РЕШЕНИЕ
№ 3554
Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА |
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20247040702146 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В. Г. С. от [населено място], **, [адрес], против заповед № 229з - 1688 от 09.10.2024 г. на полицейски инспектор, Пето районно управление/РУ/, Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител поддържа, сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - полицейски инспектор, Пето районно управление/РУ/, Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 229з - 1688 от 09.10.2024 г., с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б „б“ ЗДвП, на В. Г. С. от [населено място], е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца/л.42 от делото/.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 09.10.2024 г., в 21.40 ч., в [населено място], на [улица], посока [улица]към [улица], управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „**“, рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пробата е извършена с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, фабр. № ARRM - 0035, което в 21.26 ч., проба № 00220, отчело положителен резултат - канабис.
На С. е издаден талон за изследване № 0179641/л.73 от делото/.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3281404/09.10.2024 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП/л.72 от делото/.
Въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение на 09.10.2024 г., т.е. че приема изцяло констатациите в акта, е издадена процесната заповед.
При тази установеност се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед № 229з - 1688 от 09.10.2024 г. на полицейски инспектор, Пето районно управление/РУ/, Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед № 513з - 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР за определяне на длъжностни лица от СДВР да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 ЗДвП/л.35 от делото/ и заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/л. 35 и 36 от делото/.
На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Актът е мотивиран, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП предвижда прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико -токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС от неговия собственик след употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването и предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, а в тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаване на заповедта.
Нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се прилага по отношение на собственик, който управлява собственото си моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, в случая канабис.
При изпълнение само една от алтернативно предвидените в цитираната норма хипотези, административният орган следва да приложи ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Жалбоподателят твърди недоказаност на установеното с АУАН нарушение, тъй като липсва резултат от изследване на кръвна проба, която да се вземе предвид при прилагане на ПАМ, и невалидност на теста, с който е извършена проверката за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В тази връзка следва да се посочи, че предвид видът на деянието, за което е приложена ПАМ, резултатът от изследване на кръвна проба не е съставомерен елемент от фактическия състав.
В настоящият случай, административният орган не доказва извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. да е реализирана материалноправната предпоставка за прилагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят е проверен за употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, фабр. № ARRM - 0035, за което няма данни да е от одобрен тип, да е преминало периодична проверка и да е в срок на годност. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган, независимо от изрично дадените указания. При липса на безспорни доказателства за техническо средство, преминало периодична сервизна проверка с констатации от проверката - годно и срок на валидност, следва да се приеме, че установената с него положителна проба е компрометирана, което изключва издаване на заповед като процесната и обосновава нейната отмяна.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 110.00/хиляда сто и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и платена за производството държавна такса и 1 100.00/хиляда и сто/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 171, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 229з - 1688 от 09.10.2024 г. на полицейски инспектор, Пето районно управление/РУ/, Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с която на В. Г. С. от [населено място], ***, [адрес], е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ да плати на В. Г. С. от [населено място], ***, [адрес], разноски в размер на 1 110.00/хиляда сто и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |