№ 51635
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110122252 по описа за 2024 година
намери следното:
Постъпила е частна жалба вх. № 173546/28.05.2024 г. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на 09.05.2024 г. срещу длъжника „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт, чрез Клон България КЧТ, в частта за присъдените в полза на четиримата
заявители, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, като моли съдът да намали
присъдените такива до размер от 50 лв., респ. 60 лв. с вкл. ДДС.
В отговор на частната жалба, заявителите, чрез пълномощника си адв. В. Ч.-М., са
заявили, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а заповедта за изпълнение
остави в сила, в частта за присъдените разноски по 480 лв. с вкл. ДДС за всеки от
заявителите.
Частната жалба е била администрирана и изпратена на СГС за произнасяне, но с
определение № 19982/09.12.2024 г. въззивния съд е прекратил производството пред себе си
като преждевременно образувано и е върнал същата на СРС за произнасяне по нея,
съобразно постановките на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК, съдът взе предвид следното:
С издадената на 09.05.2024г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е уважил
заявлението на К. К., П. К., Р. К. и Г. К., последните двама представлявани чрез законния си
представител К. К., като е осъдил длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, чрез Клон България
КЧТ да им заплати сумата от по 1173, 50 лева, /600 евро/ обезщетение на осн. чл.7, т.1, б.“в“
от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за отлагане на полет №
***** планиран за излитане от летище София за 16.01.2024 г. в 15,20 ч. и пристигане в
крайната дестинация, Летище в ******* със закъснението от повече от 3 часа, спрямо
планирания час за кацане – 16.01.2024 г., 22,30 ч., както и съдебни разноски в размер на по
505 лв., от която сума по 25 лв. заплатена държавна такса и по 480 лв. адвокатско
1
възнаграждение, заплатено от заявителите на пълномощника им по делото адв. В. Ч.-М..
В тази част ЗИ е оспорена от длъжника, като същия моли съда да намали присъденото
адв. възнаграждение на заявителите до предвидения в Наредбата за заплащане на правната
помощ минимум от 50 лв., респ. 60 лв. с вкл. ДДС.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е предприел плащане на дължимото
обезщетение, както и на част от разноските до размер от 392,00 лв., от която сума 240 лв.
заплатено адв. възнаграждение, 100,00 лв. – държавна такса за производството и 52,00 лв. –
законна лихва върху главниците до датата на плащането им – 11.06.2024 г.
Заявителите са признали извършените плащания, като не възразяват съда да обезсили
частично ЗИ до размера на погасените вземания, като пълномощника им моли съда да
издаде изпълнителен лист за останалата неплатена част от разноските в размер на 1680 лв.
или по още 420 лв. за всеки от тях, представляващи дължимото се адвокатско
възнаграждение, определено по НМРАВ, присъдено в полза на пълномощника на осн. чл.38,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съдът като взе предвид становищата на страните, както и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, нито изисква извършване на процесуални действия от
заявителите и техния процесуален представител, в обем и размер извън обичайните по такъв
род дело, намира искането на длъжника за частично основателно, поради което следва да го
уважи до размер от 120,00 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че размерът на дължимото се адв. възнаграждение зависи от
естеството и обема на процесуалните действия, извършени от представителя. Извършените
от страна на адв. Ч.-М. действия в хода на настоящото производство до момента се изразява
в попълване на утвърдения образец на заявлението /едно общо за четиримата заявители/,
депозиране на писмено становище по указанията на съда във връзка с плащането от страна
на длъжника, с възражението по чл.414а, ал.3 от ГПК и подаване на писмен отговор по
частната жалба във връзка с присъдените на заявителите разноски за адв. възнаграждение.
Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз / Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ при
произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан
от размерите, установени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по
чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид
предимството на първичното общностно право - чл. 101, пар. 1 от ДФЕС пред националното
2
ни законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта
й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който
адвокатско възнаграждение не може да бъде намалено, не следва да бъде прилагана. По
всяко дело, по което следва да се извършва присъждане на по-нисък размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, националният съд ще следва да извърши преценка на правната
и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. минимален размер. В случая при прилагане на горното разрешение, съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, и действително извършената работа, поради което на
пълномощника на заявителите в заповедното производство следва да бъдат присъдени
разноски в размер на по 120,00 лв. с вкл. ДДС, а за разликата до пълния претендиран размер
от 480,00 лв., заявлението да бъде отхвърлено, респ. заповедта за изпълнение да бъде
обезсилена.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд, на осн. чл.248 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 14113 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 09.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 22252/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА присъденото на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., в полза на
заявителите К. Г. К., П. П. Т., Р. К. К. и Г. К. К., последните двама представлявани чрез
законния си представител К. Г. К., адвокатско възнаграждение за оказаните им от
пълномощника им адв. В. Ч.-М. от АК - В., безплатна помощ и съдействие в
производството, до размер от по 120,00 лв. на всеки от тях или общо 480 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3