№ 184
гр. Велико Търново, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500222 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от „Обединена българска банка“
АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД срещу Решение № 88/ 23.02.2024 г. по гр.д. № 88/ 2023 г. по описа на
ОС – Плевен в частта, с която частично са отхвърлени като неоснователни
предявените от Банката искове против Р. М. /R. M./ с правно основание чл.430 ТЗ
вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за следните суми: разликата над 48 975.04 лв. до 54 763.28
лв. – главница по договор за студентски кредит от 20.03.2015 г.; 3 410.67 лв. –
начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода 05.02.2022 г. до 05.01.2023 г.;
268.69 лв. – възнаградителна /редовна/ лихва върху предсрочно изискуема главница за
периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; 16 824.04 лв. – отложена възнаградителна
/редовна/ лихва за периода от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г.; 180.58 лв. – обезщетение за
забава за периода от 05.03.2022 г. до 31.01.2023 г. Жалбоподателят счита решението в
обжалваните му части за неправилно. При правните си изводи съдът смесвал
понятията капитализиране на лихва и анатоцизъм и разширително приложил забраната
за анатоцизъм към уговорената между страните капитализация на отложената
непадежирала лихва от гратисния период към главницата. Излага подробни
съображения в подкрепа на вуждането си, че не всяка капитализация на лихви
представлява анатоцизъм и отделно сочи, че към датата на сключване на процесния
1
договор не е съществувала норма, забраняваща уговорка за капитализация на лихви с
ненастъпил падеж и последващото им олихвяване заедно с главницата. В чл.27 от
Типовия договор, сключен от Банката с министъра на образованието и представляващ
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗКСД, било изрично предвидено, че
след изтичане на гратисния период Банката изчислява общия размер на задължението,
като включва и лихвата, дължима за срока на договора, в това число и
капитализираните годишно лихви през гратисния период. В противоречие с
доктрината и съдебната практика съдът приел за нищожна клаузата на чл.4.4 от
договора за кредит без да било наведено възражение срещу валидността на тази клауза
от особения представител на ответника. Поддържа, че клаузата на чл.4.4 не е нищожна,
тъй като тя касае основния предмет на договора – възнаграждението на Банката за
предоставения кредит и е ясна и разбираема за средния потребител. Отделно тя
възпроизвеждала текста на чл.10, ал.2 от Типовия договор, от който Банката няма
право да се отклонява, при което на основание §12а ЗЗП не може да се извършва
преценка за неравноправен характер. Жалбоподателят изразява несъгласие с приетото
от съда, че поради липсата на подписан погасителен план процесният договор е
сключен в нарушение на чл.143, ал.1, т.11, 12 и 19 ЗЗП и поради това е нищожен.
Позовава се на чл.26, ал.1 от Типовия договор, превиждащ че погасителен план се
изготвя към последния ден от гратисния период, а не при сключване на договора; на
чл.24 ал.1 ЗКСД – че общият размер на задължението се формира след изтичане на
гратисния период; на чл.130, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.2 ЗКСД – че при наличие на клауза
за изготвяне на погасителен план по уговорка на страните и неупражнено право на
кредитополучателя да уточни размера на вноските, правото на избор е преминало
върху Банката; на чл.4.8 от договора, в който бил инкорпориран погасителен план и
изготвеният от банката такъв изцяло съответствал на договорения: погасяване на 120
месечни анюитетни вноски, дължими до 5-то число на съответния месец, считано от
05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. Относно размерите на дължимите от ответника суми
неправилно съдът кредитирал вариант по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, който Банката оспорила. В избрания от съда вариант вещото лице
произволно погасило еднородни и еднакво обременителни задължения за
възнаградителна лихва без да съобрази чл.76, ал.1 ЗЗД за приоритетно погасяване на
по-старото задължение. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и
съдът да уважи исковата претенция в заявените размери. Претендира разноски за
производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от назначения на ответника
особен представител адв. В. К. със становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита за правилни и законосъобразни изводите на ОС, че липсата на подписан
погасителен план води до неяснота относно размера на месечните погасителни вноски,
поради което договорът е нищожен. Обстоятелството, че ответникът не се позовал
2
изрично на нищожност на клаузата на чл.4.4 от договора, не правело произнасянето на
съда в този смисъл недопустимо с оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Решението на ОС – Плевен е влязло в сила поради необжалването му в
частта, с която Р. М. е осъден да заплати на Банката сумата 48 975.04 лв. – главница по
договора за кредит, със законната лихва от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Релевантните за спора факти са следните: Налице е сключен на 20.03.2015 г.
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена
българска банка”АД, и британския гражданин Р. М. договор за студентски кредит, по
силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя целеви кредит за
обучение в Медицински Университет Плевен с прогнозен размер 82 144.92 лв.,
формиран от 12 бр. такси всяка в размер на 6 845.41 лв., което е съобразено с 6-
годишния срок на обучение по специалността с 12 семестъра, както е видно от
приетите като доказателство уверения от университета. Договорено е, че
окончателният размер на кредита се определя от усвоената до 05.02.2022 г. сума.
Договорено е всички дължими по договора суми – главница, лихва, евентуална лихва
за забава – да бъдат погасени до 05.02.2032 г. при предоставен гратисен период от 83
месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022 г. /чл.4.2/, по време
на който не се дължи плащане на главницата и лихва, а считано от 05.03.2022 г. до
05.02.2032 г. погасяването да се извърши на 120 равни анюитетни вноски, дължими до
5-то число на съответния месец /чл.4.8/. Съгласно чл.3.1. за ползвания кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на
7%, която се начислява и за гратисния период върху усвоените суми, като за този
период е предвидено тя да се капитализира годишно /чл.4.4/. Страните са договорили
лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта /чл.3.2/,
както и правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
от кредитополучателя на 3 последователни погасителни вноски /чл.6.2/. Безспорно е,
3
че в периода 2015 г. – 2018 г. чрез преводи към висшето училище в съответствие с
уговорката по чл. 2.5.1. по кредита е била усвоена от М. сумата 54 763.28 лв. – по
6 845.41 лв. за 8 семестъра. Съгласно счетоводните записвания на ищеца в
съответствие с клаузата на чл.4.4 от договора върху усвоената част от кредита, веднъж
годишно Банката е прибавяла начислената възнаградителна лихва в размер на 7 % за
предходния едногодишен период и върху сбора на тази сума с усвоените нови суми по
кредита отново е начислявала възнаградителна лихва от 7 % за следващата година,
като капитализирането на лихвите е продължило до приключване на гратисния период.
В резултат на това за гратисния период от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г. е начислена
възнаградителна лихва в размер на 22 612.28 лв. и в края му дължимата главница по
кредита е нараснала на 77 375.56 лв. Не е спорно обстоятелството, че страните не са
подписали погасителен план. По делото са представени два различни погасителни
плана, изготвени и подписани само от служители на Банката, като по първия
погасителен план /л.20-23/ размерът на главницата е 77 375.56 лв., формиран от сбора
на усвоената сума и капитализираната възнаградителна лихва от гратисния период, и
всяка вноска е посочена в размер на 898.40 лв., а по втория погасителен план /л.54-55/
капитализираната възнаградителна лихва за гратисния период не е част от главницата
– усвоената сума 54 763.28 лв., а е посочена отделно като глобална сума и всяка
погасителна вноска е в размер на 635.85 лв. От приетата по делото съдебно-
икономическа експертизата се установява, че по кредита са извършени погашения в
размер общо на 5 788.24 лв. с последно плащане на 05.09.2022 г. Видно от писмо от
31.01.2023 г. Банката е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и го е осчетоводила като такъв на 01.02.2023 г. с общ размер на дълга
75 447.27 лв., която сума включва: редовно падежирали главници за периода
05.03.2022 г. до 05.01.2023 г. в размер на 3 583.66 лв.; предсрочно изискуема към
01.02.2023 г. главница в размер на 51 179.62 лв.; редовна лихва за периода 05.02.2022 г.
до 05.01.2023 г. в размер на 3 410.67 лв.; редовна лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в размер на 268.69 лв.; обезщетение
за забава за периода 05.03.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер на 180.58 лв. и остатък от
отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г. в
размер на 16 824.04 лв. Остатъкът от последната лихва е получен след отнасяне на
всички постъпили плащания от кредитополучателя за погасяване на част от нея.
Изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало
до адресата едва в хода на производството – на 03.10.2023 г., когато на назначения на
ответника особен представител е връчен препис от исковата молба и доказателствата
към нея.
На вещото лице по съдебно-икономическата експертизата са възложени задачи
да изчисли размера на дълга при различни варианти, като основната разлика между
тях е в размера на главницата – с капитализирана към нея отложена лихва от гратисния
4
период или без такава капитализация. Във въззивното производство съдът е допуснал
допълнително заключение, като на вещото лице е възложено да изчисли остатъчните
задължения за главница и лихви при изготвени погасителни планове, при които към
всяка месечна анюитетна вноска освен дължимата възнаградителна лихва върху
главницата при варианти с капитализация и без капитализация да бъде включена и
1/120 ч. от начислената за гратисния период възнаградителна лихва.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка е възприета правилно от
първоинстанционния съд, но настоящата инстанция не споделя формираните от него
правни изводи за нищожност на процесния договор за студентски кредит на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП като сключен в нарушение на чл.143, ал.1, т.11, 12 и 19 ЗЗП. ОС –
Плевен е приел, че при липса на подписан погасителен план кредитополучателят няма
яснота за размера и падежите на анюитетните месечни вноски, дължими след изтичане
на гратисния период, за това каква част от задължението за главница и лихва се
погасява с всяка отделна вноска, за начина, по който ще се заплаща отложената
възнаградителна лихва за гратисния период, лишен е от възможността да прецени
икономическите последици от сключването на договора и същевременно Банката има
възможност едностранно да променя условията на договора и характеристиките на
предоставената на потребителя финансова услуга. С оглед така приетото, съдът е
приложил разпоредбата на чл.17 ал.7 ЗКСД и е осъдил кредитополучателя да върне
само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи.
При преценка относно съответствието на договора с правилата за потребителска
закрила, която преценка е дължима от съда служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК и
без страните да навеждат възражения, настоящата инстанция намира, че процесният
договор не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Договорът е изготвен в
писмена форма, освен на български език и на английски език – езика на държавата,
чийто гражданин е кредитополучателят, при спазване на предвидените в типовия
договор по чл.7 ЗКСД изисквания за задължителните реквизити на договора и
очертаните в него параметри, които са посочени в процесния договор по ясен и
разбираем за потребителя начин. Действително страните не са подписали погасителен
план, но според ВТАС с оглед съдържанието на договора, предвид това, че
кредитополучателят е ясно информиран за срока и начина на издължаване на
отпуснатия му кредит: с начало 05.03.2022 г. и край 05.02.2032 г., на 120 равни,
анюитетни вноски, с падеж на 5-то число от съответния месец /чл.4.8/, че лихвата е
фиксирана за целия период на 7 % годишно /чл.3.1/ и не са дължими такси,
комисионни и други разходи по управление на кредита /чл.3.3/, че за гратисния период
върху усвоената сума се начислява лихва в размер на 7 % годишно, чието плащане е
отложено до 05.03.2022 г. /чл.4.2/, размерът на дължимите от него вноски е
определяем, а именно в размер на 1/120 част от дължимите съгласно чл.24, ал.1 суми
по кредита, формирани от реално усвоената главница, възнаградителната лихва от 7 %
5
върху нея и отложената възнаградителна лихва за гратисния период. Видно е, че
именно по този начин са формирани погасителните вноски в изготвения от Банката
погасителен план на л.20 – 23 в размер на 898.40 лв. всяка, т.е. той отразява коректно
договореното между страните и ако всички клаузи на договора са валидни, този
размер на погасителната вноска следва да бъде съобразен от съда за установяване на
остатъчните задължения на кредитополучателя след отчитане на извършените от него
погашения. В подкрепа на становището на съда, че въпреки липсата на подписан от
кредитополучателя погасителен план договорът достатъчно ясно за него е уредил
начина на издължаване на отпуснатия му кредит, падежите и размера на отделните
месечни вноски, е обстоятелството, че М. е започнал да погасява задълженията си,
считано от датата на първата дължима вноска и е бил изправна страна по
правоотношението в продължение на седем месеца, като редовно, на падежа, ден
преди него или с минимално закъснение от 2-3 дни е погасявал вноски, незначително
надвишаващи посочения в погасителния план размер.
Независимо от преценката си за валидност на договора за кредит, ВТАС намира,
че в него се съдържа клауза, която е нищожна и не поражда валидно действие за
страните при условията на чл.26, ал.4 ЗЗД. Чл.4.4 от договора противоречи на закона и
конкретно на чл.24, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗКСД, чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.143, т.19 ЗЗП.
Несъстоятелно е становището на Банката, че клаузата на чл.4.4 е валидна, тъй като
буквално възпроизвежда чл.10, ал.2 от утвърдения от министрите на образованието и
финансите на основание чл.7 ЗКСД типов договор, който според нея има характер на
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗКСД. Въззивният съд приема, че
типовия договор, което следва и от самото му наименование, не представлява
подзаконов нормативен акт. Целта на сключването му е визирана в чл.7, ал.2 ЗКСД и в
съответствие с нея, както е посочено и в чл.1 от него, той урежда отношенията между
Държавата, представлявана от министъра на образованието, младежта и науката и
Банката по повод участието им в системата за кредитиране на студенти и докторанти с
държавна финансова подкрепа, като определя условията и правилата за отпускане на
кредити с държавна финансова подкрепа, реда за обслужване, предоговаряне и
погасяване на тези кредити, изискванията към кредитиращата институция, държавната
гаранция за обезпечаване на задълженията на кредитополучателите към банката, реда
за погасяване на тези задължения от Държавата. Обстоятелството, че типовият договор
е публикуван в ДВ не променя правната му природа, а одобряването му от
съответните министри не може да санира нищожни клаузи, в случай, че такива се
съдържат в него. Клаузата на чл.10, ал.2 от типовия договор, която действително е
идентична с чл.4.4 от договора, противоречи на ЗКСД, поради което е нищожна.
Нищожна е и разпоредбата на чл.27 от този договор в частта, в която е предвидено, че
банката изчислява общия размер на задължението, което включваи капитализираните
годишно лихви през гратисния период. В закона не само че не е предвидена
6
капитализация на лихвата от гратисния период и последващото й капитализиране към
усвоената главница по време на този период, но и такава капитализация противоречи
на императивните разпоредби на чл.24, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗКСД, които предвиждат, че
общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния
период включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
средства и лихвата, дължима за срока на договора, като същата не може да надхвърля
7%. При прилагането на чл.4.4 за капитализиране на възнаградителната лихва веднъж
годишно в рамките на гратисния период от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г. е начислена
възнаградителна лихва в размер на 22 612.28 лв., докато без капитализацията съгласно
заключението на вещото лице размерът й е 19 364.14 лв. Или от съпоставката на двете
величини се установява, че при начисляване на лихви върху лихви общият размер на
възнаградителната лихва за гратисния период е нараснал с 3 248.14 лв. Аналогично,
при начисляване на възнаградителна лихва от 7 % върху главница 77 375.56 лв.,
формирана като сбор от усвоения кредит и капитализираната лихва за гратисния
период, кредитополучателят е следвало да заплати лихва по кредита за периода
05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. в размер на 30 431.94 лв. /погасителен план на л.20 – 23/,
докато при начисляване на възнаградителна лихва от 7 % върху главница без такава
капитализация – 54 763.28 лв. – дължимата лихва за този период е 21 538.72 лв.
/погасителен план на л.54 – 55/. Или при съпоставката на двете величини се
установява, че задължението за лихва по кредита е нараснало с 8 893.22 лв. Налага се
изводът, че чрез капитализирането както на възнаградителната лихва през гратисния
период, така и чрез последващото капитализиране на тази лихва към главницата, е
надвишен императивно установения максимален лихвен процент, представляващ
възнаграждението на Банката по конкретния кредит, който тя се е съгласила да получи
със сключването на типовия договор, като в качеството си на търговец, предоставящ
именно такива услуги, е имала възможността да прецени икономическата полза от
предоставяне по посочения кредит. Съгласно чл.20, ал.2 ЗКСД уговорка за по-висока
лихва от определената максимална в ал.1 на същия член е нищожна. Определянето на
максимален размер на възнаградителната лихва по този вид кредити е обосновано с
обезпечението им с държавна гаранция и свързаната с нея отговорност на Държавата
при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му към банката –
кредитодател. Несъмнено увеличаването на дълга вследствие на капитализация на
лихвите засяга пряко правната сфера на Държавата и затова законът оправдано не е
предвидил възможност за капитализация.
Освен противоречието с цитираните норми на ЗКСД въззивният съд намира, че
предвиденото в чл.4.4 начисляване на възнаградителна лихва върху начислена в
предходен период възнаградителна лихва по кредита и капитализирането й към
главницата, води до анатоцизъм, т.е. до формиране на сложна лихва чрез
преобразуване на лихви в главница, която също е лихвоносна. Категорична и
7
непротиворечива е практиката на ВКС /Решение №50053/18.07.2023 г. по т.д.
№614/2022 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 60259/16.12.2021 г. по гр.д. № 687/2021 г., ІІІ
г.о. на ВКС, Решение №112/28.10.2020 г. по т.д. №2029/2019 г., І т.о. на ВКС, Решение
№66/29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018г., ІІ т.о. на ВКС, Решение №30/20.05.2020 г. по
т.д. №739/2019 г., І т.о. на ВКС и др./, че уговорката в договор за кредит или
допълнително споразумение към него за прибавяне към размера на редовната главница
на просрочени /изтекли/ задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 33Д.
Капитализирането на други задължения на длъжника към главницата не е ограничено
от закона. По аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви е
недопустимо, освен ако е предвидено в наредба на БНБ, като използваното в нормата
определение „изтекли“ лихви очевидно не дава основание за разграничение между
лихви с настъпил падеж /просрочени/ и начислени в предходен период лихви, чийто
падеж не е настъпил /неизискуеми/, на каквото разграничение се позовава
жалбоподателят за обосноваване на тезата си за липса на анатоцизъм. И просрочените,
и непадежиралите лихви безспорно са изтекли лихви към момента на включването им
към главницата. Видно от текста на разпоредбата, не е достатъчно да липсва законова
забрана за начисляване на лихва върху лихва, а законът изисква да има нарочна
наредба на БНБ, допускаща олихвяване на лихви, каквато не е налице към датата на
сключване на договора. Цитираната в жалбата на Банката Наредба № 9/03.08.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск, действала през периода 11.04.2008 г. –
16.05.2014 г., т.е. по време на одобряване на типовия договор, но преди сключване на
договора между страните, не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
защото в нея не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви. В този
смисъл са Решение № 66/20.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., І т.о. на ВКС, Решение №
60091/27.07.2021 г. по т.д. № 1345/2019 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 338/20.03.2023 г.
на САС по в.гр.д. № 2699/2022 г., което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 1456/03.06.2024 г. по т.д. № 1877/2023 г., I т. о. на ВКС. Само при
уговорка между търговци, на основание чл.294, ал.1 ТЗ олихвяването на изтекли лихви
е допустимо, но кредитополучателят М. няма такова качество. По тези съображения и
на това основание ВТАС приема чл.4.4 за нищожна клауза, която не обвързва страните.
Не на последно място, според съда в настоящия му състав клаузата на чл.4.4 е
нищожна и като неравноправна, договорена в противоречие с императивната
разпоредба на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да
прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на
сключването му и значителното нарастване на дълга по кредита. Неоснователно е
позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на §12а от ЗЗП. Същата е
неприложима при извършването от съда на преценка за наличие на неравноправни
8
клаузи в договори за студентски кредит, тъй като разпоредбата на чл.17, ал.5 ЗКСД
изрично препраща към потребителската защита по чл.143-148 ЗЗП по възникнали
облигационни правоотношения на правоимащи по този закон лица с кредитираща
банка. Установява се, че при капитализиране на лихвата общият размер на дълга по
кредита е 107 808 лв., а без капитализиране на лихви – 98 914.28 лв., т.е. в резултат на
приложението на клаузата на чл.4.4 размерът на дълга по кредита се увеличава със
сумата от 8 893.72 лв. Нарастването на дълга по кредита следва да се прецени като
значително, със сума, която е повече от 10 % от размера на усвоената по кредита сума
54 763.28 лв., и при положение, че потребителят не е снабден с погасителен план при
сключване на договора, не може да се аргументира извод, че същият се е съгласил с
икономическите последици от капитализацията по време на гратисния период.
Съдът не констатира да са налице други клаузи на договора, които да са
нищожни поради противоречие със закона или като неравноправни на основание
чл.146 ЗЗП. Неоснователно е направеното от особения представител на ответника в
отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.4.2 от
договора, фиксираща краен срок на гратисния период, поради противоречие чл.23, ал.2
ЗКСД, съгласно която норма краят на гратисния период не е фиксиран, а е определяем
– изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
изпит. Страните са очертали рамките на гратисния период – 83 месеца, считано от
сключване на договора, т.е. от 20.03.2015 г. до 05.02.2022 г. вкл. и тъй като съгласно
уверенията от МУ Плевен обучението на М. по специалността е 6-годишно и датата на
последният държавен изпит на кредитополучателя е посочен на 01.03.2021 г., очевидно
е, че договореният краен срок на гратисния период е съобразен с това обстоятелство и
не нарушава цитираната законова разпоредба.
Поради нищожността на клаузата на чл.4.4 от процесния договор, тя не следва
да се взема предвид при изчисляване размерите на вземането за възнаградителна лихва
за гратисния период и вземането за главница, което съответно рефлектира и върху
вземането за възнаградителна лихва, дължима от 05.03.2022 г. При съобразяване на
постигнатата между страните в чл.4.8 договореност, която съответства на разпоредбата
на чл.24, ал.1 ЗКСД, въззивният съд приема, че цялото задължение по кредита –
главница и възнаградителна лихва, включваща както редовната възнаградителна лихва
след гратисния период, така и отложената лихва от гратисния период, следва да бъде
погасено на 120 равни месечни вноски. Отговор на въпроса за размера на дълга на М.
към датата на исковата молба при съобразяване на приетото от съда е даден с
изслушаната пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-икономическата
експертиза във вариант II. Съгласно изготвения от вещото лице погасителен план
отложената възнаградителна лихва през гратисния период в размер на 19 364.14 лв. без
годишно капитализиране на лихвата е разпределена поравно на 120 равни месечни
вноски, при което дължимата месечна вноска за погасяване на тази лихва възлиза на
9
161.37 лв. или заедно с дължимата месечна вноска от 635.85 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва, анюитетната вноска е в размер на 797.22 лв. /Приложение №3/.
Извършените от кредитополучателя плащания следва да бъдат отнесени за погасяване
на падежиралите вноски и видно от Приложение № 4, постъпилата сума погасява
изцяло дължимите вноски по кредита с падежи до 05.10.2022 г. Виждането на Банката,
намерило отражение и в нейните счетоводни записвания, че постъпилите плащания
следва да се отнасят за погасяване само на отложената възнаградителна лихва за
гратисния период, е неправилно и явно противоречи на чл.24, ал.3 ЗКСД, предвиждащ
кредитополучателят да погасява общия размер на кредита на равни месечни
погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период, и на
съобразената с тази норма клауза на чл.4.8 от договора. Липсва уговорка между
страните отложената възнаградителна лихва за гратисния период да се заплаща по
различен ред от възнаградителна лихва, дължима след този период, т.е. да бъде
изключена от общия размер на кредита, разпределен за плащане в 120 равни
анюитетни вноски. Страните не са договорили тя да става изискуема като глобална
обща сума на конкретен падеж. Касае са за вземане с едно и също основание –
възнаграждение на Банката в размер на фиксиран за целия срок на договора лихвен
процент, дължимо за различен период от време, като единствената разлика е, че
възнаградителната лихва за гратисния период се начислява, но плащането й е
отложено разсрочено до края на срока на договора.
Видно от заключението, към датата на предявяване на исковата молба –
01.02.2023 г. са налице 4 непогасени последователни месечни вноски с падежи от
05.10.2022 г. до 05.01.2023 г., при което за Банката е възникнало предвиденото в чл.6.2
от договора основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Волеизявлението й в този смисъл не е достигнало до адресата преди завеждане на иска
и по отношение момента на настъпване на предсрочната изискуемост ВТАС изцяло
споделя правните изводи на първоинстанционният съд, които съответстват на
установената практика на ВКС, че при обективирано в исковата молба изявление на
Банката за упражняване на право й да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, това изявление поражда действие с връчването на исковата молба и
приложенията към нея на особения представител на ответника – в случая на 03.10.2023
г. цялото задължение за главница, възнаградителна лихва, отложена възнаградителна
лихва и обезщетение за забава е станало изискуемо.
При съобразяване на извършените от кредитополучателя плащания, с които са
погасени изцяло погасителните вноски по кредита с падежи до 05.10.2022 г., съгласно
заключението към датата на завеждане на иска дължимите суми по кредита са както
следва: непогасена главница в размер на 52 509.37 лв., включваща падежирала редовно
изискуема главница за периода 05.10.2022 г. – 05.01.2023 г. в размер на 1 329.75 лв. и
остатък от редовна главница 51 179.62 лв.; непогасена падежирала възнаградителна
10
лихва за периода 05.10.2022 г. – 05.01.2023 г. в размер на 1 652 лв. лв.;
възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г. в размер
на 268.69 лв. и отложена възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 17 589.09 лв.,
както и обезщетение за забава за периода от 05.10.2022 г. до 01.02.2023 г. в размер на
28.10 лв. Кредитополучателят дължи връщането на тези суми. По отношение на
отложената възнаградителна /редовна/ лихва исковата претенция е в по-нисък размер,
който следва да бъде съобразен от съда.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Обединена българска банка”АД против Р. М. искове както следва: за разликата над
48 975.04 лв. до 52 509.37 лв. /за сумата 3 534.33 лв./ – главница по договора за
студентски кредит; за сумата 1 652 лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва
за периода 05.10.2022 г. до 05.01.2023 г.; за сумата 268.69 лв. – възнаградителна
/редовна/ лихва за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; за сумата 16 824.04 лв. –
отложена възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г.
и за сумата 28.10 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.10.2022 г. до 01.02.2023
г. Решението на ОС – Плевен следва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана
част, с която са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка”АД против Р.
М. искове за разликата над 52 509.37 лв. до 54 763.28 лв. – главница по договор за
студентски кредит от 20.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане; за законната лихва
върху разликата над 48 975.04 лв. до 52 509.37 лв. – главница по договора – за периода
от датата на завеждане на исковата молба – 01.02.2023 г. до датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 03.10.2023 г.; за разликата над 1 652 лв. до 3 410.67
лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода 05.02.2022 г. до
05.01.2023 г. и за разликата над 28.10 лв. до 180.58 лв. – обезщетение за забава за
периода от 05.03.2022 г. до 31.01.2023 г.
По разноските: При този изход на спора на Банката следва да се присъдят
допълнително разноски за първоинстанционното производство – сумата 2 337.68 лв.,
съразмерно на уважената част от иска. От направените във въззивното производство
разноски за държавна такса, възнаграждение за назначения на ответника особен
представител и за допълнителната експертиза в размер на 2 029.44 лв. на
жалбоподателя следва да се присъди сумата 1710.14 лв., съразмерно на уважената част
от жалбата /обжалваем интерес 26 472.22 лв. и уважен иск за сумата 22 307.20 лв./ На
жалбоподателя на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение за производството пред ВТАС, което съдът определя на 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 88/ 23.02.2024 г. по гр.д. № 88/ 2023 г. по описа на ОС –
Плевен в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Обединена българска банка”АД против Р. М. /R. M./ искове с правно основание
чл.430 ТЗ вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД както следва: за разликата над 48 975.04 лв. до
52 509.37 лв. – главница по договор за студентски кредит от 20.03.2015 г.; за сумата 1
652 лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода 05.10.2022 г. до
05.01.2023 г.; за сумата 268.69 лв. – възнаградителна /редовна/ лихва за периода от
05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; за сумата 16 824.04 лв. – отложена възнаградителна
/редовна/ лихва за периода от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г.; за сумата 28.10 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.10.2022 г. до 01.02.2023 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. М. /R. M./ гражданин на Великобритания, род. на **** г., с паспорт
№ ****, издаден на 23.12.2010 г. в UK, с постоянен адрес: ***** №552, да заплати на
„Обединена българска банка”АД, ЕИК *********, както следва: сумата 3 534.33 лв.
/три хиляди петстотин тридесет и четири лв. и 33 ст. - разликата над 48 975.04 лв.
до 52 509.37 лв./ – главница по договор за студентски кредит от 20.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 1 652 /хиляда шестстотин петдесет и два/ лв. – начислена възнаградителна
/редовна/ лихва за периода 05.10.2022 г. до 05.01.2023 г.; сумата 268.69 лв. /двеста
шестдесет и осем лв. и 69 ст./ – възнаградителна /редовна/ лихва за периода от
05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; сумата 16 824.04 лв. /шестнадесет хиляди осемстотин
двадесет и четири лв. и 4 ст./ – остатък от отложената възнаградителна лихва от
гратисния период от 23.03.2015 г. до 05.02.2022 г.; сумата 28.10 лв. /двадесет и осем
лв. и 10 ст./ – обезщетение за забава за периода от 05.10.2022 г. до 01.02.2023 г., както
и сумата 4 047.82 лв. /четири хиляди и четиридесет и седем лв. и 82 ст./,
представляваща направените по делото разноски за двете инстанции и 200 /двеста/ лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/ 23.02.2024 г. по гр.д. № 88/ 2023 г. по описа
на ОС – Плевен в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13