Р Е Ш Е Н И Е № 260162
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 03.06.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от четиринадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №161 описа на ПАС за 2021 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Н.М.С. – лично и в качеството
и на майка и законен представител на К.С.С., чрез пълномощника им адвокат П.К. от САК, срещу
постановеното решение №260045 от 11.09.2020 г. по търг.дело №162/2019 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора частично в отхвърлителните му части относно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП.
Жалбоподателите
са останали недоволни от определения размер на обезщетение. Считат, че е
занижен. До това се е достигнало, без да се анализират внимателно и задълбочено
събраните по делото доказателства, не са взети предвид всички настъпили
негативни последици, като са изложили подробни съображения. Молят да се отмени
решението в обжалваните му части / по 10 000 лв. за всеки един от тях/,
след което се уважат исковите претенции, като им се присъдят още по 10 000
лв.обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Претендират
направените разноски.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от Д.З. АД, чрез генерален юрисконсулт М.М., в който се изразява становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се моли да не се
уважава. Претендира разноски за въззивното производство.
В срока
на отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д.З. АД срещу решението в
осъдителната му част. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, тъй
като на жалбоподателите е изплатено застрахователно обезщетение. Изложил е
оплакванията си в три части - относно възражението за съпричиняване, което е
следвало да бъде преценено по-отговорно, относно определените размери и относно
лихви. Счита, че решението в частта за
мораторни лихви, считано от 16.03.2018 г. – 22.08.2018 г. е недопустимо,тъй
като съдът се е произнесъл по непредявен
и неясен иск. Също така неправилно е посочена началната дата, от която се дължи
законната лихва, тъй като законът предоставя права за изплащане на обезщетение
в 15 дневен или тримесечен срок. Претендира разноски.
Срещу
насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Н.М.С. – лично и в качеството и
на майка и законен представител на К.С.С., в който се счита същата за
неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на
жалбоподателите на 09.10.2020 г. Въззивната жалба е подадена чрез пощата на 19.10.2020 г. в двуседмичен срок от връчване на
решението. Ето защо е депозирана в срок от
надлежни страни
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. В срока
на отговор е подадена и насрещната въззивна жалба. Ето защо, следва да се
пристъпи към разглеждането на двете жалби по същество, като се вземат
предвид оплакванията за недопустимост на
част от решението относно присъждането на мораторна лихва за периода 16.03.2018 г. – 22.08.2018 г. и за
неправилност на решението в останалата му част.
Видно от решението, Д.З. АД е осъдено да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, както следва:
-на Н.М.С. допълнително сумата от 8 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 22 000 лв. преди завеждане на делото,
представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата
в размер на 22 000 лв., считано от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху
сумата в размер на 8 000 лв., считано от 16.03.2018 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен предявения
иск до
претендираната сума от 60 000 лв. - частичен
иск от 80 000 лв. и иска за
законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г.,
-на Н.М.С., като майка и законен представител на К.С.С. допълнително сумата от 6 500 лв. към доброволно изплатената сума от 3 500 лв. преди завеждане на делото, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 3 500 лв., считано от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху сумата в размер на 6 500 лв., считано от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск до претендираната сума от 55 000 лв. и иска за законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г.
Застрахователното дружество е осъдено да заплати и обезщетение на
имуществени вреди, както следва:
- на Н.М.С. - сумата от 163, 22 лв.,
представляваща заплатени разходи за закупуване на
подмишечни патерици, психологическо изследване и лекарствени средства, ведно
със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
предявения иск за законна лихва за периода от 25.02.2018 г.
до 15.03.2018 г.,
- на
Н.М.С., като майка и законен представител на К.С.С. - сумата от 210, 37 лв.,
представляваща заплатени разходи за лекарствени средства,
ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като
е отхвърлен предявения
иск за законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г.
Видно от данните по делото, ищците са
предявили субективно съединени искове, по които претендират заплащане на застрахователно
обезщетение на всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди – болки
и страдания, както и имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 17.02.2018
г., причинено от противоправното поведение на В.И.С. при управление на лек
автомобил марка А., модел **, с рег. № ** **** **, застрахован при ответното
застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, която при
движение не е пропуснала стъпилите и преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци Н.М.С. и детето и К.С.С..
Ищцата твърди, че в резултат на
ПТП на нея и детето и са причинени травматични и психични увреждания, от които
са изпитали болки и страдания, както и имуществени вреди. Поради това са
предявили искане за изплащане на
застрахователни обезщетения пред ответното застрахователно дружество.
Застрахователят определил обезщетения, които са занижени. Поради тази причина
предявява исковата молба.
Твърди, че е получила следните
травматични увреждания – счупване на срамната кост на таза в ляво, контузия на шията, охлузвания
по пръстите на горните крайници, кръвонасядания, оток и повърхностна
разкъсно-контузна рана в областта на лява тазобедрена област, оток и
кръвонасядане по дясното коляно, в резултат на които изпитала болки и много
страдания. Счупването и причинило трайно затруднение в движението на долния
крайник за повече от 30 дни. Наложило се да излезе в болнични около три месеца.
Трябвало да спазва постелен режим и покой, имала затруднено движение, като се
придвижвала с помощни средства, за ежедневното си
обгрижване разчитала единствено на своите близки. Нарушил се начина и на живот.
Страдала от безсъние, имала тревожни мисли, постоянни болки по цялото тяло,
гадене и свиване на корема, силно потене и ускорен пулс, силно изразена
тревожност, както за нея, така и за детето и. При инцидента изживяла
изключителен стрес, тъй като пострадва и нейното дете. Преживяното ще остане за
цял живот.
Детето К. било на 3 години при инцидента,
като получило травма на дясното бедро и
корем, рани в областта на лявата буза и дясното бедро и подбедрица, съответно
болки и много страдания. Прието е в болница за изследвания и наблюдение, след
което са дадени препоръки за начина му на живот. За дълъг период детето било
лишено от обичайния си начин на живот, трябвало да спазва постелен режим и се
нуждаело от чужда помощ. След инцидента се променило напълно. Към настоящия
момент все още не се чувства добре физически и емоционално. При инцидента
изпитало и силен психологически стрес.
Предявени са и искове за имуществени вреди,
които са настъпили от закупуването на лекарства и помощни материали за ищцата.
Ответното застрахователно дружество
оспорва исковата молба и прави възражение за съпричиняване.
Посочва, че е одобрил по преписка
за щета №********* от 16.03.2018 г.
застрахователни обезщетения, както следва: на майката Н. С. сумата 22 000 лв. за претърпените от
нея неимуществени вреди, на детето К. – 3 500 лв., които са изплатени на
22.08.2018 г. Частично е уважил претенциите за имуществени вреди, като е
поискал представяне на оригинални фактури за тяхното изплащане.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пешеходците не са се огледали при пресичане и не
са преценили действителната ситуация при пресичане на улицата, няма данни
детето да е било обезопасено - дали е водено за ръка или свободно се е движило
по улицата.
Възразява относно размера на
претендираните вреди, като посочва, че за ищцата няма данни да е проведен
постелен режим, а при детето са
възникнали леки телесни повреди, отшумели за кратко време.
В
допълнителната искова молба се поддържа,
че няма съпричиняване, като се посочва нохд №1036/2018 г. на Районен съд
Казанлък, приключило със споразумение, по което дело е установена вината на водача В. И. С.. Относно размера на претенциите се
счита, че справедлив размер са претендираните обезщетения в пълен размер с исковата молба.
В
допълнителния отговор се поддържат възраженията за съпричиняване и за завишен
размер на претенциите.
С оглед оплакванията във въззивната жалба,
в настоящото производство следва да се прецени размера на присъдените застрахователни обезщетения
спрямо критериите за справедливост и събраните по делото доказателства,
застрахователните обезщетения за имуществени вреди, както и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се посочи, че в резултат на
изменение на иска, претенциите на ищците са, както следва:
- майката Н.С. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. - частична
претенция от 80 000 лв., както и имуществени вреди в размер на 163,22 лв.,
- за детето К.С. претендира 55 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 210,37 лв. за имуществени вреди.
За основанието на неимуществените вреди не се спори. Заплатено е на
22.08.2018 г. обезщетение в размер на 22 000 лв. за ищцата и 3 500 лв. за
детето. С оглед посоченото във въззивната и насрещната въззивна жалби в
настоящото производство се спори дължи ли се допълнително обезщетение –
присъдените допълнително 8 000 лв.
на ищцата и 6 500 лв. на детето и
следва ли да им се присъдят по още 10 000 лв. Т.е. ищцата да получи 40 000 лв., а детето –
20 000 лв. В останалата част – над тези суми първоинстанционното решение е влязло в сила,
като необжалвано.
По
делото са назначени медицинска и психологическа експертизи за състоянието на
ищците в резултат на ПТП. Разпитани са и свидетели.
От констатациите на съдебно-медицинската
експертиза се установяват нанесените
увреждания в резултат на ПТП, механизмът
на причиняването и връзката с пътния
инцидент. Ищцата е получила описаните в исковата молба травматични увреждания,
като счупването на срамната кост – горният клон на лявата срамна част, е
причинило трайно затруднение на движенията на левия крайник. Провеждано и е
консервативно лечение. Този тип счупване
не предполага обездвижване. Не е била необходима оперативна интервенция. Няма данни за
настъпили усложнения и влошаване на здравословното и състояние. Ищецът също е получил описаните в исковата молба травматични увреждания, които
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Той се е
възстановил от тях в рамките на около две седмици при провеждано консервативно
лечение. Няма данни за настъпили усложнения и влошаване на здравословното му
състояние.
От съдебно-психологичната
експертиза се установява, че пътният инцидент е довел у ищцата до травматичен стрес с основни симптоми - силна
тревожност, опасения от инвалидизиране, продължително безсъние и кошмари,
загуба на апетит и телесно тегло, често плачене. Това трудно за самостоятелно
справяне състояние е прераснало в посттравматично стресово разстройство с
характерното за него натрапчиво припомняне на травматичното събитие,
преувеличени реакции за тревога, пристъпи на тревожни състояния, траещи по 1-2 дни, избягване на мястото, на което е
преживяла травмата. Детето е преживяло травматичен стрес в неговата остра фаза
с типични за малко дете симптоми - задържане и изпускане по малка нужда,
няколкодневна невъзможност за ходене по голяма нужда, загуба на апетит, чести
стряскания насън. По продължително са траяли страховете му да пресича кръстовища
– всякакви, не само това на пътния инцидент. Установява се и, че пътният
инцидент е повлиял върху поведението на двамата родители спрямо детето в
прекалено обгрижване и свръхпротекция, което би могло да има пагубно влияние
върху формиращия се характер на детето.
Съдът кредитира двете заключения, тъй като са
изготвени от специалисти въз основа на личен преглед на двамата ищци и поглед
върху медицинската им документация. Въз основа на тях се потвърждават
посочените травматични увреждания в исковата молба, лечението им, техният
интензитет, продължителност. Следва да се вземат предвид при определяне размера
на обезщетенията.
За претърпените болки и страдания от ищците
в резултат на травматичните и психическите травми са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля Стефан С.,
съпруг на ищцата и баща на детето К., се установява, че веднага отишъл
на произшествието, детето лежало на
земята, цялото в кръв, имало голяма рана на крака и на бузката на лицето. Било прието в болница
за около седмица, защото се притеснявали да няма вътрешни наранявания. Полека-лека
го раздвижвал по коридора. Като се
прибрали вкъщи, жена му и детето лежали, като той и големият му син се грижили
за тях. Жена му била с големи болки. Около 3 месеца ходела с патерици. Малкият
бил много уплашен. Не искал да излиза, защото имало лоши хора. През м.март
тръгнал на градина, но се страхувал като види кола. Останал му голям белег на
лицето, както и белег на крака, от които се срамувал.
От
показанията на свидетеля В. В., брат на ищцата и вуйчо на детето, се
установява, че също веднага отишъл на местопроизшествието. Детето било на
земята доста окървавено. Сестра му била права, но доста уплашена. Били в
болница около една седмица, и двамата в тежко състояние. Лежали. Сестра му
почти не се движила, било и доста трудно. Около три месеца продължило
възстановяването и. Малкият не бил в толкова тежко състояние, но инцидентът се
отразил на психиката му - не излизал навън, не искал да пресича улици, бил
уплашен. Уплахата при пресичане на улица може да му остане завинаги. Имал
белези по лицето и крака, които се отразявали на психиката му.
Така събраните гласни доказателства са
непосредствени и непротиворечиви. Въпреки че са от кръга на най- близките хора
на ищците, не са оборени от ответника и следва да бъдат взети предвид при
изграждане на изводите на съда.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на увреждането от ПТП следва да се определи по критерия за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени
по делото, като се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността
на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай.
Преценявайки
конкретното счупване на срамната кост и останалите увреждания, проведеното
консервативно лечение, възникналото трайно затруднение на
движенията на левия крайник за повече от един месец,
претърпените болки и страдания, причинените неудобства, използването на помощни
средства за придвижване, тримесечният срок
на възстановяване от уврежданията, липсата на усложнения, както
установените травматичен и посттравматичен стрес спрямо останалите посочени
критерии, съдът намира, че справедливо обезщетение, което да съответства на интензитета на увреждането
и влиянието му върху пострадалата е сумата от 40 000 лв.
Преценявайки уврежданията на детето, които са
неопасни за живота му и леки като интензитет, времето на отзвучаването им,
останалите белези и срамуването от тях,
преживяния травматичен стрес спрямо останалите критерии, отчитайки крехката възраст
на детето, съдът намира, че справедливо
обезщетение, което да съответства на
интензитета на увреждането и влиянието му върху пострадалия е сумата от 10 000
лв.
По отношение
на имуществените вреди следва да се отбележи, че към исковата молба са приложени
фактури, ведно с фискални бонове, за извършени разходи. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че тези разходи са свързани с
установените увреждания на ищците. Ето защо се явяват основателни претенциите, които
след сборуване са в
размер на 163,22 лв. за ищцата и 210,37 лв. за детето К. и представляват обезщетение за имуществени
вреди.
Застрахователното дружество е
направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД, според която разпоредба
обезщетението за нанесени вреди
може да бъде намалено, ако увреденият
с поведението си е допринесъл за настъпването им. В случая се твърди от
ответника,че ищците не са се огледали при пресичане и не са преценили
действителната ситуация при пресичането, както и че детето не е било
обезопасено – не е държано за ръка.
По този повод е изслушана
съдебно-техническа експертиза за механизма на ПТП и причините за настъпването
му. От изводите на вещото лице, изготвени
на база събраните доказателства по делото, част от които е и приложеното
наказателно производство, се установява, че пешеходката, водейки дете за ръка,
е предприела пресичане на платното за движение на автомобили по
обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека според собствената си преценка
за отстоянието на приближаващия от ляво спрямо посоката и на движение
автомобил. Водачът на автомобила В. С. е
имала техническата възможност да предотврати ПТП независимо от скоростта на движение на
пешеходците, като предприеме своевременно намаляване на скоростта на движение
или спре пред пешеходната пътека. При положение, че се установява, че десните състави на автомобила са на около 2 м
от западната граница на платното да движение, водачът е имал техническата
възможност и да отклони автомобила в дясно по посока на движението и да осигури
безпрепятственото преминаване на пешеходците към момента на удара. От тези
изводи, изготвени от компетентен специалист, се установява, че водачът на
автомобила е имал няколко възможности да предотврати ПТП. В същото време ищцата, заедно с детето си, са пресичали
пътното платно за движение на автомобили на маркирана пешеходна пътека. Няма
данни детето да се е движило свободно. Не се установява внезапно стъпване на пешеходната пътека. Няма данни
майката да не се е огледала при пресичането, както и да не се е съобразила с
приближаващия автомобил. Ищците са изпълнили задължението по чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП, според която разпоредба са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
пресичане на платното за движение на
автомобили. Ударът е възникнал на пешеходната пътека. В същото време водечът не
е изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре преди пешеходната пътека, като по този начин да
предостави предимството на преминаващите пешеходци на пешеходната пътека, която
в случая е очертана и маркирана с пътен знак. Нарушил е задълженията си
съгласно чл.119 от посочения закон. Ето защо, в случая възражението за
съпричиняване не се установава при носене на доказателствената тежест на
страната на ответното застрахователно дружество.
С оглед гореизложеното
присъдените допълнителни обезщетения за неимуществени вреди в
първоинстанционното решение се явяват основателни. В тази част решението следва да бъде потвърдено, като се
остави без уважение насрещната въззивна жалба. Тъй като се определя обезщетение
за неимуществени вреди за ищцата в размер на 40 000 лв.,
първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част за сумата от 10 000 лв. следва да бъде
отменено, като тази сума следва да се присъди на ищцата. Тъй като се
определя обезщетение за неимуществени
вреди за детето Кристоян в размер на 10 000 лв., първоинстанционното
решение в тази му отхвърлителна част следва да се потвърди. Така въззивната
жалба се явява частично основателна.
По отношение на законната лихва
върху присъдените суми тя е дължима на основание разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5
от КЗ, предвиждаща покриване на лихвите от страна на застрахователя в рамките на застрахователната
сума. Началният момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това
е по-ранната измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за
настъпилото застрахователно събитие или датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В случая се съдържат само данни
за втората дата на предявяване на застрахователната претенция от ищците, която
е 16.03.2018 г. Ето защо, законната лихва е дължима, считано от тази дата. Следва да се отбележи, че в исковите си
претенции ищците са включили пълния размер на дължимите според тях обезщетения,
в т.ч. и заплатените суми на 22.08.2018 г. При положение, че претендират
законната лихва върху посочения пълен размер главница, следва да бъде отчетено
направеното доброволно плащане на част от главницата. Ето защо, законна лихва
върху тази част се дължи до датата на плащане 22.08.2018 г. В тази част няма
произнасяне над петитум в диспозитива на
първоинстанционното решение, съответно то не е недопустимо, тъй като ищците са
заявили ясно претенцията си за законна лихва. С оглед гореизложеното,
насрещната въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По отношение на разноските -
Претендирано е заплащане на
адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, като са приложени
договори за безплатна адвокатска помощ.
При изчисляване на адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове и съразмерно
уважената им част се установява, че на
адвокат П.К. се дължи общо за защита на двамата ищци адвокатско възнаграждение
в размер на 4 566 лв. с вкл.ДДС за всяка една инстанция.
Ответното застрахователно дружество
е претендирало разноските и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед резултата по делото разноски
не му се дължат, но следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение – за две
инстанции по 300 лв. на основание чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №260045 от 11.09.2020 г. по търг.дело №162/2019 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която Д.З. АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди, както следва:
-на Н.М.С. допълнително сумата от 8 000 лв. към
доброволно изплатената сума от 22 000 лв. преди завеждане на делото,
представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата
в размер на 22 000 лв., считано от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху
сумата в размер на 8 000 лв., считано от 16.03.2018 г. до окончателното
плащане,
-на Н.М.С., като майка и законен представител на К.С.С. допълнително сумата от 6 500 лв. към доброволно изплатената сума от 3 500
лв. преди завеждане на делото, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018
г., ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата в размер на 3 500 лв.,
считано от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху
сумата в размер на 6 500 лв., считано от 16.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260045 от
11.09.2020 г. по търг.дело №162/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в
частта му, с която е отхвърлен искът на Н.М.С.
срещу Д.З. АД за заплащане на сумата 10 000
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.З. АД да заплати на Н.М.С. допълнителна сума към присъдените 8 000 лв. и
заплатените 22 000 лв.
преди завеждане на делото в размер на 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№260045 от 11.09.2020 г. по търг.дело №162/2019 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен искът на Н.М.С., като майка и законен представител
на К.С.С.,
срещу Д.З. АД за заплащане на допълнителна
сума в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№260045 от 11.09.2020 г. по търг.дело №162/2019 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора в частта му, с която Д.З. АД е осъдено да заплати обезщетение на
имуществени вреди, както следва:
-
на Н.М.С.
- сумата от 163,
22 лв., представляваща
заплатени разходи за закупуване на подмишечни патерици, психологическо
изследване и лекарствени средства, ведно със законната лихва от 16.03.2018 г.
до окончателното плащане,
- на Н.М.С., като майка и законен
представител на К.С.С. - сумата от 210, 37 лв., представляваща
заплатени разходи за лекарствени средства, ведно със законната лихва от
16.03.2018 г. до окончателното плащане,
Осъжда Д.З. АД да заплати на адвокат
П.К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв в размер
на 4 566 лв. с вкл.ДДС за първата инстанция и в размер на 4 566 лв. с
вкл.ДДС за въззивната инстанция.
Осъжда Н.М.С. да заплати на Д.З. АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за
първата инстанция и в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: