Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 15/12.01.2024 г., постановено по АНД №1893/2023 г. по описа на Районен съд /РС/ Плевен, е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-3391-000136 от 12.07.2023 г. на Н. на 02 РУ Плевен към ОДМВР Плевен, с което на П. М. С. от гр. Плевен, ул. “Мусала“ №20, ет.6, ап.11, [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от П. М. С.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Счита, че съдът неправилно приема, че е преминала през кръстовището на ул. „Княз Ал. 1 Батенберг” в посока ул. Кичево. Твърди, че е минала през паркинга на магазин Билла и е завила към РЗОК-Плевен, за да вземе приятелката си, поради което няма как да види, а още по-малко да спази поставения в началото на улицата знак, който указва, че няма право да спре на същата улица. Сочи, че административно наказателната разпоредба на чл.183, ал.2 от ЗДвП съдържа две алтернативни възможности „неправилно престоява или е паркирал неправилно“, а от събраните по делото доказателства според касаторката е видно, че е спряла с включени аварийни светлини, което логично налага извода, че не е паркирала. Не е имала намерение да паркира и престоява на тази улица.

Твърди се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Административно-наказващият орган е написал „Не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28“, каквато констатация не е описана в АУАН, и е описана алтернативна възможност за несъобразяване с пътен знак В 27 или В 28, поради което не става ясно с кой от двата знака е следвало да съобрази поведението си касаторката. Липсата на конкретика в НП нарушава правото на защита на санкционираното лице, защото не е ясно кой знак е следвало да спази, и не може да се разбере нарушението, което се вменява във вина.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се отмени НП.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се явява лично. Иска от съда да се отмени наказателното постановление, тъй като вярва в справедливостта. Смята, че не е извършила посоченото нарушение.

Ответникът по касационната жалба - Н. РУ 02 – Плевен при ОДМВР – Плевен, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

От фактическа страна РС е установил, че на 25.04.2023 г. около 10,10 часа, в гр. Плевен, ул. “К. А. I Батенберг“ № 7, П. С., като водач на лек автомобил "*******" с рег. № ********, с посока на движение към ул. "Кичево“, паркира в зоната на знак В27 до входа на РЗОК – Плевен – нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

РС е прел за установено, че както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни лица.

Посочил е, че са събрани гласни доказателства, като са налице две групи – едните на полицейските служители, а вторите – обяснения на привлечената към отговорност и показанията на свидетелката В. - Й..

Според гласните доказателствени средства от втората група, на процесната дата свидетелката В. - Й. била ангажирала П. С., за да я вземе от местоработата й в РЗОК-Плевен ул. “К. А. I Батенберг“ № 7, след което, от друго място да вземат лекар, който да посети майката на В. - Й.. Според показанията на В. - Й., свидетелката чакала в преддверието на РЗОК - Плевен и, когато видяла пристигането на лекия автомобил, управляван от касаторката, веднага излязла и се качила в него. В този момент дошъл полицейски служител и поискал документите на С.. В. - Й. уведомила полицейския служител, че се налага да заведе майка си на лекар, но същият й отговорил, че изпълнява служебните си задължения. В. - Й. взела такси, а С. останала на място.

На С. бил съставен Фиш серия Р 0131923/25.04.2023 г. Непосредствено след това посетила 02 РУ-Плевен и подала възражение, в които изразила несъгласието си с издадения Фиш, отбелязала, наред с другото, че не е паркирала, а просто спряла, за да се качи нейната приятелка, че в зоната на спирането й няма действащ знак В27, а такъв е налице в началото на улицата, но е наклонен на една страна.

Според показанията на първата група свидетели /полицейските служители/ патрулният полицейски автомобил бил спрян почти успоредно на входа на РЗОК-Плевен, във връзка с извършване на проверки по ЗДвП. С. К. бил извън полицейския автомобил, а К. М. – вътре, тъй като съставял АУАН на друг водач, за нарушение на ЗДвП. Свидетелят К. забелязал управлявания от жалбоподателката л. а. „*******“, който от ул. “Асен Халачев“ завил наляво и продължил движението си по ул.“Княз Александър I Батенберг“, като спрял пред сградата на РЗОК, на около 6 метра от патрулния полицейски автомобил. От задна лява страна слязъл пътник /лице от женски пол/, което влязло в сградата на РЗОК. Свидетелят К. проследил ситуацията, тъй като очаквал лекият автомобил веднага след това да продължи движението си, но минало време и било очевидно, че водачът няма да приведе автомобила в движение. Поради това се приближил до управлявания от С. лек автомобил, представил се и поискал документи за проверка. И двамата свидетели М. и К. са категорични, че по това време в лекия автомобил С. е била сама, отбелязват, че впоследствие се появило лице от женски пол, което проявило интерес към извършваната полицейска проверка, но била уведомена, че подобен разговор не е необходим. Същите свидетели посочват, че не могат да отговорят дали лицето от женски пол, слязло от лекия автомобил на жалбоподателката, и лицето от женски пол, впоследствие проявило интерес към проверката, са едно и също лице, включително – дали едното или другото лице от женски пол е именно свидетелката В. – Й..

РС констатирал, че между двете групи показания са налице противоречия и е изложил подробни мотиви кои показания кредитира и защо. Касационният състав споделя изложените мотиви, поради което не следва да ги повтаря.

Тъй като „кръстовище“ по смисъла на §6, т. 8 от ДР на ЗДвП е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, в решението на РС правилно е прието, че изходът от паркинг не е кръстовище. Следователно независимо от къде реално е навлязла касаторката в ул. “Княз Александър I Батенберг“ – от кръстовището с друга улица или от паркинг на същата улица, тя несъмнено е спряла в обхвата на действие на забранителен знак В27. Дори свидетелката В. – Й. сочи, че е видяла колата на С. да спира, но не посочва откъде е дошла. Преминаването през паркинга се сочи само в обясненията на С..

От подадените в хода на административно-наказателното производство сведение и възражение от С. е видно, че същата знае, че в началото на ул. “Княз Александър I Батенберг“ е налице забранителен знак В27, като твърди, че същият е паднал, като при последваща проверка е установено, че същият е само наклонен, но е видим за участниците в движението, т.е. не може да се приеме, че забраната за спиране не може да бъде видяна и съобразена.

По отношение на твърдението, че не е паркирала, а е престоявала с включени светлини, поради което не е налице паркиране, съдът намира, че това схващане не е основано на нормативната уредба.

Включени аварийни светлини не означават „не паркирам“. Съгласно §1, т.44 от ДР на ППЗДвП, "престояващо пътно превозно средство" е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно следващата т.45, "Паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Видно от тези разпоредби, престояване би било налице, ако МПС на С. беше спряло, в ограничено време, необходимо само за качване и слизане на пътници, и след извършване на това качване или слизане, същото МПС веднага е потеглило. От показанията на В. – Й. се установява, че същата е чакала във фоайето на РЗОК, а не на тротоара, което означава, че не е могла веднага да се качи в спрялото МПС, трябвало е да премине разстояние 10 метра съгласно нейните показания /л.71 от делото пред РС/, поради което е налице паркиране, а не престояване.

За пълнота трябва да се посочи, че знак В27 забранява както паркирането, така и престояването на МПС в обхвата на действие на забранителния знак. Безспорно е доказано, че касаторката е нарушила забраната.

Посочването в наказателното постановление, че санкционираното лице „не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28“ не е съществено процесуално нарушение, доколкото е посочен и точният пътен знак В27, за неспазването на който е привлечена към отговорност С., а и това посочване е при цитиране състава на санкционната разпоредба, а не при описание на фактите – там изрично е посочен само знак В27.

РС Плевен е установил правилно фактическата обстановка, като наличието на противоречия в показанията на свидетелите относно някои обстоятелства не е съществено, тъй като същите не са елемент от състава на нарушението. Съдът е направил правилен извод относно законосъобразното съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушението и авторството са безспорно доказани. Няма допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

РС е потвърдил издаденото НП. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/12.01.2024 г., постановено по АНД №1893/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 23-3391-000136 от 12.07.2023 г. издадено от Началник на 02 РУ Плевен към ОДМВР Плевен.

Решението е окончателно.