Решение по адм. дело №247/2025 на Административен съд - Видин

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на „Лафайет 2018" ЕООД гр.Видин с ЕИК *********, представлявано от управителя Г. В. А. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-716/25.09.2024г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, гр.София, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 142 300,48 лв. по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по АДПБФП № BG16RFOP002- 2.024-0564-С02, проект „Развитие на ново микро предприятие за производство на нов продукт - “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения за обществено хранене, произведен и функциониращ в смарт среда”.

Жалбоподателят твърди, че оспорвания АУПДВ е нищожен, тъй като е издаден в противоречие на влязло в сила съдебно Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022 г. ВАС, с което е отменено решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", с което е отказана верификация по ДБФП № BG16RFOP002-2.024-0564-C02 с бенефициер жалбоподателят.

Счита, че ВАС не е върнал преписката на административния орган да приложи друго правно основание за отказ, а за да се издаде законосъобразен административен акт. Но точно това е направено, след като проверяващите са констатирали същото, както и при предходната проверка. Сочи, че отменителното решение на ВАС е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт, предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. В случая се касае за неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на присъдено нещо, което е нищожно на основание чл.177, ал.2, изр. първо от АПК.

Също твърди, че сега оспорения АА третира всички разходи, направени при изпълнението на ДБФП № BG16RFOPO02-2.024-0564-CQ2, като направените изводи на органа се основават на факти, които са валидни по отношение на цялостното изпълнение и целия период на действие на договора. Те са същите, които са посочени в предходния административен акт, който е отменен с решението на ВАС по предходното обжалване, независимо че тогава спорът е бил за едно от междинните плащания. Сега издадения АА обхваща и това плащане, за което се е произнесъл ВАС, като за него не са установени различни факти. Поради това решението на ВАС, в т.ч. и изложените в него мотиви за неправилно приложение на материалния закон, намират приложение и в настоящото административно производство.

Иска прогласяване на нищожността на обжалвания акт.

Ответната по жалбата страна – Гл.директор в ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и РУО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 гр.София, чрез процесуалния си представител, моли за оставяне на жалбата без уважение, поради неоснователност. Твърди че жалбата срещу акта е недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване и поради тази причина в нея се твърди, че акта е нищожен.

Иска определяне на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът е сезиран с претенция за нищожност на административен акт, която не е ограничена във времето, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Следователно жалбата, подадена на 22.07.2025г. срещу издадения на 25.09.2024г. административен акт е допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

„Лафайет 2018" ЕООД гр.Видин е сключил с Министерство на икономиката, в чиято структура е ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, АДБФП № BG16RFOP002-2.024 (л.21), на стойност 250000 лв. за финансиране на проект № BG16RFOP002- 2.024-0564 „Развитие на ново микро предприятие за производство на нов продукт - “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения за обществено хранене, произведен и функциониращ в смарт среда”.

С Решение № РД-11-1563/08.12.2021г., РУО на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г.” е постановил отказ от верификация и плащане на разходи на бенефициента в общ размер на 71094,52 лева, от които 56875,62 лв. БФП по административния договор, поради липса на предвиденото в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл.7, ал.1 от Постановление № 189/28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020г., както следва: 1.Разходи за извършена услуга „Уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на нов продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения” по договор № BG16RFOP002-2.024-0564-С01/13.11.2020г. с „Демофикс” ЕООД, на обща стойност 49900,00 лв., от които БФП 39920,00 лв. по бюджетен ред 3.1; 2.Разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на членове от екипа по проекта за периода от 01.10.2020г. до 13.12.2020г. на обща стойност 18776,14 лв., от които БФП 15020,91 лв. по бюджетни редове от 1.1 до 1.5; 3.Разходи за наем на помещения за целите на проекта, отчетени в окончателен отчет по договор № 1/25.06.2019г. с „Видин Пропъртис” ООД, на обща стойност 2418,38 лв., от които БФП 1934,71 лева по бюджетен ред 5.1 „Наем на работни помещения”.

След проведено обжалване, решението на административния орган е потвърдено от Административен съд Видин, но е отменено от Върховен административен съд с Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022г., като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че АА е: „постановен при неизяснена фактическа обстановка, при неясни мотиви, които да сумсумират относимата правна квалификация, при обективирана вътрешно противоречива воля на органа и изразена несъответстваща на фактите правна квалификация, представляващи нарушения на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК.“ Преписката е върната на органа за процедиране по искане за окончателно плащане от дата 03.02.2021г. за периода 27.10.2020 – 13.12.2020 по АДБФП, като е указано, че искането следва да се процедира при съобразяване на относимите към процедурата разпоредби на закона, при пълно изясняване на фактическата обстановка по спора и отнасянето й към приложимия законов норматив.

След това отменително решение, АО с писмо изх. № 26-Б-629/14.03.2024 г. е открил производство по издаване на АУПДВ.

Установено е, че по представени междинни отчети (искане за плащане № 1, 2, 3 и 4) са верифицирани разходи е в размер на 177 875.59 лева, от които 142 300.48 лева (БФП). Изплатената сума е в размер на 142 300.48 лева.

По представения финален отчет (искане за плащане № 5), е отказана верификация на разходи в общ размер 71 094,52 лв., който отказ е отменен от ВАС с влязло в сила съдебно решение и с дадени задължителни указания. Въз основа на тях е извършената повторна проверка на представените с финалния отчет документи, за изясняване на фактическата обстановка по отчетеното изпълнение на АДБФП и прилагането на законовите разпоредби, свързани с възстановяване на заявени от бенефициента средства с искане за плащане от 03.02.2021г.

Констатирана липса на документи/доказателства в подкрепа на отчетеното изпълнение на проектни дейности, водещи до постигане на проектните цели и резултати и доказващи допустимостта на заявените разходи. Проверката не е установила наличен готов и функциониращ продукт “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения.

По договора с изпълнителя „ДЕМОФИКС“ ЕООД е установено, че недопустими за финансиране по проекта, поради липса на доказателства за съответствие с предвидените в одобрения проект, са следните отчетени дейности: „Дейност за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти - стоки или услуги)“ и „Дейност за визуализация на проекта“, не са допринесли за постигане целите на проекта и съответните отчетени разходи (разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти - стоки и/или услуги); разходи за материали и консумативи, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти - стоки и/или услуги); разходи за наем на работни помещения; разходи за изработване на пазарни анализи и проучвания, маркетингови планове за пазарна реализация на предприемаческата идея - продукти и разходи за визуализация.

Поради липсата на информация, с която бенефициентът да обоснове допустимостта на разходите отчетени с финалния отчет, на основание, чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ, РУО е издал Решение № РД-02-16-1463/27.07.2023г. за отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане № 5/03.02.2021г., за които не е потвърдена допустимост. Решението, придружено с писмо за неодобрение на финалния отчет е изпратено чрез ИСУН 2020 с кореспонденция № BG16RFOP002-2.024-0564-C02-M092 от 27.07.2023г. и не е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването му.

Последното не е приложено в административната преписка, но самото обстоятелство по издаването му не се обсъжда изобщо и съответно не се оспорва от жалбоподателя.

УО е приел, че при изпълнението на АДБФП е извършено нарушение на чл.1, т.1.1 от „Общи условия към финансираните по ОПИК 2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“ и чл.4, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени дейности, които не съответстват на предвидените в одобрения проект и не постигат изпълнение на целите му така, както са описани в договора в т.1 „Основни данни”; т.8 „План за изпълнение/Дейности по проекта (информацията)“, и т.12 Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение/ информацията от Приложение I „Описание на проекта (Формуляр за кандидатстване), подаден в ИСУН“.

Установено е, че по междинните четири отчета е верифицирана и изплатена общата сума за разходи по проекта в размер на 142 300,48 лв., от които по м.о. № 1 - 32 097,52 лв., по м.о. № 2 - 25 188,96 лв., по м.о. № 3 - 29 865,20 лв. и по м.о. № 4 - 55 148.80 лв.

След като е установил, че представлява недопустим по проекта разход, поради нарушаване изискванията на чл.57, ал.1,т.1 от ЗУСЕФСУ, органът е приел, че сумата следва да бъде възстановена от бенефициента и се е произнесъл със сега обжалвания административен акт.

В съдебно заседание страните не са ангажирали допълнителни доказателства.

Служебно е приложено адм.д. № 262/2021г. по описа на Административен съд Видин.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу АУПДВ № РД-02-16-716/25.09.2024г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, гр.София, с който на жалбоподателя е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 142 300,48 лв., поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподателя по делото.

Съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК, Публични са държавните и общинските вземания т.8 „за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,…..“, а т.9 „лихвите за вземанията по т. 1 – 8.“. Процесното вземане, квалифицирано от органа като недължимо платено и неправомерно усвоено, безспорно попада в хипотезата на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.

Съгласно чл.35, ал.3 от Закона за публичните финанси: „Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране,…..“.

Съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. Към датата на издаване на акта, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ вече се намира в структурата на Министерство на иновациите и растежа, а не на Министерство на икономиката. В случая Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ Р. Р., в качеството му на Ръководител на Управляващия орган, е оправомощен със заповед № РД-14-161/23.04.2024г. на Министъра на иновациите и растежа. Същият е издал АУПДВ на основание чл.35, ал.3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. Издаден е в писмена форма и съдържа с изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му.

Имайки предвид приетото от фактическа страна, съдът намира за неоснователна жалбата, с която се претендира нищожност на административния акт, като противоречащ на влязло в сила съдебно решение на Върховен административен съд, което касае същия случай по същото вземане, при идентична фактическа обстановка, но променено правно основание за издаване на акта.

От установената фактическа обстановка и приложеното към настоящето производство Адм.д. № 262/2021г. на Административен съд Видин се проследява, че действително се касае за изпълнението на един и същи АДБФП.

С Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022г. на Върховния административен съд е отменено Решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОПИК 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на разходи на сумата от 71094,52 лв. Тази сума касае искане за плащане № 5 по АДБФП. След неговата отмяна, когато е получил преписката с указанията за ново разглеждане, органът се е произнесъл с Решение № РД-02-16-1463/27.07.2023г. за отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане № 5/03.02.2021г., за които не е потвърдена допустимост. Решението, придружено с писмо за неодобрение на финалния отчет е изпратено чрез ИСУН 2020 с кореспонденция № BG16RFOP002-2.024-0564-C02-M092 от 27.07.2023г. и не е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването му. Както вече беше посочено, този факт не се оспорва от жалбоподателя.

Т.е. по отношение на искане за плащане № 5 на сумата от 71094,52 лв. по АДБФП, административният орган отново се е произнесъл с решение, не го е верифицирал и бенефициера не го е обжалвал. Поради тази причина, по отношение на него не може и не следва да се обсъжда идентичност със сега обжалвания АУПДВ, който касае верифицирани разходи и изплатена сума в размер на 142 300,48 лв. по междинните отчети с искания за плащане № 1, 2, 3 и 4 по АДБФП. Настоящия АУПДВ не обхваща и сумата от 71094,52 лв., която, както неколкократно вече се посочи, втори път е отказана от органа и решението му за това е влязло в сила, без да е обжалвано.

Процесния АА е издаден въз основа на извършена проверка, при която са съобразени указанията Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022г. на Върховния административен съд, независимо от това, че те се отнасят до искане за плащане № 5, а не Искания 1-4, които са били в обхвата на проверката.

Все пак следва да се отбележи, че указанията на ВАС в отменителното му решение за „съобразяване на относимите към процедурата разпоредби на закона, при пълно изясняване на фактическата обстановка по спора и отнасянето й към приложимия законов норматив“ в никакъв случай не предполагат, че ако се установи същата фактическа обстановка, независимо по кое от исканията за плащане по този АДБФП се отнася, не следва да се установява публично държавно вземане. Това твърдение на жалбоподателя обосновава неговата защитна теза, но представлява неправилен извод. Отделно от това, твърденията на жалбоподателя по съществото си представляват доводи за неправилност на акта, а не за неговата нищожност.

Вземането по този АУПДВ за сумата от 142 300,48 лв. не е идентичен и не включва отказаната с Решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОПИК 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на разходи на сумата от 71094,52 лв., отменено с Р. № 9925 от 07.11.2022 г. по адм.д. № 4622/2022г. на ВАС, която в последствие е отказана с Решение № РД-02-16-1463/27.07.2023г. на РУО на ОПИК 2014-2020г.

В този смисъл и АУПДВ не противоречи на влязлото в сила решение, поради което и не е нищожен по смисъла на чл.177, ал.2, изр. първо от АПК.

Следователно, обжалваният акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и непротиворечащ на влязло в сила съдебно решение, не страда от порока нищожност.

Видно от извлечението от електронната система за комуникация ИСУН 2020, АУПДВ е качен в системата на 25.09.2024г.

Съобразно чл.2, ал.2 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН), бенефициентът получава всички изявления от управляващия орган само посредством ИСУН.

След като е обявен на 25.09.2024г. и в 14-дневния законов срок, който е изтекъл на 10.10.2024г. не е обжалван, актът е влязъл в сила. Поради това и проверка на законосъобразността на акта не може да бъде извършена.

Следователно, след като установи, че процесния административен акт не страда от порока нищожност, съдът следва да отхвърли жалбата като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лафайет 2018" ЕООД гр.Видин с ЕИК *********, представлявано от управителя Г. В. А. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-716/25.09.2024г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, гр.София, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 142 300,48 лв. (сто четиридесет и две хиляди и триста лева и четиридесет и осем стотинки), като неоснователна.

ОСЪЖДА „Лафайет 2018" ЕООД гр.Видин да заплати на Министерство на иновациите и растежа, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.