Решение по дело №3431/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1831
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530103431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   27.12.2019г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 25 ноември                          2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                     Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 3431 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът  Н.Н.Н. ***, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че предявява настоящият иск за установяване съществуването на вземането му по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД за сумата от 334.78 лв., представляваща платена без правно основание от негова в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по ф-ра № **********/12.03.2019 г.

Сочи, че е потребител на електрическа енергия, която ответникът доставя на адрес гр. …….., клиентски номер **********. Измерването на ел.енергията се извършва чрез средство за търговско измерване /СТО/ - електромер, монтиран в табло, поставено във входа на посочения по-горе адрес.

 При заплащане на месечната му сметка за електроенергия, установил начислена сума за енергия, която не бил използвал, поради което направил запитване в офис на ответното дружество. Тъй като не заплатил сумата от 334.78 лв., на 03.04.2019 г. получил мейл от ответното дружество, с което му напомнили за начислената сума. На 10.04.2019 г. получил отговор от „Електроразпределение Юг” ЕАД на запитването за какво точно е начислена сумата. Съгласно отговора, на 26.01.2017 г. електромерът на посочения по-горе адрес бил демонтиран и предаден за метрологична експертиза в БИМ.

Тъй като електрозахранването било прекъснато, ищецът  заплатил горепосочената сума, видно от разписка 3595/09.04.2019 г., въпреки, че нямало основание за това.

Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.дело №  6422/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищецът възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Счита, че сумата посочена по-горе била платена без основание и ответното дружество дължи връщането й, поради следното: Не бил потърсен и информиран за проверката на електромера, нито присъствал при изготвяне на констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и такъв не му бил връчван. Не било ясно как е определена посочената в писмото сума, както и защо за период на отчитане бил взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената електроенергията била само прогнозно начислена и не била реално консумирана от него.

Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия и съответно извършената корекция е неправомерна - Решение №  111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО.

 Ищецът моли, след доказване на основателността на исковата молба, съдът да постанови решение, с което на основание чл.422, ал. 1 от 1 ПК, да признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съществуването на вземането му за сумата 334,78 лева, представляваща платена без правно основание от ищеца в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/12.03.2019 г., за времето от 90 дни, т.е. за периода от 10.05.2018 г. до 08.08.2018 г. Претендира за присъждане на направените разноски.

 В законоопределения срок, ответникът ЕВН България „Електроснабдяване” гр.Пловдив в  депозирания писмен отговор, чрез представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.

Излага следните факти: На 26.01.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се в гр. ….., (ИТН) …. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че грешката на електромера е извън допустимите норми. Те демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337277/26.01.2017г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР ЮГ да открият клиента с цел да присъства на проверката, същият не бил намерен. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали така съставения Констативен протокол. Протоколът бил изпратен и доставен на адреса на ищеца, видно от приложеното известие за доставяне, но същият е върнат обратно на 20.02.2016г. като непотърсен.

Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. София (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Поводът за проверката  бил анализ на товаровия профил на клиента (консумирана мощност в обекта през определен период от време), според който от датчика на електромера за неправомерен достъп е постъпвала информация в системата на ЕВН България Електроразпределение ЕАД за несвойствени явления (манипулация).

Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърдили и от заключенията на експертизата на СТИ, извършена от БИМ. Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1801/05.11,2018г. на БИМ, където било записано, че електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба № 476818, а в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било записано, че: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Има изменение в електрическата схема. Изводите на куплунг Х2 са закъсени допълнително с пластина. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото посочено в точки: т. 4.4 и т. 4.6."

С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2315 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е 334.78 лв., с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 58 дни, като първата дата - 29.11.2016г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка-26.01.2017г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/12.03.2019г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6410990-1/12.03.2019г. изпратило на адреса на му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление.

Според ответника, налице е законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР  приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1, т.1, б „А” от ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.

Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (насочва към Решение № 111 от 17.07 2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г, I т о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямали задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

Според ответника, не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязва по-горе, такъв ред е предвиден.

Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 има следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане”

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.

Ответникът счита, че тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като претендира за сторените деловодни разноски.

 

     В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си, който поддържа иска. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба пълномощникът на ответника заявява, че подържа становището си в писмения отговор, като моли искът да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 19.04.2019г. ищецът е подал в РС – Пловдив заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 334.78 лв. – допълнително начислена и платена без основание сума по ф-ра № **********/12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 6422/2019г., по описа на РС гр. Пловдив, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4027/17.05.2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираната сума. По повод депозирано от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в находящ се в ……, с клиентски № **********,  ИТН …..

 От представения по делото констативен протокол № 337277/26.01.2017г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, се установява, че при извършена на 26.01.2017г. проверка от представители на ответното дружество, в присъствието на свидетели,                                                                                     е констатирано съмнение за манипулация – отсъства пломба на капака, поради което електромерът е  демотиран, поставен в безшевна  торба, пломбиран с пломба № 476818 и предаден за експертиза.

Видно от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 1801/05.11.2018г. се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Има изменение в електрическата схема. Изводите на куплунг Х2 са закъсени допълнително с пластика. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа елергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в т.4.4 и т. 4.6.

     В писмо с изх. № 6410990 - 1/12.03.2019г., адресирано от ответното дружество до ищеца, се посочва, че констатациите на експертизата на БИМ налагат корекция на сметката за ел. енергия, тъй като електромерът отчита с грешка минус 54.36%,  като за периода 29.11.2016г. – 26.01.2017г., за 58 дни, е начислена допълнителна сума в размер на 334.78 лв.

За посочената допълнително начислена сума е издадена фактура № **********/12.03.2019г. за сумата 334.78 лв., с ДДС, която сума е заплатена от ищеца на ответното дружество „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД /видно от представена разписка от 09.04.2019г. за плащане чрез  „Изи пей”/

 

 

 

 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

 

 В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че допълнително начислената и платена по ф-ра № **********/12.03.2019г. ел. енергия не се дължи, поради неправомерното й начисляване от ответника.

Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже само факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. В настоящото производство е установен фактът на плащане на сумата по процесната фактура от ищеца по делото.

Ответникът обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната фактура е правомерно начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал.1, във вр. чл. 48, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г. /.

Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа.

Уредбата на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда на чл. 45 ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел. енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен снабдител, по см. на на §1, т.8а от ДР на ЗЕ,  е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни и на разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя количеството електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице – оператор на електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на разпределителната мрежа / лице – оператор на електроразпределителната мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия/, процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Както е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Ответникът не представя доказателства относно начина на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР, както и дали е спазена процедурата за това.

 Дори да се приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6, вр. чл.  83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а само  и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител, регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл. чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. В случая, вземането на ответното дружество произтича от сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо, необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при неизпълнение на договорните й задължения, и едва след доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ / което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.

Следва да се посочи, че съгл. чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. За да се ангажира отговорността на потребителя, ответното дружество следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на дружеството,  достъп до електромера, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки предвид всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените електромерни табла.

Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на елекроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.

Поради изложеното и тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция, то съдът приема, че платената от ищеца сума за допълнително начислена ел. енергия е платена без основание. Предявеният установителен иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

 

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 375 лв., и в настоящото производство – 375 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 350 лв. за  адвокатски хонорар. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 350 лв., се явява основателно. Съобр. разп. на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер за възнаграждение за адвокат в случая възлиза на 300 лв. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то именно в този размер следва да бъде присъден и адвокатския хонорар за ищеца по двете производства – заповедното и настоящото.Следва да се отчете и факта, че в договореното и платено адвокатско възнаграждение не е включен ДДС, за да бъде същият данък начислен във възнаграждението.  

 

     Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, че дължи на Н.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, оф.11, чрез адв. Л. - СтАК, сумата от 334.78 лв. представляваща допълнително начислена и платена без основание сума по ф-ра № **********/12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4027/17.05.2019г. по ч.гр.дело № 6422/2019г., по описа на РС гр. Пловдив.

        ОСЪЖДАЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на Н.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 325 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски, както и сумата от 325 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

     Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ :