищеца неустойка.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

                Видно от представения с исковата молба договор от 04.09.2009 год., сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител /приложение № 2, том І към и.м./, „П.”  ЕООД приел да извърши дейности по възложена му с решение № 757/21.07.2009 год. обществена поръчка с предмет „Инвестиционно консултиране, проектиране и създаване на готовност на О.К. за кандидатстване с проекти до максимално допустимия размер за финансиране, съгласно условията на Национална програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” за подобряване качеството на живот чрез : строителство, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, в населените места : с. Г., с. Д. и с. О., находящи се на територията на О.К.”.

            Общата цена на договора за изработка била договорена в размер на 1 955 830 лева /чл.3/, платима на пет етапа /чл.4, ал.1/. Първото частично плащане било договорено в размер на 70 % от одобрените разходи за консултиране, проектиране и предпроектни проучвания за всеки конкретно одобрен проект, платимо след одобрение на възложителя от Разплащателната агенция, удостоверено с подписване на договор за подпомагане и след получаване на първото авансово плащане от Разплащателна агенция, но не повече от стойността на авансовото плащане /чл.4, ал.1, т.1/.

            С чл.9, ал.2 от договора страните договорили мораторна неустойка при забава в плащането на възнаграждението на изпълнителя, дължимо от възложителя, както следва : в размер на 0.1 % дневно върху просрочените суми за всеки от първите тридесет календарни дни, а след изтичане на този срок – в размер на 1 % дневно.

Видно от представените с и.м. 4 бр. сметки за дължими суми от 13.08.2010 год. /приложения № 119-122, том VІІІ към и.м./, със същите възложителят и изпълнителят констатирали дължимостта на следните суми за проектиране, консултиране и предпроектни проучвания по заявления № № 1-4 за подпомагане на подпроекти по договора за населените места с. Д. – запад, север и юг /заявление № 1/, с. Г. /заявление № 2/, с. О.– ниска зона и с. Д. – изток /заявление № 3/ и с. О.– висока зона /заявление № 4/ :

            - по заявление за подпомагане № 1 /подпроекти реконструкция/ рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село Д. – запад, север и юг/ – общо 504 722.86 лева без ДДС,

- по заявление за подпомагане № 2 – общо 513 439.12 лева без ДДС,

- по заявление за подпомагане № 3 – общо 515 522.70 лева без ДДС и

- по заявление за подпомагане № 4 – общо 157 645.96 лева без ДДС.

            Видно от представения с и.м. приемо-предавателен протокол от 20.12.2011 год. /приложение № 95, том VІІІ към и.м./, в изпълнение на задълженията си по т.19 от Графика на дейностите : „Отчитане на дейностите и подготовка на заявления за плащания”, ищецът предал, а ответникът приел без забележки документация на хартиен и електронен носител, изготвена от изпълнителя по чл.1, ал.2, т.2а от договора – „Основен предмет”, включваща инструкция за откриване на специална извънбюджетна разплащателна сметка, проект на заявка за авансово плащане на хартиен носител, проект на решение на общински съвет на хартиен носител, проект на запис на заповед на хартиен носител, списък на планираните обществени поръчки на хартиен носител, описателен документ на хартиен носител и електронен носител, съдържащ изготвените проекти на документи.

            Видно от изисканите от съда по реда на чл.192, ал.1 от ГПК книжа от ДФ „Земеделие”, с писмо изх. № 02-1100/786 от 26.10.2015 год. фондът сочи, че по проектни предложения № № ИД – 23/321/00847, ИД – 23/321/00844 и ИД – 23/321/00846 /съответстващи на гореизброените заявления за подпомагане № 2, 3 и 4/, проектите били отхвърлени, респ. по същите не са сключени договори за безвъзмездно финансиране с О.К. по мярка 321. По проектно предложение № ИД – 23/321/00843 от 23.09.2010 год. с наименование „Реконструкция/рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д. – запад, север и юг” не са констатирани нередности и бил сключен договор за отпускане на финансова помощ мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” в размер на 5 109 316 лева. По договора било извършено авансово плащане в размер на 2 554 658 лева. На 10.06.2014 год. О.К. е депозирала искане за прекратяване на договора по взаимно съгласие и същият е бил прекратен на 28.10.2014 год.

            От представените от ответника с отговора на и.м. писмени доказателства се установява, че горното авансово плащане по договора между общината и ДФ „Земеделие” в размер на 2 554 658 лева е било извършено на 29.12.2011 год. – наредено с банков превод по сметка на ответника в „У.” АД.

            С четири отделни покани за плащане – всички с общ вх. № № 70-00-33/02.03.2012 год. по описа на О.К. /приложения № 104-107, том VІІІ към и.м./, ищецът поканил ответника да му заплати дължимите на осн. чл.4, ал.1, т.1 от договора суми, съставляващи 70 % от одобрените разходи за консултиране, проектиране и предпроектни проучвания за всеки конкретен проект по заявления за подпомагане № 1-4, както следва :

            - по заявление за подпомагане № 1 /подпроекти реконструкция/ рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село Д.– запад, север и юг/ – общо 423 967.20 лева с ДДС,

- по заявление за подпомагане № 2 – общо 431 288.86 лева с ДДС,

- по заявление за подпомагане № 3 – общо 433 039.07 лева с ДДС и

- по заявление за подпомагане № 4 – общо 132 422.61 лева с ДДС.

            С всяка от поканите бил даден 10-дневен срок за плащане на дължимите суми, като към всяка от тях е приложена и проформа фактура /№ № 4, 5, 6 и 7, всички от 02.03.2012 год./.

            По делото не се спори, че ответникът не е извършил плащане по нито една от горните проформа-фактури.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

            Първият предявен иск – с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, е доказан отчасти по основание и размер – до 423 967.20 лева от общ размер на претенцията /с допуснатото увеличение/ от 1 420 717.73 лева.

            Сключеният между страните договор за изработка от 04.09.2009 год. не е нито прекратен с изтичане на срок или по съгласие на страните, нито развален от изправна по същия страна, поради което е в сила и понастоящем и обвързва възложителя и изпълнителя относно изпълнението на поетите от всяка страна насрещни задължения. Във връзка с възраженията на ответника, че по договора е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, което било довело до последващо прекратяване на сключения договор за отпускане на финансова помощ № 23/321/00843 /относно подпроект „Реконструкция – рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д. – запад, север и юг”/ и връщане на авансираното по него на разплащателната агенция, респ. довело до невъзможност за сключване на последващи договори между общината и ДФ „З.” по останалите три подпроекта, следва да се отбележи, че в този случай, ако ответникът намира себе си за изправна страна по договора, е могъл да го развали по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 от ЗЗД. Доколкото горното не се твърди и не се установява, разпоредбите на договора, вкл. тези на чл.4, ал.1, т.1 и чл.9, ал.2, са в сила и към момента.

            Претенцията на ищеца за заплащане на част от дължимото му възнаграждение по договора – това по чл.4, ал.1, т.1, не е обусловено от пълното изпълнение на договорните му задължения за предаване на изработеното в цялост, както твърди ответника – затова частичното плащане по горната разпоредба е първото от общо пет и изискуемостта му настъпва със сбъдването на две кумулативни условия :

- одобрение на възложителя от разплащателната агенция, удостоверено с подписване на договор за подпомагане и

- получаване на първото авансово плащане от разплащателна агенция.

Горните две условия са се сбъднали към 29.12.2011 год.

Първото междинно /частично плащане/ по чл.4, ал.1, т.1 от договора, уговорено в размер на 70 % от одобрените разходи за консултиране, проектиране и предпроектни проучвания за всеки конкретно одобрен проект, но не повече от стойността на авансовото плащане от ДФЗ – РА, не е обусловено от изпълнението в цялост на договорните задължения на изпълнителя, вкл. за предаване на изработено по договора в оригинал на хартиен и електронен носител, каквито доводи излага ответника. Самият договор в чл.1, ал.2, т.1 и в чл.1, ал.2, т.2 разграничава предмета на изпълнение като основен /дейностите по чл.1, ал.2, т.1, б.„а” – б.„и”/ и допълнителен /дейностите по чл.1, ал.2, т.2, б.„а”, които следва да се извършат след изпълнение на основния предмет/; поради тази причина и само изпълнението на основния предмет на договора е ограничено със срок /49 дни – чл.2/. Извън основния предмет на договора напр. е „консултирането, свързано с отчитане на дейността по проекта до крайното му изпълнение”, което ясно сочи, че страните са регламентирали етапи на изпълнение до крайното такова на договора за изработка, за които етапи са договорили междинни – частични възнаграждения.

Към 13.08.2010 год., датата на подписване от страна на възложителя и изпълнителя на четирите сметки за дължими суми за проектиране, консултиране и предпроектни проучвания по заявленията за подпомагане на подпроекти по договора за населените места с. Д. – запад, север и юг /заявление № 1/, с. Г. /заявление № 2/, с. О. – ниска зона и с. Д. – изток /заявление № 3/ и с. О.– висока зона /заявление № 4/, е налице недвусмислено признание на ответника за извършеното до момента от изпълнителя по договора, в частта му „Основен предмет”. Конкретно по заявление за подпомагане № 1 /подпроекти реконструкция/рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село Д. – запад, север и юг/ констатираните от страните като дължими суми са в общ размер на 504 722.86 лева без ДДС или 605 667.43 лева с ДДС, като 70 % от последната сума възлиза на 423 967.20 лева.

На следващо място, видно от писмо изх. № 02-1100/786 от 26.10.2015 год. на ДФ „З.”, същото удостоверява сключването по  проектно предложение № ИД – 23/321/00843 от 23.09.2010 год. с наименование „Реконструкция/ рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д.– запад, север и юг” на договор за отпускане на финансова помощ мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” в размер на 5 109 316 лева. По заявлението не са констатирани нередности – противно на соченото от ответника, договорът бил сключен и по същия на 29.12.2011 год. било извършено авансово плащане в размер на 2 554 658 лева – с което е изпълнен в цялост фактическия състав на по чл.4, ал.1, т.1 от договора за заплащане на първата част от възнаграждението в размер на 70 % от одобрените от ответника разходи за консултиране, проучване, проектиране и предпроектни проучвания за този конкретен подпроект, възлизащо на 423 967.20 лева. Няма никакво отношение към спора, че впоследствие О.К. е депозирала искане за прекратяване на договора по взаимно съгласие и същият е бил прекратен на 28.10.2014 год., а авансираното по него – върнато; горното, както се посочи по-горе, би имало отношение към спор между страните относно последиците при развален, респ. прекратен договор, но прекратяването на договора за отпускане на финансова помощ не рефлектира но никакъв начин върху действието на договора за изработка.

            Във връзка с възражението на ответника, че ДФЗ – РА не била одобрила проекта в частта му за направените от изпълнителя разходи за консултиране, проучване, проектиране и предпроектни проучвания, следва да се разграничи следното : междинното плащане, дължимо от възложителя по чл.4, ал.1, т.1, не е такова само за разходи по изпълнението, а за същинско възнаграждение по смисъла на чл.258 от ЗЗД, което, доколкото не е уговорено друго /чл.259 от ЗЗД/, включва и разходите по изработката. Горното ясно е видно от препратката на чл.4, ал.1, т.1 към чл.3 /цена на договора/ – частичното плащане на сумата е отнесено като част от дължимото възнаграждение на изпълнителя за изработеното, лимитирано в размер на 1 955 830 лева без ДДС. Нещо повече, сборът на процентите по първите четири междинни плащания по чл.4, ал.1, т.1-4, е общо 98 %, като при всяко последващо плащане се сочи, че е в размер на „% от договорената сума по чл.3 за одобрен обект”, т.е. процент от договорената сума за възнаграждение на изпълнителя. Последното, пето плащане, е за разликата до пълния договорен размер на възнаграждението, като, без същото да е фиксирано, е очевидно в размер на 2 %.

От изложеното е видно, че за конкретно одобрения проект по проектно предложение № ИД – 23/321/00843 от 23.09.2010 год. с наименование „Реконструкция/рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д.– запад, север и юг”, за който е бил сключен договор за безвъзмездно финансиране с О.К. по мярка 321 и по който е било извършено авансиране от разплащателна агенция, възложителят по договора дължи на изпълнителя първото междинно плащане по чл.4, ал.1, т.1 от договора, което възлиза на 70 % от одобрените разходи за консултиране, проучване, проектиране и предпроектни проучвания за този конкретен подпроект – 70 % от 605 667.43 лева с ДДС или на 423 967.20 лева. Изискуемостта на задължението на ответника за заплащането е настъпило на 29.12.2011 год., датата на авансовото плащане от ДФЗ – РА и не е предпоставена от връчването на последващата покана за плащане, входирана от ищеца с вх. № № 70-00-33/02.03.2012 год. в деловодството на общината.

            По отношение на останалите три проектни предложения до ДФЗ – РА – № ИД – 23/321/00847, № ИД – 23/321/00844 и № ИД – 23/321/00846 /съответстващи на гореизброените заявления за подпомагане № 2 /с. Г./, № 3 /с. О. – ниска зона и с. Д.– изток/ и № 4 /с. О. – висока зона/ бе установено, че проектите са били отхвърлени при разглеждането им от ДФЗ – РА и по същите не са сключени договори за безвъзмездно финансиране, респ. авансово плащане по такива договори не е извършено. От горното следва, че за тези три подпроекта не се е изпълнил фактическия състав на чл.4, ал.1, т.1 и по същите не е дължимо първото междинно плащане. В случая е без всякакво значение причината, поради която договори между ДФ „З.” и О.К. не са били сключени за тези подпроекти – по вина/бездействие на общината, респ. по други обективни причини. И тук следва да се отбележи, че ако ищецът намира себе си за изправна страна и в тази част на изпълнение на договора, а договорът не се изпълнява поради бездействие на ответника – възложител, може да развали същия и да търси обезщетение за неизпълнението му. Докато договорът между страните обаче все още е в сила, междинното възнаграждение по чл.4, ал.1, т.1 ще стане изискуемо едва след кумулативното сбъдване на двете условия на договорната разпоредба, цитирани по-горе – което не се е осъществило за тези три /от общо четири/ подпроекта по договора.

Поради изложеното съдът следва да осъди на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата от 423 967.20 лева, съставляваща незаплатено първо междинно възнаграждение по чл.4, ал.1, т.1 от договора от 04.09.2009 год. /дължимо за подпроект „Реконструкция/рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в с. Д. – запад, север и юг”/, като отхвърли иска за разликата до пълния му предявен размер /с допуснатото увеличение/ от                              1 420 717.73 лева.

 

Вторият предявен като частичен иск – с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи до частично предявения му размер от 200 000 лева при общ дължим размер на неустойката от 4 527 967.65 лева.

Забавата на възложителя при заплащане на междинното възнаграждение за изпълнителя по чл.4, ал.1, т.1 от договора за първия от подпроектите /с. Драговищица – запад, север и юг/, възлизащо на 423 967.20 лева, е настъпила с настъпване на падежа на задължението, 29.12.2011 год., за което бяха изложени доводи горе. Независимо от същото, ищецът е поканил надлежно ответника и му е дал 10-дневен срок за изпълнение на това задължение, който срок е изтекъл на 12.03.2012 год. Поради изложеното и съобразно диспозитивното начало /претендираният от страната период на неустойката/ началният срок на начисляването на неустойката по чл.9, ал.2 от договора, е този, сочен в исковата молба – 13.03.2012 год.

За времето от 13.03.2012 год. до 12.04.2012 год. /30 календарни дни/ дължимата неустойка е в размер общо на 12 719.10 лева /0.1% на ден от 423 967.20 лева = 423.97 лева на ден х 30 дни = 12 719.10 лева/; за времето от 12.04.2012 год. до 01.04.2015 год. /1 065 дни/ дължимата неустойка е в размер общо на 4 515 248.55 лева /1 % на ден от 423 967.20 лева = 4 239.67 лева на ден х 1 065 дни = 4 515 248.55 лева/, поради което общият дължим размер на неустойката за периода от 13.03.2012 год. до 01.04.2015 год. е 4 527 967.65 лева, а не 15 059 608.02 лева, както е заявен в исковата молба. Доколкото обаче искът е предявен като частичен за 200 000 лева, то същият следва да бъде уважен до този предявен размер и ответникът да се осъди да заплати на ищеца тази сума – при обща дължима сума по иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД от 4 527 967.65 лева.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 44 246.90 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете – от удостоверени по делото разноски в размер на 114 928.69 лева /внесена ДТ в размер на 64 828.69 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 50 100 лева/.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 3 505.40 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете – от удостоверени по делото разноски в размер на 5 700 лева /заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство/.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на „П.И.”  ООД, ЕИК .сумата от 423 967.20 лева /четиристотин двадесет и три хиляди деветстотин шестдесет и седем лв. и двадесет ст./, съставляваща незаплатено възнаграждение по чл.4, ал.1, т.1 от договор от 04.09.2009 год. за изработка с предмет „Инвестиционно консултиране, проектиране и създаване на готовност на О.К. за кандидатстване с проекти до максимално допустимия размер за финансиране, съгласно условията на Национална програма за развитие на селските райони по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” за подобряване качеството на живот чрез : строителство, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, в населените места : село Г., село Д.и село О., находящи се на територията на О.К.”, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 1 420 717.73 лева.

            ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на „П.И.”  ООД, ЕИК .сумата от 200 000 лева /двеста хиляди лв./, съставляваща частично предявена претенция за мораторна неустойка в общ размер на 4 527 967.65 лева, дължима на осн. чл.9, ал.2 от горния договор за забава в плащането на възнаграждението на изпълнителя за периода от 13.03.2012 год. до 01.04.2015 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на „П.И.”  ООД, ЕИК . сумата от 44 246.90 лева /четиридесет и четири хиляди двеста четиридесет и шест лв. и деветдесет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ЗЗД „П.И.”  ООД, ЕИК .да заплати на О.К. сумата от 3 505.40 лева /три хиляди петстотин и пет лв. и четиридесет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :