ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 862
гр.
Плевен, 23. 06. 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, Тричленен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА
адм. дело №247/2021г. по описа на
Административен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по адм. дело №241/2021г. по
описа на АдмС- Плевен, е образувано по жалба от ФОНДАЦИЯ „ВЪРХОВЕНСТВО НА
ЗАКОНА“, ЕИК ***8, представлявано от Ю.Н., чрез
адв. И.Я., против разпоредбите на чл. 4б, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет-
Левски, като противоречаща на чл. 8 от ЗНА. Посочва се, че
оспорените норми механично възпроизвеждат текста на чл.8, ал.8 и ал.9 от ЗОС, като по този начин не се доуреждат обществени отношения, а само се
възпроизвеждат. Посочва се, че с оспорените норми от Наредбата се уреждат
същите обществени отношения, които са регулирани с цитираните норми от ЗОС. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорените разпоредбите на чл. 4б,
ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Общински съвет- Левски. В жалбата се излагат твърдения
относно допустимостта на депозираната жалба, като се твърди, че съобразно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконовите нормативни актове,
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или закони интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от тях. Сочи, че очертаните от
учредителите на фондацията цели и средства за тяхното постигане са пряко
свързани с осъществяване на дейност по реализиране на гражданския контрол върху
законосъобразността на издадените от общинските съвети подзаконови нормативни
актове. Позовава се и на разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК.
По делото, от страна на ответника, е
депозирана в цялост преписката по оспорената Наредба.
Настоящият съдебен състав, като се запозна с
административната преписка и изложените в жалбата твърдения, намира жалбата за
недопустима, като подадена от лице без правен интерес по следните съображения:
Съобразно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт, имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Разпоредбата е в съответствие с нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която предвижда възможност за съдебно обжалване на всички административни актове от
гражданите и юридическите лица, но също въвежда като необходимо условие тези
актове да ги засягат. В този смисъл, абсолютна процесуална предпоставка за
съдебно обжалване на нормативните
административни актове е наличието на
правен интерес за това. По правната си същност, нормативният административен
акт може да засегне широк кръг правни субекти в определена сфера, което от своя
страна определя и кръгът на лицата, които могат
да го обжалват- само тези лица, чиито права актът засяга или би могъл да
засегне. Съобразно даденото тълкуване с ТР №2/12.02.2010 г., по тълк. д. №4/2009г.
на ВАС, съсловните /браншовите/
организации и другите ЮЛНЦ, могат да оспорват подзаконови нормативни актове,
при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са
създадени; могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите,
когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или
законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният
интерес на организациите следва да е
непосредствен, тъй като се извлича от правния интерес на
членуващите в тях лица. Самото ТР само по себе си дава тълкуване на правния интерес на организации в определена област- съсловни
/браншови/, а не на организациите в обществена полза като
цяло, като каквато е регистрирана настоящата фондация.
Съдът приема, че е правният интерес на ЮЛ от оспорването следва да е пряк,
личен и непосредствен- за защита на негови права и интереси, в случай, че съответния
НА засяга неговата правна сфера.
Безспорно е по делото, съобразно служебно
изготвената справка от ТР, че жалбоподателя ФОНДАЦИЯ „ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА“,
ЕИК ***, е ЮЛНЦ за извършване на
дейност в обществена полза. В справката подробно са описани и целите на
Фондацията, които в общи линии разписват
всеобхватен контрол върху подзаконовите нормативни актове. Съдът приема, че
целите на Фондацията обаче, не обосновават наличие на правен интерес от
оспорването на посочените норми от Наредба №4 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Левски, а още
по- малко обосновават съществуването на правен интерес по принцип от оспорването
на ПНА, с оглед на изложеното по- горе. Във всички случаи, когато гражданите и
организации атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове,
те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права
или законни интереси. /арг. решение №5/04.2007г. по к.д. № 11/2006г. на КС/,
което да обоснове правният им интерес от оспорването. Следва да се посочи също,
че публичната функция по контрол на
законността е предоставена на
държавните органи и произтича от мандата им и оправомощаването им от Конституцията и законите, а
правото на защита не е публична функция.
На основание гореизложеното, и на плоскостта
на преценката на целите на Фондацията, съдът приема, че оспорените разпоредбите
на чл. 4б, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Левски, не засягат или биха
засегнала пряко и непосредствено жалбоподателя. В случая Фондацията нито
твърди, нито сочи доказателства за такова засягане, като обосновава правния си
интерес с целите си на ЮЛНЦ за всеобхватен контрол, което съдът
приема, че е в противоречие с нормата на чл. 186, ал.1 от АПК. Следва да се
посочи също, че надзор за законност върху дейността на
администрацията, без обосноваване на личен, пряк и непосредствен правен интерес
може да упражнява само Прокуратурата, по арг. чл. 127, т.5 от Конституцията на
Република България. Конституционно правомощие на Прокуратурата е предприемане
на действия за отмяна на незаконосъобразни актове, поради което, ако Фондацията
счита, че е налице незаконосъобразност на посочените разпоредбата от Наредба
№4, има възможността да сезира Прокуратурата.
На основание гореизложеното,
следва депозираната жалба на ФОНДАЦИЯ „ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА“, против
разпоредбите на чл. 4б, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Левски,
следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, а
производството по делото- прекратено. /в т. см. Определение №5549/13.05.2020г. по адм. д. №3839/2020г. по описа на ВАС, Определение №6174/23.04.2019г. по
адм. д. №3590/2019г. по описа на ВАС,
Решение №1340/31.01.2019 г. по адм. д. №9512/2017г. по описа на ВАС, Решение №8154/31.05.2019г. по адм.
д. №235/2018г. по описа на ВАС,/.
Водим от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На
основание чл.196, вр. чл.159, т.4 от АПК, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ФОНДАЦИЯ „ВЪРХОВЕНСТВО
НА ЗАКОНА“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район „К.“, бул. „Д. Г.“ №, представлявана от
председателя Ю.П.Н., чрез адв. И.Я., против разпоредбите на чл. 4б, ал.1 и ал.2
от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Общински съвет- Левски, като НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен
интерес и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №247/2021г. по описа на
Административен съд-Плевен.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба, в 7- мо дневен срок от съобщението, пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/