Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, III състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдия Гащарова гр. д. № 157 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, депозирана от Г.Д., лично и в качеството ѝ
на майка и законен представител на детето А.М.В.срещу С.А.К., с правно
основание чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за
защита от домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че актът на
домашно насилие, извършен от ответницата - С.А.К., спрямо молителката - Г.Д. и малолетното ѝ дете А.М.В€, е осъществен на 19.03.2020
г. Описани са индивидуализиращи белези на акта на домашно насилие, по отношение
на молителката, изразяващи се в дране на ръцете и чупене на телефон, и
отправяне на обидни думи, а по отношение на малолетното дете акта на домашно
насилие е осъществен чрез крещене. С молбата е представена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН.
С допълнителна молба молителката е
уточнила, че ответницата, която е нейна първа братовчедка, се е нанесла в
имота, къща, находяща се в гр. ** на 01.07.2019 г. Посочва, че „проблемите“
между страните са започнали почти веднага след нанасянето на ответницата в
имота. Твърди, че ответницата почти ежедневно злоупотребява с алкохол и изпада
в истерични състояния. Поддържа, че ответницата почти ежедневно си купува
големи количества алкохол и след употребата му започва техния „кошмар“. С
депозираната молба е направено искане до съда за издаване на заповед за
незабавна защита, с която ответницата да бъде отстранена от съвместно
обитаваното жилище, с довода, че съществува реална опасност за здравето и
живота на всички членове на семейството на молителката и най-вече за здравето и
живота на децата ѝ.
На 02.04.2020 г. Районен съд-Сливница, трети
състав е издал заповед за незабавна защита № 4/02.04.2020 г., с която е
задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С.К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Г.Д. и детето Антон Величков,
отстранил е С.К. от съвместно обитаваното жилище в гр. Божурище, ул. „Струма“ №
15. Първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 26.05.2020 г.
На 13.04.2020 г. РС-Сливница е сезиран с
молба, с която С.К. е поискала спиране на изпълнението по издадената заповед за
незабавна защита, в частта, с която е отстранена от обитаваното жилище в гр.
***.
С определение от 15.04.2020 г., съдът е
постановил спиране на изпълнението на заповед за защита от домашно насилие от
02.04.2020 г., постановена по гр. дело № 157/2020 г. на РС-Сливница, в частта,
с която е постановено отстраняване на С.К. от обитаваното жилище.
По частна жалба на молителката определението
с дата 15.04.2020 г. е отменено от въззивния съд.
В съдебно заседание молителката, редовно
призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. Пледира за уважаване на молбата за защита
от домашно насилие, като уточнява, че искането се свежда до задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея
и детето А.В.. Посочва, че не поддържа искането ответницата К. да бъде
отстранена от съвместно обитаваното жилище в *, тъй като ползват различни етажи
от имота. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата в с.з. се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. Поддържа, че не е осъществен описания от
молителката акт на домашно насилие и моли съдът да отхвърли молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН след извършения на 19.03.2020 г. акт на
домашно насилие, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е не
основателна.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена
в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.
Между страните по делото не е спорно, а се
установява и от приложени по делото удостоверение за родствени връзки с дата
01.04.2020 г., че страните по делото са първи братовчедки (л. 9).
Между страните по делото не е спорно, а се
установява и от приложено писмено доказателство – нотариален акт за дарение на
недвижим имот с № 5, том I, рег. № 62, дело 5 от
2019 г., че молителката е собственик на 1/6 ид. част от първи жилищен етаж от
двуетажна масивна двуфамилна жилищна сграда, както и на 1/12 идеална част от
имота, в който е построена сградата. От приобщените гласни доказателствени
средства се установява, че молителката съвместно със семейството си обитава
първи жилищен етаж от описания имот, а ответницата ползва приземния етаж.
От показанията на свидетеля В.П. се
установява, че той е съсед на страните по делото. Свидетелят посочва, че на 19
или 20 март 2020 г., около 17,30 часа – 18,00 часа, докато е паркирал моторно
превозно средство в двора на имота си е видял, че детето на молителката –
А.В.отива към магазина, който се намира срещу неговия имот. Свидетелят твърди,
че е видял след детето да „тича“ ответницата, крещейки „Ти нормален ли си?“ „Ти нормален ли си, да го правиш това?“,
след което е видял, че ответницата хваща детето за ръката, в областта на
предмишницата. Свидетелят посочва, че по време на описаното от него събитие
детето А.В.е бил сам.
Свидетелят Ю.М. посочва, че е съсед на
страните по делото, че имота му се намира срещу тяхната къщата и има пряка
видимост към нея. Твърди, че през целия
ден, на 19.03.2020 г., ответницата е работила в прилежащия двор към къщата,
която обитава. Посочва, че той също е бил в двора през деня, като е излязъл
само да отиде да пазарува до магазин „Метро“. Свидетелят твърди, че около 19
часа, докато изваждал от автомобила си напазаруваните стоки, видял, че
молителката напада ответницата, като я натиснала към оградата на училището и
отправила обидни думи към нея. Посочва, че ответницата се била уплашена и е
„треперила“, че избягала и застанала зад него. Посочва, че не е видял
ответницата да удря молителката и да „избива“ телефон.
Свидетелят И. Т., живее на семейна начала с
молителката. Същият твърди, че на 19.03.2020 г., от около 18, 30 часа до 19
часа, телефонът му непрекъснато звънял, но не успял да отговори, тъй като бил
на работа. Когато успял да се освободи провел телефонен разговор с молителката,
която му съобщила, че е станало нещо „страшно“ с децата и му обяснила, че
децата Г.Т. и А.В.докато отивали до магазина да си купят нещо, забравили
портата на дворната врата отворена, което било повод за скандал от страна на
ответницата. Твърди, че по време на телефонния разговор молителката му
съобщила, че А. е много уплашен, а Г.е избягал и след като успокои А. ще отиде
да търси Г.. Посочва, че се е прибрал от работа около 20,30 мин. – 20,40 мин. и
разговарял с децата, които му казали, че ответницата е крещяла в лицето на А.
думите „Ще те смажа“, а Г.го е хванала за устата.
Съдът след като се запозна в цялост с
приобщените гласни доказателствени средства и въз основа на извършен анализ на
фактите по делото, счита, че не следва да бъдат кредитирани вцялост показанията
на свидетелите Първанов и Терзийска, тъй като са противоречиви, нелогични в някои
части, поради което и неубедителни.
Показанията на свидетеля П. в частта, че е
видял на улицата пред магазин за хранителни стоки само детето А.В.противоречат
на показанията на св. Т., който посочва, че двете деца са отишли до магазина,
както и на обясненията на молителката, която също твърди, че двете деца са
отишли до магазина.
На следващо място, налице е противоречие
между показанията на свидетелите Първанов и Терзийски, както и на обясненията
на молителката. Противоречието между показанията им се изразява в начина, по
който описват акта на домашно насилие. Свидетелят П. посочва, че ответницата е
хванала детето за ръката, в областта на предмишницата и е крещяла „Ти нормален
ли си?“ „Ти нормален ли си, да го правиш това?“.
Свидетелят Т., който не е възприел лично и непосредствено описаните от него
събития, посочва, че децата са му разказали, че ответницата е крещяла в лицето
на А. думите „Ще те смажа“, а Г.го е хванала за устата. Свидетелят въобще не
описва, че ответницата е хванала за ръката А.. Следва да се отбележи, че такова
твърдение липсва и в депозираната молба за защита от домашно насилие, както и в
уточнението към нея. В съдебно заседание молителката посочва, че ответницата е
хванала за раменете детето.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Т.
в частта, че детето Г.е избягал, след което е бил намерен от молителката при
негов съученик от една страна противоречат на обясненията на страната, а от
друга са нелогични.
В с.з. молителката посочва, че когато е
излязла пред дома си е видяла Г.да стои от другата страна на улицата, бос и по
потник, след което тя отишла да разговаря с ответницата. От изложеното е видно,
че молителката е видяла детето и то не е било избягало.
Следва да се отбележи, че е житейски
нелогично, ако се приеме, че молителката е разбрала, че детето Г.е избягал,
знаейки, че е облечен изключително неподходящо за сезона, да остане в дома си,
за да успокоява Антон и една след като го упокои да излезе да търси ГеГ.орги.
Показанията на свидетеля Ю.М. са относими в
темпорално отношение към твърдения акт на домашно насилие спрямо молителката,
тъй като от показанията му се установява, че в периода от време, за който се
отнасят твърденията за осъществен акт на домашно насилие спрямо детето не е бил
на местопроизшествието.
От показанията на този свидетел се
установява, че не е видял ответницата да удря молителката и да ѝ „избива“
телефон. Обстоятелството, че свидетеля М. е бил на местопроизшествието, както и
че ответницата е „избягала“ зад него се потвърждава от обясненията на двете страни.
Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля М., тъй като се последователни, логични и не противоречат на
обясненията на страните.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установява по категоричен начин да е извършен акта на домашно насилие,
който е описан в депозираната пред съда молба. На първо място, са налице
противоречия в показанията на свидетелите досежно начина, по който е осъществен
акта на домашно насилие по отношение на А.. На второ място, нито един от
разпитаните по делото свидетели не посочва, че е видял ответницата да дере
ръцете на молителката и да ѝ чупи телефон, нито е чул да отправя обиди
думи „Кучко, свиньо дебела, не се ли виждаш, че си 200 кила, ма!“. Напротив, свидетелят М.
описва, че е възприел акт на насилие от страна на молителката спрямо
ответницата. Следва да се отбележи, че твърденият акт на домашно насилие е
извършен на обществено място, на улица, респективно би следвало да могат да
бъдат събрани преки доказателства, извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД.
На следващо място, изложеното от
молителката в молба-уточнение с дата 02.04.2020 г., че ответницата почти
ежедневно злоупотребява с алкохол и изпада в истерични състояния, както и че
почти ежедневно си купува големи количества алкохол и след употребата му
започва техния „кошмар“ се отричат от самата молителка в с.з. В дадените пред
съда обяснения страната твърди, че е виждала ответницата да пие по една-две
части вино, което по никакъв начин не може да се приравни на злоупотреба с
алкохол.
При така изяснените правнорелевантни факти
съдът счита, че ответницата не е извършила акт на домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, съобразно твърденията на молителя. За да се
приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител
на домашното насилие - целенасочен волеви акт, акт, насочен към пострадалото
лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към
неговата психическа, и емоционална стабилност, и то по начин, който да
представяла опасност за живота и здравето му.
Безспорно установеният факт, че на
19.03.2020 г. между страните по делото е възникнал конфликт, както и че
ответницата е направила забележка на детето А.В.не разкрива признаци на
„насилие“ по смисъла на цитираната норма. По делото не се установи (съобразно
твърденията на молителя) на 19.03.2020 г. ответницата да е деряла ръцете на молителката, да ѝ
счупила телефон, нито да е отправяла обиди думи.
В конкретния случай е безспорно наличието
на неразбирателство между страните по делото, но само по себе си то не
съставлява доказателство за конкретните актове на домашно насилие, които са
предмет на доказване в настоящото производство.
По разноските.
С
оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, молителката следва да
заплати на ответницата направените от нея разноски в производство, както и
държавна такса за разглеждане на делото.
По
делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен между
ответницата и адв. Янева, от който се установява, че е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 872 лв.
Като
отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото, съдът, намира, че
възражение на молителя, че заплатеният от ответницата размер на адвокатско
възнаграждение от 872 лв. е прекомерен е основателно.
Действащото
законодателство регламентира единствено минималното адвокатско възнаграждение,
което не задължава ангажираните от страните адвокати да оценяват труда си
съобразно регламентирания минимум. Всяка страна има право да упълномощи
пълномощник, с когото да договори хонорар съобразен с квалификацията на
адвоката, спецификите и сложността на делото, положения труд и усилия, като
липсата на максимален размер на адвокатско възнаграждение не означава, че то не
трябва да бъде в известни граници. Възнаграждението следва да бъде балансирано
и съобразено с жизнения стандарт в страната.
Съгласно
чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение №
5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства по
Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 200 лв. Делото не се
отличава с правна или фактическа сложност, проведено е едно открито съдебно
заседание пред съда, поради което съдът намира, че следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
На
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН
дължимата по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в размер на 25, 00 лева следва да
се възложи на молителката, като бъде осъдена да я заплати в полза на държавата
по сметка на PC- Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН тя
не се внася предварително от молителя.
Воден от горното, Районен съд-Сливница,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
с вх. № 956/27.03.2020 г. депозирана от Г.А.Д., лично и в качеството ѝ на
майка и законен представител на детето А.М.В.срещу С.А.К., с правно основание
чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие, по гр. дело №
157/2020 г. по описа на РС-Сливница.
ОСЪЖДА Г.А.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на С.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 200 (двеста) лева,
представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.А.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на РС-Сливница държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва пред окръжния
съд в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: