Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
04.03.2021 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХV
състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
При секретаря
Станка Журналова, като разгледа докладваното АД № 3000 по описа за 2020
г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „К. 91“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул. „Велико Търново“ № 12,
представлявано от Й.И.К. - управител, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-6207-000180 от 21.09.2020г., издадена от ВПД
Началник на РУ Труд към ОД на МВР-Пловдив., с която на основание чл. 171, т.
2А, б. "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № *********
и 1 брой регистрационна табела № ***.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и
моли същата да бъде отменена. Излага доводи, че не е предоставил превозното
средство на лицето А.Х.К.за управление и не е знаел, че същият е лишен от
правоуправление.
Ответникът - НАЧАЛНИК РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив в
представено писмено становище счита жалбата за неоснователна, а обжалваната
заповед за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната
ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата в приложената по делото
административна преписка се установява, че на 21.09.2020 г. около 16,50 часа, в
гр. Съединение, на кръстовището на ул. „Тервел“ и ул. “Васил Левски“, А.Х.К.управлява
мотоциклет Хонда СХ 300А, с рег. № ***, който мотоциклет е собственост на „К.
91“ ЕООД. Приобщен по
преписката е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №
АА/606638 от 21.09.2020 г., съставен от Васил Господарски- полицейски инспектор
при РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, в който отразена описаната фактическа
обстановка. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Като доказателства са иззети
СРМПС, част II, № ********* и рег. табела № ***. Нарушителят е подписал акта с
отбелязване "имам възражение-не съм управлявал". АУАН е подписан при
отказ на нарушителя да подпише акта, което е удостоверено с подписа на един
свидетел.
Въз основа на така установеното е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №20-6207-000180 от
21.09.2020г., с която административният орган, за
нарушение на чл. 102, т.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП, е приложил спрямо „К. 91“
ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
с рег. № ***, за срок от 6 месеца. Със ЗНПАМ са отнети СРМПС № ********* и рег. табела № ***.
Приложен по преписката е АУАН бл. № 148639 от
15.12.2019 г. , съставен от младши автоконтрольор при РУ Труд против Алекс
Христов К., за това че на 15.12.2019 г., около 03.00 ч. в гр. Съединение, ул.
„Капитан Петко Войвода“ №11 водачът управлява лек автомобил Мерцедес с рег. № ***,
чужда собственост, след употреба на наркотични вещества и техните аналози,
изпробван с Drug Check 3000, който
е отчел положителна проба на THC и AMP с номер ARMH-0712. Издаден е талон за изследване
с №0048872. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От водача са иззети КТ № 6217464 и СУМПС № *********.
За удостоверяване на компетентността да издаде
оспорения административен акт, е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на групи в сектор "Пътна полиция", в качеството им на
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП, както и Заповед №
8121К-13315/28.10.2019г. за временно преназначаване на инспектор Коста
Кючуков-разузнавач IV степен в сектор „Престъпления, свързани с незаконното
пребиваване или преминаване на чужденци в страната и издирване“, към отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, на ръководна длъжност Началник II
на РУ-Труд при ОД на МВР Пловдив, със специфично наименование „Главен инспектор“,
за срок от 1 година, считано от датата на встъпване в длъжност.
В хода на съдебното производство като доказателства са
приобщени Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
В случая със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал
оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен
орган. В
връзка с компетентността на органа, издал обжалвания акт, по преписката е
представена и Заповед №
8121К-13315/28.10.2019г. (л.20).
По правното си действие заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1
от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на Глава Пета, Раздел
Първи от АПК.
За да бъде една принудителна административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, определен в правната норма и да бъде
налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Обжалваната заповед съдържа необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от неправоспособен
водач. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения
АУАН № 606638 от 21.09.2020г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си
съдържащите се в него констатации.
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 171, т.2а, т. A от ЗДвП във вр. с чл. 102, ал.1,
т.1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда
императивната забрана водачът, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на
водач, който не е правоспособен или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
По своята правна същност правоспособността да се
управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да
се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването
на това право държавата е поставила в зависимост от две групи изисквания: 1.
съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на
моторното превозно средство и 2. физическа и психическа годност за управление
на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно
както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по
време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до
липса на правоспособност.
За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС
/чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява
правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има
право да управлява МПС от съответната категория.
С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал. 3 и чл.
50, ал. 1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена
сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето,
на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната
категория.
Съгласно изрична норма на чл. 51 от ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен
документ със законово определен срок на валидност - пет, съответно десет
години.
Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за
управление на МПС е регламентиран в Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). В чл. 20 от Наредбата са
определени юридическите факти, при чието настъпване органът изземва
свидетелство за управление, като съгласно т. 3 отнемането на свидетелства за
управление на МПС се извършва въз основа на съставен акт за установяване на
административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. Според чл. 157,
ал. 6 от ЗДВП при
съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
В случая не е спорно, че А.К., като водач, лишен от
СУМПС, е управлявал мотоциклет Хонда СХ 300А, с рег. № ***, собственост на „К.
91“ ЕООД. Не се спори между страните, че ЮЛ, спрямо което е издадена процесната
заповед, е собственик на описания мотоциклет. Няма спор и, че свидетелство за
правоуправление на А.К. е иззето със съставяне на АУАН бл. № 148639 от
15.12.2019 г.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица, като съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху оспорващия. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
В случая АУАН е редовно съставен – от длъжностно лице
в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при
правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен
спор нарушение на ЗДвП.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият служи
като основание за издаване на Заповед по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП за
налагане на принудителната административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година". С обжалваната заповед мярката е
приложена именно спрямо собственика на МПС, което е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление, поради което адресатът на
принудителната административна мярка е законосъобразно определен.
Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на
целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението) процесното деяние изисква налагането на административна
принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да
извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде
даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващата спрямо обществения
интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за
ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е
залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима,
когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установения
превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва
да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия
казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в минимално
законоустановения срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
За пълнота следва да се отбележи, че
ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размера на мярката, но тъй
като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено
процесуално нарушение.
Що се касае до единственото възражение на
жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна с доводи, че
дружеството-жалбоподател не е извършило описаното в обжалваната заповед
нарушение, тъй като представител на дружеството не е предоставил процесния
мотоциклет на А.К., както и че не е знаел, че А.К. е лишен от правоуправление, Съдът
намира същото за неоснователно.
По делото от страна на дружеството-жалбоподател не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на възраженията в жалбата, че не е
извършило нарушение, нито са представени доказателства, опровергаващи изводите
на административния орган. Видно от представения АУАН бл. № 148639 от 15.12.2019 г. СУМПС на А.К. е
отнето на 15.12.2019 г., като процесната
заповед е издадена 9 месеца след това.
От доказателствата по делото, по несъмнен начин и
безспорно се установява, че на 21.09.2020 г. жалбоподателят е предоставил за
управление личното си МПС на неправоспособно лице – а именно на А.К..
Правилно нарушението на жалбоподателя е констатирано
със съставения акт за административно нарушение от компетентните органи, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Жалбоподателят, не ангажира доказателства, въз основа
на които би могъл да обори констатациите в АУАН, а именно обстоятелството, че е
предоставил цитираното в акта моторно превозно средство на изписаната дата,
място и час, на посоченото неправоспособно лице.
Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на
автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило
управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да
издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице
имащо отношение към случая. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ
спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване
нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето,
управляващо автомобила му, е лишено от права. Съответно за налагането на
процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за
управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е
предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на
основанията за налагане на процесната ПАМ, още повече, че жалбоподателят, като
собственик се предполага, че във всеки един момент би следвало да знае къде се
намира неговата вещ, в случая автомобил, доколкото се касае за особена отговорност
на собственика на движима вещ. Отговорността по чл. 102 от ЗДвП е
обективна и би могла да отпадне за собственика само в случай, че водачът е
отнел МПС- то против съгласието му. Твърдения и възражения в тази насока
липсват, както и не се ангажират доказателства в този смисъл. Затова и поисканите в жалбата
гласни доказателствени средства, по които съдът е пропуснал да се произнесе, но
и жалбоподателят не е забелязал това, а и не е осъществил процесуална активност
и не е настоял за разпит на искания свидетел, нито е конкретизирал обстоятелствата, във
връзка с които се иска разпит на свидетел, поради което и свидетелските
показания, по никакъв начин не биха променили крайния извод за факта на
извършване на нарушението. Ето защо съдът намира, че възражението на
жалбоподателя е неоснователно.
В допълнение следва да се посочи, че прилагането на
ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на
режима на ЗАНН. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид
административно наказание, арг. чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН.
Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер
- да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като
тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага
незaвисимо от реализиране било то на административно-наказателната отговорност
на дееца, било то – на наказателната му такава.
Процесната принудителна административна мярка не цели
да санкционира/ накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни
последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят
като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният
резултат от мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на
средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик/ собственици, прекратяването на регистрацията,
чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението
му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно
нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
В крайна сметка конкретните цели на процесната
принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за
изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е
употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната
табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.
Поради това и предвид представените доказателства за
компетентност на органа, издал оспорваната заповед / Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив и Заповед № 8121К-13315/28.10.2019г./,
спазването на изискуемата от закона форма, наличието необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 102, ал.1, т. 1 вр. с чл.171, т.2а, б. „A“ от ЗДвП,
във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, налага извод за неоснователност на
жалбата.
От ответника не са претендирани разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Видим от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К. 91“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Съединение, ул. „Велико Търново“ № 12, представлявано от Й.И.К. -
управител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-6207-000180 от 21.09.2020г., издадена от ВПД Началник на РУ Труд към ОД на
МВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от
6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: