Р Е Ш Е Н И Е
№ 262664/22.10.2021г.
Гр.Варна,22.10.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15 665 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена във ВРС искова молба на 04.12.2020 г., надлежно
уточнена с молба от дата 23.12.2020 г., с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковата
молба е предявена от ищцата М.И.Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез
адв. К.Я. - К. ***, със съдебен адрес ***, офис, срещу
ответницата М.Т.П., ЕГН **********,***.В
исковата си молба ищцата е навела следните фактически и правни твърдения:
Във връзка с разпореждане № 31461/16.10.2020 г. по ч.гр. дело № 10591/2020 г.
по описа на ВРС, в законоустановения срок ищцата сочи, че предявява иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 1000 (хиляда) лв. в полза на М.И.Н. от
длъжника М.Т.П.. Ищцата счита
иска за процесуално допустим, а по същество и за основателен и доказан, като
моли съда при разглеждане на делото и постановяване на решението, да бъде взета
предвид изложената от ищцата фактическа обстановка: М.И.Н. твърди, че е
сключила с ответницата М.Т.П. предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот на 28.05.2020 г. Договорът бил подписан на всяка страница от
двете страни по него, като на последната страница всяка от стрянете положила
подпис и собственоръчно изписала имената си. По силата на посочения договор, ответницата
се задължила да прехвърли собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ *, блок *, етаж
* , вход *, находящ се в *, състоящ се от
две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор, два балкона, със застроена площ от 66,91
кв.м., с прилежащо му избено помещение с полезна площ от 2,20 кв.м., както и
1,1205% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището:
улица, апартамент от вход *, тревна площ, апартамент *, стълбище и при съседи на
избеното помещение: изба на апартамент *, тревна площ, изба на апартамент *, коридор. Собствеността върху
имота се установявала от Договор № 7507/25.12.1985 год. за продажба на недвижим
държавен имот. Цената за продажбата на недвижимия имот била 80 155 (осемдесет хиляди сто петдесет и
пет) лева.
Уговорено било плащането на продажната цена да се извърши, както следва: сума в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева, имаща ролята и значението на капаро за
сключване на обещаната сделка - при подписване на предварителния договор, която
следвало да се плати от КУПУВАЧА на ПРОДАВАЧА по банков път по посочената
банкова сметка *** „*“ ЕАД с IBAN: ***, BIC: ***телния договор; остатъкът от продажната цена в
размер на 76 155 (седемдесет и
шест хиляди сто петдесет и пет) лева следвало да бъде изплатен по банков път в срок
до 3 (три) работни дни от сключването на
окончателен договор за покупко-продажба във форма на нотариален акт.Твърди се,
че заплащането на сумата от 4 000 (четири хиляди) лева било извършено в
посочения срок, а именно на 28.05.2020 г. по банков път, за което ищцата
представя платежно нареждане. Впоследствие, при разговор между ищцата и
ответницата, последната заявила, че използвала дадената сума за заплащане на
собствени битови разходи, което установявало, че продавачката М. П. приела
плащането, направено по договора. Срокът за сключване на окончателен договор бил
определен от страните не по-късно от 01.07.2020 г. Съгласно условията на
договора, подготовката на документите за окончателното оформяне на сделката по
покупко-продажба (данъчна
оценка, скица/схема на имота, удостоверение за липса на вещни тежести, както и
други документи при необходимост), сочи още ищцата, че следвало да се извърши от
продавача или избрано от него и на негов риск трето лице и за негова сметка.
Следвало също така да бъдели представени и бележки за заплатени ток, вода,
стълбище и други сметки, касаещи имота за последния текущ месец, преди датата
на сключване на окончателен договор. Договорът подчертава ищцата, че бил
сключен след консултация с адвокат, ангажиран от ответницата и бил подписан в
кантората му, в негово присъствие и в присъствието на двете страни по него. Договорът
бил подписан след като страните се запознали със съдържанието му и след като
продавачката обсъдила клаузите му с адвоката си. Страните подписали договора на
всяка страница, като на последната страница, всяка от тях, освен подпис всяка
страна повтаря още веднъж ищцата, че изписала собственоръчно имена си.След
сключване на договора, ищцата твърди, че била провела многократни разговори с
ответницата с цел информиране относно изпълнението на договора, както и
събирането на документите за изповядване на окончателен договор пред нотариус.
През цялото време ответницата твърдяла, че заплатила дължимите разноски за
имота с част от сумата по заплатеното капаро, както и че подала молби за
издаване на изискуемите по сделката документи и по никакъв начин не издавала намерението
си да не изпълни договора, нито имала претенции по отношение на съдържанието на
същия. Същевременно, на 22.06.2020 г., ответницата изпратила до ищцата известие
изх. № 51 по Телепоща, с което поискала да промени съществено условията по
сключения предварителен договор. От известието ставало ясно, че ответницата
нямала намерение да изпълни задълженията си по договора. След изненадата и
притеснението от съдържанието на полученото известие, ищцата провела телефонни
разговори с ответницата, като заявила, че желае изпълнението на договора и че
била готова да изпълни задълженията си заплащане на продажната цена в
уговорения размер. Ответницата, сочи ищцата, така и не изразила категорично
намеренията си във връзка със сключения договор, не проявила и желание да върне
полученото капаро, като заявила, че не разполагала вече с получените пари,
защото покрила лични разходи.Поведението на ответницата сериозно притеснило
купувачката, още повече, че М.Н. била съвсем млада жена на 21 г., която към
настоящия момент живеела в село *, обл. *, но била и студентка в Икономически
университет в гр. Варна, желаела трайно да се установи в града, а и покупката
на недвижим имот било едно от първите сериозни решения в живота й. Допълнителен
повод за притеснение бил фактът, че сумата, заплатена като капаро, както и
голяма част от продажната цена били осигурени от спестявания на родителите на
М.Н.. Това притеснение още повече подтиквало М.Н. да търси всякакви възможности
за контакт с продавачката П. и уреждане на отношенията по между им.Отделно от
горното ищцата счита, че е правно релевантно и че следва да бъде взето предвид,
че причините за отказа за сключване на окончателен договор, посочени в известие
изх. № 51 от Телепоща много наподобявали на мотивите на възражението, направено
срещу заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 10591/2020 г. по описа на ВРС. М.П.
„не била запозната със съдържанието“, не разбрала, имало „права и задължения,
които били несправедливи“ и т.н., въпреки че договорът бил предложен изцяло
от нея и същата ползвала адвокат при сключването му, за разлика от купувачката М.Н.,
която изцяло се доверила на ответницата.С оглед поведението на ответницата,
ищцата М.Н. отправила известие по Телепоща до М.П., с което я поканила да се
яви при нотариус М. П.с район на действие ВРС на 01.07.2020 г., в 14,00 часа с
цел сключване на окончателен договор и/или изясняване на правоотношенията във
връзка със сключения предварителен такъв. В известието било посочено, че ищцата
имала готовност за заплащане на остатъка от продажната цена, определена в
договора. След отправяне на покана, в телефонен разговор с ищцата, ответницата
потвърдила получаването на същата и дала индикации, че ще присъства на срещата.
На 30.06.2020 г., ищцата изпратила до ответницата напомнително съобщение от
мобилния си телефон, съдържащо датата, мястото и часа на срещата при нотариус
на 01.07.2020 г. Твърди се в исковата молба от ищцата, че продавачката М.П. не
откликнала на отправената покана и не се явила пред нотариус нито за сключване
на окончателен договор, нито за изявления относно действието на договора, за
което нотариусът съставил констативен протокол, приложен към искова молба. При
посещението в нотариалната кантора ищцата-купувач представила проект за
нотариален акт, както и всички съпътстващи и зависещи от нея документи за
сключване на окончателен договор, изготвени от адвокат. Ищцата се опитала да се
свърже с неявилата се ответница, но телефоните на същата (мобилен и стационарен) били изключени. На следващия
ден - 02.07.2020 г., ищцата се свързала с ответницата, като й предложила
различни варианти за разрешаване на правоотношенията, свързани с договора, но
ответницата не предложила конкретен и приемлив вариант, опитвайки се по
всякакъв начин “ да се измъкне от разговора“. След консултация с адвокат, М.Н.
разбрала, че правните й възможности били: да иска обявяване на предварителния
договор за окончателен, да търси неустойка в трикратния размер на платеното
капаро или да иска връщане на капарото
и получаване някакво обезщетение за направените от нея разходи по повод на
сключения предварителен договор. Осведомила се също така за разноските,
свързани с всеки един от тези варианти, както и за времето, в което би могла да
очаква евентуален положителен резултат при всяко от съдебните производства.М.Н.
обяснява в исковата си молба, че предпочела да й бъде възстановена платената
като капаро сума и да получи минимално обезщетение за неизпълнения от
ответницата договор. Поради тази причина по всякакъв начин се опитала да влезе
в преговори с последната за възстановяване на сумата в размер на 4000 (четири
хиляди) лева и заплащане на сумата в размер на 1000 лв., за която било
предвидено отлагане във времето. След многократни разговори, ответницата П., твърди
ищцата, че склонила да върне взетото
капаро в размер на 4000 лева, които всъщност използвала като безлихвен заем за
сметка на ищцата за покриване на собствените си разходи, без изобщо да имала
намерение да изпълни задълженията си по договора, както и да подпише
съответното споразумение. Междувременно М.П. посочила, че я представлява
адвокат и желае срещата да бъде в кантората на посочения от нея адвокат Г. Т., на
адрес : * на 03.07.2020 г. в 14,00 часа. След разговор с адвоката страните се
уточнили, че ще подпишат споразумение за прекратяване на договора, при
условия, посочени в споразумението. В уречения час - 14,00 часа и на
посоченото място, а именно кантората на адв. Г. Т. (адвокат на П.) се явили М.Н.,
придружена с адвокат и с неин близък познат. М.П. не се появила и след около 20
минути чакане последователно прозвънили адв. Т., М.Н. и адвоката й. Същата
казала, че „идва, че сега взема парите и т.н.“, като се появила чак в 15,30
часа. Междувременно адв. Т. се запознала със съдържанието на споразумението.
Обсъждала допълнителното плащане под формата на обезщетение, което било в
минимален размер на 1000 лв. Естествено адв. Т. посочила, че последна дума
относно споразумението има клиентката й М.П.. След като М.П. се появила в
кантората на посочения от нея адвокат, същата, съвместно с адвокат Т. започнали
да обсъждат клаузите на споразумението, както и искането за заплащане на сумата
от 1000 (хиляда) лева в рамките на 40 (четиридесет) дни от датата на
подписването му. Адвокат Т. разяснила на М.П., че всъщност предложения вариант
за връщане на капарото и заплащане на минималното обезщетение всъщност е
най-добрия вариант за нея, тъй като в противен случай към същата би могла да се
предяви претенция в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляващи
трикратния размер на заплатеното капаро съгласно чл. 8, ал. 1 от договора или
иск по чл. 19 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Споразумението било прочетено на изцяло на глас от адв. Т., в присъствието на
М. П., М. Н., адвоката на М. Н. и нейния познат. След като била запитана дали е
разбрала всички клаузи, П. отговорила, че разбрала и че била съгласна със
същото. След това споразумението на хартиен носител било предоставено от адв. Т.
на М.П. за прочитане. М.П. се интересувала дали да преведе сумата от 1000 лв.
по банкова сметка ***, като М.Н. отговорила, че няма значение и че могат да
бъдат преведени по банковата сметка, от която е преведено капарото или в брой,
за което щяла да бъде съставена разписка. След тези обсъждания, страните ,
обяснява ищцата, че подписали споразумението на всяка страница, като
собственоръчно изписали имената си. Независимо, че съгласно споразумението не
било необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение, М.Н. била
уведомила по телефона М.П., че срокът за заплащане на сумата е изтекъл. П. й
отговорила, че не възнамерявала да заплати посочената сума, защото се
консултирала с адвокати и нотариуса и те й казали да не я плаща. След
допълнително изчакване, М.Н. предприела действия по чл. 410 ГПК за снабдяване
със Заповед за изпълнение за посочената сума в размер на 1000 лв., във връзка с
което било образувано ч.гр. дело 10591/2020 г. на 42-ри състав на ВРС.В деня на
изтичане на срока за подаване на възражение - 14.10.2020 г., М.П. подала възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение.Ищцата счита, че мотивите на
подаденото възражение не отговаряли на истината и били крайно подвеждащи. На
първо място - споразумението било подписано в кантората и в присъствието на
адвоката на ответницата - адв. Г. Т.. Доколкото адв. Т. била уважаван юрист с
дългогодишен стаж и голям опит, написаното във възражението, че същата била
„подведена“ от двадесет и една годишната М.Н. и съответно „подвела и
ответницата“ и „станало недоразумение“, ищцата намира за абсолютно
несъстоятелно.Мотивите на ответницата, че била излъгана, неразбрала, че била
крайно притеснена се преповтаряли както в известието от Телепоща по повод
изпълнението на предварителния договор, така и във възражението относно
заплащане на дължимата сума по споразумението. Освен това същата била осъдена
за заплащане на неустойка за имот в предходно производство, което показвало „ системност
„ в сключването на предварителни договори, получаването на капаро и след това
на неизпълнението им. В настоящия случай, твърди ищцата, че ответницата
подписала предварителен договор, получила капаро (което по същество изиграло
ролята на безлихвен заем) и го изхарчила, след което недобросъвестно не била
прехвърлила имота на купувача. Поведението на ответницата показвало, че същата
изначално нямала намерение да изпълни предварителния договор, както и
споразумението, а с недобросъвестни и измамливи действия заблудила ищцата Н.,
за да получи сумата от 4000 лв., които веднага похарчила за свои нужди. Посочила
също така, че всички те били се събрали преди нея и без нея, но доколкото
срещата при адв. Т. била насрочена за 14,00 часа, а П. пристигнала почти в
15,30 часа, оставяйки в недоумение дали ще спази уговорката си, след
многократни обаждания от всички страни, счита ищцата, че твърденията на
ответницата в тази насока се явявали
некоректни и несъстоятелни.На следващо място ищцата сочи, че следвало
да се има предвид и обстоятелството, че при подписването на предварителен
договор и при подписването на процесното споразумение М.П. била придружавана от
адвокати, което показвало, че същата била достатъчно граждански грамотна за да
защити интересите си, както и да е наясно със съдържанието на документите,
които подписва и правните последици от същите. Този факт се потвърждавал и от
обстоятелството, че ответницата не била приела да запише само, че възразява
срещу връчената и заповед за изпълнение, а написала собственоръчно възражение.
От направената справка в ИКАР също така било видно, че ищцата продавала и купувала немалко недвижими имоти
и имала представа какви са правата и задълженията на страните по такава сделка.
В този смисъл, поведението на ответницата според ищцата не навеждало на изводи,
че М.П. „ би се оставила за бъде заблудена или подведена и много добре разбира
правата си, но за съжаление не желае да изпълнява поетите от нея задължения“. Всъщност,
сочи ищцата, предложението на М.Н. и подписването на споразумението при
условията, посочени в него било изключително изгодно за ответницата, тъй
като в противен случай купувачката би могла да заведе дело за връщане на
капарото в троен размер под формата на неустойка или обявяване на
предварителния договор за окончателен. Единствено разходите и загубата на
време били мотив М.И. да се съгласи на връщане на капарото срещу минималното
договорено обезщетение, което съгласно споразумението намира за безспорно, без
да бъде необходимо допълнително поканване и даване на допълнителен срок за
изпълнение. Отделно от горното, сочи ищцата, че от възражението също така не
ставало ясно, срещу какво точно възразява ответницата. Ако възразявала срещу
основанието, както е записала в същото, то тогава , според ищцата - М. П.
считала, че предварителният договор, по който носела отговорност за заплащане
на обезщетение в тройния размер на капарото, посочен в чл. 8, ал. 1 от
договора, не се явявал прекратен, а
действащ между страните.
При всичко изложено по-горе, ищцата приема че се налагали от правна страна
следните изводи:1. Между страните било подписано валидно споразумение, по
силата на което ответницата М.П. се задължила да върне сумата в размер на 4000
(четири хиляди) лв. и да заплати обезщетение за извършените от купувачката
разходи във връзка с договора в размер на 1000 (хиляда) лв. Същата върнала сумата от 4000 (четири хиляди)
лв., но не е изпълнила задължението си в
посочения срок да заплати сумата от 1000 (хиляда) лв. Сумата била
договорена като обезщетение за
съгласието на ищцата да се съгласи договора да бъде прекратен без да търси
обезщетение в троен размер на платеното капаро или да иска обявяването му за
окончателен. 2. Следвало да се има предвид и факта, че разходите на М.Н. за
съставяне на покана за нотариална сделка, пращането и по Телепоща, разноски за
консултации с адвокат и изготвяне на проект за нотариален акт и документи към
същия многократно надвишавали сумата за обезщетение от 1000 (хиляда) лв.3.
Освен направените разходи, така създалата се ситуация носела на младата жена
редица негативни преживявания, безпокойство, чувство за вина, че подвела
родителите си, като сключила договор, по който платила сума от 4000 (четири
хиляди) лв., а същият нямало да бъде изпълнен.4.По отношение на валидността на
споразумението, счита ищцата, че същата била безспорна, доколкото споразумението
било сключено в писмена форма, подписано на всяка страница, с клауза за
достоверност на датата, лично от страните, в присъствието на адвокат. Същото
ищцата намира за действително и обвързващо страните , в резултат на сключения
между страните предварителен договор. 5. Ответницата не била изпълнила
задължението си по споразумението в посочения срок, нито след устното поканване
от страната или след подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Поведението на
ответницата в цялостните отношения между стланите показвало недобросъвестност,
както и нежелание за изпълнение на договорните и задължения.При всичко
изложено по –горе ищцата е отправила и искането си до съда съгласно нормата на
чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК, прецизирано в уточнителна молба , а именно: Да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието със СПН между страните, че
съществува парично вземане в размер на 1000 лева (хиляда лева) ДЪЛЖИМО от
ответница М.Т.П., ЕГН: ********** на ищцата М.И.Н., ЕГН: **********, на
основание подписано между страните Споразумение от 03.07.2020 г. , към
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот ведно със законната лихва върху сумата от 1000,00 лева, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК във Варненски районен съд ,
а именно 28.08.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4621/1.09.2020 г. по частно гражданско дело
№ 10591/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обектвирано е искане и за присъждане на сторените от ищцата съдебно –
деловодни разноски. В исковата молба е било обективирано особено искане с
правно основание чл. 389 ГПК по което съдът се е произнесъл. В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствените искания.В случай на оспорване на иска от страна на
ответника, моли ищцата да й бъде дадена възможност да представи или поиска
допълнителни доказателства /писмени и гласни/ за доказването на твърдените в
исковата молба обстоятелства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
М.П. е депозирала отговор на исковата молба чрез назначеният й от съда
процесуален представител - адвокат С. П. К., вписана в АК
Варна, преупълномощена от адвокат С.К.Д.,***, действаща като процесуален представител
на М.Т.П..
В срока по чл. 131 ГПК е оспорен
предявения иск както по основание, така и по размер. Становището на ответната страна е, че искът е неоснователен, като са
наведени следните аргументи : 1. С предявената искова молба съдът бил сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с
предмет съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение, а именно с
искане да бъде признато за установено, че ответникът М.Т.П. дължи на М.И.Н.
сумата от 1000 лева, представляваща
договорено обезщетение, на основание подписано между страните Споразумение от 03.07.2020 година към
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2020 година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С цел
успешното провеждане на иска и установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, ищецът в условията на пълно и главно доказване следвало да
установи факта на съществуване на валидно съглашение между страните за
заплащане на договореното обезщетение, както и наличието на вреди, които са
пряка и непосредствена последица от евентуално неизпълнение на
ответника.2.Видно било от изложеното в исковата молба, че ищцата не сочела и не
обосновавала вредите, за които се претендира обезщетението.3.При така
изложеното по-горе ответницата приема, че исковата молба се явявала нередовна
като е отправено и искането до съда - производството по делото да бъде оставено
без движение, като съда укажете на ищцата да отстрани допуснатите в исковата
молба нередовности. С цел запазване процесуалните права на ответника,
процесуалния представител на ответницата оспорва, че М.И.Н. е претърпяла вреди
във връзка с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата
28.05.2020 година.Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
дата 28.05.2020 година твърди ответната страна, че бил прекратен по взаимно
съгласие на страните, с оглед на което и според ответницата не би могло да се
претендира обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнението му.На следващо
място, ответницата моли в настоящото производство да бъдат разгледани и всички
възражения и оспорвания на М.П., направени в подаденото от нея възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
10591/2020 година на PC Варн., препращайки към даденото разрешение в т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/2013 година по Тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС „производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор. „. При така изложеното по-горе ответната
страна желае отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. На предпоследно
място ответната страна в срока по чл.131 ГПК е изразила становище по
доказателствените искания на ищцовата страна. Допълнително ответницата
по делото е подала писмена молба ведно с приложенията, след изтичане на срока
за отговор.Така депозираната молба съдът е докладвал в откритото съдебно заседание,
като е счел,че начинът по който е изписана води до невъзможност да бъде
прочетено цялото съдържание на изложението. В тази връзка съдът е указал на ответницата, че ще има възможност
в откритото съдебно заседание да поясни отговора си на искова молба и или да
наведе нови факти и обстоятелства свързани с предмета на спора , а в откритото
съдебно заседание цитираната молба е прикачена към корица по делото , т.к. е
изяснено че не касае настоящия установителен иск .
В проведеното по делото на дата
24.09.2021 г. първо и единствено открито съдебно заседание ищцата се е явила
лично и е представлявана от адвокат Я.. Искането на адв.Я.
до съда е да бъде уважен иска като основателен и доказан и по основание, и по
размер, ведно с присъждане на разноските. Личното изявление на ищцата Н. е, че
иска тези хиляда лева,т.к. просто иска да приключи всичко с М.П. и да си купи
апартамент и затова искала тези хиляда лева, иначе можела да я съди и за
окончателен договор и за тройна неустойка, просто не го направила, обаче разбрала,
че и това било грешно, защото вече година и половина някъде чакала тези хиляда лева
и виждала, че още се мъчи да си получа парите, обаче М.П. не се явявала,
никаква връзка ищцата нямала с нея и пращала постоянно писано от нея на ръка,
доказателства, според нея, просто иска да се свърши вече, т.к. счита,че не е
честно.
В откритото съдебно заседание
ответницата не се явява, представлява се от адвокат К.от ВАК. Адвокат К.моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, моли
и съда да определи възнаграждение за особен представител. Адв.К.изрично е
възразила против списъка за разноски ангажиран от ищцовата страна, т.к.разноските
в обезпечителното производство следвало да се претендират по изпълнителното
дело .
Процесуалните представители на двете страни са поискали срок за
предоставяне на писмени бележки, като в срок са изразили писмено становищата си
по същество .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните,
събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по
делото е заведено във ВРС на 04.12.2020 г.
след надлежно депозирано Възражение по чл. 414 ГПК и има за предмет надлежно
предявен установителен иск с правно осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Безспорно
се изяснява и установява от материалите приложени по делото, а именно писмените
доказателства съдържащи се в ч.гр.д. № 10591/2020 год. по описа на ВРС ХLII състав, че на 28.08.2020 год. във ВРС е било заведено Заявление по
реда на чл. 410 ГПК, депозирано от кредитора заявител и ищца по исковото
производство М. Н., чрез адв. К.Я. – К. от ВАК против длъжника в заповедното
дело и ответница по иска – М.П. *** , с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, по което заявление е
образувано цитираното частно гр.дело. Видно от
Заявлението, в точка 9 (л.5–ти от
заповедното производство) кредиторът
е индивидуализирал паричното вземане и по основание и по размер, като е
заплатил дължимата се д.т. по заповедното производство от 25,00 лева,както и
сумата от 200,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Не се спори
по делото, а и се установява от материалите по заповедното дело, че въз основа
на Разпореждане № 29959/01.09.2020 г. на ВРС ХLII – ри състав
по ч. гр. д. № 10591/2020
е издал Заповед № 4621 / 01.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на М. Н. и против М.П.. От
оригинала на цитираната заповед, приложен на л. 15 – ти по заповедното дело се
установява, че съдът е разпоредил длъжникът П. да заплати на кредитора Н. сумата
от 1000,00 лева главница –дължимо обезщетение съгласно споразумение от 3.7.2020
г . към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.05.2020 г. ,както и сумите от 25,00 лв. за платена държавна такса и 200,00
лв. адвокатско възнаграждение – разноски по делото. Заповедта по чл.410 ГПК е
била връчена лично на длъжника П. на дата 14.09.2020 и на дата 14.10.2020 г.
длъжникът е депозирал Възражение по чл.414 ГПК, приобщено на л.18 –ти по делото.
Възражението депозирано от длъжника П. е изготвено лично от нея, като е посочено,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед и по основание и по
размер.Въпреки ,че възражението по чл.414 ГПК , за разлика от това по чл.414 а ГПК не следва да бъде нито аргументирано, нито подкрепено от доказателства,
длъжникът П. е изготвила две ръкописно изписани страници приложение към
възражението, в които по същество се твърди, че не кредиторът а длъжникът е
този , който се счита измамен.Възразява се от П., че била подведена,излъгана от
кредитора, относно продажната цена, че самото споразумение било съставено без участието на П., в
присъствие на адвоката й, който нямал пълномощно, а след последяваща справка
при нотариус П. разбрала,че точка 4 от същото е неиздържана .
От останалите
доказателства по частното делото се установява, че заповедният съд е приел
възражението на длъжника, дадени са били указания до кредитора и по делото и в
срока по чл.415 ГПК е бил предявен настоящия установителен иск .
С оглед изложеното
по-горе от фактическа, а и от правна страна исковият съд извежда извода за
допустимост на специалния положителен установителен иск ,заведен във ВРС
съгласно дадените от заповедния съд указания и в срока по чл.415 ГПК, поради
което и исковият съд следва да се произнесе по въпроса доказан и основателен ли
е иска на ищцата или не .
За да изведе
окончателните си правни изводи, исковият съд извърши анализ на приобщените по
делото писмени доказателства и гласни такива, допуснати в полза на ищцата .
Анализа на приобщените
по исковото дело писмени доказателства : заверени копия на: предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2020 г.; преводно
нареждане за кредитен превод от 28.05.2020 г.; телепоща изх.№ 51/22.06.2020 г.;
телепоща изх.№ 59/26.06.2020 г.; Констативен протокол по чл. 593 ГПК, акт 55,
том 1, рег. 974/01.07.2020 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 01.07.2020 г. (проект); справка по лице в Служба по вписванията – Варна
за периода от 01.01.1992 г. до 25.06.2020 г. – вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида № *; споразумение към предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2020 г.; пълномощно от 02.07.2020
г. , налага следните изводи от фактическа страна :
На 28 – ми май 2020 год., в гр. Варна между ответницата М.П., в качеството
й на продавач и ищцата М.Н., в качеството й на купувач е сключен писмен
предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот. Съгласно чл.1 от
същия договор продавачът се задължил да продаде на купувача описания в договора
свой собствен недвижим имот – ап.№ * , находящ се във * ,при цена съгласно т.2 от
договора от 80 155 лв. Съгласно чл.3, ал.1 от предварителния договор
цената е била приета като окончателна, без да подлежи на корекция едностранно
от която и да е от страните, а съгласно чл.3, ал.2 договорената цена на
обещаната сделка покупко – продажба можело да бъде коригирана единствено по
взаимно съгласие на страните, обективирано в писмена форма. Видно от чл.4 от
предварителния договор, страните са се споразумели плащането да стане по
следния начин и в следните срокове: чл.4, ал.1 – сума в размер на 4000 лв.
която има значение на капаро за сключване на обещаната сделка и платима при
подписване на предварителния договор от купувача на продавача по банков път по
посочената в чл.4 банкова сметка; ***.4, ал.2 с получаване на сумата по чл.4, ал.1
продавачът се задължил да не предлага описания в чл.1 недвижим имот за продажба
на трето лице до датата , определена като крайна дата на действието на предварителния
договор -1.7.2020 г.; чл.4, ал.3 – сума в размер на 76 155 лв., платима по
банков път, в срок от 3 дни от сключване на окончателния договор за покупко –
продажба във формата на нотариален акт,до датата посочена в чл.4,ал.2 .
В чл.4,ал. 4 от същия предварителен договор е
записано, че в случай, че сумата по окончателния договор, описана в чл. 4, ал.
3 от предварителния договор не бъде заплатена в посочения 3 дневен срок,
продавачът има правото да развали договора, като купувача ще му дължи неустойка
в размер на двойната сума по депозираното капаро или общо 8000 лв. като това не
го лишава от възможността да търси обезщетение и за по-големи вреди по съдебен
ред.
В раздел Четвърти от същия договор (л.8-ми от делото) страните по предварителния
договор са приели клаузите на чл. 7,8,9 свързани със сроковете и обезщетенията.
Съгл. чл. 7 от предварителния договор при неизпълнение на поети задължения по
същия, дължащо се на виновно поведение на всяка от страните, виновната страна
дължи на другата обезщетение за вреди в размер на действително причинените
такива.Съгласно чл. 8, ал.1 , при отказ от страна на продавача от сделката, той
дължи в полза на купувача тройния размер на платеното по чл.4 , ал.1 от
договора капаро, а съгласно ал. 2 на чл. 8 – при отказ от страна на купувача от
сделката, продавачът в своя полза запазва сумата платена в чл. 4, ал.1 от предварителния
договор като капаро. Съгласно чл. 9 от вече цитирания предварителен договор,
страните са се договори след сключване на окончателния договор за покупко
–продажба във формата на нотариален акт, купувачът да даде срок до 01.08.2020
г. на продавача за предаване на владението на имота, а продавачът се задължил
да предаде описания в чл.1 имот в изчистен вид / до стени/.
Приобщения като заверено за вярност с оригинала копие
на предварителен договор по делото на листи от 7 до 8 вкл. отразява сключването
на същия в писмена форма, с подписи на двете страни положени на всяка страница
и собственоръчно изписване на имената йм. Съдът приема, при липсата на
оспорване на автентичността на предварителния договор от дата 28.05.2020 г. от
ответницата, както и от представеното заверено за вярност с оригинала копие
съдържащо и собственоръчно изписване на имената на страните, че на твърдата от
ищцата и вписана в договора дата 28 май 2020 г. ищцата и ответницата са
встъпили в договорни отношения, като ответницата е приела да продаде на ищцата
недвижим имот, при цена, срокове и услови вписани в предварителния договор. За
изпълнение на задълженията на ищцата по предварителния договор свидетелства
приложеното на лист 9 –ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно
нареждане, от което се констатира, че на дата 28.05.2020 г. по банков път
ищцата е превела на ответницата сумата от 4000,00 лв. с посочено основание –
капаро за договор 28.5. /л.9 от делото/.
За напълно установено съдът приема неизпълнението на
задълженията на ответницата по предварителния договор, т.к. от приобщеното на лист
11 заверено за вярност с оригинала копие на телепоща и приложения на лист 12 -
ти констативен протокол по чл.593 ГПК, акт № *, т.* , рег. № * г. на нот. М.П.се
установява, че ищцата е поканила ответницата с Телепоща да се яви при нотариус П.на
1.7.2020г. в 14,00 ч. ведно с необходимите за сключване на окончателния договор
документи за да бъде съставен окончателния договор за продажбата. Установява се
от приложените копия на Телепоща, че според ответницата в предварителния
договор имало права и задължения, които не били договаряни и които намирала за
несправедливи – чл. 4 , ал.3, поради което помолила ищцата да променят договора
както ответницата желаела и да поправят несправедливите уговорки или нямало да
прехвърли собствеността на имота и ще счита договора за развален, т.к. била
излъгана / л.10 :/.Съдържанието на двете разменени между страните телепощи е
отразено в КП на нотариус П., приложен също в заверено копие на лист 12 по
делото ведно с проект на нотариален акт за покупко - продажба от 1.7.2020 г.,
като нотариусът е констатирал неявяването на датата на показаната – 1.7.2020 г.
в 14,00 ч.на ответницата за сключване на окончателния договор за покупко - продажба
в присъствието на молителката М.Н. и лицето Т. И. .
Спор по делото няма, че окончателен договор не е
сключен за продажбата на процесния имот.
Спори се дали ответницата въобще дължи на ищцата
исковата сума от 1000 лева и на какво точно основание .
Съдът приема,за установено от приложеното по делото на
листи от 16 до 17 заверено за вярност с оригинала копие на Споразумение към предварителен
договор, че на 03.07.2020 г. М.П. в качество на продавач и М. Н. в качество на
купувач са постигнали изрично писмено споразумение към предварителния договор
за покупко – продажба на недвижим имот от 28.5.2020 г , по силата на което : 1.
Продавачката М.П. връща на М.Н. сумата в размер на 4000 лв. която сума е
заплатена от купувачката на продавачката като капаро по сключения между
страните предварителен договор., 2. Споразумението има характер на разписка
относно върнатата сума., 3. С оглед връщане на сумата в размер на 4000 лв.,
страните прекратяват по взаимно съгласие сключения между тях предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, подписан на 28.5.2020 г., 4.
Като обезщетение за извършените от купувачката разходи във връзка с договора
продавачката М.П. се задължава да заплати на М.Н. сумата от 1000 лева в срок до
40 дни от датата на подписване на споразумението,а при неизпълнение купувачката
може да предяви правата си по съдебен ред, без даване на допълнителен срок за
изпълнение. На последно място в т.5 от споразумението страните са посочили, че
с подписването и изпълнението на споразумението страните уреждат окончателно
отношенията си във връзка с горепосочения предварителен договор, като нямат
никакви претенции една спрямо друга относно сключването ,действието и
прекратяването му.Видно е от копието на цитираното споразумение, че същото носи
подписи на страните а и собственоръчно изписване на имената йм.
Освен цитираните по-горе писмени доказателства, по
делото са събрани и гласни такива чрез показанията на свидетеля Т. И., воден от
ищцата. Допуснатите в полза на ищцата гласни доказателства установяват по
безспорен начин наведените от ищцовата страна фактически твърдения в исковата
молба, кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал.
По делото действително ответницата е възразила и против
основанието и против размера на иска, като тези си възражения не е скрепила с
писмени и / или гласни доказателства .
С оглед процесуалното поведение на ответницата по делото не бяха
ангажирани никакви доказателства за разколебаване на доказателствената сила на
представените от ищцата писмени доказателства.
Видно от лист 44 –ти от делото, съдът на база представените от
ответницата декларация, искане, доказателства за доходи и здравословно
състояние, е уважил искането на М.П. вземайки решение за предоставяне на правна
помощ на ответницата под формата на процесуално представителство по делото на
основание чл.23, ал.1, вр. чл. 21 ,т.3 от Закона за правната помощ , като на
база надлежно искане на ВРС и уведомяване от АС при АК Варна съдът е назначил
адв.Св.Д. в качество на процесуален представител на ответницата. Действително
по делото в срока по чл.131 ГПК адв.Св.К.е оспорила исковата а молба,след като
е била пре упълномощена от адв. Св.Д. с
правата да осъществява процесуалното представителство на ответницата, за която
както е посочено по-горе съдът е приел, че отговаря на условията визирани в
Закона за правната помощ. Предприетите последователно процесуални действия от
адв.Д. и адв.К., обаче се на довели до установяване на твърденията на
ответницата, че ответницата П. не е имала волята да приеме споразумението от
дата 03.07.2021 г. или че е била въведена в заблуждение.
Предвид така установеното
от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна :
Предявеният от ищцовата страна специален положителен установителен
иск е с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,заявен при
наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в
заповедното производство парично вземане.Поради допустимостта на иска съдът
следва да разгледа спора по същество.Настоящият съдебен състав намира, че от
всички приложени по делото писмени доказателства следва единствения правен
извод, че ответницата и ищцата са се намирали във валидна облигационна връзка. Въз
основа на всички надлежно приобщени писмени доказателства по делото ( вкл. и
завереното за вярност с оригинала копие на преводно нареждане) и въз основа на напълно
кореспониращите с изложената от ищцата фактическа обстановка показания на
свидетеля Т. И., съдът намира за безспорно установено и доказано по делото, че
ответницата и ищцата са сключили на 28.05.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот,представляващ ап.№ * ,находящ се във *, ж.к. „*“, бл. *, ет.*,
вх.*, собствен на ответницата.Сключването на предварителния договор за покупко
– продажба, съдът намира за доказано на база писмените доказателства и гласните.Спор
няма, че именно в изпълнение на договореното по предварителния договор ищцата е
платила на ответницата по банков път, по посочена от ответницата банкова сметка,
*** .Видно от разписаното в чл .4 , ал.1 от предварителния договор, сумата от
4000 лв. представлява капаро. Спор както бе посочено няма и затова, че до
изповядване на сделка покупко – продажба в изискуемата се затова нотариална
форма не се е стигнало, въпреки волята и действията на ищцата. Ответницата е
оспорила в последствие клаузата на чл.4, ал.3 от предварителния договор в
писмена телепоща, а в настоящото исково производство намира, че споразумението
към предварителния договор е недействително,в частност чл. 4 от същото .
Инвокираните доводи на ответницата за недействителност на
споразумението съда намира за недоказани.Това е така, т.к. за постигане на
споразумение между две страни е нужно да бъде установено наличието на две насрещни
съвпадащи волеизявления. За действителността на споразумението от дата 03.07.2020г.
не е била необходима и писмена форма, а само съгласие на страните.Видно от
целия писмен доказателствен материал от датата на сключване на предварителния
договор – 28.05.2020г. до датата на подписване на споразумението 03.07.2020 г.
е изминал период от време, в който ищцата М. Н. е предприела и извършила
действия по изпълнение. На датата на сключване на предварителния договор ищцата
е изпълнила задължението си да заплати капарото от 4000 лв. по б.см. на
ответницата.Плащането на капарото безспорно налага извод, че ищцата е приела да
закупи описания в чл.1 от предварителния договор недвижим имот, предложен й за
продан от ответницата. Връщането на капарото на датата на която е сключено
споразумението – 03.07.2020 г. от ответницата на ищцата следва да се тълкува не
изолирано от останалите клаузи на споразумението, а във връзка с тях. Самото
споразумение не съдържа повече от точно 5 точки, анализът на които води до
извод, че с приемането на клаузите от т.1 до т.5 страните взаимно са постигнали
съгласието даденото по предварителния договор капаро да бъде върнато а вредите
претърпени от ищцата като купувач по нереализирания договор за покупко – продажба,
определени като точно 1000 лева да бъдат възстановени от ответницата на ищцата
в срок до 40 дни или до м. 08.2020 г., което обаче не е било сторено . Ответницата
е твъдяла, че е подписала последствие споразумението без нейния адвокат да е
бил упълномощен по делото и без тя да разбере точно смисъла на споразумението.Точно
обратното обаче се установява от гласните показания на св.Т.И., който се оказва,
че е присъствал при нотариус Петрова при неявяването на ответницата за
изповядване на сделката , както и в кантората на адв.Т. за сключване на
споразумението. Нещо повече – свидетелят И. също потвърждава,че споразумението
е било сключено от страните по спора в кантората на адв.Т., която разяснила на
ответницата /нейна клиентка / всички клаузи на споразумението,че споразумението
е било и прочетено и подписано . Св. И. потвърждава факта, че ищцата е получила
в деня на споразумението носените от ответницата 4000 лева, а за другите 1000
лв. ответницата питала как да ги плати .
При така изложеното и при наличните доказателства по делото съдът
приема, че ищцата завеждайки на дата 28.08.2020 г. заповедното производство е
упражнила правото си да търси договорената между нея и ответницата в чл. 4 от
споразумението сума от 1000 лева под формата на обезщетение за извършени от М.Н.
разходи във връзка с предварителния договор за покупко – продажба на недвижим
имот. Клаузата на чл.4 действително съдържа ясно посочени размер и характер на
дължимата се сума. Тази клауза очевидно не е във вреда на ответницата, т.к.
ищцата е можела да предприеме и други правни действия против ответницата както
за сключване на окончателен договор по чл.19 ЗЗД, така и да търси неустойка по
см. на чл. 92 ЗЗД в далеч по-висок размер от исковата сума, но е преценила,че е
по-добре да договорят сумата от 1000 лева като обезщетение платимо от
ответницата и да приключат отношенията си. Липсва за съда житейска логика при
доказаност по делото на плащане и връщане на капаро от 4000 лева съгласно
предварителния договор и споразумението към същия, ответницата да е не е
разбрала смисъла на споразумението. Обективно ако ответницата не е имала волята
да се споразумее с ищцата, то тя не би й върнала обратно капарото от 4000 лева
и не би приела и останалите още четири клаузи от споразумението.Косвено в
подкрепа на този извод свидетелства и приложената по делото на лист 15 справка
за извършвани от ответницата правни сделки с недвижими имоти. Ето защо при
преценените от съда като автентични писмени доказателства, кореспондиращи и с
гласните , се налага извода, че споразумението от дата 03.07.2020 г. не страда
от нито един от пороците, на които се позовава отв.П., водещи до неговата
частична или пълна нищожност или унищожаемост. Формалното сключване на
споразумението в писмена форма с подписи на страните, изписване на имената на
страните, означава че страните са се съгласили с договорените клаузи. В същото
споразумение няма текст който да противоречи на закона или добрите нрави, няма
и индиции ответницата да е била въведена в заблуждение. Ето защо ВРС счита, че
на база клаузата на чл. 4 от споразумението ответницата, подписала същото при
волята за това дължи на ищцата сумата от 1000 лв. при доказаност на фактическия
състав на чл. 82 ЗЗД .
При липса и на твърдения затова ответницата да е изпълнила
паричното си задължение към ищцата, съдът намира,че ответницата се намира в
забава по см. на чл. 86 ,ал. 1 ЗЗД , поради което и дължи на ищцата законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , т.к. това е датата на която се приема, че искът по чл.422 ГПК се
счита предявен. С оглед горното и исковия съд уважава изцяло като доказан и по
основание и по размер иска на ищцата .
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по искането на
ищцата за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски както по
исковото , така и по заповедното .
От приложения на л.62 по делото и ангажиран от ищцата списък по
чл. 80 ГПК, оспорен от ответната страна, е видно, че ищцата претендира разноски
както за заповедното производство,така и за исковото вкл. и за допуснатото
обезпечение на висящия установителен иск. Разноските по заповедното дело вече
са определени от заповедния съд и техния размер исковия съд следва да присъди в
полза на ищцата в пълен размер, така както са били поискани и присъдени със
Заповедта по чл.410 ГПК - общо 225 лева.
В исковото производство съдът следва да присъди в полза на ищцата
доплатената д.т. от 25 лева и адвокатски хонорар от 300 лв. платен в брой
съгласно приложения на л. 66 –ти договор за правна защита и съдействие.
Разноските по обезпечаване на висящия установителен иск за които
действително са приложени доказателства към списъка по чл.80 ГПК, исковия съд
не следва да присъжда, като в тази връзка намира за основателно възражението на
ответницата,сторено в о.с.з.чрез адв.К., подкрепено и с цитирана съдебна
практика в писмената защита на абзац предпоследен. Още първото цитирано от адв.К.Определение
№ 506
/17.12.2020г. ВКС, ТК, Второ т.о. отделение, със съдия докладчик Боян БАЛЕВСКИ,
постановено по ч. т. дело № 2158 по описа за 2020 г. по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК е даден ясен отговор на въпроса дали исковия
съд следва да присъди разноски в полза на ищцата за допуснатото по иска по
чл.422 ГПК обезпечение. Позовавайки се на задължителното за всички съдилища ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по
така формулирания обобщен въпрос отнесен към ВКС и недопуснат до касация ,сочи
съдия Балевски, че е формирана практика на ВКС–Опр.№ 336 по ч. т. д. №874 по
описа за 2016 г., в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител .Ето защо, при наличие на
друг ред за възстановяване на разноските в производството по обезпечение на
иска по чл.422 ГПК,исковият съд,съблюдавайки задължителната съдебна практика
присъжда в полза на ищцата разноските, които й са дължими по заповедното и по
исково производство в посочените по-горе размери – 225 лева по заповедното и
325 лева по исковото .
На
последно място,съдът констатира при решаване на спора по същество,че
предоставената на ответницата правна помощ е по ЗПрПом, а възнаграждението
което е дължимо на адвоката осъществил необходимото процесуално
представителство и защита на
ответницата, на този етап не може да бъде определено от съда, т.к. следва да
има представен отчет от адвоката, поради което и след изпълнение на процедурата
по ЗПрП исковият съд ще следва да се произнесе по този въпрос.
Водим
от горното , съдът
РЕШИ :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищцата М.И.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. К.Я. - К. ***, със съдебен
адрес ***, офис и ответницата М.Т.П., ЕГН **********,***,
че съществува ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в размер на 1000 лева (хиляда лева) ДЪЛЖИМО
от ответница М.Т.П., ЕГН ********** на ищцата М.И.Н., ЕГН **********,
на основание подписано между страните Споразумение от 03.07.2020 г., към
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот ведно със законната лихва
върху сумата от 1000,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК във Варненски районен съд , а именно 28.08.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4621/1.09.2020 г. по частно гражданско дело
№ 10591/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***,СУМАТА от общо 250,00 лв. (двеста и петдесет) лева-
съдебно деловодни разноски, сторени по ч.гр.дело №10591/2020 г. по описа на ВРС
ХLII състав , както и СУМАТА от общо 325,00
лв. (триста двадесет и пет лева ) - сторените пред настоящата инстанция от
ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните
пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: