РЕШЕНИЕ
№ 7126
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100100342 по описа за 2025 година
искове с пр. осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД:
Ищецът – Р. Г. А., твърди, че сключил Договор за потребителски кредит №
FL1453383 от 30.01.2024г. с кредитор (ответника) - „Юробанк България“ АД. В двустранната
сделка имало множество неравноправни клаузи – изрично се посочени някои от тях.
С оглед изложеното, моли да се прогласи нищожността на Договор за потребителски
кредит № FL 1453383 от 30.01.2024г.
Евентуално клаузата му в: 1] чл. 2, ал. 1, както и сключения Договор за разплащателна
сметка; 2] клаузата по чл. 3, ал. 11 - съгласие за приемане на застраховка, както и
прогласяване на нищожността на сертификат № FL 145338р от 30.01.2024г. застрахователен
пакет L, ведно с информацията по чл. 324 и сл. от КЗ за застраховка „Защита на
плащанията“ по потребителски кредити за Застрахователен пакет „К“ и Застрахователен
пакет „L“.
Претендира и разноски.
Ответникът - „Юробанк България“ АД, оспорва иска:
- по отношение на част от претенциите нямало правен интерес;
- не оспорва обаче, че е сключен договор;
- посочва се, че по отношение на договора било предявено заявление по реда на чл.
417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист.
- навежда и други конкретни клаузи, свързани с доводи на ищеца.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит № FL1453383 на
30.01.2024г. Част от клаузите са със следното съдържание:
чл. 1, ал. 1: Потребителски кредит е в размер на: 38 000 лева за текущи нужди …;
чл. 1, ал. 2: В случай, че кредитополучателят сключи застраховка по Застрахователна
програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити“,
предоставяни от „Юробанк България“ АД, страните по настоящия договор се съгласяват, че
необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия
кредит, като се удържа служебно от Банката …;
чл. 2, ал. 1: Разрешеният кредит се отпуска по разплащателна сметка, за която между
кредитополучателя и Банката се сключва отделен договор;
чл. 3, ал. 1: За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва,
както следва:
1. За първите шест месеца от срока на издължаване на кредита („Период на
прилагане на фиксирана лихва“), кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена
при прилагане на Фиксиран годишен лихвен процент в размер на 14.50 %;
2. От седмия месец до крайния срок на издължаване на кредита („Период на
прилагане на променлива лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена
при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представлява сбор от
приложимия към началната дата на периода на прилагане на променлива лихва референтен
лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12.00 %. За референтен
лихвен процент по настоящия договор се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на
„Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро
(наричан за краткост само „ПРАЙМ“), приложим за съответния период на начисляване на
лихвата, съгласно ал. 2 и следващите по-долу;
чл. 3, ал. 2: Референция лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите -
ALCO, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент
ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити (по-долу за краткост
„Методология“), публикувана на Интернет страницата на Банката и представляваща
Приложение № 1 към настоящия договор за кредит. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на
тримесечна база, при спазване на условията описани в Методологията;
ал. 3: Към датата на сключване на настоящия договор за кредит, последно
публикуваната на интернет страница на Банката стойност на Прайм за необезпечени кредити
2
в лева е в размер на 2.50 %. В случай, че в срока на настоящия договор, съгласно
Методологията е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ за необезпечени
кредити в лева, респективно за промяна на стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити в
Евро, новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която тя е публикувана, се
обявяват на интернет страницата на Банката на адрес www.postbank.bg, като обявление за
промяната се поставя и на видно място в офисите на Банката, с указание за датата на
публикуване на новата стойност на ПРАЙМ;
ал. 4: В случай, че обявената стойност на Прайм е отрицателна, то при определяне на
годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита за съответния период от срока на договора, през
който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага
със стойност 0 %
ал. 9: Годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 17.95 %, а
общата сума, дължима от кредитополучателя, е 68 193,49 лева;
ал. 10: Посочените в ал. 9 от настоящата разпоредба стойност на ГПР е изчислена при
следните допускания:
1. Договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и Банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения;
2. Лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще
се прилагат до изтичане на срока на договора;
3. Плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката;
4. Лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора за кредит,
са тези с най-високите стойности.
чл. 5: Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси и комисионни:
1. Такса за обработване на документи при кандидатстване - 400 лева.
2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита за обслужване на
кредита (сметката по чл. 2, ал. 1 от настоящия договор) при условията на сключения договор
за сметка, като към датата на подписване на настоящия договор таксата е в размер на 3,50
лева;
чл. 9: При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се определя от
Министерски съвет.
Уведомяването е уредено в чл. 19.
По смисъла на методологията, кредитът е необезпечен – чл. 6, ал. 1.
Всяка страница е подписана (чл. 12, ал. 2 от ЗПК).
Депозирано е заключение на ССчЕ и две такива на СТЕ, неоспорени от страните и
приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:
3
I. ГПР е изчислен съгласно допусканията посочени в чл. 3, ал. 10, точки от 1 до 4, на
процесния договор за кредит. Съгласно проведената кореспонденция за целите на
експертизата, изчислението на ГПР е извършено при следните параметри:
1) размер на кредита - 38 000 лева.
2) при прилагане на погасителния план, състоящ се от 96 месечни анюитетни вноски,
при посочения в договора лихвен процент;
3) включени в изчислението са и следните разходи по обслужването на кредита,
дължими от кредитополучателя съгласно погасителния план:
- договорна лихва, като част от месечната анюитетна погасителна вноска - 26 119,11
лева;
- такса за обработка на документи 400 лева;
- месечна такса за обслужване на разплащателна сметка 3,50 лева, общо за срока на
договора 96 Х 3,50 = 336 лева,
- месечни застрахователни премии, общо за срока на договора 3 738,38 лева.
Общо разходи за целия период на кредита 30 593,49 лева.
Усвояването на кредита е извършено на 30.01.2024г. Използвана е стриктно
формулата за изчисление, като част от методологията на изчисление, нормативно установена
в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 на ЗПК. С оглед сложността на математическия апарат,
за изчисленията е използван програмен продукт Ексел на Майкрософт, раздел „Условен
анализ“.
Изчислената контролна стойност на ГПР при зададените от банката допускания и
параметри на компонентите е в размер на 17,86 % / при закръгление до втори знак след
десетичната запетая. Спрямо посочената в договора стойност 17,95 %, разликата е от
порядъка на 0,09 от процента, и е практически с пренебрежимо ниска стойност.
Финансовите институции при всички свои изчисления използват банкова година в период от
360 дни, докато в това изчисление законодателя е постановил пълен едногодишен период от
365 дни.
В „Методология за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по
потребителски и жилищно ипотечни кредити“ се съдържа ясно разписана изчислителна
формула с отделни компоненти (подробно описани като смисъл и тегло и публично
достъпни като пазарни индикатори на банковия пазар) и тяхната тежест, но няма точни
количествени изражения на отделните компоненти. Банката не е променяла методологията
за определяне референтния лихвен процент по време на договора, не е възможно
едностранно действие от нея в тази посока. Стойностите на референтния лихвен процент са
достъпни публично на интернет страницата на банката. Компонентите включени в
изчислението на ПРАЙМ са изцяло пазарни индекси и не зависят от субективната воля на
Банката. Възможно е във всеки един момент да се направи изчисление на приложимия
ПРАЙМ. Проведената проверка от експертизата за стойностите на коефициента ПРАЙМ
4
показа, че за периода на действие на кредитния договор няма промяна в стойността на
ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева - от 03.07.2023г. тя е неизменно в размер на 2,50 %.
Видно от интернет страницата на банката, методологията за определянето на коефициента
ПРАЙМ е приета от банката с протокол № 164 А от 23.07.2014 г.
Събрана е и начислената такса за обработка на документи за кредита в размер на
380,00 лв.
Усвояването е извършено на 30.01.2024г., чрез еднократен безкасов вътрешнобанков
превод при който разплащателната сметка на титуляра. Захранването е със сумата по кредита
в размер на 38 000 лева, като на кредитната сделка е присвоен вътрешнобанков номер
5285624.
По отношение на начислените такси:
- такса за обработка на документи - 380 лева (погасена при усвояване на кредита);
- месечни такси за обслужване на разплащателната сметка - 14 лева;
- такси за ограничаване на негативните просрочия при просрочен кредит - 40 лева.
По отношение на начислените разходи за уведомяване: представена по делото е копие
на фактура оригинал с № ********** от 18.02.2025г. с доставчик „Адвокатско дружество М.
и Р.“ и получател „Юробанк България“ АД за сумата от 180 лева с вкл. ДДС за изготвяне и
разходи за връчване (в тази си част префактуриране) на покана до Р. Г. А. по процесния
договор за кредит.
Застраховката е била условие за отпускане на кредита при преференциални условия.
Застрахователният пакет е месечен и се изчислява, като процент от сбора на месечната
вноска по кредита + месечната такса на разплащателната сметка за обслужване на кредита.
Процентът на застрахователната премия е 5,8 %.
II.1. Договор за Потребителски кредит - Използван е шрифт Times new roman с
големина 11, и condensed spacing (намаляване на разстоянията между буквите) с 0,3 пункта.
Погасителен план по кредит - Използван е шрифт Times new roman с големина 11.
Застрахователен пакет “L” на застрахователна програма „защита на плащанията“ -
Използван е шрифт Times new roman с големина 9, и condensed spacing (намаляване на
разстоянията между буквите) с 0,3 пункта.
Съществено е да се отбележи, че по принцип Times New Roman като шрифт е
стандартизиран само като typeface (външен вид), но не и като размер. Като референция
обикновено се използва разработения от Microsoft и интегриран във всяка Windows
операционна система Times New Roman.ttf (truetype font).
II2. След направена проверка се установява височина на шрифта от 4.2 мм, което
съответства на големина на шрифта 12. Разликата идва от изследваните документи, които в
първоначалната експертиза са копия на документите. При техническото извършване на
копирането, не е използвана опцията „запазване на оригиналния размер на документа“. Това
е довело до намаляване на размера на текста (съответно шрифта) и различни резултати при
5
първоначалната експертиза.
Договор за Потребителски кредит - Използван е шрифт Times new roman с големина
12, и condensed spacing (намаляване на разстоянията между буквите) с 0,3 пункта.
Ако се вземе на предвид, че намаляването е пропорционално при копирането на
всички документи то за другите документи (които не са приложени в оригинал) може да се
предположи:
Методология за определяне на референтен лихвен процент - Използван е шрифт
Times new roman с големина 12, и condensed spacing (намаляване на разстоянията между
буквите) с 0,3 пункта.
Погасителен план по кредит - използван е шрифт Times new roman c големина 12.
Застрахователен пакет “L” на застрахователна програма „защита на плащанията“ -
Използван е шрифт Times new roman с големина 10, и condensed spacing (намаляване на
разстоянията между буквите) с 0.3 пункта.
Всъщност документацията е приложена в оригинал – л. 17 и сл. до 59 от гр.д. №
55466/2024г. по описа на СРС. Договорът и методологията, видимо са на шрифт 12.
от правна страна:
Заповедното производство е образувано на 20.03.2025г., докато настоящото
производство е от 18.09.2024г. То предопределя заповедното, а не обратното.
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
Ответникът е потребител по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1 от
ДР на ЗЗП), а ищецът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП).
Съдът може да констатира и служебно неравноправна клауза - Р. № 23 от 07.07.2016г.
по т.д. № 3686/14г. на ВКС ТК, I т.о. Всички клаузи, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 /
Решение на № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, І т.о.).
Така, правен интерес е налице по отношение на всяка част от претенцията.
Потребителят не е длъжен да сочи неравноправните клаузи, това може да бъде сторено
служебно и от съда.
В тази смисъл и Решение № 299 от 15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията Анна Баева: Една договорна клауза е неравноправна при наличието на
следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията
– съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във
вреда на потребителя; и например С-745/19 Eurоbаnk Вulgаrіа.
Искът всъщност е един – да се прогласи недействителността на целия договор или на
отделни негови части.
6
1. такси: Според ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, т. 26, от Преамбюла, във вр. с чл. 27, доколкото датата за
транспониране е през 2010г., … особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. … За тази цел те
могат да използват не само информацията, предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор
за кредит, но също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Потребителите
също така следва да действат благоразумно и да спазват договорните си задължения.
Директивата е акт, който обвързва България по отношения на дължимия резултат, но
оставя националните власти да изберат формата и начина за въвеждането й в действащото
право. Тя няма пряко действие. Тук обаче трябва да се разграничат две хипотези.
Когато директивата е въведена (транспонирана) в българското право в срока, указан в
нея, тя действа като съответния национален акт. В този случай източник на съответните
норми на МЧП е националният акт и той не поражда различни въпроси от тези, отнасящи се
до всеки кодекс, закон или подзаконов акт. Българският правоприлагащ орган ще тълкува и
прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на
общностното право - С-14/83.
Втората хипотеза възниква, когато директивата не е въведена в действие
своевременно. След този срок всеки правен субект може да се позове пряко на директивата
пред българския съд. Лицето, което се е съобразило с нормите на директивата и не е спазило
несъвместимите с нея национални норми, може да иска от съда да откаже прилагането на
последните - С-148/78. СЕО разпростира това задължение не само към съдилищата, но и към
националните административни органи - С-103/88. Държавата не може да заплаши полезния
ефект от хармонизирането на правните норми в ЕО и да се позовава на собственото си
неправомерно поведение.
В тази връзка и чл. 18 от ЗПК, това се подразбира, доколкото проверката на
платежоспособността представлява чест от преддоговорните отношения – т.е. преценка дали
въобще би следвало да се сключи договор (Решение № 140 от 25.06.2024г. на ОС - Шумен по
в.гр.д. № 201/2024г.).
Изложеното се отнася до първоначалната такса за обработване на документи – чл. 5,
ал. 1, т. 1.
Таксите за обслужване на кредита всъщност повишават лихвения процент – такива
не се дължат, считано от 23.07.2014г., поради нормативна забрана – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК –
нормата е приета 2014г., т.е. тя действа занапред, тъй като е императивна – в защита на
потребителите, и урежда правоотношението в периода от 2015г. – изложеното се отнася до
цялата допълнителна защита, предоставена на потребителя от действащия закон в сравнение
с отменения (Решение № 60071 от 30.07.2021г. на ВКС по т. д. № 1453/2020г., I т.о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60451 от 3.06.2021г. на ВКС по
7
гр.д. № 850/2021г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева и Решение № 3183 от
3.05.2019г. на СГС по гр.д. № 13872/2017г.: Видно от Мотивите към Закон за изменение и допълнение
на закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС, налични на официалния сайт на
парламента - https: //www. parliament. bg/bills/42/454-01-8. pdf), целта на новата разпоредба на чл. 10а ЗПК е
регулиране на таксите: "... Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и
погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни
за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. " (из Мотивите към
Законопроекта). Т. е. разбирането на законодателя, отразено във въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че
одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по
предоставяне на кредита и за тях не следва да се събират такси. … От гледна точка на действията, извършвани от
банката в процедурата по реструктурирането – събиране на информация и оценка на кредитоспособността на
клиента, включително чрез справки в различни институции, изискващи плащане на такси, то това са присъщите
действия по одобрение за отпускане на кредит, а както бе посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в
мотивите към законопроекта, е да не се събират такси за одобрение и усвояване на потребителски кредити).
Банката предоставя под наем пари. Т.е., главницата е предмет на сделката, а
възнаградителната лихва е нейната цена. Ако това е така, то таксите за
управление/обслужване, дори преди изричната забрана, въведена в законодателството, биха
протИ.речели на добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД.
Т.е. клаузите на чл. 5, ал. 1, т. 1-2 от договора са нищожни. Изложеното се отнасяло и
до таксите за ограничаване на негативните просрочия и странната такава от 180 лева за
уведомяване, ако въобще бяха договорени.
2. застраховка: Застраховката на кредита е договорена в чл. 2 и чл. 3.11, където се
говори за желание на кредитополучателя. Съдът обаче приема, че по-скоро този кредитен
продукт предполага и подобна застраховка. Т.е., изборът е само до продукта, предоставен от
банката.
Стойността на застраховката има отношение към процента ГПР, така и Определение
№ 908 от 27.03.2025г. на ОС - Бургас по в.ч.гр.д. № 411/2025г. и най-вече според Решение на
Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи Кредит
България" ЕООД, така и Определение № 50685 от 30.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 578/2022г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).
В същия смисъл Определение № 1388 от 20.12.2023г. на ВКС по т.д. № 332/2023г., I
т.о., ТК, докладчик съдията Мадлена Ж.а: Въззивният съд, след цялостен анализ на фактическия и
доказателствен материал, е направил извод, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1
и на чл. 11, т. 10 ЗПК. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Приел е, че в случая
е установено несъответствие на процесния договор с изискването на ЗПК относно изготвянето на договора на
шрифт не по-малък от 12, както и с изискването на същия закон ГПР да отразява действителните разходи по
кредита и общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК поради невключване на разходите за
такса ангажимент от 210 лева и застрахователната премия от 1612, 80 лева. Изтъкнал е, че за да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на
8
разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране
на годишния процент на разходите; Определение № 1566 от 12.06.2024 г. на ВКС по т.д. №
1146/2023г., II т.о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова; и особено, съборазно
посоченото по-долу относно необходимостта от тази сделка Определение № 2161 от
09.07.2025г. на ВКС по т.д. № 129/2025г., II т.о., ТК, докладчик съдията Анна Баева (по
което е допусната касационно обжалване).
Европейският законодател прави изрична разлика между договор за кредит и
съпътстваща застраховка – т. 12 и 24 от преамбюла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО и най-вече
чл. 3. В тази връзка и изложението на т. 45-6 от РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) от 21
март 2024 година по дело C‑714/22г. Разграничението е относно евентуално
недобросъвестно нарушаване/заобикаляне на ограничението, въведено от чл. 19, ал. 4 от
ЗЗП, а в случая такова не е налице.
Доводите изложени в исковата молба обхващат само размера на шрифта и евентуално
процента оскъпяване на продукта, но той е далеч от граничната стойност.
По тези съображения може да се счете, че регламентацията на нормите е само в чл.
382 и чл. 344 от КЗ, които не предвиждат изискване за шрифт. Отделен е въпросът, че
шрифтът при потребителски договори, без значение от конкретния вид, би следвало да е
ЛЕСНО ЧЕТАЕМ. Т.е. причината законодателят да уреди изискването за размер 12 на Times
new roman важи и за всичко останало, като тук аргументът опира до добрите нрави и
добросъвестността, а не до санкционна норма, която не би могла да се прилага
разширително. Съображението да не се приеме, че цялата договореност е недействителна е
че всъщност предметът на застраховката и размерът на оскъпяването, които са съществени,
са включени в основния договор.
Както бе посочено, потребителят е принуден да подпише допълнителен договор за
застраховка, който оскъпява заема. Застраховката обаче е полезна, макар застрахователят се
представлява от финансовата институция (арг. от чл. 287-8, ал. 1-2, чл. 294, ал. 6 от КЗ, във
вр. с § 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ). Т.е. не би могло да се предположи наличие на неравноправна
клауза само при тези доводи и установена фактическа обстановка.
3. клаузата на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и сл. от договора:
Клаузата, която допуска едностранното изменение на тарифи, лихви и т.н., като не е
предвидено уведомяване на длъжниците, например с писмо, по e-mail, а е прехвърлена
отговорността за това на потребителите – те, по разбиранията на кредитната институция, е
трябвало да следят нейните вътрешни решения и задължително да се съобразяват с тях, е
неравноправна.
Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и
потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира
кредитът, трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на
определяне на обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на
9
погасителните вноски, така че този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент
прилагания от продавача или доставчика обменен курс.
В самия договор са включени всички компоненти, описани като проблемни в
исковата молба, включително и таксата от 400 лева (реално 380 лева). Относно яснотата на
обяснението на промяната в лихвения процент, може да се обсъжда доколко то е лесно
разбираемо. Според в.л. (ССчЕ), с оглед сложността на математическия апарат, за изчисленията е
използван програмен продукт Ексел на Майкрософт, раздел „Условен анализ“. Това поставя под съмнение
доколко средноподготвен потребител би могъл да се справи самостоятелно с
математическата формула.
Недействителността на клаузите се преценява към момента на сключване на
договора. Към този момент обаче има яснота – първоначално ГЛП е 14,50 %, а след това
отново е същата величина, до евентуалната му промяна. Според експерта обаче, такава не е
настъпила. Ако това се бе случило, настоящият състав би бил склонен да приеме, че
изменението е следствие от неравноправна клауза, още повече, че потребителят е трябвало
сам да се уведоми за това. В такъв случай би могло да се разсъждава за приложение на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, което означава основната хипотеза, а тя, както бе посочено, не е коригирана.
Т.е. договорът като цяло не следва да се прогласява за недействителен (Решение №
106 от 3.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 3253/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир
Драгнев), но това не се отнася до посочените по-горе отделни клаузи – относно таксите.
Това, че ищецът вероятно е заблудил финансовата институция относно доходите си,
не може да се ползва за аргумент (никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение – nemo ex delicto suo actionem consequi debet). Съответно това не е хипотеза на чл.
68д от ЗЗП. Решаващият орган обръща внимание, че изрично бе указано на потребителя да
вземе отношение към месечния си доход от 3 000 лева (проекто доклад и доклад), но това не
бе сторено.
Банките са финансови институции, които се занимават основно с кредитиране.
Отпускането на заем едва ли е хипотеза на чл. 289 /няма ал. 2/ от ТЗ, вероятно не е
положена необходимата грижа от страна на търговеца, но ако заемът е поискан с ясното
съзнание, че няма да може да бъде върнат и след заблуда на дружеството, това вече е форма
на недобросъвестност (става въпрос за потребителя).
По-горе бе посочено, че възнаградителната лихва е „наемна“ цена за предоставената
сума. Такова е становището на доц. С.. Възнаградителна лихва представлява насрещната
престация, която се дължи като възнаграждение срещу отстъпени в заем пари или други
заместими вещи (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД). Това е първично задължение, произтичащо от
изрична клауза в договора, поради което обикновено се обозначава като “договорна лихва”.
Дължимата по силата на договора за заем лихва-възнаграждение е самостоятелно вземане на
кредитора, наред с това за главницата. При забава на длъжника лихва/неустойка за забава
могат да се начисляват, както върху главницата, така и върху възнаградителната („редовна”)
лихва. Олихвяването на възнаградителната лихва не представлява анатоцизъм.
по разноските:
10
1. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно
уважената част от иска.
Съобразена е сумата от 440 лева, тъй като толкова е заплатена в брой (т. 1 от ТР от
6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.).
При интерес от 68 193,49 лева и основателност възлизаща на 400 лева + 3 738,38 лева
= 4 138,38 лева, разноските на ищеца възлизат на 24,27 лева.
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
2. На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 5
244,78 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 1 737,73 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузите от
договора, имащи отношение към такси (такса за обработка на документи – чл. 5, ал. 1, т. 1, и
тази по т. 2 – за обслужване на разплащателната сметка, от Договор за потребителски кредит
№ FL1453383 от 30.01.2024г., сключен между страните, както и клаузите на чл. 3, ал. 2-3 и 5,
като неравноправни (недействителни), по иска предявен от Р. Г. А., ЕГН **********, гр.
****, съд.адр.: гр. София, бул. ****, тел: **********, e-mail: ***********, чрез адв. Б. Й.,
вписан в САК с личен № **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Витоша“, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, e-mail: ********, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по отношение
на останалата част от договора (включително и на основание чл. 22 от ЗПК), като
НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8 и ал. 1 от ГПК Р. Г. А., ЕГН **********,
гр. ****, съд.адр.: гр. София, бул. ****, тел: **********, e-mail: ***********, чрез адв. Б. Й.,
вписан в САК с личен № **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Витоша“, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, e-mail: ************, сумата от 1 737,73 (хиляда седемстотин
тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) лева, сторени деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
11
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12