Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 09.05.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на девети април две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3259 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, град София, район Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет.
Мецанин, с която против В.С.М., ЕГН **********,***, са предявени по реда на чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на
ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 407 от
09.02.2018г. по ч.гр.д. № 610/2018г. по описа на ДРС, а именно:
- 652,96 лева,
представляваща главница – дължима сума по договор за паричен заем № 2796199,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, на 26.04.2017г., като на
основание чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017г. вземането е прехвърлено от страна на
кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/датата на пощенското клеймо/ - 06.02.2018г., до окончателното плащане;
- 67,29 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.05.2017г. до 03.11.2017г.;
- 409,55 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение;
- 45 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението;
- 25,41 лева – законна
лихва върху главницата, начислена за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2018г.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства:
На 25.04.2017г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД,, като заемодател, и ответника е сключен договор за
паричен заем № 2796199. Договорът е сключен на 25.04.2017г., а не на
26.04.2017г. – дата, посочена в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(касае се за техническа грешка). Номерът на договора – 2796199 и всички
останали индивидуализащи белези, съвпадат. Заемодателят е изпълнил задължението
си да предостави на ответника в заем сумата от 700 лева, който следвало да
послужи за рефинансиране на друг заем на ответника по договор № 2725607.
Страните направили изрични изявления за прихващане на насрещни изискуеми
задължения. След прихващането задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума. Заемателят се задължил да
ползва и върне заемната сума при условията на договора като заплати сума от
777,87 лева, ведно с договорна лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка
от 28,81 лева (първоначална главница и договорна лихва).
Ответникът извършил
плащания в общ размер от 96 лева.
Дължимата главница
възлиза на 652,96 лева.
Ответникът дължи
договорна лихва, която е в размер на 67,29 лева за периода от 05.05.2017г.
(първа вноска) до 03.11.2017г. (падежа на договора).
Ответникът поел
задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като при неизпълнение поел
задължение да плати неустойка. Тя се начислява еднократно след 3 дни от
сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна
вноска. Дължимата неустойка е 409,55 лева.
Според договора,
съгласно Тарифа на дружеството, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране – такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори,
посещения на адрес, в размер от 9 лева на всеки 30-дневен период, до
максималния размер от 45 лева. Тази сума дължи ответникът.
Крайният падеж на
договора е 03.11.2017г. За забава ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху непогасената главница – сумата от 25,41 лева за периода
от 04.11.2017г. до 31.01.2018г. Законна лихва се дължи и от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Вземанията по процесния
договор са прехвърлени от на ищеца с приложение № 1 от 01.12.2017г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г.
Поради неплащане към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира
реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз
основа заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 610/2018г. на ДРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тъй като е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и по указание на съда, ищецът предявява
за установяване вземанията по исков ред.
Особеният представител
на ответника оспорва исковете. Оспорва активната легитимация на ищеца, тъй като
той няма качеството на кредитор на ответника. Според приложение № 1 към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. на ищеца е
прехвърлено парично вземане по договор за паричен заем, сключен на 26.04.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ и В.С.М., какъвто договор въобще не е сключван.
Приложен е договор за паричен заем от 25.04.2017г., който е различен от
посочения и ищецът не може да претендира вземане по несъществуващ договор.
Изобщо с договора за цесия не е извършено реално прехвърляне на вземане по
договор за паричен заем от 25.04.2017г.
Искът е особен – той е
за установяване на парично задължение, чийто размер и основание следва да бъдат
идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Навсякъде
в заявлението по чл. 410 от ГПК се сочи, че вземането произтича от договор за
заем от 26.04.2017г. (какъвто няма, но вземането по който е цедирано). В
исковата молба вземанията са обосновани с договор от 25.04.2017г. – различен от
този по заповедта на изпълнение.
В съдебно заседание
особения представител на ответника оспорва надлежното предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, като излага съображения, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК К.К.М.е бил освободен от заеманата
длъжност и не е бил законен представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради
което той не е можел валидно да упълномощи „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ да извърши уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което следва да
бъде извършено по силата на закона от прехвърлителя на вземането.
Особеният представител
на ответника оспорва в хода на процеса и надлежното извършване на уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като изтъква, че дори и при подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение такова уведомление на длъжника да не е
връчено, то не може да се приеме за връчено и в хода на исковото производство,
тъй като считано от 29.09.2017г. К.К.М.не е имал представителна власт и не е
можел валидно да делегира правомощията по уведомяване на длъжника на новия
кредитор.
Ищецът не е представил
като доказателство договор с номер 2725607 (без посочена дата), задължението по
който (254,73 лева) се погасява с процесния договор за заем. При непредставяне
на предходния договор, ответникът счита, че такъв не съществува и следователно
ответникът е получил само сумата от 445,27 лева при сключване на договора от
25.04.2017г.
Ищецът признава плащане
на сумата от 96 лева, но не пояснява как е отнесено това плащане към
задълженията – главница, лихва, неустойка.
Клаузата на чл. 4,
предвиждаща плащане на неустойка, се оспорва като неравноправна и затова
нищожна. Клаузата е нищожна, защото заобикаля закона и в частност ограничението
на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК. Неравноправният характер на
чл. 4 от договора произтича от несъответствието й с изискването за
добросъвестност и равнопоставеност. Тя води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора. Потребителят е в положението на
по-слабата в правоотношението страна и това води до приемане на установени
предварително от търговеца условия, без възможност да влияе на съдържанието
им.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3259/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 09.02.2018г. е издадена заповед № 407 от същата дата, с която
е разпоредено длъжникът В.С.М. да заплати
на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, следните
суми: - 652,96 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за
паричен заем № 2796199, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, на
26.04.2017г., като на основание чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017г. вземането е
прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ - 06.02.2018г., до
окончателното плащане; - 67,29 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.05.2017г. до 03.11.2017г.; - 409,55 лева – неустойка
за неизпълнение на задължение; - 45 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; - 25,41 лева – законна лихва върху главницата, начислена за
периода от 04.11.2017г. до 31.01.2018г.; - 25 лева – държавна такса; - 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Съобщението е връчено на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок
иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 04.07.2018г.
Исковата молба е постъпила в съда на дата 06.08.2018г., но е изпратена по пощата
на 21.08.2018г., поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по
основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието
съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, е с произход
договор за паричен заем от 26.04.2017г.
Според писмените
доказателства по делото, на 25.04.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като
заемодател, и ответника е сключен договор за паричен заем с номер 2796199, по
силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД се задължава да предостави на В.М. паричен
заем в размер на 700 лева, като в чл. 3 (1) страните са се съгласили да се
рефинансира текущия заем на заемополучателя по договор с номер 2725607 в размер
на 254,73 лева. Тази сума е прихваната в погасяване на старото задължение, а
разликата е изплатена на заемолучателя (така чл. 3 (2) от договора, със
значение на разписка). Срокът на договора е 27 седмици, а размерът на
седмичната вноска е 28,81 лева, в т.ч. главница и възнаградителна лихва (с
последна погасителна вноска на 03.11.2017г.). Общата сума за връщане възлиза на
777,87 лева. Годишният лихвен процент е 40%; годишният процент на разходите –
47,29%.
Заемопучателят поел
задължение в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора – чл. 4 (1), като при
неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 447,93 лева, която се начислява
еднократно след 3 дни от сключване на договора и се дължи като допълнителна
сума от 16,59 лева към всяка погасителна вноска (чл. 4 (2) от договора).
Според чл. 16 (2) от
договора заемополучателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите
на дружеството (л. 12 от делото), която предвижда при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни да се начисляват разходи за
събиране – такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори, посещения на адрес, в размер от 9 лева на всеки 30-дневен
период, до максималния размер от 45 лева.
От заключението на
вещото лице С.И. се установява, че общо претендираната от ищеца сума в размер
на 1200,21 лева, в т.ч. 652,96 лева главница; 67,29 лева договорна лихва от
05.05.2017г. до 03.11.2017г.; 409,55 лева неустойка за неизпълнение на
задължение; 45 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължение; 25,41 лева
законна лихва от 04.11.2017г. до 31.01.2018г., не е погасена. Ответникът е
извършил две плащания – на 26.04.2017г. в размер на 51 лева и на 13.05.2017г. в
размер на 45 лева (общо 96 лева). С тази сума са погасени: първа вноска от
28,81 лева (23,43 лева главница и 5,38 лихва) и 16,59 лева неустойка, с падеж
на 05.05.2017г.; втора вноска от 28,81 лева (23,61 лева главница и 5,20 лева
лихва) и 16,59 лева неустойка, с падеж на 12.05.2017г.; трета вноска само
частично неустойка в размер на 5,20 лева, с падеж на 19.05.2017г. Общо
погасените задължения са 47,04 лева главница; 10,58 лева лихва; 38,38 лева
неустойка. Кредиторът е погасявал първо неустойка, след това договорна лихва и
накрая главница, съгласно погасителния план, за всяка вноска. Като резултат
непогасени са: 652,96 лева главница; 67,29 лева договорна лихва за периода от
19.05.2017г. до 03.11.2017г.; 409,60 лева неустойка; 45 лева разходи за
извънсъдебно събиране (по 9 лева, начислени на 19-то число на месеците от юни
до октомври 2017г.). Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената главница от 652,96 лева за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2018г.
възлиза на 16,14 лева.
По делото е представен
сключен на дата 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД Договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. В приложение № 1 от 01.12.2017г.
към договора за цесия, под № 1011 на стр. 18, е отразено вземането срещу
ответника, произтичащо от договор от 26.04.2017г., с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. С уведомление (л. 21 от делото)
упълномощен представител на ищцовото дружество е съобщил на длъжника за
извършена цесия. За извършване на уведомяването, което е задължение на
прехвърлителя на вземането, е налице изрично пълномощно, дадено от лице с
надлежна представителна власт към датата на подписването му – 14.02.2017г.
(преди освобождаването му с решение на общото събрание на акционерите от
20.09.2017г.). Липсват доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника
преди подаване на исковата молба.
Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария
кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се
възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което
съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този
смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и
решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК). Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е
твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да
бъде съобразен от съда. Макар и да е валидна и да е породила действието си
спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което ответникът
разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор.
Доказателствата, представени
от ищеца и обсъдени по-горе, установяват сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и ответника договор за паричен заем от 25.04.2017г. Заповедта за изпълнение е
издадена за заплащане на суми, дължими по договор от дата 26.04.2017г. Искът по
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК е специален установителен. С
него се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспорено
вземане, което е предмет на вече издадена заповед за изпълнение. Този иск е на
разположение само на кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена в производство по чл. 410 или чл. 417 от ГПК. Затова признатото за
съществуващо вземане трябва да съответства напълно на вземането по заповедта за
изпълнение. Ищецът навежда твърдението, че вземанията, предявени за
установяване, са идентични на тези по издадената заповед за изпълнение, защото
произтичат от едни договор – с номер 2796199 от 25.04.2017г., въпреки че в заявлението
и в заповедта за изпълнение договорът е посочен като сключен на дата
26.04.2017г., поради допусната техническа грешка. Дори и това да е така, ищецът
не е твърдял, че техническа грешка е допусната в приложение № 1 от 01.12.2017г.
– л. 18 от делото, в което е отразено прехвърляне на вземания по договор от
26.04.2017г. Доказателства за прехвърляне в полза на ищеца на вземания на „Изи
Асет Мениджмънт“ по договор от 25.04.2017г. липсват, както и не са представени
доказателства за сключен между това дружество и ответника договор от 26.04.2017г.,
вземанията по който са цедирани на ищеца. Изявлението в исковата молба, че е
допусната техническа грешка при посочване на датата на договора в заявлението и
в заповедта за изпълнение няма за последица поправяне на тази техническа грешка
в заповедта за изпълнение. Уважаването на иска е предпоставено само от
доказването на съществуването на вземанията, за които заповедта е издадена, а
тя е издадена за вземания по договор, за чието сключване и за прехвърляне на
вземанията по който, доказателства не се представят. Доказателствените
средства, с които ищецът подкрепя твърденията си, не ги доказват – те
установяват само ирелевантния по делото факт на сключен договор от
25.04.2017г., вземанията по който не са прехвърлени в полза на ищеца. Заявената
в исковото производство претенция за вземането е основана на друг източник (за
който ищецът е ангажирал доказателства), а не на този, въз основа на който е
издадена заповедта по чл. 410 от ГПК (така Решение № 87/14.05.2018г. по в.т.д.
№ 59/2018 г. на ДОС).
С оглед изложеното
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение следва да бъде отречена - исковете
подлежат на отхвърляне.
Исковете са
неоснователни отчасти и поради това, че някои от клаузите на процесния договор
за неравноправни, т.е. нищожни. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, какъвто безспорно е
процесният по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и без да има позоваване на
нищожност (така, решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010г.,
I г. о., ГК). В настоящия случай особеният представител на ответника е навел
изрични възражения за недействителност на клаузата за неустойка.
Ищецът претендира дължима
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 409,55 лева, а неиздължената главница по договора за
кредит е в размер на 652,96 лева. Отпуснатият заем е 700 лева, а начислената
неустойка е 447,98 лева. (при заета сума от 700 лева). Така размерът на
претендираната неустойка, равняващ се на 64% от размера на главницата, е
необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича това задължение
се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен това задължението
на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова
гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора,
а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - 3 дневен
след сключване на договора. Това противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
месечните вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита.
Ищецът не доказва клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена с
ответника, за да е приложимо изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Напротив,
предоставената на длъжника за попълване бланка - предложение за сключване на
договора е типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора,
според описания от ръководството на заемодателя ред за това, който ред не
предвижда възможност за ответника да влияе на съдържанието на клаузите. Сключеният
договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани
на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Клаузата
за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.
Относно таксата разходи за събиране на вземането следва да се има предвид
следното: независимо от употребения израз, по правната си същност същите
представляват неустойки с компенсаторен характер за неизпълнение на
задължението на ответника да върне заема на падежа. Според чл. 16 (2), препращащ
към Тарифа за таксите на дружеството, при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране – такси
и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори,
посещения на адрес, в размер от 9 лева на всеки 30-дневен период, до
максималния размер от 45 лева. Доказателства за извършване на посочените
дейности не са представени. Отделно от това, с въвеждането на подобна клауза
фактически се начислява обезщетение в полза на кредитора във връзка със
забавеното изпълнение на главното задължение, като по този начин се заобикалят
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която обезщетението за забава не
може да надвишава размера на законната лихва. В този смисъл клаузата за начисляване
на разходи за събиране на вземането е нищожна, като заобикаляща императивни
законови правила.
По изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора
разноски не се присъждат, защото ответникът е бил представляван от особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, град София, район
Оборище, бул. „Васил Левски“ №114, ет. Мецанин, против В.С.М., ЕГН **********,***,
искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 407 от 09.02.2018г. по ч.гр.д. № 610/2018г. по
описа на ДРС, а именно:
- 652,96 лева,
представляваща главница – дължима сума по договор за паричен заем № 2796199,
сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, на 26.04.2017г., като на
основание чл. 99 ЗЗД, на 01.12.2017г. вземането е прехвърлено от страна на
кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/датата на пощенското клеймо/ - 06.02.2018г., до окончателното плащане;
- 67,29 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.05.2017г. до 03.11.2017г.;
- 409,55 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение;
- 45 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението;
- 25,41 лева – законна
лихва върху главницата, начислена за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: