РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Кюстендил, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600544 по описа за 2021 година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по протест на РП- Кюстендил- ТО Дупница срещу Присъда №
18/28.02.2019 г. на РС- Дупница, постановена по НОХД № 584/2018 г. по описа на
същия съд, с която подсъдимият В.М. В., ЕГН ********** е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и на основание чл.304 НПК е
оправдан по това обвинение.
В протеста са релевирани оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и
неправилност на присъдата поради неправилно възприетия от съда довод за
неустановяване концентрацията на алкохол по надлежния ред– не е спазен чл.6 ал.3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., тъй като отказът от даване на кръвна проба след изпробване
с техническо средство е надлежно доказателствено средство съгласно константната
съдебна практика по отменената предходна Наредба № 30/2001 г. Моли се за отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа протеста и пледира за
постановяване на осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия адв. А. В. счита, че оправдателната присъда следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание.
ОС- Кюстендил, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след
собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на
1
предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен. Съображенията
за това са следните:
С Присъда № 18/28.02.2019 г. на ДнРС подсъдимият В. М. В. е признат за
невиновен в това, че на *** г. около *** часа в с. ****, обл. *****, по ул. «***», пред
дом № *****, в посока гробищния парк, управлява МПС - лек автомобил „***" с рег.
№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на
хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство, съгласно чл. 3 от Наредба
№ 1/19.07.2017 год. за реда за установяване употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по
ал.1 (със Споразумение № 292/ 20.09.2011 год. по НОХД № 1160/2011г. по описа на
ДнРС, в сила от 20.09.2011 год., обвиняемият В. бил осъждан за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му било наложено наказание «Лишаване от
свобода» от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години - престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и на
основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
С решение № 79/12.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 220/2019 г. по описа на
ОС- Кюстендил е потвърдена горната присъда.
С решение №4/09.01.2020 г. на АС- София по н.д. №1137/2019 г. по описа на същия
съд е възобновено в.н.о.х.д.№220/2019г. на Кюстендилски окръжен съд, отменено е
постановеното по същото дело решение №179/12.06.2019г. и делото е върнато на КнОС
за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание пред
въззивния съд.
Образувано е ВНОХД № 23/2020 г. по описа на КнОС. С присъда № 260
000/14.01.2021 г., постановена по посоченото дело е отменена изцяло Присъда
№18/28.02.2019г., постановена от Районен съд- Дупница по НОХД №584/2018г. по
описа на същия съд, с която подсъдимият В. М. В., с ЕГН **********, е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл.343б ал.2 от НК и на основание чл.304 от
НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение и вместо това е постановена нова
присъда, с която В. М. В. е признат за виновен в това, че на ****г. около *** часа в
с.***, обл.***, по ул.„***“, пред дом №***, в посока гробищния парк е управлявал
МПС - лек автомобил „*****" с рег.№****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство, съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла
в сила присъда за деяние по ал.1 (със споразумение №292/20.09.2011г. по НОХД
№1160/2011г. по описа на ДнРС, в сила от 20.09.2011г., обвиняемият В. е бил осъден за
извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му било наложено наказание
«лишаване от свобода» от три месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 (три) години) - престъпление по
чл.343б ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 1 година и 3 месеца, което да изтърпи при
първоначален режим „общ", както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в
размер на 700 лева. Със същата присъда подс.В. е лишен от право да управлява МПС
за срок от 1 година и 6 месеца.
С решение №60149/13.10.2021 г., постановено по н.д.№496/2021г. по описа на ВКС,
I н.о., е отменена въззивна присъда № 260 000/14.01.2021 г., постановена по ВНОХД №
23/2020 г. на КнОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжен
2
съд от фаза на съдебното заседание.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 14.10.2017 г. подсъдимият В.В., св. С. В. и още няколко човека били в дома на
подсъдимия в с. ****и консумирали алкохол. На **** г. около *** часа подсъдимият
управлявал л.а. „***” с рег. № *** по ул.”***” в посока към гробищния парк в с.****,
като в автомобила бил и св. В.. Пред дом № *** автомобилът бил спрян за проверка от
свидетелите И.П. и И.Д.. Свидетелите след отваряне вратата на колата на подсъдимия
усетили мирис на алкохол, според тях подсъдимият бил видимо пиян и затова бил
изпробван с техническо средство ”Акотест 7510” с фабр.№ 0269. Уредът отчел 1,76 на
хиляда алкохол в издишания от него въздух. На подсъдимия бил съставен АУАН №
188596/15.10.2017 г., който той подписал без възражения. Полицейските служители
издали на подсъдимия Талон № 0352052 за медицинско изследване на кръв за наличие
на алкохол в кръвта, без номер и дата, на гърба на който подсъдимият записал, че няма
да даде кръв.
От справка за съдимост, издадена от Бюро съдимост при РС Дупница е видно, че
подсъдимият е осъждан със Споразумение № 292/20.09.2011 г. на ДнРС по НОХД №
1160/2011 г. по описа на съда за престъпление оп чл.343 б ал.1 НК- за това, че на
7.09.2011 г. около 0,43 часа в с.**** е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда – 1,85 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест
дрегер 7410” с фабр. № 0269 /в съответствие с чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС/отм. от 19.07.2017 г./, за което му е било наложено наказание
”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 8 месеца.
От справка за нарушител/водач, издадена от РПУ Дупница- КАТ е видно, че
подсъдимият е правоспособен водач на ППС от няколко категории, като успешно е
издържал съответните изпити за тях: за категория ТЗ – на 25.09.1984 г., за категория С
– на 26.04.1985 г.и за категория ДЕ – на 8.11.1996 г. В стажа си като шофьор има
издадени пет наказателни постановления за нарушения на ЗДвП – чл.174, ал.1, чл.182,
ал.2, т.3, чл.53 и чл.47 ЗДвП, както има издадени четири принудителни
административни мерки.
С писмо вх.№ 77/11.01.2022 г. на Център за спешна медицинска помощ- Кюстендил,
съдът е уведомен, че на датата 15.10.2017 г. лицето В. М. В. не фигурира в журналите
на ФСМП- **** за даване на кръвна проба.
В съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г. са преразпитани свидетелите И.П.
и И.Д.. В показанията си те заявяват, че те не са водили подсъдимия Въголомов до
медицински център, защото той категорично е отказал, а изявлението, записано на
гърба на талона е собственоръчно положено от него пред тях.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е формирал извод, че
на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият В. е управлявал лекия
автомобил. Този извод се споделя напълно от въззивната инстанция, тъй като е
резултат на правилен анализ на доказателствените средства. Той се основава на
следните доказателства по делото: показанията на св.Д. и П., АУАН, справка за
съдимост, протокол за изследване с техническо средство, справка за нарушител, талон
без дата за медицинско изследване.
Показанията на свидетелите Д. и П. следва да се кредитират изцяло като обективни,
3
както е приел и районен съд. Те са полицейските служители, спрели и извършили
проверката на подсъдимия за употреба на алкохол с техническото средство – дрегер и
са категорични, че подсъдимият е управлявал посоченото МПС, както и че с него е
имало още едно лице в колата. Те са тръгнали след него с полицейския автомобил,
управляван от св.П. и са го настигнали, след което са дали сигнал за спиране със стоп
палка. Същите имат непосредствени впечатления от инцидента, Показанията им са
правдоподобни, последователни и логични, както и се подкрепят от протокола за
извършената проверка с техническо средство на подсъдимия. Съдът кредитира
показанията на св. В., който се е намирал в колата на подсъдимия в момента на
проверката, само в частите, в които се подкрепят от кредитираните доказателства– че
полицаите от патрулката са решили да проверят подсъдимия с дрегер за алкохол и че
подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване. В останалата им част – че само са
стояли в колата на подсъдимия пред къщата му и че колата не е карана, съдът не
кредитира, тъй като са категорично опровергани от показанията на двамата
полицейски служители, че колата е била управлявана от подсъдимия и се е движела по
улицата. Затова в тази им част показанията на св. В. съдът преценява като необективни
и заинтересовани, целящи оневиняването на подсъдимия, до каквито изводи е
достигнал и ДнРС.
По отношение на другия основен елемент на престъпния състав - установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на дееца по надлежния ред, въззивният съд следва
да посочи следното:
Разпоредбата на чл.343б от НК по отношение на съставомерния елемент -
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по надлежния ред, препраща към
Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, ДВ бр.61 от 28.07.2017 г.
в сила от 29.09.2017 г., /Наредбата/. В разпоредбите на чл.6 и чл. 7, ал.1 от същата, са
уредени две различни процедури на установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, в зависимост от показанията на техническото средство, с което е извършена
проверката на водача на МПС. В чл.6 от Наредбата е уреден редът, по който се
удостоверява концентрацията на алкохол, когато с техническото средство е отчетена
такава от над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда, предопределяща носенето на
административно- наказателна отговорност. В същата норма подробно са разписани
правилата, свързани с начина на изготвяне на акта за констатиране на
административно нарушение и талон за изследване, реквизитите, които е необходимо
да съдържат и лицата, чиито изявления следва да отразяват.
Когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1, 2 на
хиляда, разпоредбата на чл.7 от Наредбата предвижда водачът да бъде отведен от
полицейския орган до мястото, където да му бъде извършено изследване с
доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване. С тази разпоредба се въвежда задължение за
полицейския орган да стори това, като не му е предоставено право на преценка,
съобразно желанието на водача да приеме или не показанията на техническото
средство. Въведеното задължение е свързано с обстоятелството, че за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, законът предвижда
носенето на наказателна отговорност – чл.343б, ал.1 от НК. Това изисква
действителната концентрация на алкохол в кръвта на водача, като елемент от
престъпния състав, да бъде установена по несъмнен начин чрез използване на по-
4
точни методи от измерване с техническо средство, а именно – чрез изследване с
доказателствен анализатор /също въведен за пръв път с Наредбата/ или с химическо
лабораторно изследване на биологични /кръвни/ проби, взети от лицето. Водачът и в
този случай има право да откаже да бъде изследван или да подпише протокола с
резултатите от изследването, като редът и органът, пред който се удостоверява отказът
е изрично разписан в нормите на чл.10 и чл.15, ал.7 и ал. 8 от Наредбата. Едва след
това следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, явяваща се
общо правило и за двете процедури и според която при отказ на водача да получи
талона за изследване, да се яви за такова или да откаже то да бъде извършено,
концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото
средство. В настоящия случай от показанията на преразпитаните свидетели И.П. и И.Д.
и от изпратеното писмо от Центъра за спешна медицинска помощ- Кюстендил
безспорно се установява, че подс. В. не е бил отведен до медицински център, където да
му бъде извършено изследване с доказателствен анализатор или медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. От
тези доказателства безспорно се установява, че отказът да даде кръв не е даден по
надлежния ред. Очевидно е, че предвидената в Наредбата процедура не е спазена. От
това следва, че доколкото един от елементите от основния фактически състав на чл.343
ал.1 НК не е надлежно установен по разписания в наредбата процесуален ред, то
престъплението „управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда” по отношение на подсъдимия /за повторност по ал.2 на чл.343 б НК/ е
несъставомерно от обективна страна, тъй като съгласно изискването на чл.303 НПК
присъдата не може да почива на предположения и обвинението трябва да се докаже по
несъмнен начин.
При констатирана обективна несъставомерност на обвинението е безпредметно да
се обсъжда неговата субективна страна.
Предвид изложеното съдът приема за неоснователни доводите в протеста за
незаконосъобразност на протестираната присъда. Направените изводи на районен съд
за недоказаност на обвинението се споделят от настоящия съдебен състав изцяло.
При служебната проверка на присъдата не се откриха други основания извън
сочените в протеста за нейната отмяна и за постановяване на обратен правен резултат.
В мотивите на атакуваната присъда ДнРС е приложил изискването на чл. 301 ал.4
НПК, като е изложил съображения, че деянието не представлява и административно
нарушение по чл.174 ал.1 ЗДвП. Изводът, че деянието не представлява
административно нарушение по чл.174 ЗДвП е правилен, но не поради това, че в
случая концентрацията на алкохол е над 1,2 на хиляда, както е приел ДнРС, а поради
това, че установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта, при
горните нарушения на Наредба № 1, не може да се приеме за установена по несъмнен
начин и при това положение няма нито престъпление, нито административно
нарушение по ЗДвП. Тази неточност в мотивите на атакуваната присъда не се отразява
на нейната законосъобразност.
По изложените съображения присъдата на ДнРС е законосъобразна и като
такава следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/28.02.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД
№ 584/2018 г. по описа на съда.
Решението не може да се обжалва и протестира
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6