Р Е Ш Е Н И
Е
гр. С., 30.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори юни
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Д.
гражданско дело № 2099 по описа за 2013
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 208,ал.1 във вр.
чл. 193 Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.99 ЗЗД.
Ищецът Г.Е.Р. е предявил иск против против „К.Б.И И. Ю./ Л." – В. чрез „К.Б.И И. Ю./ Л. - клон С." за сумата от 112
164 евро - придобито чрез цесия от ищеца вземане
на застрахователно обезщетение по договор за застраховка на товари от
12.02.2010 год.
Ищецът поддържа чрез пълномощницка си адв.Я.Д. предявения
иск с твърденията, че ответното дружество необосновано и незаконосъобразно е
отказало на праводателя му - цедента „П. 1“ ЕООД, изплащането на обезщетението,
след като е установено, че застраховката е валидна и е настъпило покрито от нея
застрахователно събитие-пожар на 28.02.2010 год. с пълно унищожаване на
стоката-дамски и мъжки обувки предназначени за купувач в Италия.
Моли съдът да постанови решение,с което осъди ответното
дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 112
164 евро ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане. претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение и разноските по делото.
ответникът „К.Б.И
И. Ю./
Л." – В. чрез клона си в България „К.Б.И И. Ю./ Л. - клон С. , оспорва иска и моли да бъде отхвърлени. Възраженията са,че са налице
нарушения на клаузи на застрахователната полица изразяващи се в невярно
посочване на мястото на натоварване на стоката,отклоняване от уговорения
маршрут,превоз с МПС различно от посоченото в полицата,нарушаване на клаузата
за „присъствие“ и „капацитет“ , както и че в превозното средство не е
натоварена уговорената в полицата стока. Моли съдът да присъди на дружеството
разноските по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени доказателства в подкрепа твърдението на ищеца за
сключен между „П.
1” ЕООД и
ответното дружество застрахователен договор – полица N **********/12.02.2010 г. за застраховка на товар по време на превоз.
в
застрахователната полица е отразено, че застрахования това са обувки по фактура
№ 681 с общо тегло от 4215 кг. За сума от 112 164 евро. Дестинацията е от
гр.Пещера до гр.Киари, Италия,стоката ще бъде транспортирана с камион с д.к. №
РВ 0549 АС/*****,с условие за доставка EXW и застрахователно покритие институтски карго клаузи /А/1.1.82 със
селектирани клаузи за присъствие и капацитет.Застрахователната премия е платена
от застрахования. Неразделна част от полицата са Общите условия за застраховане
на товари по време на превоз и институтски карго клаузи /А/1.1.82,в които са посочени
покритите рискове и други условия по застрахователния договор.
Представена е фактура № 681/18.01.2010 год. с продавач „П.
1” ЕООД и купувач
Les Groupes s.r.l., via S.Pellico 26e,гр.Киари, Италия за дамски обувки, ботуши и боти и мъжки обувки - общо
5268 чифта за сума от 219 030 лева без ДДС. Мястото на сделката е гр.П.,а
плащането е уговорено чрез платежно нареждане.Няма подпис на купувача.
Представена е международна товарителница/превод на л.160/ с изпращач „П. 1” ЕООД ,получател Les Groupes
s.r.l., via S.Pellico 26e,гр.Киари, Италия и превозвач ЕТ “Т.-СК С.К.“
гр.Пловдив-същата е без номер и дата-като товарен пункт е посочен гр.Пещера,вид
на стоката - 439 кутии с дамски и мъжки обувки.Налице е забележка от
превозвача,че стоката не е била товарена в негово присъствие.Приложена е инвойс
фактура 681/18.01.2010 год.,в която е посочено условие на доставката EXW Пещера.
Установено е,че на 02.11.2012 год. тежкотоварният
автомобил “Ивеко”, с ДК № ******** с полуремарке “Шмитц” с ДК РВ ******, в което е била натоварена стоката е бил паркиран на охраняем паркинг в гр. Пловдив, бул.
“Кукленско шосе”. На 28.02.2010 год. около 04.30 ч. в автомобила е избухнал пожар , в
следствие на което стоката е изгоряла напълно.
На 01.03.2010 год. и на 02.03.2010 год. са извършени огледи на местопроизшествието
–по данни от управителя на „П. 1” ЕООД в първия протокол Я.Ф.,стоката е закупена от производител в гр.Пещера в
периода 2006-2009 год., товарена в гр.П. в периода от 13.02.2010 год. до
18-19.02.2010 год. и предадена на превозвача на 18-19.02.2010 год.Забавянето на
превоза е била по вина на продавача,тъй като се уточнявало плащането от страна
на купувача при приемането на стоката. Във втория протокол е отразено
становището на представител на превозвача-стоката е товарена в гр.П. и е
докарана на паркинга на 22.02.2010 год.На същия ден е сменен влекача с друг с
номер ДК
№ ********.Управителя на фирмата не знаел кой шофьор е докарал
влекача и ремаркето на паркинга.
Представена е служебна бележка от ІІ-ро РУ“ПБС“ гр.Пловдив,от която е
видно,че в службата е получен сигнал на 28.02.2010 год. в 04.35 часа за пожар
в камион “Ивеко”, с ДК № ******** с ремарке с ДК *****.Причина за пожара е късо съединение на ел.инсталацията на автомобила.При
пожара е унищожен товара.
С писмо изх.№ 244/27.05.2010 год. ответното дружество е уведомило „П.
1” ЕООД, че няма
основание за плащане на обезщетение по цитираната застраховка , тъй като вида и
количеството стока в камиона е била различна о значително по-малко от
претендираната,имало е разминаване в маршрута по документите и реалния
такъв,отклонение от маршрута без уведомяване на застрахователя ,не е представен
договор за стоката с ителианската фирма и това,че причината за пожара е умишлен
палеж.
С договор от 02.02.2011 год. „П. 1” ЕООД е
цедирало на Г.Е.Р. вземането си по
застрахователна полица
N
**********/12.02.2010 г. В размер на 112 164 евро за сумата от 10 000
лв.
„К.Б.И И. Ю. Л.“ - клон С. е уведомен за цесията на 03.02.2011 год.
По делото е прието заключение по пожаротехническа
експертиза,което съдът възприема като обективно и професионално,като от него се
установява,че причината за пожара на тежкотоварният автомобил
“Ивеко”, с ДК № ******** с полуремарке “Шмитц” с ДК ***** и натоварената стока е умишлено предизвикан.
От приетата ССЕ се установява,че документално пред
годините от 2006 год. до 2010 год. „П. 1” ЕООД е закупило от различни производители обивки в количества,които отговарят
на тези вписани във фактура № 681/18.01.2010 год.
От показанията на св.М. /охрана на паркинга,където е
възникнал пожара/ се установява,че камиона и ремаркето са били на въпросния паркинг
няколко дни преди пожара.Ден преди това,някакви хора са сменили влекача с друг.
В ремаркето е имало кутии с обувки.При пожара в камиона не е имало никой.
Свидетелят Анко Ф. /бивш собственик и управител на „П.
1” ЕООД/
установява,че през 2010 год. е сключил договор за продажба на обувки с
италианска фирма, лично натоварил стоката в камиона в базата си в гр.П., след
което транспортната фирма откарала камиона и нямал връзка с нея до момента на
пожара.От превозвача разбрал,че поради стачка на КПП Кулата транспорта е
закъснял.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
На първо място съдът намира,че Договора за
цесия от 2.02.2011г. сключен от ищеца като цесионер и „П.
1” ЕООД като
цедент е действителен и е прехвърлил описаното в него вземане,като
прехвърлянето има действие спрямо ответника по това дело от 03.02.2011
год.-датата на уведомяването му за извършената цесия.
Съгласно чл.208,ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение.
Основна предпоставка за основателност на претенцията е
наличието на валидно сключен /действителен/ застрахователен договор.При липса
на такъв е безпредметно обсъждането на изпълненията на задълженията на страните
по него,застрахователното събитие,вредите и възраженията в тази насока.
В конкретния случай застрахователния договор от
12.02.2010 год./в сила от следващия ден/ е сключен от „П. 1” ЕООД в двете качества - на застраховащ /страна по договора/ и застрахован – лице
ползващо се от договора. Предмет на договора е застраховка на стоки /дамски и мъжки обувки/по време на
превоз, които „П.
