Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч 04.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД девети
състав в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1303/2015 год. по
описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба от Л.А.А. против М.А.А. за развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и промяна в
брачното фамилно име.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните сключили граждански брак на 14.10.2010 г., втори за
ищеца и трети за ответника, от който нямат родени деца. Първоначално заживели в
общежитие, впоследствие в дома на родителите на ищеца в кв. „Гозница“ в гр.
Ловеч, после в с. Лисец и накрая под наем в. гр. Ловеч. Дъщерята на ответника
от предходен брак се казва, че заминала за Гърция и оставила детето си в
България. От тогава ответникът започнал да крие парите си и да ги дава на
децата си. Между страните започнали скандали, като ответникът напуснал
семейното жилище преди около две години и се установил от дома на дъщеря си и
от тогава не поддържат контакти.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да прекрати брачната връзка между страните като
дълбоко и непоправимо разстроена и за промяна във фамилното име на ищеца от А.
на Маринова. Заявява се искане за присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът
не представя отговор по делото.
В хода на делото ищецът участва
лично, а по същество излага становище за основателност на заявените претенции.
Ответникът не участва лично или чрез
представител по делото и не излага становище по същество.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност и взе предвид становището на
ищеца приема за установено следното от фактическа страна.
М.А.А. и Л.А. Маринова са сключили граждански
брак в гр. Ловеч на 14.140.2010 г. След сключването на брака съпругата е приела
да носи фамилното име А.. Казаното се установява от удостоверение за сключен
граждански брак серия ГБ № 118 от 14.10.2010 г., издадено от Община Ловеч на
база акт за раждане № 118 от същата дата.
По времена съвместното съжителство
на страните между тях често избухвали скандали, съпътствани с караници и
побоища, като поводите за тях били различни, дори незначителни. При скарвания
ищецът посещавал къщата на своята дъщеря в кв. „Гозница“
и й се оплаквала, че ответника я бие и тормози. Посещенията на ищеца при дъщеря
й Л. зачестили през последните две години. От около месец – два страните на
живеят заедно. Казаното се установява от показанията на свидетелите А. и и Каменов. Те са последователни и се подкрепят взаимно,
като в една част са изградени на база лични впечатления от живота на страните,
поради което съдът има дава вяра. При формиране на този извод съдът отчита, че
свидетеля А. е дъщеря на ищеца, но отчита, че с оглед предмета на спора, знание
за факти от личния живот на страните по брачни дела имат най – близките. Наред
с това, нейните показания се подкрепят от тези на свидетеля Каменов, който не е
заинтересован от изхода на спора.
Останалите писмени доказателства,
приложени по делото не се обсъждат, като неотносими.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК
и за промяна на
фамилното име с правна квалификация чл. 53 СК.
Заявената претенцията за прекратяване
брачната връзка между старините чрез развод, съдът намира за основателна.
Страните живеят разделно от кратно
време, но съвместното им съжителство е съпътствано от постоянни конфликти -
скандали и побой. По този повод ищецът нееднократно е напускала семейното
жилище и е търсила подкрепа от своята дъщеря. Тези влошени отношения са
настъпили в брачната връзка в последните две години, а причините за тях не се
изясниха в ход на делото. След като ежедневието на страните не е изпълнено с
разбирателство и хармония, съдът приема, че брачната връзка е разстроено и то
непоправимо при установеното продължителност на кризата.
При направените изводи са налице основания за
прекратяване на брака между страните.
При сключването на брака ищецът е приел да носи фамилното
име на съпруга си. Заявено е искане за промяна на името, което следва да бъде
уважено.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2
Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на
държавната такса за развод в размер на 40,00 лв. Като съобрази, че 25,00 лв. са
внесени от ищеца при завеждане на делото, съдът разпределя държавната такса по
седем лева и петдесет стотинки от всяка от страните, която да се внесе по
сметка на РС Ловеч. Направените от страните разноски, с оглед не произнасянето
на съда по въпроса за вината, следва да останат в тежест на всяка една от тях,
като са направени /аргумент чл. 329 ГПК/, а искането на ищеца за присъждане на
разноски се отхвърли.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
с развод сключения на 14.10.2010
г. в гр. Ловеч,
с акт № 118
от същата дата,
граждански брак между М.А.А.
с ЕГН ********** и Л.А.А. с ЕГН ********** като
дълбоко и непоправимо разстроен.
Решението може да бъде обжалвано
в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните
пред Ловешки
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: