№ 16
гр. Търговище, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223500600015 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от частния тъжител и
граждански ищец – П. ЛЮБ. ИЛ. от с. Семерци, обл. Търговище, срещу присъда №
29/18.11.2021 год., постановена по НЧХД № 377/2021 год. по описа на РС - Търговище, с
която подс. Б. Д. ХР. е призната за невинна и е оправдана за това да е извършила
престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 и във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
В жалбата си, и най вече в писменото становище към нея, частният тъжител и
граждански ищец счита постановената присъда за неправилна и необоснована. Излагат се
съображения, с които се оспорват изложените мотиви на първостепенния съд, с които е
приел, че подсъдимата не е извършила престъпление по чл. 147 от НК. Моли въззивната
инстанция да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК,
като отмени присъдата и постанови нова, с която да бъде призната подс. Б.Х. за виновна по
повдигнатото и обвинение, както и да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените
му вреди в резултат на престъплението в пълния им размер, както и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец П.И. се явява лично и с
адвокат П.Г. от АК – В. Търново. Поддържа жалбата и писменото си становище. Моли
присъдата на първата инстанция да бъде отменена, като съдът постанови нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна. Представя епикриза относно здравословното
1
състояние на съпругата си. Посочва, че в резултат на отправените клевети от страна на
подсъдимата съпругата му е получила инсулт.
Въззиваемата страна - подс. Б.Х., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник адвокат Й. К.. Счита жалбата за неоснователна, а присъдата
като правилна и законосъобразна моли да бъде потвърдена. Излага аргументи в подкрепа на
посочените мотиви на първата инстанция, претендира да бъде осъдена ответната страна да и
изплати направените по делото разноски пред въззивната инстанция. В последната си дума
подс. Х. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
РС е приел следната фактическа обстановка: въззивникът П.И. е работел за времето
от 16.03.2006 год. до 01.02.2021 год. като полицейски инспектор в ПУ – Антоново, а от
01.02.2021 год. бил преместен на длъжността “полицейски инспектор“ в група
„Териториална полиция“ в РУ – Търговище.
Подс. Б.Х. и семейството и закупили жилищен имот в с. М.Ч., общ. Антоново през
2017 год., след което закупили още няколко имота в селото. Семейството на Х. често
пребивавало в закупения имот. В близост до имота на подсъдимата били разположени къщи
за гости, стопанисвани от Д.С.. По повод силна музика, идваща от тези къщи за гости, Х.
многократно сигнализирала органите на полицията за вземане на мерки. Същевременно
имало и подадени от Д.С. редица сигнали до ПУ – Антоново. По тези поводи полицаите
включително и частния тъжител, вземали съответното отношение.
На 26.01.2021 год. следобед около 15.00 часа св. В. Божилова – кметски наместник на
с. М., общ. Антоново, забелязала необичайно присъствие и движение на леки автомобили,
които били непознати за нея. Тъй като в близост до селото имало историческа местност,
която представлявала интерес за иманяри, свидетелката се обадила на възз. И. и му
съобщила наблюденията си, като му продиктувала записания от нея регистрационен номер
на джип „Сузуки Витара“, който успяла да види. Същата помолила въззивника да провери
кои са тези автомобили и защо са в селото. След разговора П.И. направил справка и
установил, че МПС с продиктувания номер, е собственост на подс. Х.. Ето защо той
телефонирал на Х. и я попитал дали е собственик на джип „Сузуки“ с посочен номер, като
Х. потвърдила. След този отговор въззивникът и казал, че този джип се движи из село М., и
че там има историческа местност, като я попитал дали знае какво ще се случи, ако полицаите
отидат на място, извършат проверка на автомобила и намерят в него металотърсач. В
отговор подсъдимата го попитала какво иска от нея и защо се заяжда, а тъжителят отговорил
ядосано „Ако искаш, отивай и пускай жалба срещу мен“, след което затворил телефона
нервно, треснал вратата, изпсувал и излязъл от помещението. След този разговор Х. се
почувствала притеснена като възприела думите на въззивника като заплаха и намек да бъде
„подхвърлен“ в автомобила и металотърсач и да бъде обвинена в иманярство. Поради това
2
същата се обадила в 16.27 часа на ЕЕНСП 112 и подала сигнал, като изразила сериозни
притеснения от заплашителното поведение на И.. Заявила, че се чувства застрашена, защо
смята, че той може да и сложи всичко в колата и да я обвини. Операторът посъветвал Х. да
посети приемната на ОДМВР – Търговище или РУ-Омуртаг. На следващия ден – 27.01.2021
год. подсъдимата посетила Началника на РУ – Омуртаг св. Б.Б., като във водената книга за
посещения било записано, че идването й е във връзка с подаден от нея сигнал за
неправомерни действия от инспектор П. ЛЮБ. ИЛ.. Пред св. Б. Х. отново изразила своите
притеснения и опасения в резултат на полученото от тъжителя обаждане от предходния ден.
След като преценила, че не среща разбиране от страна на полицаите от РУ-Омуртаг и
ОДМВР-Търговище, с които разговаряла, подсъдимата решила да отнесе оплакванията си до
Министъра на вътрешните работи. На 03.02.2021 год. в МВР била входирана под № 812102-
151 жалба от Б.Х., в която същата посочила, че притежава имот в с. М.Ч., общ. Антоново и
описала усложнените си отношения с Д.С.. В жалбата си изразила възмущението и
негодуванието си от близките приятелски отношения и проявеното покровителствено
отношение от страна на полицейските служители, сред които и тъжителя, спрямо С.. Х.
изложила в жалбата си, че в продължение на пет месеца нямало предприети действия от
страна на полицията по подаден от нея сигнал срещу С.. Наред с това тя описала
обстоятелствата от 26.01.2021 год. относно телефонното обаждане, което получила от И., за
намека на последния, че може в автомобила й при проверка да бъде намерен металотърсач,
за сигнала, който тя е подала относно това обаждане на тел. 112, за срещата й на следващия
ден с Началник на РУ-Омуртаг по повод същото обаждане. В заключителната част на
жалбата подсъдимата се обърнала към Министъра на вътрешните работи с думите:
„Уважаеми Господин Министър, аз и цялото ми семейство сме подложени на полицейски
тормоз и произвол, тенденциозно отношение, продиктувано от близките им приятелски
отношения с Диян С., грубо и арогантно държане спрямо мен, нарушаване и неизпълнение
на служебните задължения и превишаване на власт на двамата служители, умишлено
укриване на престъпления и правонарушения, решаване на преписките субективно в полза
на Д.С. с цел набавяне на противозаконна облага от служителите, съобщаване на
служебна информация по преписките на частно лице, разпращането по Вайбър, телефон и
друг начин…. С тези си действия и поведение полицейските служители П.П. и П.И.
уронват честта и престижа на институцията, която представляват, грубо нарушават
етичните норми на поведение на държавните служители от МВР“. Жалбата съдържа
искане за извършване на незабавна проверка на изнесеното от нея от Дирекция
„Инспекторат“ и „Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР и за образуване на
дисциплинарно производство срещу трима полицейски служители, единият от които е П.И..
С оглед извършване на проверка по жалбата е образувана преписка № 812102-151/03.02.2021
год. по описа на ОДМВР – Търговище, възложена от Дирекция „Инспекторат“ в МВР. Към
момента на приключване на делото пред първата инстанция същата не е била приключила.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
3
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна,
че подсъдимата Б.Х. е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички
доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната
взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към
присъдата са изложени изключително подробни съображения относно кредитирането на
гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт
към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на
релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са
изпълнени отговорно, и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем.
Въззивната инстанция изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на
показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити,
приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства. Съдебният
състав е изследвал и се позовал на съдебната практика, както на горни инстанции, така и на
ЕСПЧ.
Търговищкият окръжен съд, извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
В тъжбата са описани три деяния, с които се твърди, че подсъдимата е извършила
престъпление, а именно: подаденият от подс. Х. на 26.01.2021 год. сигнал до ЕЕНСП 112 за
отправени спрямо нея заплашителни думи от страна на възз. И. и подадената от нея на
03.02.2021 год. жалба до Министъра на вътрешните работи, в която дословно се съдържат
цитираните в тъжбата изявления. И трето деяние за направен на 17.02.2021 год. коментар по
повод публикация във фейсбук страницата „Таrgovishte Bg“ от подсъдимата по отношение
на тъжителя, който коментар съдържал цитираните в тъжбата неверни позорни
обстоятелства.
Първостепенният съд в мотивите си подробно се е спрял на относимите
доказателства по трите деяния, като ги е анализирал подробно и в тяхната взаимовръзка.
Настоящият състав с няколко думи ще се спре на тези доказателства. В съдебно заседание
пред първоинстанционния съд е изслушан записа до ЕЕНСП 112. Х. не оспорва
съдържанието на изслушания от страните запис. Тези и признания се подкрепят и от св.
показания на св. Б., пред когото Х. е заявила, че се е обадила на тел. 112, откъдето я
посъветвали да се обърне към него. Това доказателство се подкрепя и от показанията на св.
Валентина Х. – сестра на подсъдимата, която също посочва, че сестра и е споделила с нея, че
се е обадила на тел. 112 и за какво се е обадила. Предвид горното, настоящата инстанция се
присъединява към посоченото в мотивите на РС, че е безспорно установено, че подс. Х. се е
обадила на ЕЕНСП 112 и е заявила съдържанието, което са възприели страните в съдебно
заседание. Не се оспорва и жалбата на подс. Х. подадена до министъра на вътрешните
работи, нито като факт, че е изпратена от Х., нито като съдържание. Събраните по делото
4
доказателства на първата инстанция са били насочени за доказване или опровергаване на
изнесеното съдържание, а не на факта на написването и подаването на жалбата. Относно
третото деяние - коментар по повод публикация във фейсбук страницата „Таrgovishte Bg“, от
страна на Б.Х., първостепенният съд е посочил, че това обвинение не е доказано. При
внимателен преглед на събраните доказателства пред първата инстанция е видно, че
посоченото от страна на частния тъжител е подкрепено само от показанията на св. В. Б.,
която била прочела такъв коментар. Този коментар не е бил приложен като доказателство от
страна на частния тъжител, липсват и други доказателства, че такъв е направен и то именно
от подс. Х.. РС е подложил на внимателен анализ показанията на св. Б. и е стигнал до
извода, че посочването от страна на свидетелката, че автор на коментара е имено
подсъдимата, е предположение. В писменото становище на възз. И. (на гърба на последния
лист) е посочил „Не съм съгласен и не споделям и тази констатация на съда и посочените
мотиви за оправдателната присъда на подсъдимата и в тази и част“ без да посочи
никакви аргументи защо не приема „тази констатация“. Настоящият състав се присъединява
към аргументирания анализ на първата инстанция и извода й, че не е доказано по
категоричен и несъмнен начин, че е имало такъв коментар от страна на подс. Х., както и от
съдържанието на този коментар. Такъв коментар не е бил приложен или представен от
страна на възз. И. било чрез фотокопие или по друг начин, нито са представени други
доказателства в подкрепа на тези обстоятелства.
Първата инстанция подробно в мотивите си е анализирала деянието клевета,
цитирала е множество решения на ВКС и на ЕСПЧ, като е стигнала до извода, че подс. Х. не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 и т. 3
във вр. с чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Настоящата инстанция без да преповтаря
цитираните решения, и анализа им, отнесени към настоящото дело, ще посочи още едно
решение на ВКС – Решение № 194/28.11.2017 год. по кас. дело № 1061 по описа за 2017 год.
на ІІІ н.о. „Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат
като „разгласяване“ /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не
възнамеряват да накърняват репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ
от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в
едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да
докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни
твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на
длъжностно лице, да подкопаят авторитета му.“.
Няма съмнение от събраните доказателства, че възз. И. е полицейски служител, и че
подадения сигнал до ЕЕНСП 112 и жалбата до министъра на вътрешните работи са подадени
срещу него в качеството му на длъжностно лице. С инкриминираните изрази, Х. е изразила
своето мнение, съмнение, „че може да и се подхвърли металотърсач в автомобила й“.
Обстоятелството, че извършената проверка не е конститирала нередност, не повлиява на
5
правото й да изкаже мнение, тъй като всяко лице може да изказва мнение както с позитивна,
така и с негативна насоченост, без значение дали субективното и виждане съвпада с
обективното фактическо положение. Ето защо като е осъществила това свое право, подс. Х.
е действала правомерно, откъдето следва, че за нея не могат да произтекат неблагоприятни
правни последици.
Настоящият състав ще се спре и на повода, който е провокирал подс. Х. да се обади
на тел. 112, след което да напише и инкриминираната жалба до Министъра на вътрешните
работи. Безспорно е установено по делото, че взаимоотношенията между подс. Х. и частния
тъжител И. (въпреки, че били съученици) са били напрегнати. Установено е, че Х. е подала
няколко сигнала до ПУ-Антоново, където работел и възз. И.. Установено е също така, че по
една от жалбите на подсъдимата четири месеца не е било работено. Всичко това е
провокирало недоверието на Х. към полицейските служители, в частност и към И., към
когото тя на няколко пъти се обръщала за съдействие за решаване на подадените сигнали.
Установено е също, че на 26.01.2021 год. подс. Х. е била в района на с. М., общ. Антоново.
Присъствието на непознат автомобил провокирало св. Б. да сигнализира полицейския
служител И., тъй като в района на селото имало историческа местност, представляваща
интерес за иманяри. След като направил справка чия собственост е автомобила,
полицейският служител е действал меко казано непрофесионално. Същият се обадил на
телефона на Х., като и казал, че ако при проверка се намери в автомобила и металотърсач,
знае ли тя какво ще се случи. Няма спор, че служителите на МВР по закон са длъжни както
да разкриват престъпления, така и да предотвратяват такива, когато им е известно, че дадено
лице се готви да ги извърши. Полицейските служители освен устно имат и право да
предупреждават дадени лица, за които има данни, че ще извършат престъпления, за
наказателната отговорност, която ще носят. Направеното обаждане от страна на
полицейския служител И., обаче е в противоречие с разписаните правомощия на
полицейския служител, или поне не е избран подходящия начин и подходящите изрази, за да
предупреди подс. Х. да не извършва престъпление. Още повече, предвид посоченото по-
горе, че отношенията между тях били обтегнати. Така, че „предупреждението“ на
полицейския служител, било възприето от Х. като реална заплаха, че могат да и подхвърлят
металотърсач и тя да бъде обвинена. Няма спор относно това, че същата го е възприела като
реална заплаха, за което говорят и нейните действия. Обадила се е веднага на тел. 112. По
съвет на оператора на другия ден посетила началника на тъжителя И., където отново е
посочила, че била заплашена от него. Накрая като счела, че не намира достатъчно разбиране
се обърнала към най-висшата фигура в МВР, а имено Министъра, като написала жалба с
описание на случващото се.
От така посоченото е видно, че Х. е упражнила правото си да подава жалби и
сигнали, докладвала е според нея нередност, като е потърсила помощ от страна на властите.
По отношение на въззивната жалба и писменото становище подадено към нея от възз.
И., въззивната инстанция счита, че същата е неоснователна, като съдът по-горе посочи, защо
счита, че е такава.
6
По отношение на представената Епикриза, съдът не счита, че следва да се обсъжда
това доказателство. От една страна, обект на изследване за претърпени неимуществени
вреди може да бъде само пострадалия, респ. гражданския ищец, а не неговите близки ( освен
при смърт ). От друга страна, при потвърждаване на оправдателна присъда не следва да се
преценява дали е налице деликт.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Възиваемата страна Б. Д. ХР. представи адвокатско пълномощно за въззивната
инстанция, видно от което е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
като се пледира за присъждането им. След като присъдата се потвърждава от въззивната
инстанция, то следва да бъде осъдена ответната страна – П.И. да заплати направените
разноски от въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 29/18.11.2021 год., постановена по НЧХД №
377/2021 год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК П. ЛЮБ. ИЛ. с ЕГН ********** от с.
Семерци, общ. Антоново, да заплати на Б. Д. ХР., от гр. Търговище, ЕГН **********,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение на защитника по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7