№ 3345
гр. София, 17.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503801 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Л. М. – чрез адв. В. Н. от САК, с надлежно учредена
представителна власт (пълномощното се намира на л. 60 от кориците на
първоинстанционното дело) срещу Определение № 70/05.07.2021 г., постановено по т. д. №
6/2019 г. по описа на ОС-гр. Видин, ГО, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е уважена
подадената от ответника молба за допълване на постановения от въззивния съд краен
съдебен акт (влязло в сила Определение от 14.10.2019 г., с което на основание чл. 233 ГПК,
във вр. с чл. 228, ал. 2 ГПК съдебното производство е прекратено (срещу първоначалния
ответник), в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е присъдена
сумата от 7147,50 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита по делото.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че с оглед
извънпроцесуалното поведение на ответника (в производството по чл. 516, ал. 1 и ал. 2 КЗ
НББАЗ не се е произнесъл по предявената претенция, не е постановил отказ за изплащане на
обезщетението, не е представил информация за наличието на чужд застраховател, респ.
негов кореспондент на територията на страната – такъв кореспондент се заявява едва в
отговора на исковата молба) не са дали повод за предявяване на иска. Считат, че
присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на действително осъществените
процесуални действия – единствено е подаден писмен отговор на исковата молба, без
процесуално представителство, поради което трябва да се присъди сумата в размер на 300
лв. съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2014 г. за МРАВ. От друга страна, считат, че
присъденият размер на уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед на
1
обстоятелството, че ищците са пенсионери и нямат достатъчно средства да го заплатят.
Ответникът по частната жалба е подали в законоустановения срок писмен отговор, в
който поддържа довод за нейната неоснователност. Признава, че преди предявяване на
исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство, ищците са
предявили писмена претенция пред НББАЗ за изплащане на заместващи обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, но към нея не са приложени никакви доказателства
относно мястото и причините за настъпване на процесното ПТП, за участниците в него, вкл.
регистрационните номера на автомобилите и техните застрахователи, поради което те били
уведомени с писмо с изх. № 1-1965/21.08.2018 г., но вместо да представят изисканите
документи, те са подали процесната искова молба.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Софийският апелативен съд, като взе предвид наведените с частната жалба доводи,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 18.11.2019 г. Определение от 14.10.2019 г. съдебното
производство, образувано по предявените искове срещу НББАЗ, е прекратено. В
преклузивния срок – на 01.11.2021 г., процесуалният представител на ответника е поискал
от първоинстанционния съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да допълни постановеното
прекратително определение в частта му за разноските, като присъди уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 17280 лв. с ДДС.
С обжалваното Определение първоинстанционният съд е уважил частично молбата,
като е допълнил прекратителното определение в частта му за разноските, присъждайки в
полза на ответника сумата от 7147,50 лв. с ДДС, представляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ОС-гр. Видин
(уважено е своевременно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение – с оглед на действителната правна и фактическа
сложност).
Установява се, че предмет на исковото производство са били предявени от ищците
активно субективно съединени осъдителни искове за присъждане на заместващо
обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на
тяхната дъщеря при осъществяване на процесното ПТП (общо в размер на сумата от
4000000 лв.).
При неустановеност от събраните по делото доказателства, че извънсъдебно ищците
са посочили и представили пред НББАЗ (в производството по чл. 516 КЗ) доказателства за
индивидуализация на обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното ПТП – мястото
и причините за това транспортно произшествие, регистрационните номера на автомобилите,
респ. данни дали деликтната отговорност на техните водачи е била обезпечена чрез
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (изрично в отговора
2
на частната въззивна жалба ответникът оспорва факта, че преди подаване на исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото исково производство, ищците са изяснили тези
обстоятелства; от друга страна, такива твърдения дори не се навеждат в исковата молба,
макар и предявяването на писмена претенция по реда на чл. 516, ал. 1 КЗ към НББАЗ да
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на
правото на иск срещу този правен субект – арг. чл. 516, ал. 8 КЗ), необосновано се явява
поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция правно съждение, че ответникът е
станал причина за предявяване на процесните осъдителни искове. Наистина, в отговора на
исковата молба ответникът е представил доказателства за проведена кореспонденция с
Чешкото национално бюро в системата „Зелена карта“, в която се съдържат индиции, че
деликтната отговорност на виновния за настъпване на твърдения вредоносен резултат водач
на МПС е била обезпечена чрез сключен с регистриран в Република Чехия застраховател
„Уника“ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (изяснено е
и, че за настъпване на процесното застрахователно събитие при българското
застрахователно дружество „Уника“ АД е била образувана застрахователна преписка, по
която на двете деца и съпруга на починалата са заплатени застрахователни обезщетения въз
основа на сключени спогодби). Но тази кореспонденция е инициирана в същия ден, в който
ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията за писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК – 19.03.2019 г. Следователно, недоказано е поддържаното и пред САС
правно съждение, че ответникът чрез своето недобросъвестно извънсъдебно поведение е
станал причина за предявяване на процесните искове срещу него, поради което на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК – при прекратяване на делото, той притежава субективното право да му
бъдат възстановени сторените съдебни разноски (при разпределяне отговорността за
разноските е ирелевантно обстоятелството дали ответната страна притежава достатъчно
средства да ги заплати).
Установява се, че всеки един от предявените активно субективно съединени
осъдителни искове възлиза на сумата от по 200000 лв., поради което съгласно правната
норма, уредена в чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2014 г. за МРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела адвокатските възнаграждения се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Следователно, нормативно установеният минимален размер за осъществената адвокатска
защита е в размер по 6636 лв. с ДДС (за всеки един от тях) или общо в размер на 13272 лв. с
ДДС (арг. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата). При подаване на отговора на исковата молба, ако
изрично не е уговорено нещо различно, адвокатското възнаграждение е дължимо и за
процесуално представителство (ответникът не би могъл обосновано да очаква, че ищецът ще
десезира съда с предявения материалноправен спор преди да се проведе първото редовно о.
с. з. по делото), поради което не е приложимо правилото, регламентирано в чл. 9, ал. 1 от
Наредбата, който предписва, че нормативно установеният минимум на дължимото
адвокатско възнаграждение се намалява с 3/4, но не по-малко от 300 лв., в случай че
страните са уговорили адвокатската защита да се ограничи до подаване на писмен отговор
на исковата молба – без процесуално представителство. Но дори и да е приложима тази
3
правна норма, минималното адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените
искове би било в размер на 4977 лв. с ДДС, респ. общо в размер на 9954 лв. с ДДС.
Първоинстанционният съд е присъдил дори по нисък размер на дължимото минимално
адвокатско възнаграждение при приетото за основателно възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 17280 лв. с ДДС за процесуална защита
пред ОС-гр. Видин, а именно сумата от 7147,50 лв. с ДДС. Следователно, необосновано се
явява и последното поддържано в частната въззивна жалба правно съждение за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – за необсъждане на релевираното в
преклузивните срокове възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни доводи частната жалба трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 70/05.07.2021 г., постановено по т. д. № 6/2019 г.
по описа на ОС-гр. Видин, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки,
уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение от жалбоподателите.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на жалбоподателите!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4