1” ЕООД е продала
на Les Groupes s.r.l., via S.Pellico 26e,гр.Киари, Италия за сумата от 112 164 евро – фактура № 681/18.01.2010 год. и Invoice фактура
със същия номер и дата. / Invoice фактурата е дубликат на основната фактура и е предназначена
за задграничен получател на стоката, съставена на английски или друг
език, за да може получателя да разбере стопанската операция, описана в нея./
Продажбата на стоките по фактурата от българския продавач
на италианския купувач е уговорена при условията на EXW Пещера-факт,който не е оспорен от страните по делото и е отразен и в
самата застрахователна полица . Съгласно унифицираните
международни правила за тълкуване на
търговските термини-
ИНКОТЕРМС (Incoterms, съкратено от International
Commercial Terms) въпросното условие има следното значение
- Продавачът предоставя стокaтa в неговите помещения или на посочено място /в случая гр.Пещера/ и оттук нататък купувачът
е отговорен за товаренето и транспортирането на стоката до крайната
им дестинация,като съответно заплаща всички разходи за тези дейности и също носи рисковете за транспортиране на
стоките до крайната им дестинация. Ако въпреки горното продавачът
натовари стоката и я транспортира, то той го
прави на риск на купувача и разходите са за сметка на
купувача,освен при противна уговорка,установена
чрез добавяне на изричен текст в този смисъл в договора за
продажба.
В случая формален договор за продажба няма-това
обстоятелство се установява от изявленията на управителя на фирмата Я.Ф., протоколирани
в протокола за оглед от 01.03.2010 год.,поради което следва да се приеме,че
продажбата е уговорена при общоприетите условия на EXW - ex works (named place) – стоката да
се достави франко
завода или склада на продавача в гр.Пещера,а от този момент
нататък-товаренето и транспорта са за сметка и в риск на купувача,т.е. дори от
този момент стоката да погине /както се е
случило в настоящия случай/ купувачът дължи на продавача продажната цена - чл.66
от КОНВЕНЦИЯ на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки. А щом това е така,то сключването на застрахователен договор за транспорта
на стоката до Италия от името и за сметка на продавача „П. 1” ЕООД е
извършено при липса на интерес от това-както е казано по-горе,след доставката
на стоката в гр.Пещера,последния се освобождава от риска за погиването й и може
да претендира плащане на цената,т.е. няма интерес да я застрахова за себе си.
Липсата
на застрахователен интерес съобразно разпоредбата на
чл.195,ал.1 КЗ/отм./ категорично води до нищожност на
застрахователния договор , а
за нищожността съдът е задължен да следи
и служебно,дори да няма изрично възражение или искане в тази насока. В този смисъл Решение
№ 1765 от 22.07.2013 г. на САС по в. т. д. № 725/2013 г. И Решение
№ 1077 от 27.05.2014 г. на САС по в. т. д. № 386/2014 г.
От изложеното следва извода,че договорът за
застраховка,сключен между „К.Б.И И. Ю./
Л." – В. чрез „К.Б.И
И. Ю./ Л. - клон С." като застраховател и „П. 1” ЕООД като застрахован е недействителен
и като такъв не би могъл да породи целените правни последици,вкл. и претенция за застрахователно обезщетение.
Ето защо само и единствено на това основание искат се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски по делото в размер на 1700 лв. - за експертизи и 9674 лв. –за
адвокатско възнаграждение,като намаля последното поради прекомерност до
претендирания размер от 14 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Е.Р.,ЕГН:********** със съдебен адрес *** чрез адв.М.Г. против „К.Б.И И. Ю./ Л." – В.
чрез „К.Б.И И. Ю./ Л. - клон С. с ЕИК:******** чрез адв.В.В. иск с правно основание чл. 208,ал.1 във вр. чл. 193 Кодекса за
застраховането /отм./
във връзка с чл.99 ЗЗД за сумата от 112 164 евро - придобито
чрез цесия от 02.02.2011
год.
вземане на „П. 1” ЕООД по
договор за застраховка на товари от 12.02.2010 год. по Застрахователна полица № 051 0004040 в сила от 13.02.2010 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Е.Р.,ЕГН:********** да заплати на С.И.Г., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 11374 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: