Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
гр. Горна Оряховица, 31.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 459 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът А.С.Г. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект на адрес гр.**********, за което е разкрита партида
с клиентски номер 150017**** и абонатен номер ********** при „Енерго-Про
Продажби“ АД. Твърди, че получил писмо изх.№ КП_11502718/23.03.2020 г., от
което разбрал, че е извършена корекция на сметката му в резултат на
констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Оспорва в периода, за
който е начислена сумата, да е потребено претендираното количество електрическа
енергия и счита, че не дължи цената му. Твърди, че проверката на средството за
търговско измерване (по-долу СТИ), при която е установено неточно измерване, е
извършена без знанието му и в негово отсъствие, както и при липса на
предпоставките на чл.38 ОУДПЕЕЕМ. Счита, че протоколът от проверката е съставен
в нарушение на ПИКЕЕ, поради което е нищожен. Счита, че СТИ е годно и точно, функционира
в класа си на точност и всички пломби и обозначителни знаци били налице.
Възразява за неяснота по отношение на началната дата на периода на неотчитане,
съответно периода на извършената корекция. Възразява за липса на компетентност
у ответника да извърши корекция, поради липса на лиценз за продажба на
електрическа енергия. Позовава се на неравноправния характер на уредената в
Общите условия на „Енерго–Про Продажби“ АД корекционна процедура. Възразява, че
вземането е погасено по давност и че в становището за начисляване на
количеството електрическа енергия липсва разбивка по тарифни зони. В писмена
защита въразява, за нарушение на процедурата при извършване на проверката по
чл.49 ПИКЕЕ. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено,
че не дължи на ответника сумата от 11 969,86 лв. за служебно начислена
електрическа енергия за периода от 14.06.2016 г. до 16.12.2020 г. по партидата му и присъждане на сторените в
производството разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
В
депозирания отговор на исковата молба, ответникът „Електроразпределение Север“
АД оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на 18.12.2019
г. негови служители извършили проверка на СТИ, измерващо потребената
електрическа енергия в обекта на ищеца, за което съставили протокол, подписан
от представители на ответника и от един свидетел съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ,
след това изпратен на абоната. СТИ било демонтирано, поставено в безшевен
чувал, затворен с пломба с уникален номер и изпратен на Български институт по
метрология (по-долу БИМ). Сочи, че от констативния протокол и метрологичната
проверка на СТИ показали измерени количества електрическа енергия в
невизуализиран регистър на електромера от 66 502 кВТч и на основание чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ, операторът начислил измереното след монтажа количество електрическа
енергия в този регистър – за периода от 14.06.2016 г. /датата на монтажа на СТИ
с нуелеви показания/ и 18.12.2019 г. /датата на проверката и демонтажа/. Сочи,
че цената на това количество електрическа енергия е начислено и дължимо на
основание чл.55 ПИКЕЕ. Счита за неоснователно възражението за погасяване на
задължението по давност, заемайки становище, че вземането е възникнало със
завършване на фактическия състав на чл.55 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за неговото намаляване до
минималния размер.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за обект на адрес гр.**********, за което е разкрита партида с клиентски
номер 150017**** и абонатен номер ********** при „Енегро-про продажби“ АД.
От протокол №
М5034770/13.06.2016 г. се установява,
че на посочената дата бил монтиран електромер фабр.№ 1114021666894651 за
отчитане на потреблението на електрическа енергия в обекта по партидата на ищеца
с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. От констативен протокол № 1502718
от 18.12.2019 г. и показанията на свидетеля П. – служител на ответника, се
установява, че на 18.12.2019 г. била извършена проверка на същия електромер. Чрез
специален софтуер служителите установили наличие на показания в невизуализиран
на дисплея тарифен регистър 3, снели показанията по тарифите на електромера – Тарифа
1 – 004151 кВТч; по Тарифа 2 – 004903 кВТч; по Тарифа 3 – 066502 кВТч, по Тарифа
4 – 000000 кВТч и общ тарифен регистър 0 – 075556 кВТч. Съгласно свидетелските
показания, след установяване на показания в невизуализирания регистър,
служителите на ответника потърсили абоната и след като не го намерили, повикали
свидетел – Боян Григоров Тодоров. Служителите демонтирали СТИ и го подменили с ново. За проверката бил съставен констативен
протокол № 1502718 от 18.12.2019 г., подписан от служителите и свидетеля.
По заявление на ответника от 31.12.2019 г. била
извършена метрологична експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били
отразени в протокол № 151/10.03.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били
необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната
експертиза, изготвена от БИМ, констатирала още, че електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ била
установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на регистрирана енергия
по Тарифа Т3 – 0066502,144 кВТч., която не е визуализирана на дисплея,
поради което било заключено, че СТИ не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 20.03.2020 г. ответникът одобрил да се начисли допълнително общо количество
електрическа енергия от 66 502 кВТч по партидата на ищеца за период от 14.06.2016
г. до 16.12.2020 г. Посоченият период бил
разделен на шест подпериода, а общото количество електрическа енергия било пропорционално
разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 11
969,86 лв. била издадена фактура № ********** от 23.03.2020 г. Копие от
констативния протокол за проверка от 18.12.2019 г. и фактурата били изпратени
на ищеца с писмо изх.№ 57813_КП1502718_2/23.03.2020 г., за което не се спори, че е
получено от него.
След получаване на писмото, ищецът подал жалба до „Енерго-про
продажби“ АД и ответника, с която изразявал несъгласие с начислените суми. В
отговор, ответникът изпратил до ищеца писмо изх.№
5379184/08.05.2020 г., с което посочвал, че е извършено служебно преизчисляване
на количеството електрическа енергия на основание чл.55 ПИКЕЕ.
При изслушване на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва, че през процесния период СТИ
е било метрологично годно, като произведено през 2016 г. и със срок на
метрологична годност 6 години. От съвпадението на годината на производство и
годината на монтажа в обекта на ищеца прави извод, че електромерът не е бил
монтиран в друг обект.
Съгласно констативно-съобразителната част от
експертизата, електромерът е произведен с възможност за отчет по няколко тарифи
като броя и часовото времетраене за отчет по всяка тарифа се извършва със
софтуерна програма. Процесният електромер е бил настроен за отчет по две тарифи
– тарифа 1 (нощна тарифа) и тарифа 2 (дневна тарифа). Тарифа 3, по която са
установени показания, не била настроена за отчет и не била видима на дисплея.
При изслушването на експертизата вещото лице допълва, че сумарният регистър
също не е видим на дисплея, като съгласно констативно-съобразителната част, той
не служи за отчет, а сумира показанията от регистрите на всички тарифи.
Съгласно отговор на задача №1 на експертизата при софтуерно прочитане на
паметта на електромера, се установяват показания по всички тарифи и сумарен
регистър, идентични с констатираните при метрологичната експертиза на БИМ.
Отговорът на задачи № 2 и 3 и уточненията при
изслушване на екепртизата се установява, че електромерът не е „SMART” и
не притежава технологична възможност за извличане на информация за показания за
изминал период от време, както и не предава информация в системата за
дистанционен отчет. По тази причина експертното изследване не може да установи
причината за наличие на показания в невизуализирания регистър, нито да посочи
деня, от който те са възникнали. Вещото лице изказва предположение, че не е
имало показания по тарифа 3 към момента на монтажа, но при липса на съответно
отразяване в протокола за монтаж, не може да даде сигурен отговор. При
изслушването изяснява, че не би могло с категоричност да се заключи, че
показанията в невизуализирания регистър съставляват отчет за потребена
електрическа енергия. Заявява, че щом СТИ е метрологично годно и измерва точно,
би трябвало да измерва електрическа енергия, но е теоретично и хипотетично
възможно такива записвания да се получат при токов удар или друг вид напрежение
по електрическата мрежа. Допълва, че количеството начислена електрическа
енергия може да бъде потребено в обекта на ищеца за процесния период, заедно с
отчетените показания по другите две тарифи.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника, то в негова тежест е установяването на съществуването и размера му с
оглед наведените твърдения – в случая осъществяване на предпоставките на чл.55
ПИКЕЕ. Съгласно посочената норма, операторът на мрежата начислява измерените
след монтажа на СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника и с оглед посоченото от него основание
за съществуване на вземането е установяването, че страните са в правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената на 18.12.2019
г. проверка е констатирано измерване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър на СТИ от 66 502 кВТч след монтажа на СТИ, при спазване на правилата
на чл.49 ПИКЕЕ относно извършване на проверката, съставяне на протокола и
сроковете за уведомяване на абоната и изпращане на демонтираното СТИ на БИМ; че
при метрологичната проверка е установила измерване на електрическа енергия от 66
502 кВТч в невизуализиран регистър на СТИ и че размерът на начислената по
корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за изчислението
й.
Предвид соченото от ответника основание за
съществуване на оспореното вземане, възраженията на ищеца за липса на лиценз у
ответника за продажба на електрическа енергия са неоснователни. Именно с оглед
лиценза на ответника, той е оператор на мрежата по смисъла на чл.55 ПИКЕЕ и
съобразно посочената норма нему принадлежи правото да преизчисли количеството
електрическа енергия. Ответникът не се позовава на осъществяване на
предпоставките на Общите условия на „Енерго–Про Продажби“ АД, поради което
възраженията на ищеца за неравноправен характер на клаузи в тях, са неотносими
и не следва да бъдат разглеждани. Същото е важимо и за аргументите в писмената
защита, касаещи ПИКЕЕ, приети с Протокол № 147/14.10.2013 г. на ДКЕВР /отм./.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.**********, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото
съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което
се регламентира от публично известни общи условия.
Установеното
от фактическа страна не дава основание да се счете, че констативен протокол № 1502718
от 18.12.2019 г. и проверката, която той отразява са извършени по правилата на
чл.49 ПИКЕЕ, както изисква чл.55, ал.2 ПИКЕЕ, поради което оспорването на
ответника в тази връзка е основателно. Макар направено в писмените бележки, то
не е преклудирано, защото с него се въвежда довод за нарушение на установената
в подзаконовия нормативен акт процедура – изискване на материалния закон, за
което съдът следи и без нарочно възражение.
Съгласно
чл.49, ал.1-3 ПИКЕЕ протоколът следва да бъде подписан, освен от оператора
(чрез неговите служители), и от ползвателя или негов представител, а при тяхно
отсъствие или отказ – от свидетел, който не е служител на оператора. В случая
протоколът е подписан от свидетел, за който не се спори, че не е служител на
оператора. Съгласно чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в тези случаи операторът е длъжен да изпрати
протокола на ползвателя в седемдневен срок от датата на съставянето му. В
случая ответникът е изпратил копие от протокола едва на 23.03.2020 г. – след извършване
на метрологичната експертиза и служебното начисляване на процесното количество
електрическа енергия.
На
следващо място, при демонтиране на СТИ по някоя от причините в чл.49, ал.5
ПИКЕЕ, то се поставя в безшевен чувал, затворен
с пломба със знака на оператора и уникален номер, които се записват в
констативния протокол. Операторът следва да изпрати демонтираното СТИ на
компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката. С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указа на
ответника, че не сочи доказателства за момента на изпращане на СТИ в БИМ – част
от фактическия състав за възникване на вземането, на който се позовава. Той не
ангажира доказателства за този факт, а протоколът от метрологичната проверка не
го установява. В него е вписано, че ответникът е подал заявка за извършване на
експертизата на 31.12.2019 г., но това не установява пълно възложения за
доказване на ответника факт. Свид.П. посочи, че за предаване на СТИ в БИМ се
съставя нарочен документ – приемо-предавателен протокол, какъвто не е
представен по делото.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако и
вписаното в протокола да е непротивопоставимо на ищеца, то отговаря на
действителното фактическо положение. Заключението по задача № 1 от експертизата
установява въз основа на нов софтуерен прочит на СТИ от вещото лице, че показанията
по тарифите са именно вписаните в протокол, поради което възражението му в тази
връзка е неоснователно.
Дори редът за извършване на проверка по чл.49 ПИКЕЕ
да бе спазен, не може да бъде обосновано осъществяване на останалите
предпоставки за възникване на вземане на ответника на соченото от него
основание. Установеното от фактическа страна не предполага извод, че
показанията на Тарифа 3 съставляват измерено количество електрическа енергия от
66 502 кВТч за период от датата на монтажа – 14.06.2016 г. до 16.12.2020 г. Само
наличието на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е
основание за такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита
потребление, не е не му е зададен часови период за измерване на преминала
електрическа енергия и не може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице
изяснява, че не може с категоричност да се установи причината за наличие на
такива цифрови показания и то може да се дължи както на потребление на
електрическа енергия, така и на причини извън него. Това заключение на вещото
лице изключва извод за проведено пълно доказване от ответника, че са измерени
количества електрическа енергия в този регистър, както изисква чл.55, ал.1
ПИКЕЕ.
Освен посоченото не може да бъде установен началния
момент на възникване на показанията в регистъра. Не може да бъде изключено
монтирането на електромера с показания в невизуализирания на дисплея регистър,
защото няма данни към момента на монтажа на СТИ показанията по този тарифен
регистър или по сумарния регистър да са нулеви – в протокола от 13.03.2016 г. е
отразено, че такива са показанията само на настроените за отчет тарифи. Липсата
на данни за монтаж на електромера в друг обект, изведена от вещото лице
единствено от съвпадението между годината на производство и монтаж, е само
индиция за това. Тя не би могла да обоснове пълно доказване на началния момент,
от който са възникнали показанията.
В обобщение на изложеното, ответникът е коригирал
количеството електрическа енергия по партидата на ищеца при нарушения на формалната
процедура на чл.49 ПИКЕЕ за извършване на проверка на СТИ и въз основа на
моментните показания към 18.12.2019 г. на невизуализирания на дисплея тарифен
регистър 3. Сумата от 11 969,86 лв. се претендира от ответника без за него да
съществува основание да извърши преизчисление на количеството електрическа
енергия. Понеже вземането на ответника на соченото от него основание не
съществува, разглеждането на възражението на ищеца за изтекла погасителна
давност се явява безпредметно. Искът за установяване на недължимост на служебно
начислената сумата от 11 969,86 лв. се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По присъждане на
сторените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 2 283,80 лв. (483,80 лв. за държавна такса и 1
800 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде
заплатена от ответника.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар. Основание за искането по чл.78, ал.5 ГПК е
претендирано от страната несъответствие между размера на заплатеното за труда
на адвоката и действителните усилия, необходими по конкретното дело с оглед
фактическата и правната му сложност. Уговарянето и заплащането на адвокатския
хонорар съставляват признание на страната, че това е цената на адвокатския труд
по конкретното дело. В случаи като настоящия, когато платеното от възразилата
страна адвокатско възнаграждение (2 124 лв.) е по-високо от това, срещу което
се възразява (1 800 лв.), искането за намаляване на последното поради
прекомерност е винаги неоснователно (в посочения смисъл Определение № 374/20.11.2017
г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно, че А.С.Г., ЕГН **********,*** не дължи сумата от 11 969,86 лв. /единадесет
хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 14.06.2016 г. до 18.12.2020 г. по партида с клиентски
номер 150017**** и абонатен номер ********** за обект на
адрес гр.**********, за която е издадена фактура № ********** от 23.03.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно да заплати на А.С.Г., ЕГН **********,*** 283,80 лв. /две хиляди двеста
осемдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: