Решение по дело №144/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 93
Дата: 26 март 2024 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20241510200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Дупница, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20241510200144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58 д и следващите от ЗАНН.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Д. Ц., с ЕГН **********, от гр. Б......., ул. Д. Б. №
.........,ет...., против Електронен фиш Серия К № 8568923 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 във вр. с
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Не претендира деловодни
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание.
Взето е писмено становище, както в съпроводителното писмо, както и в изрична писмена
молба, депозирана от гл.юрк. Л., по допустимостта и основателността на жалбата, като
счита, че ЕФ е законосъобразен и моли да бъде потвърден. Направено е възражение з
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че ЕФ бъде отменен. Не
претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена от А. Д. Ц., спрямо който е наложено административното
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. На 18.01.2024 г.
жалбоподателя е получил препис от ЕФ, като подадената чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 22.01.2024 г. жалба е в срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.01.2024 г. в 15:29 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, срещу гараж
„Емар Груп“, жалбоподателя А. Д. Ц. управлявал лек автомобил, марка и модел “.............., с
рег. №............ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с ТFR-М 563. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 103 км/ч, като след приспаднат толеранс
била установена стойност на скоростта на движение от 100 км/ч, при което било изчислено,
че е налице превишаване на разрешената скорост с 50 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден
Електронен фиш Серия № 8568923, с който му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Описано е, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/8182331 ( влязъл в сила на 13.12.2023 г.)
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 4-20-23/03.08.2023 г. на средство за измерване на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-М 563 се установява, че процесното техническо
средство е преминало последваща проверка на 03.08.2023 г. със заключение, че същото
отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на
скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените
от закона реквизити, като началото на работа е в 15.00 ч. и край на работа 15:45 ч. Първо
статично изображение с № 130 19 и последно статично изображение с № 130 27. Клипът по
настоящия казус е № 130 26 и попада в диапазона от време на първоначално и крайно
видозаснемане.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното
средство -лек автомобил .............., с рег. №............, е жалбоподателя А. Д. Ц.. От
приложената по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № Е 3114 НМ е била 103 км/ч, като
2
заснемането е било извършено на 15.01.2024 г. в 15:29 часа.
По делото е приложена справка, от която е видно, че Пътен знак Д 11 -„Начало на
населено място“ в направление Самоков –Дупница е разположен на км 45+ 576 и Д 12
-„Край на населено място“ в направление Дупница - Самоков, е разположен на км 45+ 544.
Км 45+212 от път II-62 ( гр. Кюстендил –с. Клисура) е в границите на населеното място гр.
Дупница.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –в гр.
Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, (като мястото е индивидуализирано не с обозначаване
на пътя, а с посочване на обект) срещу гараж „Емар Груп“, датата –15.01.2024 г., точният
час на извършване на нарушението – в 15:29 ч.; регистрационният номер на МПС – №
........... собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – А. Д. Ц.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за населено място, 100
км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1от ЗДвП; размерът на
глобата – 1200 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
В приложената по делото справка е посочено, че мястото на нарушението е описано
по следния начин: по ул. „Самоковско шосе“, срещу гараж „Емар Груп“, тъй като АТСС е
било монтирано в лек автомобил „О...... А ........“, който, с цел да не затруднява участниците
в движението, е бил разпроложен на входа на бившата база „Автомагистрали Хемус“, която
се намира срещу гараж „Емар Груп“.
От приложената разпечатка на километрите е видно, че на път II-62, който в този
участък се дублира с ул. „Самоковско шосе“, мястото на установеното нарушение се
намира на км. 45+210, а табела „Д 11“ е монитрана при км 45+ 611, тоест процесия
автомобил към момента на заснемането му се е намирал на 400 м след табела „Д 11“, и е бил
в зоната на населено място, както е квалифицирано нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на
деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства
или системи. Съгласно легалната дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
3
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.
№ Е 3114 НМ е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение мобилна
система за видеоконтрол ТFR-М 563, за която по делото се доказа че отговаря на
метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение
за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая
от приложения и приет като доказателство по делото клип № 130 26, заснет на 15.01.2024 г.,
в 15:29:05 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № Е
3114 НМ, е била 103 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е
100 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 100
км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост
до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице
втората хипотеза – измерената скорост е 103 км/час, като наказващият орган се е съобразил
с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3% км/час, с които е
намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на
движение от 100 км/час. Протоколът по чл. 10 от Наредбата обаче, не съдържа всички
реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието не е доказано по безспорен
начин. Не е попълнена графата на какво разстояние от пътния знак е позиционирано
средството за измерване. В конкретния случай това е от съществено значение, тъй като
мястото на извършване на нарушението не е описано ясно и точно. Действително, в
протокола по чл. 10 от Наредбата е посочено, че местонахождението е в гр. Дупница, ул.
„Самоковско шосе“, гараж „Емар груп“, като не е посочен километъра на извършване на
нарушението, а това обстоятелство се доказава едва в ход на съдебното следствие с
представената от АНО разпечатка на километри, респ. е посочено на какво разстояние от
знак „Д 11“е бил позициониран служебния автомобил, в който е било монтирано АТСС. За
което обстоятелство, доколкотот не е описано достатъчно ясно мястото на извършване на
анрушението и посоката на движение на автомобила, жалбоподателят би трябавало да
прави предположение къде точно е установено нарушението. Това създава неяснота дали
средството за контрол и заснемане е разположено на участък от пътя, който да попада в
4
контролираната зона и посока. В протоколът е отбелязано, че контролираните МПС-та са и
в двете посоки едновременно, но за конкретния случай, доколкото не е посочена посоката
на движение на МПС, както и пълното и точно описание на мястото на извършване на
нарушението, представляват съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Представената в хода на съдебното
заседание справка не може да санира този порок, тъй като същата би имала значение в
подкрепа при проверка на обвинителната функция на ЕФ, доколкото доказателствената
тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен без съдът да се произнася по
съществото на спора, доколкото освен основното нарушение, което не е описано ясно и
точно, е установено, и са приложени доказателства, че нарушението е извършено в
условията на повторност.
Разноски не се петендират.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8568923 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Кюстендил, с който на А. Д. Ц., с ЕГН **********, от гр. Б......., ул. Д. Б. № .........,ет...., на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200
(хиляда и двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен
съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5