РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 25.05.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15843 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Е.Г.П. е предявила осъдителни искове срещу З.Л.И. АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от травматични
увреждания/ в размер на 30000.00 лв. причинени му в резултат на настъпило застрахователно събитие
– ПТП, станало на 16.09.2012 г. в гр.София, на пешеходната пътека на бул.Ц.О. и
ул.*******по вина на водача на лек автомобил Пежо 106 с рег.№ *******,
собственост на С.Д.Н., който след инцидента напуснал местопроизшествието, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 16.09.2012 г. до окончателно
погасяване на задължението.
Във връзка с ПТП било образувано
досъдебно производство № 11571/2012 г. по описа на СДВР, което било спряно
поради невъзможност да бъде установен водача на автомобила. По образуваната в З.Л.И.
АД щета № 0000-1000-63-13-7451 бил постановен отказ за изплащане на обезщетение
за причинените от ПТП вреди с мотив, че не са намерени доказателства за покрит
по застраховка ГО риск. По образуваната при Г. Ф. щета № 210009/09.01.2014
г. бил постановен отказ за изплащане на
обезщетение по съображения, че към момента на събитието за автомобила е налице
валидна застраховка ГО.
Поддържа твърдения, че в резултат на
описаното застрахователно събитие са й били причинени травматични увреждания,
които са довели до болки и страдания. Въпреки проведеното лечение за срок около
три месеца, здравословното й състояние не било възстановено напълно. Твърди, че
ответникът е застраховател по застраховка ГО на виновния водач към момента на
настъпване на събитието.
С определение от 20.07.2016 г. на
основание чл.228, ал.3 ГПК е допуснато изменение на иска по отношение на
ответника, като в производството е конституиран като ответник Д.З.АД, като
правоприемник на ЗАД В. АД – застраховател по застраховка ГО за лекия автомобил
Пежо 106 към момента на ПТП и производството по делото е прекратено по
отношение на първоначалния ответник З.Л.И. АД поради отказ от исковете спрямо
този ответник.
В подадената молба ищецът поддържа, че
към датата на ПТП застраховател по застраховка ГО е ЗАД В. АД по полица №
15112000336472, валидна за времето от 10.01.2012 г. до 09.01.2013 г.
В подадената допълнителна искова молба
ищецът поддържа своите правни и фактически доводи и фактически твърдения.
Оспорва възраженията на ответника. Твърди, че лекият автомобил, който е причина
за ПТП е Пежо 106 с рег.№ ******* с номер рама ********, свидетелство за регистрация
№ *********, като в съставения констативен протокол били посочени грешни данни:
рег.№ ********и шаси********.
В срока по чл.367 и чл.373 ГПК
ответникът Д.З.АД, като правоприемник на ЗАД В. АД е подал писмен отговор, в
който изразява становище по исковете. Оспорва исковата молба, като нередовна,
поради това че претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е неиндивидуализирана по размер и период. Прави възражение
за погасяване по давност на претенцията за законна лихва от датата на ПТП.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия автомобил Пежо 106 с
рег.№ ********с номер рама********. Твърди, че по представената справка от Г. Ф.
се установява, че сключената от ЗАД В. АД застраховка ГО се отнася за друго МПС
с друг рег.№ и рама / с други индивидуализиращи белези/. Оспорва фактическите и
правни твърдения за причинени на ищцата неимуществени вреди във връзка с
описаното ПТП. Не оспорва механизъм на ПТП реализиран от лекия автомобил Пежо
106 с рег.№ *******. Прави възражения за погасяване по давност на вземанията,
тъй като исковата молба срещу Д.З.АД е постъпила в съда на 02.06.2016 г. /вх.№ 75029/.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Чрез
събраните в производството доказателства от образуваното досъдебно производство
№ 11571/2012 г., пр.пр. № 28810/2012 г. по описа на СРП, събраните в
производството гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.К.П./съпруг
на ищцата/ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в
производството доказателства и констатациите на експерта по САТЕ, че на 16.09.2012 г. в
гр.София, на пешеходната пътека на бул.Ц.О. и ул.*******по вина на водача на
лек автомобил Пежо 106 с рег.№ ******* с номер рама ********, св-во за регистрация №
*********, собственост на С.Д.Н., който след инцидента напуснал
местопроизшествието
В
производството се установи, че в съставения констативен протокол за ПТП
автомобилът причинил ПТП са посочени грешни данни: рег.№ ********и шаси********. Тази информация е посочена в издадената
служебна бележка по образуваното досъдебно производство /л.188/ от 04.11.2016
г.
Чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по САТЕ се
установява, че пътното произшествие е настъпило при следния механизъм: На
16.09.2012 г., около 20.15 часа пешеходката Е.Г.П. предприела пресичане с начин
на придвижване „бърз ход" по пешеходната пътека на пътното платно на бул.„Ц.О.”
в гр. София непосредствено след кръстовището с ул. „Княз Александър I”.
Посоката на пресичането била от ляво на дясно, считано за посока на движение на
лекия автомобил. По същото време лек автомобил „Пежо 106” с peг. № *******собственост
на С.Д.Н. *** с посока от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Г.С.Раковски”, в
лявата пътна лента със скорост от порядъка на 35 км/ч. Пешеходката навлязла в
пътното платно с начин на придвижване „бърз ход”, което за нейната възрастова
група и 65 години е 4,9 км/ч. Водачът не възприел пресичащата пешеходка, както
и пешеходката не преустановила движението си. Настъпил сблъсък между автомобила
и пешеходката с предната лява част на лекия автомобил по дясната част от тялото
на пешеходката на място с координати, определена като място на удара. След
инициалният удар, тялото на пешеходката било отблъснато вляво от автомобила и паднало
на паважа. Автомобилът, без да прегази тялото на пешеходката и без да спира напуснал
местопроизшествието. Установява се, че произшествието е настъпило при тъмно
време и осветеност от уличните лампи и късите светлини на лекия автомобил. В
протокола за оглед е отбелязана „слаба видимост", предвид нощните условия
и слабия дъждовалеж.
По установеният
в производството механизъм не се спори в производството /становище на ответника
от 18.01.2018 г./
Чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на АТЕ се установява,
че в участъка на произшествието, върху пътното платно е нанесена пътна
маркировка: надлъжна: двойна непрекъсната линия между пътните ленти за насрещно
движение, която в кръстовището прекъсва; единична прекъсната линия между
пътните ленти за движение във всяка посока; бяла ограничителна линия на пътното
платно от дясно; пешеходни пътеки тип М 8.1 - широки непрекъснати линии
успоредни на надлъжната ос на пътното платно. Пешеходната пътека след
кръстовището е коса с широчина 3,50 м. и е сигнализирана с пътен знак Д 17
„Пешеходна пътека” върху левия тротоар преди нейното начало.
Установява
се, че мястото на удара е: по дължина на пътното платно – върху пешеходната
пътека на бул.Ц.О.“ след кръстовището с ул.“Княз Александър І“, считано за
посоката на движение на лекия автомобил; по ширината на пътното платно – на около
4.0-5.0 метра вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока.
Установено
е, че в анализираната пътна ситуация, пешеходката е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП при положение, че не беше навлизала в пътното платно, или беше
преустановила движението си по пешеходната пътека по средата на пътното платно
и беше изчакала преминаването на автомобила, за да продължи движението към
срещуположния тротоар на бул. «Ц.О.».
Чрез
събраните в производството медицински документи и констатациите на приетата в
производството СМЕ на д-р Б. се установяват следните релевантни за спора
обстоятелства: Пострадалата Е.П. е получила при ПТП следните травматични
увреждания: „Фрактури на хирургичната
шийка и големия туберкул на дясната раменна кост“. По спешност е било
извършено наместване на фрактурата и обездвижване на дясната раменна става с
мека превръзка на Дезо за срок от 35 дни. Пострадалата е отказала стационално
лечение и е била освободена от болницата. Лечението й продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи. Счупването е зарастнало за период от 35-45 дни,
след което рехабилитацията след такава костна увреда е доста продължителна,
според експерта, тъй като за големия
туберкул на раменната кост се захващат сухожилията на мускулите извършващи
движението „абдукция“ /отвеждане на ръката встрани/. Общо оздравителния период,
според д-р Б. е приключил за срок три месеца. През първите 30 дни от травмата и
около 2 месеца по време на проведената рехабилитация – болките и страданията са
били с по-интензивен характер. През останалите периоди ищцата е търпяла само
периодично явяващи се болки при преумора на десен горен крайник, при рязка
промяна във времето- при студено и влажно време, което съответно е налагало и
ползване на обезболяващи средства. През първите два месеца ищцата се е нуждаела
от ползване на чужда помощ, тъй като не е можела пълноценно да си служи с
дясната ръка. Към настоящият момент счупването е зараснало, а движенията на
дясната раменна става са придобили нормален обем и сила при съобразяване
липсата на данни за настъпили усложнения.
Чрез
събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетеля М.К.П./съпруг
на ищцата/ преценени съобразно чл.172 ГПК се установява, че в резултат на
пътното произшествие ищцата била доста наранена – посиняла и охлузена по цялото
тяло, имала болки в дясната ръка. Лекарите поискали да остане в болницата, но
тя била в такова състояние, че плачела и молела да се прибере у дома. Останала
да се лекува на легло. Наложило се свидетелят да си вземе отпуск, за да се
грижи за нея. Тя била около месец в болнични. Оказало се, че ябълката на
раменната става е счупена на няколко места и е извън ямката /извън леглото й/.
Според свидетеля за възстановяването й е трябвало да се извърши операция, за
която те /двамата с ищцата/ не разполагали със средства. Счупването зараснало,
но пострадалата не можела да си вдига пълноценно ръката, натоварвала повече
другата си ръка, което довело до болки в гърба и рамената. Това състояние и
пречило в работата, тъй като тя работи като асистент-режисьор /с пулт/ в
Младежки театър. След произшествието пострадалата се страхувала и се наложило
свидетеля Попов да я кара и взима от работа.
В
производство се установява чрез справка в ИЦ на ГФ и представената от ответника
застрахователна полица, че към момента на настъпване на ПТП – 16.09.2012 г. за лекия
автомобил „Пежо 106” с peг. № *******и рама № ******** е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 15112000336472, валидна от 10.01.2012 г. до 09.01.2013
г., по която
отговорност носи ЗАД В. АД, чийто правоприемник е ответникът.
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания на пострадалата.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
предвиждащ, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства. Установени бяха в производството противоправното
деяние на водача на лекия автомобил, травмите на ищцата и причинната връзка
между ПТП и уврежданията.
Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от неустановен водач,
управлявал собствения на С.Д.Н. лек автомобил „Пежо 106” с peг. № *******и рама № ********.
Към момента
на процесното ПТП за лекия автомобил е сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради което
съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти - интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличието на последици за здравето на пострадалия и
как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на неговата личност,
възраст, начина му на живот и среда.
Съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Марио Попов преценени с оглед всички
доказателства по делото установяват, че за период около три месеца ищцата е
имала болки във връзка с възстановяването, затруднения в обслужването и в
движението на десен горен крайник, наложило се обездвижване за около месец,
наложили са се промени в начина й на живот - преустановила трудовата си
дейност, нуждаела се от помощ за обичайните си битови нужди. Болките са били
интензивни за период около 2 месеца и 30 дни, оплакванията от травмата
продължават и към настоящия момент при промяна на времето и натоварване на
увредения крайник.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, липсата на сериозни трайни последици за здравето на
пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия,
както и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 20000.00 лв.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
По правопогасяващите
възражения на ответника:
Съгласно практиката на ВКС,
правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се
погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното
събитие, независимо от качеството на правните субекти. В този смисъл е т. 14 от
ППВС № 7/1977 г. /което не е загубило сила/ както и Решение № 144/26.01.2010 г.
по т.д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о., което становище се възприема и от
настоящия състав. В цитираното решение е прието, че началният момент, от който
започва да тече давностния срок по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
предявен от увредения срещу застрахователя на деликвента по застраховка "гражданска
отговорност", започва да тече от датата на застрахователното събитие. За
разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не
свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със
застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба за
давността при застраховките предвидена в чл.197 КЗ (отм.) изключва приложението
на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо за погасителната давност на исковете
срещу застрахователя, какъвто е и прекия иск на увредения по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) намира приложение специалната норма на чл.197 от същия кодекс. Макар
произтичаща от един и същи юридически факт отговорността на застрахователя е
ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се
свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното
събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е
извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени
вреди, дори и за тези, които са непредвидими.
В случая е безспорно
установено, че пътно-транспортното произшествие е станало на 16.09.2012 г. и уврежданията на ищцата са
настъпили в причинна връзка с това произшествие. Поради това, към датата на
исковата молба 14.06.2016 г. /молба, с която ищеца насочва претенциите
си към този ответник по реда на чл.228, ал.3 ГПК/ претенцията за обезщетение не
е погасена по давност.
С оглед основателност на главният
иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84,
ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на застрахователя. Предвид
заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава от датата на ПТП
върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетенията считано
от 16.09.2012 г.
Т.нар. "законна лихва”,
върху просрочените парични задължения се погасява с кратката тригодишна давност
по чл. 111,, б. "в” от ЗЗД. Тя представлява периодично плащане и онези
падежи, които са извън тригодишния период преди завеждане на иска се считат
погасени при направено възражение за това. В случая ответното дружество
своевременно е направило възражение за изтекла в негова полза погасителна давност,
поради което и по същото се дължи произнасяне. Тъй като по делото няма данни и
твърдения давностният срок да е прекъсван или спиран, то, следва да се приеме,
че същият е изтекъл и направеното възражение е основателно за времето преди
14.06.2013 г. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на застрахователното
събитие до три години преди завеждане на исковата молба, т.е. от 16.09.2012 г.
до 13.06.2013 г. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Законна
лихва върху определеното обезщетение следва да се присъди от 14.06.2013 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца-адв.Н.П.Ц.
от АК В., на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 953.00 лв.
В полза на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лв. на основание чл.78, ал.8
вр. чл.37 ЗПП.
На основание чл.78, ал.7 ГПК ищецът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата 700 лв. за съдебни експертизи.
В полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена и сумата от 800.00 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от исковете, както и сумата 400
лв.-разноски за СМЕ, които суми следва да бъдат заплатени от ответника.
На основание чл.78, ал.4 вр. чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП
в полза на З.Л.И. АД и Г. Ф. следва да бъдат присъдени възнаграждения за
юрисконсулт в размер на по 150.00 лв. за всеки.
В полза на З.Л.И. АД следва да бъде присъдена и сумата
400 лв. – сторени разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, бул.*******, 68,
като правоприемник на ЗАД В., да заплати на Е.Г.П., ЕГН ********** с адрес гр.София,
ж.к.*******, действащ чрез адв.Н.П.Ц. от АК В., на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./- сумата 20000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ в резултат на травматични увреждания: „Фрактури на хирургичната шийка и големия туберкул на дясната раменна
кост“, всичките причинени от ПТП, станало на 16.09.2012 г. около
20.15 часа в гр.София, на пешеходната пътека на бул.Ц.О. и ул.*******по вина на
водача на лек автомобил Пежо 106 с рег.№ *******, рама № ********, собственост на С.Д.Н., поради
нарушение правилата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждащ,
че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, като гражданската отговорност на водача като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лекия автомобил е била застрахована при ЗАД
В. съгласно полица № 15112000336472, валидна от 10.01.2012 г. до
09.01.2013 г., по която отговорност носи ЗАД В. АД, чийто правоприемник е Д.З.АД, ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
като искът за разликата над сумата 20000.00 лв. до предявения размер 30000.00
лв. отхвърля като неоснователен, както и искът за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди от 16.09.2012 г. до 13.06.2013 г.,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д.З.АД, ЕИК *******
с адрес гр.София, бул.*******, 68, /като правоприемник на ЗАД В./, да заплати
на адв.Н.П.Ц. от АК В., на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от ЗА вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 953.00 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН **********
с адрес гр.София, ж.к.*******, действащ чрез адв.Н.П.Ц. от АК В., да заплати на
Д.З.АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, бул.*******, *** на основание чл.78, ал.8
вр. чл.37 ЗПП, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.*******,
действащ чрез адв.Н.П.Ц. от АК В., да заплати на З.Л.И. АД, ***, на основание чл.78,
ал.4, вр. чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП, сумата 150.00 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт сумата 400 лв. – сторени
разноски за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.*******,
действащ чрез адв.Н.П.Ц. от АК В., да заплати на Г. Ф., БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.4, вр. чл.78, ал.8
вр. чл.37 ЗПП, сумата 150.00 лв. - възнаграждение за юрисконсулт .
ОСЪЖДА Д.З.АД, ЕИК *******
с адрес гр.София, бул.*******, 68, /като правоприемник на ЗАД В./, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 800.00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете, както
и сумата 400 лв.-разноски за СМЕ.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.*******,
действащ чрез адв.Н.П.Ц. от АК В., да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал.7 от ГПК сумата 700.00 лв. –сторени разноски за съдебни
експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: