Мотиви към присъда по НОХД № 166/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу З.С.С.
и същата е предадена на съд за две престъпления:
1.
по чл. 194,
ал.1 от НК за това, че на 12.06.2019г. в гр. Пловдив, е отнела чужди движими
вещи-пари на стойност 150 лв. от владението на С.М. Б., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
2.
и по чл. 249, ал.1 от НК за това, че на
12.06.2019г. в гр. Пловдив е използвала платежен инструмент-дебитна карта Debit Mastercard с идентификационен номер **********,
издадена от Банка „Пиреос“ България АД на името на С.М.
Б. и данни от този платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра С.М. Б., като в 12.11 часа от АТМ на „СЖ Експресбанк“, находящ се на ул. „****
е изтеглила сумата от 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимата и защитника й бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимата
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянията, като посочва смекчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства. Предлага съдът да определи наказание за всяко едно
от престъпленията при условията на чл. 55 от НК, като за престъплението по чл.
194, ал.1 от НК предлага да й бъде наложено наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 249, ал.1 от НК – лишаване от
свобода в размер на девет месеца, без да бъде налагано по-лекото наказание –
глоба. Предлага редуциране на наказанията на основание чл. 58а, ал.1 от НК,
като на подсъдимата бъде наложено най-тежкото наказание, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Предлага в тежест на подсъдимата да бъдат възложени и разноските по делото.
Служебно
назначеният от съда защитник на подс. С. – адв. Е.К. *** - предвид реда, по
който протече производството и признанието на фактите от подзащитната
й, моли съда при определяне на наказанието на подсъдимата да отчете посочените
от нея смекчаващи обстоятелства, които намира за многобройни такива, щото и
най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко. Моли съда да наложи
наказания за всяко от престъпленията под предвидения минимален размер, без да
бъде налагано наказанието „глоба“ за престъплението по чл. 249, ал.1 от НК. Моли
също така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да не
надвишава шест месеца, а изпълнението му да бъде отложено с минимален
изпитателен срок.
Подсъдимата З.С.С. поддържа становището на защитника си. Изразява съжаление
за стореното.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата З.С.С. е родена на ***г***,
живее в същия град. Тя е български гражданин от арменски произход, не е осъждана,
със средно образование, не е омъжена, пенсионер, с ЕГН: **********.
Подсъдимата З.С. и пострадалата С.М. Б. се познавали от
няколко години. Подсъдимата често посещавала дома на пострадалата, която
живеела в гр. П., ул. „****. На 12.06.2019г. около 10,00 часа пострадалата Б.,
придружена от свид. Б. И., чийто услуги често ползвала, тъй като била трудно
подвижна, отишла на тържество на Еврейската организация. При излизането от
апартамента си, тя не заключила вратата на апартамента, тъй като се затваряла
трудно.
Същият ден подсъдимата С. решила да посети пострадалата,
като около 10,00 часа пристигнала пред дома й и почукала на вратата, но след
като никой не отворил, дръпнала дръжката на вратата, отворила я и влезнала в
жилището. Решила да се възползва от отсъствието на пострадалата, като извърши
кражба от дома й и се запътила към спалнята. Повдигнала възглавниците на
леглото и видяла, че под тях има оставени пликове. Отворила ги, като в единия
намерила сумата от 150 лв., а в другия плик видяла, че е поставена дебитна
карта, издадена на името на пострадалата Б., заедно с листче, на което бил
написан ПИН-кода. Взела парите и дебитната карта и напуснала жилището.
След като излязла от дома на пострадалата, подсъдимата
потеглила по ул. „****“ в гр. П., като на №..** видяла монтирано терминално
устройство на „СЖ Експресбанк“ и решила да изтегли
пари от отнетата от дома на Б. дебитна карта - Debit Mastercard с идентификационен номер **********, издадена от
Банка „Пиреос“ България АД на името на С.М. Б. В
12,11 часа подсъдимата успяла посредством дебитната карта и данните от ПИН-кода
да осъществи успешна трансакция, като изтеглила сумата от 400 лв. Изтеглената
сума и отнетите пари в размер на 150 лева от дома на пострадалата, С.
използвала за лични нужди.
След като пострадалата се прибрала в дома си, тя
установила липсата на паричните средства и на дебитната си карта, при което
сигнализирала полицията.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Признанието на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подс. С. се подкрепят от показанията на свид. С.М.
Б. /разпитвана неколкократно в хода на досъдебното
производство/, на свид. Б. И. и П.И., както и от приобщените по делото писмени
доказателства от досъдебното производство – писмо изх.№ 7118-04/21.06.2019г. на
„СЖ Експресбанк“ АД /л.18/, писмо изх.№
01-4942/31.07.2019г. на „Банка Пиреос България“ АД
/л.19-20, ведно с приложени договори за
издаване на банкови карти, извлечение от сметка и клиентско досие/, протокол за
доброволно предаване и приобщеното веществено доказателство- диск /л. 48/, справка
съдимост и характеристична справка на подсъдимата, както и от протокола от
изготвената съдебно-техническа експертиза /л.51/. Следва да се посочи, че
гласните доказателства са непротиворечиви, съдът намира същите за логично
изложени, обективни, поради което и ги кредитира.
Посочените по-горе
доказателства установяват по несъмнен начин престъпленията и тяхното авторство
и подкрепят в пълна степен самопризнанието на подсъдимата по фактите в
обвинителния акт. Времето и мястото на престъплението „кражба“ се доказва от
показанията на свид. Б., а така и на тези на свид. И., който сочи, че след
прибиране в жилището пострадалата веднага е установила липсата на парите и на
дебитната си карта, което е споделила с
него. Размерът на отнетата от владението й сума, както и мястото, където
пострадалата я е съхранявала, се установява от нейните показания, дадени още на
14.06.2019г., поддържани и в последствие при извършените й разпити, включително
последно проведения на 02.01.2020г.
Самопризнанието
на подсъдимата по факта на отнемане на дебитната карта на пострадалата и
извършеното в последствие теглене на средства, се подкрепя от показанията на свид.
Б., а така и от производните такива на свидетелите И. и И. по този факт.
Извлеченията от банковата институция за движение по сметката на пострадалата и
цитираните по-горе писма от двете банкови институции, а така и показанията на
свид. И. подкрепят признанието на подсъдимата досежно
авторството на второто престъпление, за което е предадена на съд – това по чл. 249, ал.1 от НК. Че
именно свид. Б. е титуляр на процесната дебитна карта,
използването на ПИН-кода за същата и успешно извършената трансакция на сумата от
400 лева на инкриминираната дата в 12, 11 часа, се установява от писмото на
„Банка Пиреос България“ АД /л. 19/. Липсата на
съгласие на картодържателя да бъде теглена сумата се доказва и от показанията
на същата досежно факта на противозаконно отнемане на вещите й, сред които и
процесната дебитна карта, както и обстоятелството, че след установяване липсата
им, е подала сигнал до полицията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимата З.С.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението кражба по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 12.06.2019г. в гр.
Пловдив, е отнела чужди движими вещи-пари на стойност 150 лв. от владението на С.М.
Б., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна
страна подсъдимата е осъществила всички съставомерни
признаци на престъпния състав “кражба”, като е отнела парите от чуждо владение
с присвоително намерение. Отнемането на вещите е осъществено
чрез активни действия, при достъп до жилището на пострадалата. С прекратяването
на фактическата власт от досегашния владелец, подсъдимата е установила своя
фактическа власт върху вещите. Както се посочи вече по-горе, общата стойност на
отнетата парична сума се установява от разпита на пострадалата.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, като е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела настъпването
им. Деянието е извършено с користна цел, като сумата е била използвана от
подсъдимата за лични нужди.
Съдът не споделя
съображенията на защитата за маловажност на деянието. Вярно е, че в случая
отнетата сума не е особено висока, но следва да се съобрази и факта, че в случая
се касае до посегателство над имущество на лице в пенсионна възраст, трудно
подвижна и в невъзможност изцяло сама да полага грижи за себе си, неглижирането от страна на подсъдимата на доверието, с
което пострадалата се отнася към позната си, приемайки я в дома си. Макар и да
е изминал период от повече от година от извършване на деянието, сумата не е
възстановена на пострадалата. Ето защо, съдебният състав не счита, че стореното
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Поради това и не преквалифицира
престъплението по по-леко наказуемия състав на чл. 194, ал.3 от НК, а още
по-малко има основание за разискване евентуалната приложимост на нормата на чл.
218б, ал.1 от НК /последното - и поради факта, че отнетата сума не е
възстановена/.
Съдът намира, че
подсъдимата С. е осъществила също така от обективна и субективна страна и състав
на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК за това, че на 12.06.2019г. в гр.
Пловдив е използвала платежен инструмент-дебитна карта Debit
Mastercard с идентификационен номер **********,
издадена от Банка „Пиреос“ България АД на името на С.М.
Б. и данни от този платежен инструмент /ПИН-код/, без съгласието на титуляра С.М. Б., като в 12.11 часа от АТМ на „СЖ Експресбанк“, находящ се на ул. „****
е изтеглила сумата от 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
От обективна
страна, подсъдимата на посочената дата, час и място е използвала дебитната карта на свид. Б., като
я е поставила в техническото устройство – банкомат, находящ
се на посочения по-горе адрес в гр. Пловдив. Посредством това техническо
устройство е възможно чрез този вид карта да се получат в брой суми от платеца,
у когото титулярът има покритие. Същата е използвала и данните от платежния
инструмент - уникалния за картата ПИН –
код и в крайна сметка е осъществила успешно транзакция, в резултат на които е
взела от устройството сума в размер на 400 лева.
Действайки с пряк
умисъл, С. е съзнавала, че използва чужд платежен инструмент и данни от този
платежен инструмент, респективно - липсата на съгласие на титуляра му била
очевидна за нея и пряко е целяла да бъде извършена успешна транзакция.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране
на наказанието на подс. С. за всяко едно от вменените й деяния, съдът взе
предвид като смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление, соченото от същата
недобро здравословно състояние, за което е представила документ още на
досъдебното производство. Наред с това същата е оказала съдействие на
разследващите органи в хода на досъдебното производство, като следва да се
отчете, че действително е признала вината си пред разследващите органи /досежно престъплението по чл. 249, ал.1 от НК/. Наред с
това подсъдимата сочи недобро материално състояние, не е осъждана, няма данни
за криминални прояви. Нито едно от посочените дотук обстоятелства не е
изключително, но преценени общо съдът отчете като многобройни такива, щото и
най-лекото, предвидено в закона наказание за кое да е от двете престъпления, би
се оказало несъразмерно тежко. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита
невъзстановяването на отнетата сума, респективно – на изтеглената.
Като анализира
тези индивидуализиращи обстоятелства, съдът прие да наложи на подсъдимата
следните наказания:
- по чл. 194,
ал.1 от НК – на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й наложи наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично, която да се изпълнява на адрес гр. П., бул. „***** с минималната продължителност
от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца;
- за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК – на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК –
наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, което съдът съобрази и с
обстоятелството, че е фиксирано еднократно теглене на средства от банкомата.
Наред с това съдът прие, че предвид данните за влошеното материално състояние
на подсъдимата, не следва на същата да се налага по-лекото наказание,
предвидено в нормата на чл. 249, ал.1 от НК – глоба, поради което и приложи
нормата на чл. 55, ал.3 от НК.
Налагането на
наказания съобразно нормата на чл. 55 от НК в посочените видове и размери
/минимални или ориентирани към минималните/ съдът прецени, че са справедливи да
санкционират подсъдимата за стореното от нея, тъй като същата не е лице с
висока обществена опасност.
На основание
чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимата най-тежкото наказание измежду
определените й по-горе, а именно - лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Съдът намира, че
са налице кумулативните предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на това наказание с изпитателен срок. Подсъдимата е неосъждана,
като предвид изразеното от същата разкаяние за стореното, според съдебния
състав – израз на искрена проява от нейна страна, съдът намира, че следва да
отложи изпълнението на така определеното й наказание с изпитателен срок от три
години, като и при условното осъждане би се постигнало до поправянето й.
Вещественото
доказателство - 1 бр. диск /запис от охранителна камера/ на „Прокредитбанк“ АД следва да остане по делото.
В тежест на
подсъдимата съдът възложи направените по делото разноски, поради което на основание
чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските
от досъдебното производство в размер на 85 лв.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: