ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
гр. Пловдив, 21.07. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, на седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Ранчев, въззивно частно наказателно
дело № 322 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.309, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подадени на 09.07.2020
г. и на 14.07.2020 г. частни жалби от адв. С.Д. и адв. Е.В. – защитници на
подс. Г.И. и адв. Р.Н.– защитник на подс. В.Г. против постановеното на 08.07.2020 г. в открито съдебно
заседание протоколно определение на * окръжен съд по НОХД №339/2019
г., с което са изменени взетите спрямо тях мерки за неотклонение от „Гаранция“
за подс. И. в размер на 2500 лева, а за подс.Г. в размер на 1500 лева в „Задържане
под стража“.
В жалбите се изтъкват почти идентични доводи
за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. На първо място се
възразява срещу становището на съда, че тъй като подсъдимите са бивши служители
на МВР и са действали при условията на конспиративност, това влече като
последица, наличието на реална опасност от тяхното укриване. На второ място изразяват
несъгласие и с тезата на съда, че с оглед на постановената присъда с наложени
ефективни наказания „Лишаване от свобода“ срещу подсъдимите И. и Г., следва задължително
да се променят мерките им за неотклонение от „Гаранция“ в „Задържане под
стража“. Постановяването на подобна осъдителна присъда не е сред
предпоставките, предвидени в закона за изменение на взетата до момента мярка за
неотклонение в по-тежка по смисъла на чл.66, ал.1 от НПК. Следва да се съобрази
и това, че двамата подсъдими до момента са имали безупречно процесуално
поведение като са спазвали взетите спрямо тях по-леки мерки за неотклонение, с
добри характеристични данни, семейно и трудово ангажирани, с постоянен адрес по
местоживеене. В този смисъл с оставането на взетата до момента по-лека мярка за
неотклонение, също биха се изпълнили успешно целите на чл.57 от НПК.
За частните жалби е съобщено на ОП - *, но не
е взето отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се
запозна с изложените съображения в жалбите и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частните
жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения 7-дневен срок и от
лица с нужната процесуална легитимация, но разгледани по същество се явяват неоснователни.
С протоколното си определение от 08.07.2020 г.,
* окръжен съд напълно законосъобразно, при произнасянето си по реда на чл.309
от НПК е изменил взетите спрямо подсъдимите Г.И. и В.Г. мерки за неотклонение от
„Гаранция“ в пари в „Задържане под стража“.
Безспорно и след постановяване на първоинстанционната присъда, за подсъдимите остава презумпцията за невиновност по чл. 31, ал.3 от КРБ и чл.16 от НПК, като съдът същевременно е задължен съгласно чл.309, ал.2 от НПК, след произнасянето с подобен съдебен акт, с който същите са признати за виновни и осъдени на ефективно наказание лишаване от свобода, да извърши нова преценка за наличието на реална опасност от укриването им, като има възможност да замени взетата спрямо тях мярка за неотклонение в по-тежка или ако няма мярка, да вземе такава, вкл. и да потвърди наличната мярка до момента.
Противно на доводите на
защитата, това не е станало само въз основа на постановената присъда, с която
за извършените от подсъдимите Г.И. и В.Г. престъпления по чл. 302, т.1 и т.2,
б.“а“, вр. чл.301, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК са им определени
наказания, съответно от 5 години и 4 години „Лишаване от свобода“. За да се замени
взетата по-лека мярка за неотклонение „Гаранция“ с най-тежка възможна такава, Окръжният
съд е съобразил сериозната обществена опасност на престъпленията, за които подсъдимите
са осъдени, както и обстоятелствата, при които същите са били извършени – при
условията на конспиративност, с оглед избягването на наказателно преследване, от
дългогодишни * служители, единият от които към момента е заемал длъжността началник
на *, а другият е бил * в *и то спрямо лице от криминалния контингент. Тези
обстоятелства са довели до обоснования извод, че тъй като се касае за * служители
с богат опит в областта на оперативно-издирвателната дейност, резултатът от
постановената срещу тях ефективна присъда, завишава значително рисковете от
укриване или осуетяване на привеждането на наложеното им наказание по смисъла
на чл.57 от НПК. Поради тези причини в конкретният случай не сме изправени пред
хипотезата, визирана в чл.66, ал.1 от НПК за неизпълнение от страна на
подсъдимия на взета мярка за неотклонение, което да изисква реципрочната й замяна
с по-тежка, а пред по-особената преценка от съда за адекватност на наличната до
момента мярка за неотклонение във връзка с наложеното с присъдата наказание по
смисъла на чл. 309, ал.2 от НПК и препятстване на по-нататъшния ход на делото в
следващите етапи на съдебната му фаза.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският
апелативен съд, намира, че следва да се потвърди обжалваното определение на *
окръжен съд, с което е била изменена взетата мярка за неотклонение „Гаранция“ на
подсъдимите И. и Г. в „Задържане под стража“, поради което и на основание чл.345,
ал.1 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно Определение от 08.07.2020 г. по НОХД №339/2020
г. на Окръжен съд - *, с което спрямо подсъдимите Г.И.И. и В.Д.Г. са изменени
взетите мерки за неотклонение от „Гаранция“ в размер на 2500 лева и на 1500
лева в „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.