№ 241
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20211110163840 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Алианц България” АД твърди, че по договор за застраховка
„Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 8 180,34 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Субару“,
модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН, настъпили в резултат от ПТП на
03.09.2016г. на път III 9901, км. 13, между гр. Ахтопол и с.Варвара. Виновен
за ПТП е водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618
КК, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора
за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 8 195,34
лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му
присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.11.2021г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД в срока по чл.131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Оспорва механизма на
ПТП, както и вината на застрахования при него водач на л.а. марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК. Поддържа, че вина за застъпване на
процесното ПТП има водачът на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с
рег. № СА 4648 СН, който е предприел маневра завой наляво без да подаде
сигнал и без да се съобрази и да пропусне движещия се по пътя л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на вредите. Възразява за изтекла давност по чл.
378 КЗ за претендираното от ищеца вземане. Моли съда да отхвърли
1
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически констатации:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /03.09.2016г./ е съществувало застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК, наличието на договор за имуществено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН, както и изплащането от
ищеца на собственика на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА
4648 СН на застрахователно обезщетение в размер от 8 180,34 лв. на
15.11.2016г.
Основен спорен момент между страните е по чия вина е настъпило
процесното ПТП.
За установяване факта на настъпилото ПТП е представен протокол за
ПТП № 1461206 от 03.09.2016г., в който е посочено, че при предприемане на
маневра завИ.е наляво, за да избегне удар с намаляващо скоростта МПС,
водачът на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН
блъска странично л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК.
Въз основа на протокола за ПТП е издаден АУАН № 477968 от 03.09.2016г.,
който е оспорен от водача на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег.
№СА 4648 СН и след извършване на проверка, административно-наказващият
орган е прекратил преписката, поради което не е издадено наказателно
постановление. В протокола е посочено, че видимите щети по автомобилите
са както следва: по л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648
СН – задна броня, задно ляво окачване, гърне и ауспух, а по л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК – преден десен калник,
2
предна дясна джанта, преден мигач, десен фар, челно стъкло и др.
За установяване обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното
ПТП, са събрани по делото и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Р. В. И. – водач на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег.
№ СА 4648 СН и И. П. П. – водач на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с
рег. № СТ 7618 КК.
Според показанията на свидетеля И. ПТП-то е настъпило на прав участък
с добра видимост на пътя между гр.Ахтопол и с.Варвара. Пред управлявания
от него л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег.№ СА 4648 СН се е
движило друго МПС, което е предприело маневра завИ.е надясно в отбивка
за почивна база „Македонка“. При извършване на маневрата и поради
наличие на бордюр, задната част на автомобила е останала на платното за
движение. Свидетелят посочва, че е карал на голяма дистанция от завиващия
автомобил, както и че е спрял рязко и е спрял напълно. Сочи, че с другия
автомобил са се „разминали на косъм”, като го е подминал без да извършва
маневра, за да го заобиколи. Излага съображения, че е бил напълно спрял,
когато водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК
го е ударил отзад вляво, като при удара го е бутнал леко напред и се е озовал в
средата на отбивката.
Според показанията на свидетеля П. при движение по пътя между
гр.Ахтопол и с.Варвара и при наличие на пътна маркировка непрекъсната
линия е предприел маневра за изпреварване на л.а. марка „Субару“, модел
„Форестър“, с рег. № СА 4648 СН. След като е навлязъл изцяло в лява пътна
лента, водачът на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег.№ СА 4648
СН навлиза в същата лента за движение като му пресича пътя. Посочва, че
след инцидента е оставил управлявания от него л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК на мястото, където е настъпило ПТП, за да
могат органите на реда да направят съответната проверка, а другият
автомобил е бил преместен.
По делото е приета САТЕ, която е изготвена на база събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи на
автомобилите, участвали в ПТП. Вещото лице е посочило, че ударът между
двата автомобила вероятно е настъпил около осевата линия или в лентата за
насрещно движение и видимите щети по превозните средства са за л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН – задна броня, задно ляво
окачване, гърне и ауспух, а по л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.
№СТ 7618 КК – преден десен калник, предна дясна джанта, преден мигач,
десен фар, челно стъкло и др.
От всички събрани по делото доказателства – протокол за ПТП №
1461206 от 03.09.2016г., разпита на свидетелите Р. В. И. – водач на л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН и И. П. П. – водач на л.а.
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК и приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че процесното
3
ПТП е настъпило при движение на двата автомобила по път III 9901 с посока
от гр. Ахтопол към с.Варвара в района на необозначена с пътни знаци
отбивка за почивна база „Македонка“. При движението водачът на л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН рязко намалява скоростта
на движение, поради неспазване на необходимата дистанция спрямо
движещия се пред него л.а. и се отклонява вляво, за да заобиколи и да избегне
настъпване на ПТП с друг лек автомобил, който е предприел маневра завИ.е
надясно към почивна база „Македонка“, без да се убеди, че не го изпреварва
друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.
В същото време водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.
№ СТ 7618 КК е предприел маневра изпреварване на л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН, при наличие на пътна
маркировка „единична непрекъсната линия“, като е навлязъл изцяло в лява
пътна лента. Поради отклонението вляво на л.а. марка „Субару“, модел
„Форестър“, с рег. № СА 4648 СН, за да заобиколи завиващия надясно към
почивна база „Македонка“ автомобил, същият частично навлиза в лява пътна
лента, където настъпва съприкосновение между него и изпреварващия го л.а.
марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК.
За да достигне до този фактически извод относно механизма на ПТП,
съдът не кредитира показанията на свидетелят Р. И. в частта, относно мястото
и начина на настъпване на ПТП – в дясна пътна лента. Същият при
проведения разпит посочва, че не се е отклонявал вляво, за да заобиколи
завиващия към почивна база „Македонка“ автомобил и е спрял, като леко го е
подминал, а след това заявява, че вследствие на удара от л.а. марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК, управляваният от него л.а. марка
„Субару“, модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН се е предвижил леко
напред и се е озовал в средата на отбивката. Показанията на свидетеля И. в
тази част са вътрешно противоречиви – дали е подминал или не автомобила,
който е завивал към почивна база „Македонка“ и който пак според свидетеля
е бил навлязъл в отбивката с предната си част, а задната му част е останала на
главния път, което по необходимост предполага извършване на маневра
отклонение вляво, за да бъде избегнат удар с него. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля И. и в частта, в която сочи, че е карал на голяма
дистанция от движещия се пред него автомобил, тъй като същите не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и
със самите свидетелски показания на И. в останалата част, където свидетелят
изрично заявява, че след като е забелязал завиващия автомобил, „рязко е
набил спирачка и се е разминал с него на косъм“. Не кореспондира с
формалната житейска логика и посоченото от свидетеля, че макар да е
подминал движещия се пред него автомобил, напълно е спрял своя
автомобил, след което е настъпил ударът с л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег. №СТ 7618 КК. Показанията на свидетеля относно механизма
на настъпване на процесното ПТП са необективно дадени, напълно
4
вътрешнопротиворечиви и целят преди всичко да изключат каквото и да е
било вина на същия за настъпване на процесното ПТП.
Отделно от изложеното, от настъпилите щети по двата автомобила може
да се направи еднозначен извод за зоната на контакт между тях – предна
дясна част на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия” и задна лява част на л.а.
марка „Субару“, модел „Форестър“, което потвърждава описания по-горе
механизъм на ПТП – а именно частично навлизане в лявата лента за движение
на л.а. марка „Субару“, модел „Форестър“ и удар с намиращия се изцяло в
лява лента л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия” /този механизъм е посочен и
от свидетеля П./. В случай, че двата автомобила са се движели изцяло в дясна
лента, зоната на контакт щеше да бъде в предна централна част на л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия” и задна централна част на л.а. марка „Субару“,
модел „Форестър“, т.е. този механизъм не кореспондира с констатираните
щети.
Съдът с оглед така събраните доказателства намира, че вина за настъпване
на процесното ПТП имат и двамата водачи: водачът на л.а. марка „Субару“,
модел „Форестър“, с рег. № СА 4648 СН, който е нарушил норми на чл. 23,
ал.1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като се е движил на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че за да избегне удар в
него, когато то е намалило скоростта си, за да извърши маневра завИ.е
надясно, се е наложило да извърши спасителна маневра завИ.е наляво, като
преди да предприеме маневрата, не се е убедил, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,
а водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СТ 7618 КК е
нарушил нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, като е предприел
изпреварване на регулиран с пътна маркировка пътен участък чрез пресичане
на „единична непрекъсната линия“.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат и като взе предвид характера и тежестта на
съпричиняващото деяние, определя процент на съпричиняване от 50 % на
всеки от двамата водачи, който следва да се отчете при определяне размера
на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
5
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите
съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за сумата от 9 207,36 лв. и е
по-голям от изплатеното от застрахователя обезщетение, предвид на което
правото на регрес на ищеца е възникнало за по-малката от двете суми – на
извършеното плащане в размер на 8 180,34 лв. На основание чл. 411 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 8 195,34 лв. Посоченият размер следва да се намали с приетия от
съда процент на съпричиняване – 50%, поради което и размерът на дълга
възлиза на 4 097,67 лв., до която сума искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 8 195,34 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Регресното право на застрахователя по чл. 411 КЗ възниква по силата на
закона. Същото няма договорен произход и за него не важи въведената от
законодателя специална давност по чл. 378 КЗ за правата, произтичащи за
страните по договора за застраховка. Предвид дадената от законодателя
уредба на регресното право по чл. 411 КЗ същото възниква с плащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя по договора за застраховка
имущество и именно от последната дата, на която вземането е станало
изискуемо, на основание чл. 114 ЗЗД тече общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, а и от приетото по делото
пплатежно нареждане се установява, че застрахователят ищец е заплатил
претендираното по регреса обезщетение на застрахования на 15.11.2016г., от
която дата и във връзка чл. 72 ЗЗД петгодишният давностен срок изтича на
15.11.2021г. Исковата молба по предявения иск по чл. 411 КЗ е регистрирана
в съда с вх. № 84409/09.11.2016г., т.е. преди изтичането на давностния срок,
поради което заявеното от ответника правопогасяващо възражение е
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 775,26
лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и за свидетел, както и
6
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на
адв.Б., видно от представените по делото платежни документи.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 315 лв. – депозит за
свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ответника на адв.Г., видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 19.01.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД
„Алианц България“, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от
4 097,67 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 03.09.2016г. на път III 9901, км. 13, между
гр. Ахтопол и с.Варвара, ведно със законната лихва от 09.11.2021г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 775,26 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
8 195,34лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“, ЕИК
*********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 315
лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7