Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.10.2017г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Стела Караманова
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 807
по описа за 2016г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през месец май 2014г. е сключил договор с ответника, по
силата на който „Окай 2005“ ЕООД
му възложил да извършва сеч и извоз (с въжена
линия) на дървесина в отдел 1434-местност „Бяла черква“, като се задължил да
заплаща възнаграждение от 30 лева на кубичен метър и да осигурява всеки ден
камион на обекта, който да вдига материала. „Бряст – ИД“ ЕООД е изпълнил
задълженията си и в периода от месец юни 2014г. до месец декември
2014г. извършил сеч и извоз на 1507,87 куб.м. дървесина, за което съставил
фактури №********** от 30,04,2015г. на стойност 5400 лева (от които остатък за
плащане 2000 лева) и №********** от 28,05,2015г. на стойност 5400 лева. Въпреки
това ответникът не заплатил дължимото възнаграждение, поради което изпаднал в
забава считано от 14,07,2015г. – денят следващ изтичането на седемдневния срок
за доброволно изпълнение, определен с нотариална покана от 03,07,2015г.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 7400 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извършване на сеч и извоз на дървесина, от които 2000 лева
остатък по фактура №********** от 30,04,2015г. на стойност 5400 лева 5400 лева
по фактура № ********** от 28,05,2015г., ведно с обезщетение за забава в размер
на 121,87 лева върху главница от 2000 лева за периода от 01,05,2015г. до
25,01,2016г., в размер на 287,02 лева върху главница от 5400 лева за периода от
29,05,2015г. до 25,01,2016г. и в размер на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба 26,01,2016г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че на
26,05,2014г. между него и ТП „ДГС – Пловдив“ са сключени два договора №34 и №35
за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен. След това той
възложил на ищеца да извърши сеч, извоз и почистване на сечищата в обект №1424
подотдел 232 „г“ и обект №1423 , подотдел 234 „а“ срещу възнаграждение в размер
на 36000 лева. В изпълнение на уговореното „Бряст – ИД“ ЕООД започнал работа по
обектите, а той заплатил авансово и на части сумата от 32630 лева в периода от
16,07,2014г. до 17,12,2014г. Остатъкът от 3400 лева бил платен на 24,06,2015г.
Уговорили се, че ищецът ще издаде съответните фактури в по-късен момент. С
протоколи №5222 и 5223 от 06,11,2015г. ТП „ДГС – Пловдив“ е констатирало, че
има наличие на неотсечени маркирани стъбла, определената за сеч площ не е
усвоена изцяло, почистването на сечището не е извършено според определения
начин в технологичния план и е незадоволително. Това представлява неизпълнение
на задълженията на ищеца по сключения между страните договор, което е довело до
задържане от ТП „ДГС – Пловдив“ на внесените от ответника гаранции по двата
договора в общ размер от 3933,05 лева. След получаване на възнаграждението
ищецът не се е отчел на „Окай 2005“ ЕООД по никакъв начин. Към този момент
сключения между страните договор е прекратен поради неизпълнение на
задълженията на „Бряст – ИД“ ЕООД, довело до оттегляне на поръчката с
конклудентни действия. Ето защо предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът
е получил сумата от 36 000 лева на отпаднало основание. Поради това не се
дължи и обезщетение за забава. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Предявява и насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 4000
лева, частично от общ размер от 36 000 лева, по сключения договор за
поръчка, изплатена на отпаднало основание, поради оттегляне на поръчката.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника по насрещния иск, с който го оспорва изцяло. Твърди, че
два от приложените разходни касови ордера – от 16,10,2014г. за сумата от 4000
лева и от 08,08,2014г. за сумата от 2000 лева се платени въз основа на друг
договор, сключен между страните с предмет сеч и извоз на дървесина в землището
на с. Бойково, осъществена в периода от месец юли 2014г. до месец октомври
2014г. Оспорва твърденията, че дължимото възнаграждение по процесния договор в
размер на 32630 лева. Твърди, че същото уговорено в размер на 30 лева на кубичен
метър дървесина. Тъй като прогнозните количества са били 1507,87 куб.м., то
възнаграждението му е 45236,10 лева. Твърди, че е изправна страна по договора и
е изпълнил всички произтичащи от него задължения. Сечта в подотдел 234 „а“ е
била спряна от служители на ДГС, тъй като отсечената дървесина е надвишила
прогнозните количества. „Окай 2005“ ЕООД
не е изпълнило задължението си да осигури превозно средство, с което същата да
бъде извозена от сечището и именно това е причината същото да остане
непочистено. Същото неизпълнение е било налице и по отношение на дървесината,
добита от подотдел 234 „г“ – поради липса на осигурен транспорт, от временния склад фактически е било
невъзможно рампата да поеме повече количество дървесина. Същата е останала
неизвозена през зимата 2014/2015г., което наложило ДГС да я продаде на трети
лица. Поради това „Бряст ИД“ ЕООД не носи вина за задържането на внесения от
„Окай 2005“ ЕООД депозит. Твърди, че общото задължение на възложителя е в
размер на 18200 лева или освен първоначално претендираната сума, той му дължи
още 10800 лева, за която не са съставени фактури. Твърди също така, че
отношенията между страните не се уреждат от договор за поръчка, тъй като не е
възложено извършване на правни действия. Освен това и тъй като е изпълнил
възложената му работа, за него е възникнало правото да получи уговореното
възнаграждение. Евентуално, дори да се приеме, че има частично неизпълнение, то
се дължи на забавата на кредитора, който не е изпълнил задължението си да
съдейства за извозване на дървесината от сечището до рампата, за да бъде
почистено цялото сечище, както и за транспортиране на наредената на рампа
дървесина, за да се освободи място за поставяне на отсечената. Твърди, че „Окай
2005“ ЕООД не е отправяло покана и не е извършило действия, с които да иска
изпълнение на евентуално виновно неизпълнени задължения, които пък от своя
страна да са основание за отказ от плащане на стойността на извършената работа
или на връщане на стойността на заплатената такава. Поради това сключеният
между страните договор не е прекратен. Евентуално, ако се приеме, че договорът
между страните е такъв за поръчка, в който случай доверителят има право да я
оттегли във всеки един момент, то това не го освобождава от задължението да
заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение. Освен
това не са извършени каквито и да конклудентни действия за оттегляне на
поръчка. Ето защо и при условията на евентуалност прави възражение за
прихващане със сумата от 10800 лева, остатъкът от дължимото по договора
възнаграждение.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Между „Окай 2005“
ЕООД и ТП „ДГС – Пловдив“ към „ЮЦДП Смолян“ са сключени два договора -
№34/26,05,2014г. и №35/26,05,2014г. за продажба на прогнозни количества стояща
дървесина на корен от обект № 1424, подотдел 232“г“ и от обект №1423, подотдел
234“а“. Не е спорно между страните, че купувачът по тези договори е възложил на
„Бряст - ИД“ ЕООД да извърши сеч и извоз на дървесината от тези обекти срещу
възнаграждение. Или отношенията между страните се уреждат от сключения между
тях договор за изработка. Действия по изпълнение на възникналите за ищеца задължения
са извършвани свидетелите Калфов и Гайдаров, наети от него работници. От
показанията им се установява, че размерът на уговореното възнаграждение е 30
лева на кубичен метър. Те се потвърждават и от посоченото във фактурите,
приложени към исковата молба, които са подписани от представители на двете
страни, поради което служат като доказателство за волята на страните в това
отношение. Работата на тези обекти е приключила на 02,12,2014г. Дървесината на единия
обект била усвоена изцяло, а на втория останала малко неотсечена дървесина.
Тези констатации са отразени и в съставените протоколи за освидетелстване на
сечище от РДГ от 09,01,2015г. относно отдел 232“г“, съгласно който общото
количество по позволително за сеч е 893 куб.м., а действително отсеченото –
585,55 куб.м, и протокол от 15,01,2015г. относно отдел 234“а“, съгласно който
общото количество по позволително за сеч е 679 куб.м., а действително
отсеченото – 766,06 куб.м. В тези протоколи е отразено също, че почистването на
сечищата е незадоволително. Задължението за извършване на тези дейност,
съгласно показанията на горните свидетели, било на изпълнителя. Той не го
изпълнил, тъй като „Окай 2005“ ЕООД престанал
да плаща дължимото възнаграждение. Освен това той не осигурявал своевременно и
редовно транспорт на отсечената и извозена до рампа дървесина, което
изключително много затруднявало работата им. Причините, които изтъквал за това,
били или лошите метеорологични условия или технически проблеми на товарните
автомобили. От показанията им, както и от тези на свидетеля Ч. се установява,
че работата била довършена от друг изпълнител, след като първоначалния – „Бряст
– ИД“ ЕООД преустановил работата в двата обекта. Според свидетеля Златанов
случаите, в които „Окай 2005“ ЕООД не е изпратил камиони след заявка от страна
на изпълнителя, били много рядко – между
три и пет пъти за целия период на работа.
С оглед на горното
съдът намира, че ищецът е изправна страна, доколкото безпротиворечиво се
установи, че същият е отсякъл и извозил до временен склад 585,55 куб.м.
дървесина от отдел 232“г“
и 766,06 куб.м. от отдел 234“а“. Поради това и съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на
работата. В тежест на ответника е да установи, чрез пълно и пряко доказване, че
страните са уговорили заплащане на възнаграждение от 36000 лева общо, а не по
единични цени, както и че е заплатил същото до размер от 32630 лева. Той не е
направил това. В някои от приложените към отговора ордери не е посочено какво
представляват заплатените суми, а в други – за кой обект и за какво количество
се отнасят. Поради това не може да се приеме, че с тях се погасява задължение,
произтичащо от сключения между страните договор за сеч и извоз. Не без значение
е и обстоятелството, че предхождат издаването на фактури № 418/30,04,2015г. и
№422/28,05,2015г.
В случая липсва твърдение,
че работата не е приета. Напротив в съставените от ищеца фактури №
418/30,04,2015г. и №422/28,05,2015г., подписани и от двете страни по спора, е
обективирано изявлението на възложителя в този смисъл, а именно, че работата,
изразяваща се в сеч и извоз на 150 куб.м. дървесина в отдел 1424 в местността
„Бяла черква“ (в едната фактура) и на още 150 куб.м. дървесина в отдел 1424 в
местността „Бяла черква“ (в другата фактура) е извършена, както и че се дължи
възнаграждение от 30 лева на куб.м. без ДДС или общо 10 800 лева.
Липсват и твърдения,
и доказателства, че при прегледа са направени възражения за неправилно
изпълнение или недостатъци. За такива не може да се считат констатациите, че
сечището не е почистено и са останали неизвозени количества, направени от трето
лице – ДГС. А и не са събрани доказателства, че същите са доведени до знанието
на изпълнителя. Същите имат значение единствено и само в отношенията между
„Окай – 2005“ ЕООД и ДГС и биха могли да заместят възражение по смисъла на чл. 264,
ал. 2 от ЗЗД само ако са доведени до знанието на „Бряст – ИД“ ЕООД своевременно
– при приемане на работата. Освен това от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тези фактури са надлежно
осчетоводени от ответника, с което и съгласно съдебната практика, той е признал
задължението си за заплащане на стойността им. Нещо повече – изпълнил е
частично същото по първата от тях до размер на 3400 лева. Ето защо предявеният
иск е основателен като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 7400 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършване на сеч и извоз
на общо 300 куб.м. дървесина, за което са съставени фактура №********** от
30,04,2015г. на стойност 5400 лева и фактура № ********** от 28,05,2015г. на
стойност 5400 лева.
Ищецът е изпратил покана за доброволно
изпълнение на горното задължение, получена на 06,07,2015г., с която е определил
срок за това от седем дни. Ответникът не
е заплатил посочената сума, поради което и с изтичане на определения срок е
изпаднал в забава, считано от 14,07,2015г. На основание чл. 86 от ЗЗД той дължи
обезщетение за същата, чийто размер до датата на подаване на исковата молба е
изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е
403,64 лева. От тази дата се дължи такова в размер на законната лихва.
Предявеният
насрещен иск е неоснователен по изложените по-горе съображения. На първо място
ищецът по същия „Окай 2005“ ЕООД не доказа, че уговореното възнаграждение между
страните е в общ размер от 36000 лева, както и че е заплатено изцяло. По
никакъв начин същият не е доказал и това, че договорът е прекратен или развален
и твърдяното от него основание за това – поради виновно неизпълнение на задълженията
от „Бряст – ИД“. Нещо повече, от събраните свидетелски показания се установи,
че изпълнителят на работата е прекратил същата поради неизпълнение на
задължението на поръчващия да заплаща възнаграждение по единични цени – на
кубичен метър, при приемането й (в настоящия случай съдът счита, че това е
всяко товарене на дървесина от временен склад, до който е била извозена от
първоначалния ищец). Не могат да бъдат споделени и доводите, че прекратяването
на договора е равносилно на разваляне на същия. Безспорно развалянето на един
договор има обратно действие, но в случая такова не е налице. Не са събрани
доказателства за изрично отправено изявление в този смисъл, нито за такова чрез
конклудентни действия. Не е налице и разваляне по право поради невъзможност за
изпълнение, каквато хипотеза е предвидена в чл.89 от ЗЗД. Същата предвижда
погасяване на задължението, каквато в случая не се и твърди. Твърди се, че е
налице неизпълнение, и то частично. Ето защо предявеният иск за заплащане на
сумата от 4000 лева, частично от пълен размер на заплатеното възнаграждение от
36000, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. По
отношение на техния размер е основателно възражението, че не се дължи сумата от
40 лева за допускане на обезпечение по предявения иск, както и сумата от 50
лева по претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба. Поради това тези суми подлежат
на връщане, а не на присъждане в тежест на ответника. Ето защо той дължи сумата
от 336 лева заплатена държавна такса в настоящото производство, както и 40
лева, заплатена в производството по обезпечени на бъдещ иск по
гр.д.№1979/2015г. по описа на АРС и 560 лева адвокатско възнаграждение, а също
и 150 лева депозит за вещо лице и 10 лева депозит за свидетел. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в
настоящото производство. Минималното такова съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 700 лева, а уговореното в случая е 900
лева с единия процесуален представител и 1000 лева – с другия, като настоящият
състав намира, че това е съобразено изцяло с фактическата и правна сложност на
делото, както и с разпоредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (при защита по дела с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева) – проведени са пет съдебни заседания,
направено е искане за допускане на обезпечение, събирани са множество
доказателства. В подкрепа на това е и размерът на
уговореното и заплатено възнаграждение на пълномощника на ответника, което е в
размер на 2400 лева. От друга страна разпоредбата на чл. 78, ал. 1 предвижда,
че ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат. Или на
това основание същият дължи сумата от 900 лева, заплатено възнаграждение на
пълномощника на страната при предявяване на иска. От друга страна, обаче, ищецът
е ответник по предявения насрещен иск, който е отхвърлен. Ето защо и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК той също има право на разноски, поради което му
се дължи и сумата от 1000 лева, доколкото право на страната е да избере дали да
заплати допълнително възнаграждение за защита по насрещния иск на същия адвокат
или да упълномощи втори такъв.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Окай 2005“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, кв.“Долни
Воден“, ул.“Прохлада“ №7, представлявано от С.Х.И. да заплати на „Бряст – ИД“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Чепеларе,
ул.“Здравец“ №21, представлявано от Анастас С. Дафов, сумата от общо 7400 лева
(седем хиляди и четиристотин лева), представляваща неплатено възнаграждение за извършване
на сеч и извоз на общо 300 куб.м. дървесина, за което са съставени фактура
№********** от 30,04,2015г. на стойност 5400 лева и фактура № ********** от
28,05,2015г. на стойност 5400 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
403,64 лева (четиристотин и три лева и шестдесет и четири стотинки) за периода
от 14,07,2015г. до 26,01,2016г. и в размер на законната лихва от тази дата до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3006 лева (три хиляди и шест
лева), направени по производството разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, кв.“Долни Воден“, ул.“Прохлада“ №7, представлявано от С.Х.И. против
„Бряст – ИД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Чепеларе, ул.“Здравец“ №21, представлявано от Анастас С. Дафов, за заплащане на
сумата от общо 4000 лева (четири хиляди лева), частично от пълен размер от
36000 лева (тридесет и шест хиляди лева), представляваща платено на отпаднало
основание възнаграждение за извършване на сеч и извоз на дървесина, поради
разваляне на договора.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: