Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3795 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:*********
и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Л.Х.И., с ЕЕН: **********, с постоянен адрес: ***, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 1459,07 лв., от които сумата от 1335,89 лв. /хиляда
триста тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., сумата 123.18лв. /сто двадесет и три лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата 1335,89 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда - етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 27.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ~ ответникът по
реда на чл, 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния
имот, както и да бъде изискано ч. гр, д. № 8748 по описа на съда за 2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Р. ***, е депозирал
отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба,
същата оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото
Дружество. Оспорва, че ответникът има качеството собственик и ползвател на
топлинна енергия и е в облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че оспорва
размера на сумите, посочени като дължими за доставена топлинна енергия в
описания имот за посочения период. Моли за отхвърляне на заявените претенции.
По делото за изясняване на спорните по делото
факти са били допуснати и изслушани от съда СТЕ и СИЕ, като съдът е приел
заключенията по изготвените експертизи. По делото са били ангажирани
допълнително писмени доказателства и от страна на ищеца, с оглед разпределената
му доказателствена тежест в процеса, приети от съда, а именно: молба за
откриване на партида на името на ответника от 08.12.**** г., както и нотариален
акт за дарение на процесния имот №*** от 19 октомври ****
г. Видно от които същият в качеството на дарен, получава в дарение от своите
родители- Х. И.Х. и М.А.Х.ва, процесния имот, като последните си запазват
пожизнено правото на ползване на имота.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с №***** по описа на съда за 2018 г. на ПРС, при което връчването е било
извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор,
като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. молба за откриване на партида на името на ответника от 08.12.2003 г., както
и нотариален акт за дарение на процесния имот №*** от
19 октомври **** г. Видно от които същият в качеството на дарен, получава в
дарение от своите родители- Х. И.Х. и М.А.Х.ва, процесния имот, като последните
си запазват пожизнено правото на ползване на имота, се установява, че
ответникът след сделката, по силата на която е станал „гол собственик на
имота”, предвид запазеното право на ползване от страна на родителите му, като по-късно
ответникът депозира молба за откриване на партида за имота в ищцовото
Дружество, като по този начин манифестира, че именно той, а не родителите му
ползват услугите на дружеството. На база така ангажираното писмено
доказателства може да се направят следните правни изводи: В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Настоящият състав, вземайки предвид
разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира, че именно ответникът е клиент на топлинна енергия за
исковия период. Като доказателство по делото е представена молба за откриване
на партида от 08.12.2003г., с която ответникът е поискал в ответното дружество
да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за същия този имот.
Тази молба съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13
от ЗЗД и с факта на откриване на партидата и извършването на доставка на
топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Т.е. налице са
доказателства, че облигационната връзка между страните по делото /в този смисъл виж Р по въззивно гр.д. № 850 по описа за 2019 год по описа на ПОС/.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че съобразно и константната практика на въззивната инстанция по подобен
тип дела и хипотеза, то представянето на МОЛБА за откриване на партида на името
на ответника, депозирана от него самия и неоспорена по делото, и при доказване
по делото, видно от цитирания нотариален акт, че същият е собственик на
процесния имот, то тази молба сочи на неизгодни за ответника факти /в случая само за ответникът, тъй като той е
подател на молбата/, следва да се приеме за достатъчно доказателство, че след
като същият именно следва да отговаря за претенцията на ищцовоот Дружество.
Този извод не се променя от факта, че видно нот акт за дарание е получил от своите
родители- Х. И.Х. и М.А.Х.ва, процесния имот, като последните са си запазили
пожизнено правото на ползване на имота, то видно от декларирането обаче имотът е собствен на ответника и той ползва
услугите но ответното дружество. Поради което и следва да се приеме, че искът е
доказан за ответника по това обстоятелство, а именно че същият е собственик на процесния имот, като макар и запазили си
правото на ползване не се доказва дарителите да ползват имота. Тук следва да се
посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. По делото,
съдът намира следното с оглед основното поддържано от представителя на
ответника възражение, че ответникът е
само „гол собственик на имота”. Видно от цитираното по-горе писмено
доказателство по делото, а именно- молба
за откриване на партида от 08.12.2003г., с която ответникът е поискал в
ответното дружество да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за
същия този имот. Тази молба съставлява предложение за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 от ЗЗД и с факта на откриване на партидата и извършването на
доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Т.е.
налице са доказателства, че облигационната връзка между страните по делото /в
този смисъл виж Р по въззивно гр.д. №
850 по описа за 2019 год по описа на ПОС/..Съдът следователно намира, за неоснователни
възраженията на ответната страна в посочения смисъл, като по делото съдът
намира, че не е налице конкуренция на
вещни права, т. е. между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право
и че в случая предвид депозираната молба
от ответника не се прилага общото правило е, че в тези случаи вещният ползвател
е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно
потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната разпоредба на
чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на имота. От това
общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази диспозитивна
разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като съгласно чл. 9 ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави но такова
„друго”, видно от доказателствана по
делото, в случая не е било уговорено. / така в Решение №339 от 27.09.2019 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г., в мотивната част на Решението ПОС/, като
съдът намира, че в случая е налице
именно хипотезата, при която следва за претенциите на дружеството да отговаря
именно собственикът.
Тоест по делото, безспорно се установява, че
именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на
процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона
като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабден
имот, се доказва от допусната и изслушана по делото СТЕ по делото, като видно
от заключението на вещото лице инж. Б.Р.Й.-*** подавала ежемесечно за
разпределение на фирма „Директ“ ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетния
(процесния ) период е идентична с отразената в изравнителната сметка. Изчислените
от „Топлофикация - П.” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за
процесния период в отделна колона на предоставената ми справка и са за сметка на топлофикационното дружество.Технологичните
разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - П.” ЕАД съгласно т.4.1 от
Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Констатираната разлика между определените от в.л. и от „ Топлофикация - П.” АД технологични разходи за м. декември 2017г. и м. февруари
2018г. счита за минимална и не оказваща съществено влияние на топлоенергията за
разпределение. Размерът на
задължението ( главница ) на ответника за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г.
за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетния ( процесния
) период по изчислителен път и по
норматив за отопление, по норматив за БГВ, изравняването за
отчетния период съгласно изравнителната сметка от „Директ“ ЕООД и справки от
„Топлофикация - П.” АД. Общо за
процесния период начислените като задължение суми ( главница) са: според
заключението, съответни на претенциите, описани в исковата молба. Видно от СТЕ е в.л. е посочило, че по
информация от „Директ“ ЕООД и проверка в електронния й регистър за жалби и
възражения констатира, че за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. няма подадени
възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От ФДР му е било
предоставено „Известие” за връчени на представител на СЕС индивидуални
изравнителни сметки, описано в констативната част. Общият топломер като
средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2007г„
2009г„ 2011 г., 2013г. и 2017г. и това е документирано със Свидетелства за
метрологична проверка, описани в констативната част. Системата за дялово
разпределение е въведена в Сградата етажна собственост съгласно сключен договор
с "Техем Сървисис" ЕООД на 20.11.2000г. От „Топлофикация - П.” АД вещото
лице описва, че са му били предоставени договори, сключени между
топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сърмисиз”
ЕООД с подизпълнител "Директ" ЕООД - офис гр. П., обслужваща
сградата-етажна собственост, описани в констативната част. Съдът намира, че
вещото лице е отговорило компетентно и пълно на поставените задачи, поради
което и кредитира експертното заключение и го поставя в основата на своите
правни изводи.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, по тези факти по делото страните не
спорят.
От изложеното е
видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за
определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание
определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия
едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните
сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая
размерът на претенцията е доказан видно и от изслушаното СИЕ по делото, като
вещото лице е посочило, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
включително, за топлинна енергия на адрес гр. П., „О.П.", бл. 3, вх. А,
ап. 3, на името на Л.Х.И. - абонатен № ********** в счетоводството на ищеца е
начислена сума общо в размер на 1 335.89 (хиляда
триста тридесет и пет лева 89 стотинки) лева, по
компоненти общо както следва:
-
845,64 лева за енергия за битова гореща вода, включително по
изравнителни сметки
-
481,73 лева за енергия за отопление, включително по изравнителни
сметки
8,52
лева вноски за дялово
разпределение. За всяка месечна сума падежът е посочен в колона 2 на таблицата
по т. 1 - 30 дни от датата на начисляване на задължението или срока на
безлихвено плащане посочен във фактурите. Обезщетението за забава на месечните плащания
на сумите по искова молба за периода от датата на падежа на всяка сума
поотделно до 27.11.2018 г. е общо в размер на 123,18 (сто двадесет и три лева
18 стотинки) лева. Вещото лице П. е посочила, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., включително, за топлинна енергия на адрес гр. П., „О.П.",
бл. 3, вх. А, ап. 3, на името на Л.Х.И. - абонатен № ********** в
счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 1 459,07 лева, от
тях: 1 335,89 лева главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение
123,18 лева обезщетение за забава от датата на падежа до 27.11.2018 г.Към
датата на проверката - 09.07.2020 г. не са извършени плащания на сумите
посочени в исковата молба.Начислените суми на абоната ежемесечно са
осчетоводявани като задължение по сметка 411 - клиенти, включително
индивидуалните изравнителни сметки изготвяне от ФДР «Директ» за клиент Л.Х.И.
за отоплителен сезон 2017/2018 г. за възстановяване 193,69 лева, от тях:210,12
лева за възстановяване на енергия за битова гореща вода и 16,43 лева за
доплащане за енергия за отопление Съдът намира, че вещото лице е отговорило
компетентно и пълно на поставените задачи, поради което и кредитира експертното
заключение и го поставя в основата на своите правни изводи. Следователно
претенцията се явява доказана и по размер.
Съдът намира,
следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така и по
размер, както за главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.82 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени държавни такси – 29,18 лева, депозити
експертизи -280 лв, д.т. -29,18 лв. и депозит за особен представител- 250 лева,
които следва да му се присъдят. Тоест
общата дължима сума за разноски е 738,36 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Х.И., с ЕЕН: **********, с постоянен
адрес: ***, ДЪЛЖИ
на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД
– със седалище и адрес на управление гр.
П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република сумата от общо 1459,07 лв., от които сумата от 1335,89
лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., сумата 123.18лв. /сто двадесет и три лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата 1335,89 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.Х.И., с ЕЕН: **********, с постоянен адрес: ***,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното
и исковото производства в размер на е 738,36 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, ч. г. д. №***** по описа на съда за 2018 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: