РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Търговище, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500109 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответницата С. Г. С. от гр. Търговище
срещу решение № 132/20.03.23 г. по гр.д. № 300/22 г. по описа на РС- Търговище, с което
ПРИЗНАТО, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на истинността на документите: 1.Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
35989701.... от 27.12.2018 година /на лист 101-102 по делото/ - подписът на потребител; 2.
Договор за лизинг от 27.12.2018 година /на л.105 по делото/ - подписът на
лизингополучател; 3.Общите условия на договор за лизинг /на лист 106 по делото / - името и
подписът на лизингополучател, НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. чл. 194 ал.3 във вр. чл. 193 от
ГПК.
С решението на осн.чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е ПРИЗНАТО, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1766, район „М..“, Ж.К. „М..“ № .., Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С. действащи чрез пълномощник - адв.Никола Шущарков от САК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Ш.П.“ № ..., против С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Търговище, ул. „Х.К.“ № .. за сумата в размер на общо 466.30 лв. , която включва, както
следва: 1.Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща неплатени неустойки, както
следва: 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
1
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989701....; 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989922...; 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989705...; 2.Сума в общ размер на 95.43 лв.,
представляваща разлика между стандартната и преференциалната цена на устройство марка
NOKIA 3.1 Black, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701....; 3.Сума в
общ размер на 97.86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период
05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +35989701... за
устройство марка NOKIA 3.1 Black, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2022г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед № 5/05.01.2022г. по
ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС-Търговище. С. Г. С. е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 385 лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ и сумата от 485
лв.- разноски в исковото производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
С оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и
постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, по следните
основни възражения:
-За моб.№ + 359 897 012 203: 1.в представената ф-ра № ********** от 05.11.2019г. за
отчетен период 05.10.-04.11.2019 г. „липсва яснота и прозрачност“, както и „основателно
становище“; 2.неустойката от 109.85 лв. е надвишила трикратния размер, тъй като месечната
такса е 29.99 лв., промоционална-17.99 лв., или 53.97 лв. (разлика от 55.88 лв.), За моб. .№
+359 899 22....: 1.Начислената неустойка е 120.68 лв. по този номер няма неплатено
задължение, въпреки това същият е бил прекратен едностранно и без предизвестие, както и
останалите договори, за които ответницата има „съмнения в някои подписи, мои“; За
моб.устройство: оставащата дължима сума е 97.85 лв., и този договор е прекратен
едностранно от Теленор, като не е налице твърдяното от ищеца обогатяване в полза на
ответницата; възражения относно присъдените разноски (хонорари) за заповедното
производство (ч.гр.д. № 3/22 г.) и в исковото производство (гр.д. № 300/22) – като
прекомерни; държавните такси, според въззивницата, „евентуално могат да бъдат начислени
на Теленор“; в открито с.з. липсва присъствие на ищеца, в открито съдебно заседание през
м. март не е получила призовка; относно моб.устройство, джобен рутер и мобилни сим
карти получила отказ в офиса на ищеца в Търговище за предаването им.
Предвид изложените оплаквания въззивницата моли решението да бъде отменено за
оспорените суми, относно хонорарите в заповедното и исково производство. Представя ф-ра
**********/20.04.19 г.
От ответната страна, в срок, е постъпил писмен отговор вх. № 4598/29.05.23 г. със
становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения по всяко
възражение в жалбата, относно представнената с жалбата ф-ра – счита, че е неотносима към
2
делото, тъй удостоверява заплащане цената на устройство джобен рутер, която вещ не е
предмет на спор между страните, счита за неоснователно и възражението за прекомерност
на адв.възнаграждение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство пред РСТ и ОСТ.
С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявеният установителен иск с правно осн. чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 92 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на ищеца на
ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг, по силата
на сключени договори за мобилни услуги от 24.11.2018 г. и от 03.02.2017 г. , допълнителни
споразумения към тях, съответно на 27.12.2018 г. (и договор за лизинг) и 15.02.2019г. и
Договор за мобилни услуги от 19.04.2019 г.; неизпълнение на задълженията по договорите,
неплащане на месечни вноски, обуславящо дължимост на договорената между страните
неустойка за предсрочно прекратяване на 3 бр. договори за моб.услуги – в общ размер
273.01 лв. (т.1 от уточнителната искова молба от 30.03.22 г. и стр. 3 становище от
25.07.22г.); сумата 95.43 лв. – разлика между стандартната и преференциалната цена на
устройство NOKIA 3.1 Black, на основание р.ІV, чл. 2,б.б от Доп.споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер + 35989701... и сумата 97.86 лв.- неплатени
лизингови вноски за отчетен период 05.10.19 г.- 04.11.2019г. по Договор за лизинг за
предпочетен номер + 35989701... за устройство устройство NOKIA 3.1 Black, за което
вземане (в общ размер 466,30 лв.) по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3/22г. на РС – Търговище, възразена от ответницата в срок,
обусловило предявяването на настоящия иск, в указания от заповедния съд срок.
В писмения си отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е оспорила исковете
като неоснователни, с няколко възражения: Фактура № **********/05.11.2019г. е с
неизяснен произход; Няма представени фактури за закупуване на мобилни устройства, ведно
с тяхната цена, марка и номер; Няма предоставени изготвени фактури по месечни отчетни
периоди, с предстоящият размер на плащане по фактури, платени по фактури размери на
сума, както и неплатени суми по фактури; От оператора липсва предварителна писмена
информация за прекратяване на договорите за мобилни услуги в срок от поне 1 месец; Не е
ясно как при закупуване на мобилно устройство-1 бр. с мобилен номер ++359********* в
срок за 24 месеца са прикрепени още 2 договора с различни абонаментни такси; Договорите
с дата 27.12.2018 г. не са подписани от ответницата.
След изслушване становището на ответницата, пред районния съд е открито
производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на част от представените от ответника
писмени доказателства - 3 бр. документи: 1. допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 27.12.2018 г. /л.
101-102 /; 2. договор за лизинг от 27.12.2018 г. /л. 105/ 3.Общите условия на договор за
лизинг /л. 106/, в частта относно подписа й, назначена е графологична експертиза, но
3
въпреки предоставената възможност за внасяне депозит и правилно разпределената
доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, ответницата не е внесла депозит
и оспорването е останало недоказано.
Предявеният иск е по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след проведено заповедно производство,
образувано по заявление на ищеца, приключило с издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящата искова претенция.
Заповедта е възразена от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, като заявителят е предявил иска
за установяване на оспореното вземане в указания от заповедния съд срок, обуславящо
неговата допустимост.
По основателността му, за да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства – договори, допълнителни
споразумения, фактури се установява безспорно, че ищецът е предоставил на ответницата
мобилно устройство на лизинг (на преференциални цени, при сключване на допълнителното
споразумение от 27.12.2018 г.), както и 3 СИМ-карти, за което са сключени представените
към исковата молба договори. Оспорването от страна на ответницата относно 3 от тези
договора (горецитирани) е останало недоказано. Във всички процесни договори за мобилни
услуги е отбелязано, че потребителят е направил отказ от хартиена фактура, поради което и
такава не е издавана на ответницата.
В съответните договори са уговорени подробно цените на разговорите, СМС,
лизингови цени, отстъпки, падежни дати, неблагоприятните последици за ответницата при
неизпълнение на задълженията й за плащане в срок, съответния размер на дължимата
лизингова вноска, респ. на потребените мобилни услуги (МУ) по договорените цени.
Ищецът, като изправна страна, изпълнила задължението си за предоставяне на
съответното мобилно устройство и договорените мобилни услуги по предоставените 3 бр.
СИМ карти (обстотялство, което не се оспорва от ответницата), има установено по
основание право да претендира заплащането на дължимите суми, на договорените
неустойки, респ. лизингови вноски – при установяване на относимите към спора факти и
дължимост на неустойките, респ. част от цената на устройството.
Т.е. спорно е дължи ли ответницата процесните суми, като в тежест на ищеца е да
докаже наличието на основанията за ангажиране на отговорността й за неустойки и
др.плащания, респ. в тежест на ответницата е да установи изпълнение на задълженията си за
плащане по договорите, съобразно уговорените в тях срокове, цена и начин плащане.
1.По претенцията за неустойки:
Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща претендирани от ищеца
неустойки, както следва:
- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989701...;
-120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
4
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989922....
-42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989705....
Съобразно конкретизацията в уточнителната искова молба (т.1 – обща сума 273,01
лв.) и становището на ищеца от 25.07.22 г., неустойките са дължими поради неизпълнение
от страна на С. С. да изплати изискуемите абонаментни такси по договорите и
допълнителните споразумения за мобилни услуги в договорения срок, позовавайки се на
неустоечните клаузи, предвидени в р.ІV, чл. 2, б.а и р.ІІІ, чл.2,б.а от допълнителните
споразумения за мобилни услуги и т.11, б.а от договора за мобилни услуги.
Съгласно общата норма на чл. 20 от ЗЗД, приложима и в настоящия случай, при
тълкуването на договорите отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла , който произнича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При внимателния прочит на тези неустоечни клаузи в раздел
СРОК.ПРЕКРАТЯВАНЕ.ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ, се установява, че договорените
неустойки се дължат в случай на прекратяване на договора преди изтичане на договорения
срок, предвид следното:
–изрично записано в началното изречение на т. 2 ( и в двете допълнителни
споразумения – р. ІV от 27.12.2018 г. и р.ІІІ от 15.02.2019 г.): „ В случай на прекратяване на
настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл. 1 от този раздел“, като
последващите част се отнася до причините за предсрочното прекратяване на договора,
обяславящи ангажиране отговорността на потребителя за неустойка, а именно: „по вина или
инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи…“; предвид и следващото допълнение: „последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка ….“
-този извод се подкрепя и от съдържанието на изречение първо на б.а, предвид
договореното относно начина на определяне размера на неустойката: (а) „неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок“,
-както и от изречение второ на б.“а“ – „В допълнение на неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора“.
Същите са и клаузите за неустойка, съгласно т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги от 19.04.2019 г., с предпочетен номер +35989705... (л. 72 и сл.).
И в трите договора е предвидено, че след изтичане на първоначалния срок договорът
се превръща в безсрочен. Срокът и по трите договора, предвид допълнителните
споразумения към първите два, са изтекли към момента на депозиране на заявлението по чл.
5
410 от ГПК (04.01.2022 г.), съответно : на 27.12.2020г., 15.02.2021 г. и 19.04.2021 г.
В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че прекратяването на
договорите и допълнителните споразумения за мобилни услуги е ирелеватно за възникване
на вземането за неустойка, като неплащането на месечните абонаментни такси в срок е
нарушение, уговорено като самостоятелно основание за начисляване то на неустойка.
Ищецът не е посочил, кога и как, на какво основание, са прекратени тези договори, за да
бъде обосновано друго разрешение по казуса.
Предвид изложеното исковата претенция за неустойка е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
2.Относно сумата от 95.45 лв. – претендирана като разлика между стандартната и
преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на основание
раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение от 27.12.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989701... (л. 59 и сл):
И в този случай, дължимостта на въпносната сума е определена като дължима в
хипотезата на прекратен предсрочно договор („в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл“ , като съответно дължимият размер е
определен като дължимост от потребителя на „такава част от разликата между
стандартната цена на устройството … и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг) каквато съоветства на
оставащия срок от договора“. Договореният срок е изтекъл на 27.12.2020 г. (р.ІV, чл. 1 от
доп.споразумение) и по силата на чл. 3, р.ІV – споразумението се превръща в безсрочно и
може да бъде прекратено по всяко време от действието му.
Следователно и тази сума е недължима и предявеният иск, като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
По исковата претенция за сума в общ размер на 97.86 лв. - представляваща
неплатени лизингови вноски накуп, съгласно уточнението на ищеца за отчетен период
05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +35989701... за
устройство марка NOKIA 3.1 Black.
Претенцията е основателна.
На 27.12.2018г. между С. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“
ЕАД) е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989701...за срок от 23 месеца, като по повод горепосоченото
споразумение мобилният оператор, като лизингодател, сключва със С., в качеството й на
лизингополучател, Договор за лизинг (л.62 и сл.), с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 3.1 Black за обща лизингова цена
160,77 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,99 лв.
В процесния договор за лизинг са посочени неговите съществени параметри - общата
лизингова цена на предоставеното устройство, броят и размерът на лизинговите вноски,
6
срокът на договора. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му
лизингонолучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с цялата документация,
включително гаранционна карта, от което следва, че договорът за лизинг има значението на
приемо-предавателен протокол. Мобилният оператор е изпълнил задълженията си, като е
предал устройството, предмет на договора за лизинг, на С., която признава, че е получила
мобилното устройство - NOKIA 3.1 Black.
Договорът за лизинг е сключен на 27.12.2018г. за срок от 23 месеца и той е прекратен
на 27.11.2020г. поради изтичането на срока, за който е бил сключен, т.е. към датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.12.2021 г. (дата на пощенското клеймо),
падежът на всички лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на общо
основание, като без значение е обстоятелството дали ответницата е върнала или не
предоставеното й на лизинг устройство. (във връзка с твърденията на ответницата по
представените пред въззивната инстанция доказателства за връщане на моб.устройство и
СИМ карти).
Що се отнася до джобния рутер, посочен в жалбата, същият не е предмет на исковата
претенция.
Видно от представените по делото писмени доказателства – справка относно
плащания и фактури, ответницата е останала задължена със сумата от 97,86 лв.,
представляваща сбор от 14 броя лизингови вноски. Ответницата не е ангажирала и
представила доказателства за заплащането на тези 14 бр. лизингови вноски, като не оспорва
обстоятелството, че е в забава, признавайки че е плащала по малко и на части, поради
финансови проблеми, които обаче не я освобождават от погасяване на задълженията й.
Предвид изложеното, исковата претенция е основателна за сумата от 97,86 лв., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до пълното
изплащане на задължението.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство – чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
Макар и не досттъчно прецизно, ответницата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн.чл. 78, ал. 5 от ГПК, но същото е
неоснователно, тъй като същото е в минималните размери, предвидени в чл. 7 от НМАВ, в
съответствие с цената на предявените искови претенции.
В заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 385 лв.
(25л.-д.такса и 360 лв. адв.възнаграждение), като адв.възнаграждение в рамките на
предвидения в чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от НМРАВ минимум. С оглед изхода на спора, в
7
заповедното производство основателните разноски за ищеца са в размер 80.85 лв.
В исковото пред РС – ищецът е заплатил за разноски 485 лв. (125 лв. - доплатена
държавна такса; 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение), от които основателни
101.85 лв.
Във въззивното производство – ищецът е заплатил разноски в размер 400 лв. адв.
възнаграждение, ответницата –д.такса в размер 75 лв. С оглед изхода на спора и по
съразмерност съобразно отхвърлената/уважената част основателни за ищеца са 83,95 лв., а за
ответницата –59,25 лв., по компенсация ответницата дължи 24.70 лв.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният установителен
иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 415 ал.1 ГПК е основателен и
доказан за сумата 97,86 лв., в която част следва да бъде уважен, а в останалата, до пълния
претендиран размер – отхвърлен като неоснователен и недокозан.
Първоинстанционният съд е достигнал до частично друг правен резултат, поради
което и решението му следва да бъде изменено, съгласно гореизложените мотиви.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 132/20.03.23 г. по гр.д. № 300/22 г. по описа на РС-
Търговище, В ЧАССТТА му, с която е ПРИЗНАТО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „М..“, Ж.К.
„М..“ № .., Бизнес Парк София , сграда.. представлявано от Д.К.К. и М.С. действащи чрез
пълномощник - адв.Никола Шущарков от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Ш.П.“ № ...,
против С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Търговище, ул. „Х.К.“ № 7, за сумата
в размер на общо 368.44 лв., която включва: 1.Сума в общ размер на 273.01 лв.,
представляваща неплатени неустойки, както следва: 109.85 лв. - неустойка, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989701...; 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание
раздел III, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989922...; 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989705...; и 2.Сумата 95.43 лв.,
представляваща разлика между стандартната и преференциалната цена на устройство марка
NOKIA 3.1 Black, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701..; както и в
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо него в тази му част постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/предишно наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, гр. София,
против С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Търговище, ул. „Х.К.“ № 7, иск на
8
осн.чл. 422 вр. с чл. 415 , ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата
в размер на общо 368.44 лв., която включва: 1.Сума в общ размер на 273.01 лв.,
представляваща неплатени неустойки, както следва: 109.85 лв. - неустойка, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989701...; 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание
раздел III, чл. 2, б.(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********....; 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а)
от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989705...; и 2.Сумата 95.43 лв. -
разлика между стандартната и преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1
Black, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989701...
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Търговище, ул. „Х.К.“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766,
район „М..“, Ж.К. „М..“ № .., Бизнес Парк София , сграда .., сумата 207.40 лв., от която:
80.85 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3/22 г. по описа на РСТ; 101.85
лв. - разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 300/2022г. на РСТ и 24.70
лв., по компенсация - разноски във въззивното производство, съразмерно на
уважената/отхвърлена искова претенция – на осн.чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част – с която
предявеният иск е уважен за сумата 97.86 лв.- неплатени лизингови вноски за отчетен
период 05.10.19 г.- 04.11.2019г. по Договор за лизинг за предпочетен номер + 35989701.... за
устройство устройство NOKIA 3.1 Black, ведно със законата лихва, считано от 04.01.2022г.
до окончателното плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9