№109
гр. Силистра, 01.10.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.
№ 209 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Н.Ч.Т., длъжник
по и.д.№20167670400390 на частен съдебен изпълнител Георги Георгиев, рег. № 767
с район на действие ОС Силистра, чрез процесуален представител, срещу
Разпределение от 09.05.2019 г. на постъпилите суми по изпълнителното дело. В
жалбата се сочат доводи, че задължението към взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД е погасено по давност още преди да бъде образувано изпълнителното дело и от
съда се иска да отмени разпределението и да постанови цялата сума да бъде
предадена на длъжника. В условията на евентуалност – да коригира
разпределението, тъй като счита определената за взискателя сума с 372,77 лв
по-висока от дължимата. В жалбата се сочи, че сумата, определена за държавата,
е по-малка от посочената в поканата за доброволно изпълнение (ПДИ), което
означава, че няма ПДИ за тази по-малка сума. Към това обстоятелство няма
направено искане, но очевидно е за съда, че се възразява срещу включването на
публичните задължения в разпределението.
Изложени са мотиви от съдебния
изпълнител, който счита жалбата за недопустима по възражението за изтеклата
погасителна давност, тъй като наведените оплаквания не засягат извършени от него
изпълнителни действия. Задължението на длъжника към държавата е преценено към
02.05.2019 г. по постъпило Удостоверение от ТД на НАП – Варна. Липсва становище
по довода, че законната лихва върху главницата от 8912,41 лв. за периода
19.10.2016-09.05.2019 г. възлиза на 2309,98 лв и събрана с останалите фиксирани
в ПДИ задължения, прави сбор, който е с 372,77 лв по-малък от определената сума
за взискателя.
Няма постъпило становище от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД.
След поискана от съда допълнителна
информация как е формирана сумата, дължима към взискателя, и получаване на
отговора от съдебния изпълнител, делото бе насрочено в открито съдебно
заседание. В него процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата в цялост със същите доводи, като по отношение на допълнително
постъпилата информация за структурата на дълга счита, че не могат да се
изчисляват по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционални такси върху хонорара, тъй
като хонорарът е сума, която се претендира като разноски в изпълнителното дело,
а не е сума, която е част от изпълнителния лист. Само върху последната се дължи
пропорционална такса. Моли да се съобрази признанието на съдебния изпълнител за
грешка от 50 лв във вреда на длъжника по изпълнението.
Силистренският окръжен съд, като
съобрази доводите в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното
разпределение, както и данните по делото, прие за установено следното:
По точка I. от жалбата:
Недопустимо е в рамките на
изпълнителното производство, включително и при обжалване на разпределението по
реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК, да се разглежда възражение за изтекла
погасителна давност. Съдебният изпълнител няма възможност да прави преценка за
наличието ѝ, поради което и същата не е включена в основанията по чл. 433
от ГПК. Когато изпълнително производство започва със Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, какъвто е конкретният случай, възражението за изтекла
погасителна давност може да се предяви само в исково производство по чл. 422
или чл. 439 от ГПК, в зависимост кога е настъпила тя: преди или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение. Издаването на Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК не е съпроводено със съдебно дирене в исков процес, затова законът
предвижда ефективно средство за защита срещу нея – възражението по чл. 414 от ГПК, което дори не следва да се мотивира. В случай че такова постъпи в съда по
заповедното производство, на заявителя се дава едномесечен срок, в който да
предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК, и ако го направи, едва тогава
възражението за изтекла погасителна давност може да се отправи пред съда по
исковото производство. Своевременното позоваване на нея освобождава длъжника да
търпи държавната принуда за плащането на дълга. При липса на надлежно
позоваване отговорността си остава в пълна сила и следва да бъде реализирана.
Когато погасителната давност изтече след влизане в сила на заповедта по чл. 417
от ГПК, това представлява нов факт и следва да се въведе с иск по чл. 439 от ГПК. В процесния случай няма акт на съд по исково производство, в което
изтеклата погасителна давност да е санкционирана със сила на пресъдено нещо:
било с решение по чл. 422, било по чл. 439 от ГПК.
Неоснователно жалбоподателката цитира
в жалбата си Определение № 55/05.01.2017 г. по гр.д. №1875/2016 на РС Силистра,
навеждайки доводи, че съдът е установил изтеклата погасителна давност.
Производството се е развило по иск с правно основание чл. 439 от ГПК с
твърдение, че изтеклата давност представлява новонастъпил факт. Първо, самото
Определение прекратява развилото се производство пред РС Силистра. То не
съдържа, а и предвид вида на съдебния акт – не би могло да съдържа произнасяне
със сила на пресъдено нещо по основателността на дълга. Мотивите нямат
задължителна сила. Второ, констатацията в тях, че давността е изтекла преди
изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е направена въз
основа на твърденията в исковата молба и
е обсъдена само и единствено за обосноваване на недопустимостта на предявения
иск по чл. 439 от ГПК, а не както го интерпретира процесуалният представител на
жалбоподателката – като съдебен акт, с който е установена неоснователност на
вземането. Определението на Районния съд е потвърдено с Определение №
147/05.04.2017 г. по в.ч.т.д. № 28/2017 на ОС Силистра.
В друг случай по процесното
изпълнително дело, с Решение № 7 от 31.01.2018 г. по в.гр.д. № 17/2018 г. ОС
Силистра е отхвърлил жалбата на длъжницата против отказ на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното дело, обективиран в постановление от 30.11.2017 г.
Искането за прекратяване и самата жалба до съда съдържат същите доводи – за
настъпилата погасителна давност. Цитирани са същите съдебни актове, както в
жалбата по настоящото производство.
Окръжният съд е имал повод да се
запознае и още веднъж с доводите за изтекла погасителна давност. Така, с
Определение № 44/29.01.2019 г. по в.гр.д. № 13/2019 г. на ОС Силистра отново е
казано в мотивите, че наличието на изтекла давност може да бъде нов факт, който
следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 или чл. 424 от ГПК, а
давността, на която се позовава длъжницата не е такъв факт. В същото време тя не
се е позовала своевременно на нея, за да се освободи от задължението. Този акт
на ОС Силистра е потвърден с Определение № 243/12.04.2019 г. по ч.гр.д.
№160/2019 г. на ВнАП.
Сега разглежданото производство е
четвъртото пред ОС Силистра по процесното изпълнително дело, в което се прави
възражение за изтекла погасителна давност със същите доводи. Настоящият съдебен
състав не намира основание да отстъпи от вече изложените мотиви в предходните
актове на съда, като намира, че е оправдано още веднъж, изрично да разясни на
жалбоподателката същността им: Пропускът да се направи в срок възражение по чл.
414 от ГПК е причината да не се развие исково производство по чл. 422 от ГПК, в
което е допустимо да се разглеждат правопогасяващите възражения на ответника.
Недопустимо е в произовдството по
обжалване на разпределението да се приемат за разглеждане подобни възражения от
длъжника. Затова жалбата е недопустима в
тази ѝ част и следва да се остави без разглеждане по същество, а
производството да се прекрати.
По точка II. от жалбата:
Жалбата е процесуално допустима в частта,
с която се иска коригиране на разпределението, тъй като е подадена срещу
обжалваем акт на съдебния изпълнител; от лице, което има това право; при наличието
на правен интерес; представен е документ за внесена държавна такса; и жалбата е
подадена от процесуален представител, чието пълномощно е в изпълнителното дело,
ведно с договор №714566 / 02.11.2017 г. за правна защита и съдействие.
Съдът намира, че са налице основания
за коригиране на разпределението.
Според изричната законова
регламентация на чл. 463, ал. 1 ГПК, жалбата против разпределението се
разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК. Според специалната норма на
чл. 278, ал. 2 ГПК, при отмяна на обжалваното определение, в случая
разпределение, съдът сам решава въпроса по жалбата, като може да събира и
доказателства, ако прецени това за необходимо. С оглед на тази норма, при
обжалване на разпределението съдът действа в условията на пълен въззив, без да
е ограничен от оплакванията в жалбата, поради което е длъжен да изследва
законосъобразността на същото независимо от липсата на изтъкнати в жалбата
конкретни доводи против него, излагането на каквито не е обвързано с преклузия.
В тази връзка е и ТР № 6/15.01.2019 год. по т. дело № 6/2017 год. на ОСГТК на
ВКС. Тоест, при контрол за законосъобразността на разпределението подлежат на
проверка всички законови изисквания, които трябва да бъдат спазени от съдебния
изпълнител.
От получената с вх. № 2370 / 02.08.2019
г. (л. 21) информация от съдебния изпълнител, в изпълнение на Определение № 278
/ 29.07.2019 г. по делото, става ясно, че сумата от 18 525,77 лв, определена за
взискателя, е формирана от:
- Главница
8 912,41 лв, включена в
изпълнителното основание и посочена в изпълнителния лист. Няма спор за размера
на дължимата главница към момента на разпределението.
- Законна
лихва за периода 31.05.2012 – 09.05.2019 в размер на 6 288,01 лв, който съвпада
с изчисленията на жалбоподателката (3978,49 лв в ПДИ за периода
31.05.2012-18.10.2016 + 2309,98 лв за периода 19.10.2016 – 09.05.2019 = 6288,47
лв). При това положение съдът приема сумата от 6288,01 лв за безспорна и правилно изчислена, като разликата с
няколко стотинки е несъществена, освен това е в полза на жалбоподателката.
- Неолихвяеми
вземания 2 231,42 лв, включени в
изпълнителното основание и посочени в изпълнителния лист (1434,72 лв + 796,70
лв). Тази сума е безспорна.
- Присъдени
разноски в заповедното производство 222,80
лв, включени в изпълнителното основание и посочени в изпълнителния лист.
Тази сума е безспорна.
- Разноски
по изпълнителното дело 486,21 лв, включващи сумите: 475,52 лв дължимо от
длъжника юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
дело и 10,69 лв платени по делото от взискателя такси за административни услуги
във връзка с издаване на удостоверения от АГКК.
Съдът намира така посочените суми за
разноски по изпълнението като неправилно определени. Действително с молбата от
08.06.2016 г. за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал 475,52
лв юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство, изчислено съобразно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 / 090.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която е препращал
чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията към онзи момент. Към същата дата – 08.06.2016
г., чл. 435, ал. 2 от ГПК, с редакцията от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., е предвиждал обжалваемост на постановлението на съдебния
изпълнител за разноските. Тоест, изисквало се е съдебният изпълнител да се
произнесе с постановление по искането на взискателя за разноските. Тъй като в
приложеното копие на изпълнителното дело такова постановление липсва, нямало е
как длъжникът да го обжалва. В ПДИ от 18.10.2016 г. е посочена сумата от 497,92
лв разноски по изпълнителното дело, без да е конкретизирано какво включват те.
Според една част от съдебната практика, постановена по времето на действие на
чл. 435, ал. 2 от ГПК с редакция от ДВ, бр. 100 от 2010 г., ПДИ не може да се
приравни на постановление за разноските, за да бъде обжалвано – вж. Определение
№ 5 от 6.01.2016 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 705/2015 г. Друга част приема, че
обжалваема е не самата покана, а отказът на съдебния изпълнител да намали
разноските, когато е сезиран от длъжника с такова искане след връчването на
ПДИ, в която е обективиран размерът на разноските – вж. Определение № 1415 от
25.05.2015 г. на САС по в. гр. д. № 1777/2015 г. Двете становища не си
противоречат, а се допълват. Към онзи момент ПДИ, не е могла да бъде обжалвана,
включително в частта, с която са посочени разноските по изпълнението. Едва с
изменението на чл. 435 от ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г. отпадна изискването съдебният
изпълнител да се произнася с нарочен акт за приемане на разноските и се даде
възможност да се обжалва всеки такъв, с който те се обективират и довеждат до
знанието на длъжника. След като съдебният изпълнител не се е произнесъл с
постановление или друг изричен акт по приемане на разноските, така както се е
изисквало от него, и оттук да се преценява дали е обжалван, съответно настъпил
ли е стабилитет на акта, за съда няма пречка да ревизира този въпрос.
Възнаграждението за юрисконсулт в
изпълнителното производство е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. След
изменението с ДВ, бр. 8 от 2017 г. разпоредбата препраща към чл. 37 от Закона
за правната помощ, той от своя страна към Наредбата за заплащане на правната
помощ, от която става ясно, според чл. 27, че по изпълнителните дела
възнаграждението, което следва да бъде определено на взискателя за
представителство от юрисконсулт е от 50 до 100 лв. Представителството в
изпълнителното производство е продължителен процес. То започва с подаването на
молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство и
приключва с удовлетворяването на взискателя. Касае се за представително
правоотношение, което бива заварено от изменения чл. 78, ал. 8 от ГПК. След
като към 08.06.2016 г., а и след това, съдебният изпълнител не се е произнесъл
с нарочен акт по приемане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
въззивният съд счита, че релевантният момент, към който следва да се определи
то, е датата на разпределението. Това е така, защото отговорността за разноски
е санкция за липсата на доброволно изпълнение, т.е. тя е вид обективна деликтна
отговорност, а нормата, която я въвежда – чл. 78 от ГПК, има материалноправен
характер, въпреки че е установена в процесуален закон. Новият граждански закон
по правило поема под своето действие заварените юридически факти и
правоотношения, започнали по време на стария закон, но които не са се проявили
напълно и продължават действието си след приемането на новия. В същия смисъл,
но приемайки че нормата в чл. 78, ал. 8 от ГПК е процесуална, е казано в
Решение № 158 от 25.08.2017 г. на ПАС по в.гр.д. № 479/2017 г., в което също
така се приема, че обвързващо съда може да е само влязло в сила (спрямо
жалбоподателя) разпореждане за разноските. Следва изрично да се посочи, че с
преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
не е уредена т.нар. „преживяемост“ на стария закон по заварените
правоотношения. § 6 урежда с ал. 1 действието на новия закон по отношение на
висящите производства по глава двадесет и втора, а ал. 2 – приложение на
досегашния ред по отншение на арбитражните производства. Тоест, вън от тях,
заварените правоотношения и съпътстващите ги въпроси, в това число и
отговорността за разноските, следват принципните положения, изложени по-горе.
Ето защо Силистренският окръжен съд
като съобрази материалния интерес и изпълнителните действия, предприемани от
съдебния изпълнител по инициатива на взискателя, намира, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да се определи в размер на максимума по чл. 27 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно 100
лв, като разликата до 475,52 лв, следва да бъде разпределена в полза на
длъжника.
Не е ясно как и защо в разноските за
изпълнението е посочена сумата от 10,69 лв, при положение че таксите за
административни услуги във връзка с издаване на удостоверения от АГКК, платени
от взискателя, са две в размер на 10 лв всяка, а в издадената на ЧСИ от АГКК
сметка, съобразно Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на МРР и
МИП и от областните управители – чл. 42, ал. 3, е в размер на две по 20 лв, или
40 лв. Изглежда, че сумата 10,69 лв е определена произволно, или с цел да
„запълни“ необясними разлики при изготвяне на сметката за разпределение.
Индиция за това е фактът, че в ПДИ разноските по изпълненеито са 497,92 лв, а в
разпределението са 486,21 лв. Като се извади от тях възнаграждението за
юрисконсулт, излиза, че разноските за вече платени такси „намаляват“ с течение
на времето, което е алогично. Все пак има доказателства в изпълнителното дело,
че взискателят действително е правил разноски за административни услуги от АГКК
за двата имота, от чиято продан са постъпили сумите за разпределението, и то в
по-голям размер от 10,69 лв. Затова
съдът счита, че обосновано са включени в разпределението и трябва да се приеме
този размер, който се явява по-изгоден за длъжника, тъй като не може по негова
жалба да му се влошава положението.
- Авансови
такси по изпълнението по ТТР към ЗЧСИ в размер на 384,92 лв., включващи такси по: т. 1, в размер на 24 лв с ДДС; по
т. 3 /4 бр./, в размер на 24 лв; по т. 4, в размер на 12 лв; по т. 10, в размер
на 18 лв; и по т. 20, в размер на 306,92 лв; всички с вкл.ДДС, които съдът
намира, че са основателно начислени и размерът им се доказва от материалите в
изпълнителното дело.
Съобразявайки гореизложеното съдът
намира, че сумата, която следва да бъде разпределена за взискателя е в размер
на 18 150,25 лв.
Сумата, разпределена за вземането на
присъединения взискател – държавата, е правилно определена в размер на 979,12 лева. Неоснователно е
възражението на жалбоподателката, че не е получила ПДИ за това вземане, черпейки
доводи от различния размер, посочен във връчената на 18.10.2016 г. ПДИ. Действително
тогава вземането на държавата е било 1389,27 лв. Защо и как към момента на
разпределението то вече е редуцирано до 979,12 лв, няма никакво значение.
По-всяка вероятност длъжницата е погасила част от дълговете си към държавата извън
изпълнителното производство. Важното е, че още на 18.10.2016 г. е била уведомена
с ПДИ, че по делото има присъединен взискател – държавата, за публични задължения
към нея. Правилно съдебният изпълнител е поискал удостоверение за актуалния
размер на непогасените публични вземания и го е съобразил при разпределението.
Правилно в т. II на Разпределението
от 09.05.2019 г. е определена таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за събиране на
вземането на държавата в размер на 117,49
лв., както и таксата по т. 13 за изготвяне и предявяване на разпределението
– 36 лв.
Неправилно обаче е определена таксата
по т. 26 за събиране на вземането на взискателя в размер на 1317,92 лв. От допълнителната информация, поискана от
ЧСИ, става ясно, че коректният размер е 1263,22 лв, а останалите 54,70 лв
представляват „такси и допълнителни
разноски по администриране на 2 броя жалби, с вх. № 24518/06.12.2017 г. и вх.№
1/02.01.2019 г. – такси по т. 4 от ТТР за изпращане на 2 бр. съобщения до
жалбоподателите за оставяне без движение на жалбите поради невнасяне на
държавни такси за обжалванията, както и таксите по т. 4 от ТТР за изпращане до
взискателя за отношение на 2 бр. съобщения с преписи от жалбите и свързаните с
изпращането на писмата им допълнителни разноски по т. 31к от ТТР към ЗЧСИ.“
Въпреки че ЧСИ не признава изрично, че става въпрос за грешка, доводът на процесуалния
представител на жалбоподателката в този смисъл е основателен. Това е така,
защото в изпълнителното дело има две сметки, издадени от ЧСИ, с № 42139 / 13.12.2017
г. и № 47316 / 31.12.2018 г., по които са събрани общо 48 лева и същите се отнасят
за жалбите с вх. № 24518 / 06.12.2017 г. и вх.№ 1 / 02.01.2019 г. Излиза, че 48
лв от претендираните 54,70 лв вече са платени от длъжницата по банков път, с
пл.нареждания № ********** / 13.12.2017 г. и № ********** / 31.12.2018 г.
Колкото до пощенските разходи по т. 31, б. „к“ от ТТР към ЗЧСИ, които следва да
са в размер на разликата до 54,70 лв, а именно 6,70 лв, макар в изпълнителното
дело наистина да са приложени няколко обратни разписки, които доказват
основателността, липсват каквито и да са документи, удостоверяващи размера им.
Ето защо те не са доказани по делото и не следва да бъдат възлагани в тежест на
длъжника.
Таксата по т. 26 за събиране на
вземането на взискателя дори и в размер на 1 263,22 лв не е ясно как е
изчислена. ЧСИ излага мотиви, че е за вземане от 18 140,85 лв (18525,77 лв минус
авансово платените такси – 384,92 вл). Дали тези 1263,22 лв са с ДДС или без,
не става ясно. Това което е ясно, е, че вземането включва юрисконсултско
възнаграждение 475,52 лв, което трябва да се намали до 100 лв, или с 375,52 лв
по-малко. Коректната основа за изчисление на таксата по т.26 е 17 765,33 лв
(Главница 8912,41 + Законна лихва за периода 31.05.2012 – 09.05.2019 в размер
на 6 288,01 лв + Неолихвяеми вземания 2 231,42 лв + Присъдени разноски в заповедното
производство 222,80 лв + Разноски по изпълнителното дело 110,69 лв).
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателката, че
при определяне на пропорционалната такса по т. 26, следва да се изключи
хонорарът, имайки предвид юрисконсултското възнаграждение. Таксата по т. 26 е
възнаграждението на ЧСИ за неговия труд. Логично и справедливо е тя да се
определя върху всяка сума, която е събрал в полза на взискателя. Изключението е
посочено в забележка 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и се отнася за авансовите
такси, с което ЧСИ се е съобразил. Други суми не следва да се приспадат при
определяне размера на вземането, върху което ще се изчислява таксата по т. 26.
В този смисъл е Решение № 36 от 26.03.2018 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 116/2018
г. Ето защо 17 765,33 лв е основата за изчисление на таксата по т. 26, б. „г“ и
прилагайки я, съдър намира, че размерът ѝ следва да е 1 285,92 лв без ДДС
(820 лв + 6% върху 7 765,30 лв), но тъй като ЧСИ е определил по-ниска такса,
въпреки по-високата с 375,52 лв основа, върху която я е изчислявал, в
разпределението следва да остане именно тя – 1263,22 лв. Това е така, защото в правомощията на ЧСИ е сам
(съобразно закона), да определя таксите, постъпленията от които са в негова
полза, и не може по жалба на длъжника съдът да увеличава техния размер.
Няма спор по постъпилата сума за
разпределение в размер на 21 601 лева.
Съобразявайки горното изложение,
Силистренският окръжен съд намира, че разпределението трябва да е следното:
I.
Постъпила сума – 21 601,00 лв.
II. Такса по т.13 от
ТТР към ЗЧСИ – 36 лв; Такса по т. 26, върху
вземането на държавата – 117,49 лв; Такса по т. 26, върху вземането на
взискателя „ОТП Факторинг България” ЕАД – 1263,22 лв; Или общо такси за ЧСИ – 1416,71 лв.
III. Сума за
разпределение между взискателите и длъжника – 20 184,29 лв.
IV. Вземания на
държавата, ползващи се с право на предпочитателно удовлетворение – 979,12 лв
V. Вземания на взискателя „ОТП Факторинг
България” ЕАД, които не се ползват с право на предпочитателно удовлетворение: Главница
– 8912,41 лв; Законна лихва за периода 31.05.2012 – 09.05.2019 в размер на 6
288,01 лв; Неолихвяеми вземания 2 231,42 лв; Присъдени разноски в заповедното
производство 222,80 лв; Разноски по изпълнителното дело 110,69 лв; Авансови
такси по изпълнението 384,92 лв, или общо 18
150,25 лв.
VI. За длъжника Н.Ч.Т.
– 1054,92 лв.
Жалбоподателката иска от съда да
отмени разпределението, изготвено от ЧСИ, и да постанови цялата сума от 21 601
лв да бъде предадена на нея. Следователно материалният ѝ интерес е 20 976,30
лв, тъй като това е разликата над определените за нея 624,70 лв. Предвид изхода на делото и това, че в нейна
полза се определят с 430,22 лв повече от първоначалните 624,70 лв, присъдените
разноски следва да се преценят като съотношение на 430,22 лв (уважени) към 20 976,30
лв (претендирани). С жалбата са посочени следните разноски: 25 лв държавна такса; 195 лв адвокатски
хонорар по адв. дог. № 690155 / 01.10.2016 г. и 600 лв по адв. дог. № 714644 / 02.11.2017
г. Адвокатският договор № 690155 / 01.10.2016 г. има за предмет
представителство „само, за да получи ПДИ”
и същият не се отнася за оказаната правна защита и съдействие по обжалване на
разпределението, поради което платеният хонорар не следва да се счита за
разноски по това действие. Договор № 714644 / 02.11.2017 г. има за предмет
представителство и защита по изпълнителното дело, ограничено до приключването
му пред инстанция(ии) „Силистра”.
Видно от материалите в изпълнителното дело, след 02.11.2017 г. адвокат М. е представлявала
и защитавала своята доверителка. Каква част от целия платен хонорар в размер на
600 лв следва да се отнесе конкретно към настоящото производство, не би могло
да се прецени. Ето защо съдът счита, че в този случай следва да се вземе
предвид чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като жалбата е разгледана в открито заседание,
на което процесуалната представителка се е явила и е защитавала интересите на
своята доверителка. Хонорар от 300 лв
би бил дължим от жалбоподателката, в случай че нямаше договор с адвокат за
защита по цялото изпълнително дело. Следователно жалбоподателката има право да
ѝ бъдат присъдени разноски по делото в размер на 6,67 лв, съобразно
уважената част от предявения материален интерес.
Водим от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество
жалбата срещу Разпределението от 13.05.2019 г. по изпълнително дело №
20167670400390 на ЧСИ Г. Г. с рег.№ 767 в частта, с която се възразява, че
вземането на взискателя е погасено по давност и изпълнителното производство е
недопустимо; и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОТМЕНЯ Разпределението от 13.05.2019
г., изготвено от ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767 по изпълнително дело №
20167670400390, и вместо него ПОСТАНОВЯВА следното разпределение на събраната
сума:
I. Постъпила
сума – 21 601,00 лв.
II. Такса
по т.13 от ТТР към ЗЧСИ – 36 лв; Такса по т. 26, върху вземането на държавата – 117,49 лв; Такса по
т. 26, върху вземането на взискателя „ОТП Факторинг България” ЕАД – 1263,22 лв,
или общо такси за ЧСИ – 1416,71 лв.
III. Сума
за разпределение между взискателите и длъжника – 20 184,29 лв.
IV. Вземания
на държавата, ползващи се с право на предпочитателно удовлетворение – 979,12 лв.
V. Вземания
на взискателя „ОТП Факторинг България” ЕАД, които не се ползват с право на
предпочитателно удовлетворение: Главница – 8912,41 лв; Законна лихва за периода
31.05.2012 – 09.05.2019 в размер на 6 288,01 лв; Неолихвяеми вземания 2 231,42
лв; Присъдени разноски в заповедното производство 222,80 лв; Разноски по
изпълнителното дело 110,69 лв; Авансови такси по изпълнението 384,92 лв, или
общо 18150,25 лв.
VI. За
длъжника Н.Ч.Т. – 1054,92 лв.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД с
ЕИК ********* да плати на Н.Ч.Т. с ЕГН ********** сумата от 6,67 лева (шест лева и шестдесет и
седем стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.