РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Ямбол, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330102086 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. М. против Щ. С. С., с
която е предявен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59,ал.1 от ЗЗД да бъде прието за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 24 000 лв., с
която сума неоснователно се е обогатила за негова сметка, представляваща част от
преведеното по банкова сметка на ответницата трудово възнаграждение на ищеца, за
периода 02.2022 – 31.12.2022 год.
В исковата молба и уточнението се посочва, че страните работели заедно в едно
предприятие в Р И., като поради липса на банкова сметка трудовото възнаграждение на
ищеца се заплащало по банкова сметка на ответницата, като за периода 11.02.2022-
31.12.2022 год., същото възлизало на сумата от 28 903,46 евро. Т.к. страните живеели в
едно домакинство, част от посочената сума била предназначена за битови и комунални
услуги. Когато открил собствена банкова сметка ищецът отправил молба към
ответницата да му възстанови посочената сума, но до настоящия момент същата не му
била възстановена и ответната страна не желаела да уредят финансовите си
взаимоотношения. С исковата сума ищецът счита, че ответницата се е обогатила за
негова сметка.
Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор ответницата оспорва иска като недопустим и
неоснователен. На първо място излага съображения за липса на идентитет между
заявената в заповедното и исковото производство претенция. Оспорва приложеното
към ИМ писмено доказателство, като счита, че същото не притежава белезите на
документ и не съдържало каквито и да е данни за преводи, банкова сметка и др.
Иска се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.
1
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа иска.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли за
отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение за процесната сума. Т.к.
ответницата е уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си по чл. 415 , т.2 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК.
Към исковата молба е приложен в превод от *** език документ от дата
28.12.2022 год. , озаглавен „***“ с посочено име на служител *** и име: А. М. , от
който се установява, че в посочения период от време 11.02.2022 – 30.12.2022 год.,
ищецът е реализирал трудово възнаграждение в посочени поседмично размери , след
извършено данъчно облагане, приспаднати трансферни цени и внесени социални
осигуровки.Като платежен метод е посочен – “***”.
Прието е и фотокопие /л.13/ от делото от лист формат А4 с посочен номер на
банкова сметка, с посочени две имена на ищцата изписани на латиница , като
непосредствено над това е посочено обозначението ***.
От изисканите справки и приетото Постановление за образуване на досъдебно
производство от 12.04.2024 год. е видно, че на посочената дата е образувано ДП „за
това, че през месец януари 2023 год. в обл. Я. са присвоени чужди движими вещи –
пари в размер на 24 000 лв., собственост на А. С. М., която е била владяна въз основа
на устен договор за влог- престъпление по чл. 206,ал.1 НК“.
Въпреки указаната доказателствена тежест и предоставената на страните
възможност други доказателства в процеса не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
Възраженията за недопустимост на иска , релевирани в отговора на ИМ,
свързани с липса на идентитет между заявеното в заповедното и исковото
производство, съдът намира за неоснователни. Безспорно е, че между вземането, за
което е подадено заявление и вземането, предмет на исковото производство по чл. 422
ГПК , е необходимо да има пълен обективен и субективен идентитет, като доводите в
тази насока на ответника принципно са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 1 от ГПК заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение за
привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 от
ГПК в 3-дневен срок. Това в случая не е сторено и заповедният съд се е произнесъл по
нередовно заявление. Според трайната практика на съдилищата последиците от
произнасянето по нередовно заявление не може да са за заявителя, като няма пречка в
исковото производство да бъдат конкретизирани обстоятелствата, на които се основава
вземането, с оглед определяне на точната правна квалификация на иска. Настоящият
състав на съда намира, че в случая се касае именно за поясняване на обстоятелствата, а
2
не за нови обстоятелства, тъй като и в заповедното производство се претендира
исковата сума от 24 000 лв. при изложени идентични с ИМ факти и обстоятелства.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение,
а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за
недължимост на сумата.
В настоящия случай ищецът следваше да докаже своето обедняване, изразяващо се
в намаляване на имуществото му със сумата от 24 000 лв. , наличието на обогатяване в
патримониума на ответницата със същата сума, както и че посоченото разместване на
блага произтича от един и същ факт или група от факти.
Съдът приема,че от ангажираните доказателства не се установи нито обедняването
на ищеца , нито конкретния му размер. Действително безспорно е между страните, че
през исковия период са полагали труд на територията на Р И., вкл. са живели в общо
домакинство. От представените доказателства обаче, не се установява по какъв начин
се е изплащало трудовото възнаграждение на ищеца, липсват каквито и да е
доказателства за извършени преводи от работодател на трудовото възнаграждение на
ищеца по банкова сметка с титуляр ответницата , като и до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция ищецът не посочва коя е банковата сметка , по
която твърди да са извършвани преводите, в коя банкова институция е разкрита същата
и на територията на коя държава. Липсата на тази предпоставка води до
неоснователност на предявеният иск. За да бъде уважена претенция по чл. 59 ЗЗД
обедняването следва да бъде изрично доказано, като решението на съда не може да
почива на предположения.
Образуването на ДП на територията на Р Б. касаещо жалба на ищеца е ирелевантно
за настоящия граждански процес. В случай на пренасяне на обвинението в съдебна
фаза за ищеца съществува възможност да потърси защита на накърнените си права
посредством конституирането му като граждански ищец в наказателния процес.
С оглед на всичко изложено по-горе искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърляне на заявената претенция, то и разноски в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани за заповедното производство.Ответникът, на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски в пълен размер за настоящата инстанция, а
именно – 2800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. С. М., ЕГН **********
против Щ. С. С., ЕГН ********** иск да бъде прието за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г.
на ***РС, а и именно – 24 000 лв. – главница, в едно със законната лихва от
02.05.2023 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН ********** да заплати на Щ. С. С., ЕГН **********
сумата от 2 800 лв. - разноски за настоящото производство.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4