МОТИВИ към присъда от
05.02.2020г. по НОХД № 3126/2019г. по описа на Варненския Районен Съд - ХІІІ
наказателен състав.
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против М.Н.К., за престъпление от общ
характер наказуемо по престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. второ вр.
чл. 194, ал. 1 от НК - затова, че в периода от 14.09.2018г. до 15.09.2018г.
в гр. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
демонтиране на прозореца на баня на едноетажна къща, отнела от владението на
собственика Д.Р.Р. без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - 1 бр. настолен часовник, 2 бр. мобилни телефони марка
„Самсунг", 2 м. кабел за подово отопление, 5 бр. мъжки слипове, 5 бр.
мъжки фланелки с къс ръкав, 1.5 м. кабел за лампион, 1 бр. смесител за топла и
студена вода за мивка, 2 м. кабел на разклонител на хидрофор, 1 бр. месингова
ръкохватка на врата на стая, 1 бр. ръчен часовник, марка „Сейко"; 1 бр.
ръчен часовник марка „Q &Q"; 1 бр. ръчен часовник руски марка
„Москва", месингова основа и фасунга на полилей, 10 м. кабел за ток - бял
с фасунги и парична сума в размер на 350 лв. - всички вещи на обща стойност
659,25лв..
Производството по делото се проведе по реда на
чл.371 т.1 от НПК.
Участващият в производството представител на ВРП
поддържа предявеното против подс.К. обвинение, счита че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените
писмени доказателства, изразява становище, че следва да се кредитира изцяло
заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП счита, че
всички доказателства събрани по делото сочат, че подсъдимата е автор на
деяниетоq за което и е въззведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянията, размера на
причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимата, пледира тя да
бъде призната за виновна, като за извършените от него деяния да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК към минимума
предвиден в санкцията на закона.
Подс.К. участва в производството лично и с процесуален представител. В хода на
досъдебното производство не се признава за виновена. С последната си дума
изразява желание да бъде оправдана по възведеното и обвинение.
Процесуалният представител на подс.К. - адв. Й. в пледоарията си
изтъква, че не е установена по безспорен начин фактическата обстановка по
делото и те не съответстват на тази изложена в обвинителният акт. Пледира
подсъдимата да бъде оправдана изцяло по въззведеното и обвинение, поради липсата
на каквито и да е доказателства сочещи, че подзащитната му не е автор на
деянията описани в обвинителният акт.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Пострадалият
свидетел по делото Д.Р.Р., притежавал вилен имот,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк" № 344. Имотът бил разположен във вилната зона на града, като не бил
подържан в добър вид поради влошеното здравословното състояние на свид.Р..
Парцелът бил видимо изоставен, обрасъл с
неподържана ограда от обикновена телена мрежа. Намираща се в него вилна
постройка външно също не била поддържана,
но вътре била устроена за живеене, като била оборудвана с всички нужни вещи.
Свид.Р. на 14.09.2018 г., излязъл от вилният си
имот, като заключил входната врата. Известно време не посещавал имота, тъй като
пребивавал в жилището си в града.
На 15.09.2018г. свид.Р.
посетил вилният си имот и констатирал, че в къщата е влизано, тършувано е и
липсват множество вещи. След като огледал постройката установил, че вътре е
проникнато чрез демонтаж на прозорец на санитарното помещение. Всички по - големи вещи, които
свидетелят намерил в жилището си били местени и разхвърляни. Бил е отнет кабела на разклонителя за поставения в банята
хидрофор с дължина 2 м.. От банята липсвал смесителят за топла и студена вода,
който бил поставен на мивката. От шкаф в помещение, обособено като хол били
отнети - 1 бр. ръчен часовник, марка „Сейко", 1 бр. ръчен часовник марка
„Q &Q", 1 бр. ръчен часовник руски марка „Москва". От настолен
полилей /лампион/ в същото помещение била отнета месинговата основа и
фасунгата. От всекидневна липсвал кабела от лампион с дължина1,5 м. От спалнята
липсвали парична сума в размер на 350 лева поставена под кутия за бижута
поставена върху шкаф. Липсвал и поставен
в секцията настолен часовник, който бил от сребрист камък. От секцията били
отнети и 2 бр. мобилни телефони марка „Самсунг”. От гардероба били отнети 5 бр.
мъжки слипове и 5 бр. мъжки фланелки с къс ръкав. Липсвал също така и кабел за
подово отопление с дължина 2 метра. На съседното помещение на вратата имало
поставена ръкохватка от месинг, която също липсвала. От тоалетка в коридора на
къщата бил отнет кабел с дължина 10 м. с поставени на него фасунги.
След като пострадалият Р.,
отишъл в имота си и установил липсващите вещи. Подал сигнал в едва на
18.09.2018г. в Пето РУ в ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който били иззети дактилоскопи следи /л. 25-28/. Заключението на
изготвената дактилоскопна експертиза сочи, че оставените върху стъкления
лампион, намерен на масата във всекидневната следи /дактилоскопни следи № 1 и №
21 са от среден пръст на лявата
ръка на подс. М. Калоянова К..
Горната фактическа обстановка, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото - от
писмените доказателства по досъдебно производство №
511/2018г. по описа на 5 РУП при ОД-МВР- Варна, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК – жалба, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели,
съдебно-оценителна и дактилоскопна експертизи, справка за съдимостта на
подсъдимия и други, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. К. не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на възведеното и обвинение по чл.195 ал.1 от НК.
За да приеме описаната фактическа обстановка
съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на тях възприема, че подсъдимият не е
осъществил така предявеното му обвинение.
Единственото доказателство представено от
обвинението по делото, което свързва подс. К. с извършеното деяние е намерена в
жилището дактилоскопна следа. Въпреки извършените процесуално следствени
действия в нейното жилище – обиск, там не са установени вещи принадлежащи на
пострадалия Р.. В хода на разследването не е установено местонахождението на
нито една от инкриминираните вещи. Не са установени лица, които да са се
разпоредили с тях, да са ги придобили след отнемането им. Не са установени
дактилоскопни следи на разбития прозорец. По делото не са ангажирани никакви
други преки или косвени доказателства свързващи подсъдимата с отнетите вещи.
Безспорно е
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза което сочи, че оставените върху стъкления лампион, намерен на масата
във всекидневната следи /дактилоскопни следи № 1 и № 21 са от среден пръст на лявата ръка на подс.М.К.. Въз основа
на това прокурора е извел извод, че именно тя е влязла в къщата на пострадалия
и е отнела инкриминираните вещи. Съдът единствено може да се съгласи с тезата
на обвинението, че подсъдимата е влизала в процесния имот. Дактилоскопната
следа е оставена на вещ, която не е била обект на
кражбата. Съдът може да изведе единствено извод, че е имало съприкосновение
между подсъдимата и веща върху, която са намерени
нейните дактилоскопни следи. Това от своя страна води до несъмнения извод, че
тя е влизала в имота, тъй като има доказателства, че вещта не е напускала жилището дълго време.
За да се докаже, че именно подс. К. е автор
на възведеното и обвинение следва да са установени по делото доказателства, че
тя е присвоила или се е разпоредила с инкриминираните вещи или това се е
случило с нейно съгласие/знание. За да е налице този извод по делото следва да
са налични доказателства за действията на подсъдимата по отношение на
инкриминираните вещи.
Като обобщение съдът следва да посочи, че
по делото е налично едно косвено доказателство свързващо подсъдимата с имота от
който са отнети вещите. Т.е може да бъде изведен извод, че тя е влизала в него.
Но липсват доказателства, че тя е отнела процесните вещи или се е разпоредила с
тях. Наличното косвено доказателство, за да
изгради обвинителна теза следва да бъде свързано поне с още едно пряко или
косвено такова.
Доказателствените източници, които ангажира
обвинението, за да обоснове участието на подсъдимата в противоправното отнемане
на вещите могат да бъдат определени само като едно косвено такова. Липсват
такива, които установяват преки доказателства за авторството на деянието.
В принципен план не съществува пречка косвените
доказателства да могат да послужат като единствена основа за изграждане на
осъдителна присъда. В тези случай, обаче съдът е задължен да установи
достоверността на доказателствените средства - източници на косвени
доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените
чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да
се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те
хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят изводи
досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде единствено
възможен. Преценявайки единственото косвено доказателство по делото следва да
прецени съставлява ли то съвкупност система от факти, свързани помежду си с
основния факт на доказване и води ли до извод, което е единствено възможен. В
случаят единствения извод, до който достигна настоящия съдебен състав е, че подсъдимата е влизала в имота
на пострадалия. Но не може да изведе извод, че тя е отнела вещите. Въз основа
на единственото доказателство по делото може да се изведат множество изводи,
като например, че тя е влязла в имота и не е установила подходящи вещи за отнемане и го е напуснала
или че е влязла в имота след отнемане на вещите без обаче да е взела нищо от
там. Възможно е и да е взела само една вещ, но това няма как това да бъде
установено. Възможно е да разбила прозореца на санитарното помещение да е
влязла в имота но да не е успяла да вземе нищо поради други причини и след нея
вещите да са отнети от друго лице. Възможно е да се касае за влизане в чужд
имот, без отнемане на вещи. Могат да се
направят множество други предположения защо дактилоскопният и отпечатък е
намерен в имота, но не и извод, че тя е отнела описаните в ОА вещи. В случая
следва да се посочи, че кражбата е установена на 15.09.2018г., но за нея е
съобщено едва на 18.09.2019г. и в този период от три дни какво се е случвало в
имота не е установено от обвинението. Видно от показанията на пострадалия Р. в неговия имот е
имало още една кражба, което от своя страна прави вероятно дактилоскопните
следи на подсъдимата да са оставени именно тогава. Дори и хипотетични тези предположения
следва да бъдат оборени по несъмнен начин, за да се достигне до извод за виновност.
В настоящия случай съдът извежда извод за липса на
система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно
обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод относно авторството на
деянието. Според практиката само едно косвено доказателство не би било
достатъчно за постановяването на осъдителна присъда, както и че наличието на
няколко косвени доказателства, несвързани помежду си, също не могат да доведат
до подобен извод. Липсата обаче на повече от едно доказателство по делото прави
невъзможно преценяването им в една
непрекъсната доказателствена верига, която да обоснове извод за
авторство на деянието.
Както съдебната практика, така и правната доктрина
са категорични, че преки са онези доказателства, които пряко и непосредствено
установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт - такива са например
показанията на свидетеля очевидец или самопризнанията на обвиняемия/подсъдимия.
В противовест на това, косвените доказателства могат да дадат указание за основния
факт само след като се съпоставят с други доказателствени факти по делото.
Връзката на косвеното доказателство с основния факт може само да се предполага,
доколкото наличието на косвеното доказателство може да търпи различни
обяснения. Ето защо, за установяването на такава обективна връзка между
косвеното доказателство и основния факт, подлежащ на доказване-авторството, е
необходимо извършването на изключително задълбочена и прецизна преценка и
съпоставка с другите доказателства по делото. С оглед на изложеното следва да
се отбележи, че дактилоскопна следа, идентифицирана чрез дактолископна
експертиза, никога не е пряко доказателство в процеса, а само косвено, което
изисква задълбочен анализ и сериозно съпоставяне с други доказателства, за да се изгради
единствено възможен извод за авторство на деянието.
По делото липсват други преки или косвени
доказателства за авторството, и съдът неможе
да направи фактическите си изводи само въз основа на едно косвено доказателство. В принципен план,
наличието само на едно косвено доказателство трудно би могло да обоснове
постановяването на осъдителна присъда. Наличието на няколко косвени
доказателства, несвързани помежду си също не могат да доведат до подобен извод,
но тогава когато е налице система от косвени доказателства и която води до един
единствен извод, свързан с авторството на деянието, тя следва да бъде поставена
в основата на заключение за осъждането на лицето.
Прокурорът в хода на делото следваше да докаже, че това веществено доказателство
върху, което е оставена дактилоскопната следа намерено в дома на пострадалия,
е било свързано с отнемане на вещите именно от подсъдимата.
След като
настоящият състав посочи почиващо на правната доктрина и съдебна практика
разбиране, досежно косвените доказателства и кога те могат да доведат до
постановяване на осъдителна присъда, намира за необходимо да посочи, че по
делото има само едно такова и то неможе да се анализира с никакво друго
доказателство.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.К. дадени в хода на съдебното дирене, тъй като има
безспорен факт по делото – нейните дактилоскопни следи оставени в имота на
пострадалия, а посоченото от нея оспорва този факт. Съдът приема казаното от
нея за защитна теза, но от него неможе да извлече факти установяващи
виновността и. Подсъдимата не обясни как следите и са попаднали на вещ в къщата
на пострадалия, но това не и нейно задължение.
Тежестта на доказване в наказателния процес е за
прокурора и той следва да представи достатъчно и убедителни доказателства, с
които да докаже обвинителната теза. В случая обвинението е представило само
един доказателствен източник, от които не може да се изведе извод, че обвинението да е доказано по
категоричен начин, съобразно чл. 303 ал.2 от НПК. Проведеното съдебно следствие по никакъв
начин не е запълнил доказателствената празнота, относно обективните и субективни елементи от състава на престъплението,
която е била налице и при изготвяне на ОА и доведе до постановяване на
оправдателна присъда. Единственото доказателство за авторството на подсъдимата
е наличието на нейна дактилоскопна следа върху една вещ от дома на пострадалия.
Постановяването на осъдителна присъда е възможно само, когато обвинението
бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, което означава, че от
доказателствата не може да се направи друг извод, освен този, че именно
подсъдимата е осъществила инкриминираното деяние, както от обективна, така и от субективна
страна. В случая обвинението за нейната вина е изградено само върху предположения, върху каквито не може да
почива осъдителната присъда /арг. от чл. 303 ал.1 от НПК/. При тази
доказателствена празнота единствената правна възможност е постановяване на
оправдателна присъда.
Налице е пълна недоказаност
по отношение на главни факти по делото. Предвид недоказаността на обективната
страна на престъпния състав досежно обвинението по чл.195 ал.1 от НК, за
подсъдимата следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само, когато осъществяването на престъплението и
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние,
механизмът и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал.
2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на
обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията
за невиновност, установена в чл. 16 НПК.
В конкретния случай съдът не
установи авторството на деянието по чл. 195 ал.1 от НК, за което РП - Варна е
внесла обвинителният акт.
Фактът, че липсва обективната
страна на състава по чл.195 ал. 1
от НК, съдът счита, че е излишно да се обсъжда субективната
му страна. Липсата на такива, което съдът счита за безспорно доказан факт по
делото изключва умисъла за извършване на престъпление наказуемо по посочените
текстове от закона.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК и подсъдимата
следва да се признае за невинна по така повдигнатото и обвинение за
извършено от нея деяние наказуемо по чл. 195 ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото
съдът не възложи на подс.К. разноските по делото.
Мотивиран от горното,съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: