РЕШЕНИЕ         

гр.МОНТАНА,            

4.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА,                        ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:            

                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ 

при секретаря Т.И.,                               като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70 383 по описа за 2013 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е осъдителен и с правно основание чл.150 от СК.

Ищцата Д.Д.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, действаща със съгласието на своя баща Д. Г. М. от с. гр. твърди в исковата си молба, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 325/2009г. на Районен съд Монтана ответницата,която е нейната майка била осъдена да заплаща на Д. Г. М. като нейн баща и законен представител месечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 22.07.2009г. със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане, а с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 70 664/2010 г. на същия съд, считано от 27.12.2010 г. размерът на издръжката е увеличен от 50 на 60 лева месечно.

Ищцата твърди още, че от определянето на тази издръжка са изминали почти три години и същата е крайно недостатъчна за покриване на ежедневните му нужди.В тази връзка уточнява, че през учебната 2012/2013г. е била ученичка в седми клас в Природо-математическата гимназия “Св.Климент Охридски”, както и че в момента живее със своя баща Д. М. Г., който полага грижите по нейното отглеждане, развитие, възпитание и образование и работи по срочен трудов договор с основно месечно възнаграждение от 380 лева, а преди това за продължителен период от време е бил без работа...

Ищцата поддържа,че с оглед на променените социално-икономически условия, поскъпването на живота по данни на Националния статистически институт, както и промененият (увеличен) размер на минималната работна заплата, критериите за определяне минималната месечна издръжка са променени.Поддържа също така,че за отглеждането и образованието й, както и за общата й издръжка  и за задоволяване на духовните и интелектуалните й потребности предвид нейната възраст и за обучението й в елитно училище са необходими значителни средства...

По същество ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен размера на присъдената по гр.д.№ 70 664/2010 г. издръжка, като ответницата бъде осъдена да заплаща вместо по 60 – по 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане, като й присъди и направените разноски по делото.

            Ответникът И.И.Н. xxx признава иска по основание и по размер, но в същото време заявява в писмения си отговор по чл.131 от ГПК, че дължи издръжка на непълнолетната си дъщеря, но не разполага със средства  за да я заплаща,въпреки това няма възражения по така предявения иск за увеличение  на издръжката. Позовава се на безработица и на влошено здравословно състояние, за което е освидетелствувана от ТЕЛК...

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 от ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото изобщо няма спор,че ответникът И.И.Н. е майка на ищцата Д.Д.М., р. на xxxг., ЕГН xxxxxx 3274, видно от приложеното по гр.д.№ 325/2009г.(приобщено към настоящето дело) удостоверение за раждане. 

Не се спори и по отношение на факта, че по предявен иск по чл.59, ал.9 от СК е постановено влязло в сила решение по гр.д.№ 70 325/2009г. на РС Монтана, с което са изменени определените с решението за развода (по гр.д. №993/99г. на РС Монтана , изм. с решението по в.гр.д.395/2000г. на ОСМ) мерки относно упражняването на родителските права спрямо настоящата ищца Д., режимът за поддържане на лични отношения и издръжката й, като в тази връзка настоящата ответница И.И.Н. е осъдена да заплаща на Д. Г. М. в качеството му на баща и законен представител на детето им Д. (малолетна към момента на постановяване на решението по горецит. гр. дело) месечна издръжка в размер на 50 лева месечно, считано от 22.07.2009г. със законната лихва върху всяка просрочена вноска. 

Няма спор и по отношение на факта,че впоследствие размерът на издръжката е увеличен от 50 на 60 лева месечно с влязло в законна сила решение по гр.д.№70 664/ 2010 г.

Към настоящия момент ищцата Д.Д.М. е непълнолетна,  през учебната 2012/2013 учебна година е била редовна ученичка в седми клас в ПМГ “Св.Климент Охридски” в гр.Монтана, видно от представеното удостоверение изх.№ 2-234/11.07.2013г.(л.5). От събраните по делото доказателства e видно също така, че бащата на ищцата – Д. Г. М. е започнал работа по срочен трудов договор с Областна администрация Монтана № 14/8.02.2013г., с уговорено месечно трудово възнаграждение от 380 лева (ксерокопие от трудовия договор на л.8-9). Отв. И.И.Н. от своя страна ангажира по делото писмени доказателства за влошеното й здравословно състояние, като в тази връзка е била освидетелствувана от ТЕЛК...

По силата на разпоредбите на чл.143,ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,което има право на издръжка,и възможностите на лицето,което я дължи (чл.142, ал.1 от СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на осн. чл.150 от СК може да бъде изменена или прекратена.

От гледище трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – Пл. на ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки (т.1 от П 5 – 81 – Пл. на ВС).Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т.11  и  т.12 от П 5 – 70 – Пл. на ВС).

Към настоящия момент нуждаещото се от издръжка дете Д.Д.М. (непълнолетната ищца) е на 14 г. и 6 м. и е ученичка в ПМГ в гр.Монтана, който факт сам по себе си предполага по-високи разходи за образование,част от които са в тежест на съответния ученик, респективно на неговото семейство... Обективните данни по делото сочат, че потребностите на детето от повече средства за издръжката му несъмнено са се увеличили, особено като се вземат предвид и инфлационните процеси в страната и при положение че от определянето на последната издръжка (по гр.д.№ 70 664/2010 г.) са изминали повече от три години... При тези данни е логично да се заключи,че за задоволяването дори само на основните й потребности от храна, облекло, обувки, учебници, учебни пособия и др. под., както и за най-елементарни нужди от духовно естество безспорно са необходими повече средства. В този смисъл размерът на присъдената издръжка (60 лева на месец) е абсолютно недостатъчен още повече като се има предвид,че преценено към настоящия момент този размер е под законоустановения минимум съгласно чл.142, ал.2 от СК,който в момента е 77.50 лева  или ¼ от актуалния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, представляваща база за изчисляване на въпросния минимум на дължимата издръжка.

Като взе предвид възрастта на детето Денислав (15 г.) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените му потребности от издръжка, и като

Продължение на решението по гр.д.№ 70 383/2013г. на РС Монтана, ІІІ гр. състав                            – стр.3

 

съобрази възможностите и на двамата родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните потребности (без такива с луксозен характер) ще са необходими средства от порядъка на 240 лева месечно, която сума да се разпредели по равно между двамата родители, т.е. по 120 (сто и двадесет) лева на месец за всеки от тях. Според разбирането на този съдебен състав, така определения с настоящето решение размер на издръжката е общо взето балансиран, т.е. съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите и на двамата родители и по никакъв начин не би поставил под сериозна заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.  

В този смисъл съдът приема, че с оглед обстоятелствата по делото и наличните доказателства в процесния случай са налице условията на чл.150 от СК.

            Както вече бе посочено по-горе, в писмения си отговор ответницата И. Ив. Н. по същество признава така предявения иск за увеличение на дължимата от нея издръжка, заявявайки че същият е основателен.Едновременно с това ответницата е заявила, че поради затрудненото й материално и социално положение и влошеното й здравословно състояние е затруднена за заплаща издръжката за непълнолетната й дъщеря Д.. В тази връзка обаче би следвало да се имат предвид и възможностите, нормативно установени в разпоредбите на чл.152 от СК,респективно с НАРЕДБАТА за определяне на реда на изплащане от Държавата на присъдена издръжка (обн.,ДВ, бр.48 от 24.06.2011г.), издадена на основание чл.152, ал.8 от горецитираната Наредба.

 

Поначало признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото той е основателен. По същество едно т. признание винаги съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за самия него.

Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 от ГПК е достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на едно т. признание.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира настоящият осъдителен иск по чл.150 от СК е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС Монтана сумата 86.40 лева държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 100 (сто) лева разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

На основание чл.150 от СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 70 664/2010 г. по описа на Районен съд Монтана, както следва:

ОСЪЖДА И.И.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Д.Д.М., р. на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, действаща със съгласието на своя баща Д. Г. М. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ( съдебен адресат: адв.Д.С. xxx, служебен адрес: с. гр., ул.“Антим Първи”№ 1, офис 11) вместо по 60 – по 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, считано от 24.07.2013г. до настъпването на обстоятелства, имащи значение за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на забавата до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.И.Н. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА сумата 86.40 лева (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки),представляваща дължимата държавна такса върху

присъденото увеличение на издръжката и 5.00 лева (пет лева нула ст) държавна такса

в случай на служебно издаване на изпълнителен лист , а на Д.Д.М., действаща със съгласието на своя баща Д. Г. М. и двамата с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ сумата 100.00 лева (сто лева нула ст.) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ,но може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от 4.11.2013г.(датата на обявяването съгласно чл.315, ал.2 от ГПК).

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: