Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1332
гр.
Пловдив, 17.7.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.7.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3908/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.Н. против
Наказателно постановление № 36-0000010, издадено от Главен инспектор при Областен отдел-Пловдив
на ИААА, с което на Н.Н. е наложена глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.
40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси
С
жалбата и писменото допълнение към нея се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. В условията на
евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 11.12.2018г.около 14:30 часа на главен път Е-80-266
км. посока гр. Хасково, като водач на лек автомобил "Пежо Боксер" с
peг. № ******, собственост на С.С.Ю.с ЕГН **********, извършващ обществен
превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр. Първомай обл. Пловдив до с.
Воден обл. Пловдив, Н.Н. извършва
следното нарушение: Извършва превоз без попълнен пътен лист по образец.
На първо място не може да се сподели фактическият извод
на наказващия орган относно основния релевантен по делото факт, а именно, че жалбоподателят
е осъществявал обществен превоз „без
пътен лист“. Действително не е спорно между страните, че по време на
проверката, извършена от актосъставителя, Н.
не е носел у себе си и не е могъл да представи на контролния орган пътен лист
за осъществявания от него курс. Това обаче по никакъв начин не е аналогично, на вмененото в
НП нарушение, че курсът е осъществен „без пътен лист“. От
граматическото и лексическо тълкуване на използваният израз при описание на
нарушението следва, че за да е изпълнена описаната в АУАН и НП хипотеза не е
достатъчно пътния лист да не е представен от водача, а следва такъв въобще да не е съществувал към
времето на осъществяване на курса.
По делото е приложен
на л.20 пътен лист № 788568, от данните, в който е видно, че макар и да не е
носен от водача Н., е бил издаден
именно за провеждания от него курс, по време на който е спрян за
проверка. В пътния лист са отбелязани моделът на автомобила, регистрационния
номер, името на водача, лицето издало пътния лист, вида обществен превоз,
крайната дестинация и часът на тръгване. Използвана е и бланката за отпечатване
на пътния лист, предвидена в приложенията към Наредба № 2 от 15.03.2002г. Тоест
налице са всички предпоставки, за да се приеме, че за упоменатият в НП курс,
макар й да не е представен от водача на контролния орган поради неносенето
му, обективно
е съществувал пътен лист.
Действително част от
задължителните полета в пътния лист са останали непопълнени, а именно спирки от
маршрута и час на тръгване от всяка спирка, но това е напълно обяснимо предвид
установените обстоятелства, че пътния лист не бил у водача, а и курсът не е бил
завършен по време на проверката, като дори и да беше пътния лист у водача, то
не може разумно да се очаква от него да го попълва по време на движение или по
време на престоя си на спирките от маршрута, вместо да следи за стриктното
спазване правилата за движение по пътищата и за безопасността на пътниците.
В обобщение следва да
се приеме, че фактическият извод в
НП, че курсът е извършен „без пътен лист“ не почива на доказателствата по
делото. Действително пътния лист не е бил у водача и не е представен на
контролния орган, но такъв пътен лист е надлежно издаден и попълнен.
Приемането за
недоказано на основаното съставомерно фактическо обстоятелство в НП е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място
установеното от съда, че пътният лист е съществувал, но не е бил носен от
водача и представен при проверката обуславя извод за неправилно приложение на
санкционната норма.
В практиката е трайно
установено разграничението в приложното поле на санкционните норми на чл. 93 ,
ал.1, т.1 ЗавПр и чл. 93, ал.2 ЗавПр.
Чл. 93 чл.
93 , ал.1, т.1 ЗавПр се прилага, когато обществения превоз е осъществен без въобще да е издаден съответния документ
или неговата валидност е изтекла. В този смисъл валиден документ обективно
не съществува към момента на осъществяване на превоза. Приложното поле на чл.
93, ал.2 ЗавПр е когато документът обективно съществува, бил е издаден по
надлежния ред, намира се в срока на своята валидност, но по различни обективни
или субективни причини не е бил представен от водача на контролния орган по
време на проверката. Също трайно утвърдено е разбирането, че прилагането на
грешната от двете санкционни норми към всеки конкретен случай е абсолютно
основание за отмяна на НП. Така Решение № 1023 от 18.05.2016 г. по н. д. № 409
/ 2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2188 от 17.11.2016 г. по
н. д. № 2044 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1665 от 25.10.2011 г. по н. д. № 1744/2011 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай
се установи, че пътен лист обективно е съществувал, но не е бил носен от водача
и не е представен на контролния орган. Посоченото обуславя извод, че в случая
погрешно АНО е наказал водача на основание чл. 93, ал.1, .т1 ЗавПр., вместо по
чл. 93, ал.2 от същия закон. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
На следващо място при
издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, поставящо
жалбоподателя в невъзможност да разбере какво точно деяние му се вменява във
вина и по този начин накърняващо правото му на защита. Така като нарушена норма
е посочена чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси. От граматическото и лексическо тълкуване на нормата
следва, че изпълнителното деяние, която същата обявява за нарушение е „непредставянето“ на контролните
органи при извършвана на проверка на пътен лист, а представен при проверка може да бъде само съществуващ и надлежно
издаден документ. От друга страна вече бе изяснено, че приложното поле
на санкционната норма, по която АНО е наказал жалбоподателя е в случай, че документът въобще не е
издаден или е извън срока му на валидност. Допуснатото разминаване между съставомерните
признаци на нормите сочени като нарушена и санкционната норма е
допълнително основание за отмяна на НП.
Не на
последно място следва да се отбележи, че дори и нарушението да беше установено
по несъмнен начин и материалния и процесуалния закон да бяха правилно
приложени, е налице още едно основание за отмяна на НП, доколкото случаят се
явява маловажен и приложение
следва да намери чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло
трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според
чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав
конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца
от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 40, ал.1, т.4 от Наредба №
2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.
За по ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние се съди от вида
на конкретния непредставен при проверката документ и от обстоятелствата при които е извършено
нарушението. От текста на чл. 40, ал.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. е
видно, че повечето от документите, които се изискват да бъдат представени от
водача, детайлизирани в т.1-9 от разпоредбата имат функционално предназначение да докажат законосъобразното и безопасно
осъществяване на обществения превоз. Така документът по т.9
удостоверява, че превозът се осъществява от квалифициран водач на МПС; документите по т.3 гарантират за техническата
изправност на автобуса, а документите по т.2, 6, 7,8 осигуряват спазване
икономическите права на пътуващите. Важното в случая е, че доколкото тези
документи са функционално предназначени да гарантират правата и безопасността на пътниците, те се издават или
заверяват от независим орган. В конкретния случай не са изложени нито в АУАН,
нито в НП твърдения да е липсвал някой от тези фундаментални за безопасността
на транспорта и защита правата на пътниците документи.
От друга страна предназначението на пътния лист е
по-скоро административно, като функцията му е да предостави на контролния орган, достатъчно данни за извършвания
курс.
От гореизложеното следва, че за
разлика от документите по т.1,9, 2,3,6,7,8 от разпоредбата с непредставянето на
които се засяга двоен кръг обществени отношения: 1. тези по осъществяване на
контрол върху обществените превози от надлежните органи и 2. тези по
законосъобразно и безопасно осъществяване на обществените превози, при
максимална защита правата на пътниците, то при
непредставяне на пътния лист се засягат само обществените отношения свързани с контролната дейност на
проверовъчните органи, но не и
реалната безопасност на обществения транспорт и правата на пътниците. Засягането на
по-тесен кръг обществени отношения, обуславя и по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние от типичните и мнозинството случаи на нарушения
по чл. 40, ал.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
За по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние говори и обстоятелството, че макар и да не е
представен на контролните органи пътния
лист реално е бил издаден и са били
попълнени най-съществените му реквизити-водач, издател, механик, печат
и подпис за техническа изправност на автомобила.
На следващо място следва да с е
съобразят обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че курсът, при който водачът не е
представил пътен лист е предприет при
форс мажорни обстоятелства-аварирал друг автобус и с цел да се предотврати чакане в студа
на пътниците, които вече са били на спирката.
За по-ниска степен на обществена
опасност на конкретния случай говорят и последвалите действия на работодателя. От
писмените доказателства по делото се установява, че работодателят е възложил
проверка за изясняване на случая, установени са лицата, отговорни за допускане
на нарушението и вече е ангажирана
дисциплинарната им отговорност. Посоченото е индиция, че целите които
се преследват с административно-наказателната отговорност в голяма степен вече
са постигнати.
За по-ниската степен на
обществена опасност на дееца се съди от обстоятелството, че по делото липсват
данни и доказателства за извършвани от него други нарушения на ЗавтПр., а от
приложените писмени доказателства е видно, че същият осъзнава нарушението и
изявява разкаяние за извършеното.
Всичко гореизложено налага извод,
че предвидената в закона санкция е несъразмерно тежка с оглед действителната
обществена опасност на деянието и дееца, като за целите на административно
наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000010, издадено от
Главен инспектор при Областен отдел-Пловдив на ИААА, с което на Н.Н. е наложена глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.
40, ал.1, т.4 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.