Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.07.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9865 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.03.2019г., гр.д.42755/11 г., СРС, 53 с-в
прекратява на основание чл.69 ЗН производството по иска за делба между
наследниците на К.А. С.и И.П. С., отхвърля предявения осъдителен иск на К.Б.А.
и Я.Б.А. срещу П.Г.Г. за сумата 36 740 лв., осъжда ищеца да заплати на
ответниците сумата 212.50 лв. – разноски и по сметка на СРС сумата 100 лв. –
д.т., а ответниците да заплатят по сметка на СРС сумата 152.24 лв. – д.т.
Срещу решението в частта, с която е
прекратено производството по иска за делба постъпва въззивна жалба от ищеца П.Г.Г..
Счита, че П.А.не е съсобственик на имота, нито е наследник на общите
наследодатели К. С.и И.С.. Същата е съпруга на техния син Б.А., починал преди
родителите си, поради което той не ги е наследил и съпругата му също не може да
го наследи. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се допусне делбата и се
присъдят уравнителни суми или се уважи искането му за възлагане на гараж,
преобразуван в мазе, или се конституира П.А.като страна по делото, както и да
се направи разпределение на ползването съгласно чл.344, ал.2 ГПК и се осъдят
ответниците да му заплащат месечен наем от по 400 лв. за ползването до
окончателното извършване на делбата.
Въззиваемите – ответниците по иска за
делба К.Б.А. и Я.Б.А. оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Производството е за делба във фаза по извършване.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С влязлото в сила първоинстанционно
решение от 20.11.2015г. по първа фаза от делбата, такава се допуска спрямо
двуетажната жилищна сграда и дворното място, върху което е построена,
съставляващо УПИ VII-144 по плана на с.Кокаляне,
при квоти: П.Г.Г. – 2/24 ид.ч., К.Б.А. – 9/24 ид.ч. и Я.Б.А. – 9/24 ид.ч. Действително
липсва изричен диспозитив, че делбата се допуска под условието на чл.345 ГПК за
наличие до извършването й на прекратена съсобственост между съделителите и
третото лице - съсобственика П.Я.А., с права 4/24 ид.ч. от имота. Въпреки това,
в мотивната част от решението е обективирана ясната воля на съда в тази насока.
Прието е, че общите наследодатели на съделителите - К. С.и И.С. са имали син Б.А.
и дъщеря Л.Г., починали преди родителите си, поради което по право на
заместване наследяват техните низходящи, каквито са страните по делото. Прието
е също, че наред с тях, трето за спора лице П.А., като преживяла съпруга на
сина на наследодателите - Б.А., наследява заедно с двамата си сина, придобитите
от него преди брака и въз основа на учредено право на строеж от родителите му,
права от общо 1/2 ид.ч. върху сградата.
След като по реда на чл.344, ал.1,
изр.1 ГПК с влязлото в сила решение по допускане на делбата, съдът се произнася
по въпросите между кои лица, при какви права и за кои имоти ще се извърши тя,
преклудирано и недопустимо е да се пререшава във втората фаза на делбата,
въпросът за участниците в съсобствеността и техните квоти. Отделно, видно от
формираните съдебни мотиви, правата на третото за спора лице не произтичат от
наследствено правоприемство с К. и И.С., още по-малко по право на заместване
съгласно чл.10, ал.2 ЗН. Третото лице е съсобственик по силата на наследяване, наред
с двамата си сина, на придобитите приживе от нейния съпруг Б.А., идеални части
от сградата и прилежащото й дворно място.
Предназначението на делбеното производство е да
ликвидира съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването
й. Разпоредбата на чл.345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен
имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. Имотът се
изключва от делбената маса, когато до съставянето на разделителен протокол не
бъде извършена делба с третото лице. Според указанията в т.4 от ППВС № 4/1964г.
по приложението на чл.283 ГПК(отм.), аналогичен с чл.345 от сега действащия ГПК, съдът допуска до делба този имот, но ако до съставяне на разделителния
протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият
имот се изключва от делбата. Такава с третото лице може да се извърши в същото
или в отделно производство. Под „трето лице“ в тази хипотеза се разбира лице,
чуждо на наследството, което не притежава качеството наследник.
В рамките на преклузивния срок по чл.345 ГПК, пред
първоинстанционният съд не е предявено искане за конституиране на
съсобственицата П.А.като съделител по делото. Няма и данни за образувано
паралелно дело за делба между всички съсобственици. Релевираното за първи път
едва с въззивната жалба искане за конституирането й като страна в процеса е
недопустимо, с оглед ограничителните срокове по специалния чл.345 ГПК и общия
чл.228, ал.3 вр. ал.1 ГПК за насочване на иск срещу нов ответник, наред с
останалите, който не е съгласен на встъпи, при всяко положение на делото, но
само в първа инстанция. Затова и по реда на чл.345 ГПК, имотът следва да се
изключи от делбата и производството в тази част да се прекрати.
Съдебният акт, постановен по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение единствено за делбеното
производство. С него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. Привременната мярка може да се постанови с решението по допускане
на делбата или след него, с определение, но докато е висящо производството във
втората фаза. В случая, ищецът П.Г.Г.
не е предявявал искане за привременни мерки във връзка с ползването на имота, било
за разпределение на реалното ползване или за обезщетение за лишаване от ползване
по чл.31, ал.2 ЗС. Не е предявено подобно искане за сметки в срок до първото
заседание във втората фаза съгласно чл.345 ГПК. В тази насока произнасяне от
компетентния първоинстанционен съд. Затова настоящият въззивен състав не дължи
подобно произнасяне за първи път.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е
прекратено производството.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират
и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.03.2019г., гр.д.42755/11 г., СРС, 53 с-в в частта, с която се
прекратява на основание чл.69 ЗН производството по иска за делба между
наследниците на К.А. С.и И.П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.