Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 19.11.2021 г. град К.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На първи ноември
година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 1662 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищецът твърди, че от години живеел с ответницата Д.А. на
фактически начала. По време на фактическото им съжителство имали две деца - Ж. Ж.Ж.,
с ЕГН ********** и Ц.Ж. Ж.ва, с ЕГН **********. На *** г. с ответницата
сключили граждански брак. Първоначално нямали проблеми, като семейство.
Отношенията им, както и преди били прекрасни, разбирали се и помагали един на
друг, живеели в хармония и разбирателство.
Впоследствие в съвместния им живот настъпиха промени, свързани с
неразбирателства и моментни недоразумения. Отчуждението помежду им постепенно
започнало да става част от ежедневието им. Все по-осезателно в отношенията на
съпругата му към него започнала да се чувства хладина и нежелание за контакт.
Започнали да водят нескончаеми спорове, къде да работят, къде да учат децата,
къде да живеят. Карали се за какво ли не. В един момент през 2017 г. двамата
стигнали до разбирателство да се разделят, като той поел грижите за сина им Ж.,
а ответницата поела грижите за дъщеря им Ц.. Разделили се и всеки започнал да
живее свой собствен живот. В течение на времето съпругата му все повече се
отчуждила от него, не проявявала интерес към успехите му, не проявявала и
съпричастност към проблемите му. Стигнал до извода, че помежду им вече няма
хармония и необходимост от духовен контакт. Съществуващата неангажираност към
проблемите на семейството, нежеланието за възстановяване на предишната близост
сочели настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Брачното им съжителство било лишено от съдържание и смисъл, увредено до степен
на непоправимост.
Към настоящия момент бракът им бил просто юридическа формалност, лишена от
смисъл. Между тях липсвала взаимната любов и привързаност, уважение и доверие,
добрите отношения и готовност за взаимопомощ, разбирателство и общи усилия за
обезпечаване благополучието на семейството. Формално съществуващата им брачна
връзка окончателно била опразнена от съдържание. Разкъсани били между тях
всички духовни, икономически и физически връзки. За отглеждането и възпитанието
на детето известно ответницата живеела в гр. К., но все още се водела на адрес
в гр. Ст. Загора.
Заявява, че описаните отношения не са Ж. се грижа той, а ответницата се
грижела за детето Ц.. Доколкото му било обикновени, временни и преходни, които
могат да се преодолеят. Брачното имсъжителство е лишено от съдържание и смисъл,
увредено до степен на непоправимост. Липсата на хармония и необходимост от
духовен контакт, неангажираността към проблемите на другия, нежеланието за
възстановяване на предишната близост, сочат на настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което: да прекрати брака между
него - Ж.Ж.Ж. и Д.А.А., с ЕГН **********, без да се произнася по въпроса за
вината; след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си име – А.;
да предостави отглеждането и възпитанието на непълнолетното им дете Ж. Ж.Ж., с
ЕГН ********** на него, като негов баща, като за майката определи режим на
лични контакта, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с
преспиване, считано от 09:00 часа на първия ден до 18:00 ч., на втория ден и
тридесет дни през лятото, които да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата; да определи местоживеенето на детето Ж. Ж.Ж. на адреса на бащата; да
предостави отглеждането и възпитанието на малолетното им дете Ц.Ж. Ж.ва, с ЕГН **********
на ответницата, като негова майка, като на баща бъде определен режим на лични
контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с
преспиване, считано от 09:00 часа на първия ден до 18:00 ч., на втория ден и
тридесет дни през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; да определи местоживеенето на детето Ц.Ж. Ж.ва на адреса на майката;
да осъди Д.А.А. с ЕГН **********, да заплаща на малолетното им дете Ж. Ж.Ж., с
ЕГН **********, като неин син да заплаща издръжка за отглеждане и възпитание на
детето в размер 180 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на основание за прекратяване или промяна на размера й, ведно със
законните лихви за всяка просрочена вноска, чрез Ж.Ж., като негов баща и
законен представител; да осъди Ж.Ж.Ж., с ЕГН **********, да заплаща на
малолетното им дете Ц.Ж. Ж.ва с ЕГН **********, като негова дъщеря да заплаща
издръжка за отглеждане и възпитание на детето в размер 180 лева месечно,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание за прекратяване
или промяна на размера ѝ, ведно със законните лихви за всяка просрочена
вноска, чрез Д.А., като негова майка и законен представител.
Заявява, че не притежават семейно жилище, поради което моли съда да не се
произнася по въпроса на кой от двамата съпрузи да бъде предоставяно то след
прекратяване на брака. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. А. който моли съда да допусне разтрогването на брака между страните,
тъй като същият съществувал само формално.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от адвокат Н. Т., в качеството ѝ на особен представител на
ответника, с който заявява, че
предявеният иск за развод е допустим за разглеждане по същество от
Районен съд гр. К., предвид депозирането на исковата молба от и срещу право
субектни страни и при спазване изискванията за родова и местна подсъдност.
Сочи, че предявените искове за предоставяне на родителските права по
отношение на Ж. Ж.Ж., определяне на местоживеенето му при бащата, както и
определянето на издръжка за него, дължима от ответницата, са недопустими,
поради това, че детето Ж. Ж.Ж., родено на *** г., към момента на подаване на
исковата молба – 04.08.2020 г. е навършило пълнолетие.
Заявява, че исковата молба е нередовна. Ищецът не сочи къде са живели
съпрузите от сключване на брака през *** г. до момента на фактическата раздяла,
както твърди през 2017 г., за да се определи кое е семейното жилище. Ищецът
твърди, че ответницата и дъщеря им Ц. живеят в гр. К., но посочва адрес за
призоваване в гр. С.. Липсват данни за това дали се вижда с дъщеря си, къде
живее тя и кой се грижи за нея. От върнатите съобщения до ответницата става
ясно, че тя вероятно живее и работи в чужбина.
Възразява да бъде приета като доказателства по делото Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца, която не е
попълнена, а само е подписана от ищеца като бланка.
Предвид това, че няма връзка с ответницата, няма да соча други
доказателства. Не възразява да се насрочва съдебно заседание преди изтичане на
срока за отговор на исковата молба. В съдебно заседание адвокат Н. Т. заявява,
че с оглед събраните писмени и гласни доказателства предявеният иск за развод е
основателен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на ***г. в град С., за което е съставен
акт за граждански брак № *** от същата дата /лист 4/. От брака си нямат
ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.А.И. и Ж. А.М..
От показанията на свидетелката И. /майка на ищцеца/ се установява, че
страните по делото са се оженили през г. и заминали в И.. Когато Д. се върнала
от И. се чуло“че тя се е захванала с някакъв
човек“. Сочи, че когато детето на страните било на година и девет месеца Д.
излязла от Б.. От тогава не била виждала
нито чувала Д. нито детето. Сочи, че Д. и Ж. били отчуждени като от 2017г не са
имали никакъв контакт помежду си. В квартала се говорило, че Д. заедно с детето
били в Г.
Свидетелят М. /племенник на ищеца/ познавал Д. като жена на вуйчо му.
Знаел, че са сключили граждански брак
преди поне 4-5 години. Не живеели заедно от 2- 3 години. Не знаел къде е
съпругата на вуйчо му нито детето им Ц.. Не бил ги виждал от 3 години. Били в
чужбина от няколко години.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат преценени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка с ищеца по
делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на
свидетелите изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират
характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство.
Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които
различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели
до разногласия между страните, до пълно отчуждениее междду страните. Между тях няма
любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената
семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от
обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото
се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез
взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството
си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и
на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е
непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване
и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла повече от 4
години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за
запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува
само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът
счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината
за разстройството на брака, тъй като
никой от съпрузите не е поискал това.
По отношение на фамилното име
След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си
фамилно име Ж.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела
са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По
изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване
на делото.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на
40,00 лева, платима по равно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и Д.А.Ж.
ЕГН **********, с адрес ***, сключен с акт за граждански брак №***/***г. в град
С., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Ж.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20,00 лева представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА Д.А.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К., сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - С..
Районен съдия: