РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
При участието на секретаря Татяна
Асенова и прокурора Албена Тараланска като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 1174 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 30.10.2017 година по НОХД № 6038/2013
година, СРС, НК, 1 състав е признал подсъдимия Н.М.П. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
“б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, като на
основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева. Със същата присъдата е
наложено и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца.
В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба и допълнение от адв. П.З.,
защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и оправдаване на неговия подзащитен. В жалбата се иска събиране на доказателства –
разпит на св. М.Д.и назначаване на КСМАЕ.
Въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства, а така също и допускане изготвянето
на нови експертизи.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП оспорва жалбата. Намира,
че от събраните от първата инстанция доказателства по безспорен начин се
установява, че подсъдимият П. е извършил вмененото му деяние. Прокурорът счита,
че от приетата КСМАЕ се установява механизмът на ПТП, както и че ударът е настъпил
в следствие високата скорост и поведението на водача на автомобила и е могъл да
бъде избегнат при своевременна реакция от негова страна. Намира за доказана и
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и причинените на
пострадалата травматични увреждания. Моли постановената присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. З., поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, основана
единствено върху показанията на пострадалата пешеходка. Изтъква противоречия в
показанията на разпитаните свидетели относно мястото на удара и посоката на
движение на пострадалата. Оспорва твърденията на прокуратурата за изяснена
причинно-следствена връзка между несъобразените действия на водача и
пострадалото лице. Намира, че в хода на първоинстанционното
следствие са останали неизяснени съществени елементи от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение и моли съда да оправдае
подсъдимия.
При наличието на предпоставките на
чл.269 ал.3 НПК делото пред въззивната инстанция се
разглежда в отсъствие на подсъдимия.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради
което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, подробно обсъдена в мотивите на
присъдата. Въз основа на този доказателствен материал
въззивният съд достигна до следните фактически
изводи, идентични с установената от Софийски районен съд фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.М.П.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ *** ****и постоянен
адрес:*** ****, със средно образование, студент, работещ, женен, ЕГН: **********,
неосъждан.
На
06.01.2012 година преди 18:30 часа в гр. София свидетелката Б.Н.слязла на спирката
на трамвай номер 20 на бул. „Шипченски проход“ и тръгнала пеша по левия тротоар
на ул. „Иван Димитров – Куклата“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Гео
Милев“. На кръстовището, на отсрещния тротоар, от същата страна от която се
движела свидетелката Б.Н.се намирала сладкарница „Неделя“, а след кръстовището
улицата „Иван Димитров – Куклата“ започвала да се нарича улица „Слатинска“. Свидетелката се движела с нормален ход, без да
бърза и когато стигнала на кръстовището, образувано от ул. „Иван Димитров –
Куклата“ (ул. „Слатинска“) и ул. „Гео Милев“,
пострадалата Н.изчакала да й светне зелен светофар и предприела пресичане като
се движела по пешеходната пътека, представляваща продължението на левия тротоар
на ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул. „Слатинска“,
а посоката ѝ на движение била към тротоара в близост до сладкарница
Неделя. Тогава около 18:30 часа, подсъдимият Н.П. управлявал лек автомобил „Ситроен
Саксо“ с peг. № *******,
като автомобилът се движел по ул. „Гео Милев“ с посока на движение от бул. „Цветан
Лазаров“ към ул. „Николай Коперник“ (към Румънското посолство), със скорост не
по-ниска от 70 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Пътната настилка била асфалтова, мокра, без неравности и наклони, движението по
пътя било интензивно, а времето било облачно и тъмно, но видимостта била добра
поради работещото улично осветление. Когато подсъдимият Н.П. стигнал с
управлявания от него лек автомобил до кръстовището образувано от улиците „Гео
Милев“ и ул. „Иван Димитров – Куклата“, чието продължение била ул. „Слатинска“, преминал през кръстовището със скорост не
по-малко от 70 км/ч и тогава настъпил удар между автомобила, управляван от
подсъдимия Н.П. и пешеходката Б.Н., която се намирала на пешеходната пътека
след кръстовището, считано по посока на движение на автомобила (на пешеходната
пътека представляваща продължението на ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул. „Слатинска“), като пострадалата Б.Н.се движела към Сладкарница
Неделя отляво - надясно, считано по посока на движението на автомобила. В
резултат на настъпилия удар между лекия автомобил и пешеходката, на последната ѝ
били причинени редица увреждания.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Н.С.(л.
31-33 от ДП), при ПТП на 06.01.2012 г. Б.Н.е получила следните травматични
увреждания: счупване на дясната мишнична кост -
имайки предвид локализацията (диафизарно),
морфологията (фрагментарно с разместване) и начинът на лечение (оперативно) на
счупването, то на Н.е било причинено трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник (дясната ръка) за период, повече от 30 дни; разкъсване на
вътрешната странична връзка на дясната коленна става - имайки предвид
локализацията (на коляното), морфологията и начинът на лечение (оперативно) на
увреждането, то на пострадалата Н.е било причинено трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник (десния крак) за период повече от 30 дни;
счупване на дясната лонна кост на таза - имайки
предвид локализацията, морфологията и начинът на лечение (неоперативно) на
счупването, както и на функционалната връзка на таза с долните крайници
(краката), то на пострадалата Н.е било причинено трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник (десния крак) за период повече от 30 дни;
счупване на основата на черепа, с контузия на мозъка-на пострадалата Н.е било
причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, независимо дали
в някой момент след травмата тя е изпаднала или не в безсъзнателно състояние;
разкъсване на тъпанчевата мембрана (тъпанчето) на
дясното ухо - причинило е на Б.Н.временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От
заключението на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице П. Д.(л. 38-45 от ДП), се установява, че от техническа
гледна точка мястото на удара е определен по дължината пътното платно - на
пешеходната пътека, след кръстовището, считано за посоката на движение на автомобила,
а по широчината на пътното платно - на около 4 метра в ляво от десния край на
пътното платно, считано за посоката на движение на автомобила. Въз основа на
намерените деформации на автомобила, скоростта му към момента на удара е била
не по-малка от 70 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната
пътна обстановка и натоварване при скорост на движение около 70 км/ч е около 64
метра. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и
натоварване при скорост на движение 50 км/ч е около 38 метра. При сравняване на
осветената зона пред автомобила с опасната му зона за спиране се вижда, че при
70 км/ч водачът се е движил със скорост, която не му е позволявала да спре в
рамките на осветената зона; за да може да спре в осветената зона е следвало да
се движи със скорост по-ниска от 60 км/ч. На процесното
място е имало и работещо улично осветление и видимостта не е била само на
фаровете на автомобила. Експертизата е разгледала, съобразявайки се с
показанията на пострадалата и намерените травми от дясната й страна,
произшествието при пресичане в посока от ляво на дясно за лекия автомобил в два
варианта: в момента на тръгване и навлизане на пешеходката на пътното платно от
ляво на дясно, предната част на автомобила е отстояла на около 134 метра от
мястото на удара при бърз ход на пешеходката; в момента на преминаване на
пешеходката през разделителната линия на пътното платно от ляво на дясно
предната част на процесния автомобил е отстояла на
около 23 метра от мястото на удара при бърз ход на пешеходката. Експертизата е
разгледала и варианта за пресичане на пешеходката от дясно на ляво, считано по
посока на движение на автомобила, като е приела, че в момента на тръгване и
навлизане на пешеходката на пътното платно от дясно на ляво, предната част на процесния автомобил е отстояла на 39 метра от мястото на
удара при бърз ход на пешеходката. При пресичане от ляво на дясно, от
техническа и професионална гледна точка и при сравняване на опасната зона за
спиране на автомобила 64 метра при скорост на движение на автомобила със 70
км/ч, с възможността за възприемане на началото на пресичането на пешеходката в
пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране; за момента на
преминаване на пешеходката през разделителната линия на пътното платно, ударът
е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. При пресичане от дясно на ляво, от
техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за
спиране 64 метра при скорост на движение на автомобила със 70 км/ч, с
възможността за възприемане на началото на пресичането на пешеходката в пътното
платно, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Ако водачът се беше
движил със скорост от 50 км/ч, то тогава би могъл да предотврати удара. При
разпита на вещото лице Д.в съдебно заседание, на л. 199 и сл. от делото, същият
допълва, че ако пешеходката е пресичала от дясно на ляво, и съобразявайки, че
травмите й са отдясно, то тогава според вещото лице, тя би следвало да се е
обърнала, все едно, че ще се връща, което още повече би увеличило отстоянието й от това, което експерта е изчислил, което
сочи че ударът би бил предотвратим.
Заключението
на комплексната медико-автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица Н.С.и П. Д.(л. 259-270 от делото), е достигнало до
извод, съобразявайки се с морфологията и локализацията на травматичните
увреждания на пешеходката, в комплекс с повредите по лекия автомобил (счупване
или подбиване на престилка, броня, капак на двигателя, челно стъкло и таван -
отпред, почти по средата), че същите добре отговарят да са получени от удар на
предната част на автомобила по дясната странична повърхност на тялото на
пешеходката. В нормални условия тези травми съответстват на пресичане от ляво
на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Експертизата е очертала
няколко фази на автомобилната травма „блъскане на пешеходка от предната част на
лек автомобил“, които добре обясняват локализацията и морфологията на
травматичните увреждания на пострадалата, както и повредите на автомобила,
както следва: първоначалният инициалният удар от автомобила е нанесен в
областта на външната странична повърхност на дясното коляно, при което от
прекомерното разтягане в колянната област се е
получило разкъсване на вътрешната странична връзка на дясна колянна
става и счупването отпред на престилката и бронята на автомобила; поради нивото
на удара от лекия автомобил под масовия център на тежестта на тялото на
пострадалата, е последвало възкачване, падане и удряне на дясната повърхност на
тялото й върху капака на двигателя, челното стъкло и тавана на автомобила, при
което са се получили счупването на таза, дясна мишница и главата отдясно, както
и подбитостите по капака и тавана, заедно със
счупването на предното стъкло; последвало е носене и отблъскване на тялото от
автомобила, с последващо падане на пострадалата с
обратната (лявата) страна на тялото си върху терена, при което са се получили
уврежданията на меките й тъкани, както самата пострадала съобщава. В резюме
механизмът на получаване на повредите по автомобила и на травматичните
увреждания на пострадалата Н., сочи за удар от предната част на автомобила, по
дясната страна на тялото й, което съответства за посока на пресичане от ляво на
дясно пред автомобила. Тъй като първоначалният удар от автомобила съответства
да е нанесен по дясната повърхност на тялото на пешеходката, за да се осъществи
това при пресичане на същата от дясно на ляво пред автомобила, следва
пешеходката задължително да се обърне (да завърти тялото си) на 180 градуса, за
да се осъществи инициалният удар от автомобила по външната повърхност на
дясното коляно. При отговорите на останалите поставени задачи, комплексната
експертиза не е достигнала до промяна на изводите си, с изключение на отговора
на пета задача от АТЕ, в частта където е обсъждана възможността, пешеходката да
е пресичала от дясно на ляво. При този вариант експертизата е променила
заключението си, като е приела, че в момента на тръгване и навлизане на
пешеходката в пътното платно от дясно на ляво, предната част на процесния автомобил е отстояла на около 68 метра от мястото
на удара, при бърз ход на пешеходката, като това увеличено разстояние не е
променило изводите на експертизата на предотвратимост
на удара и при тази посока на пресичане.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе въз
основа на събраните от първата инстанция гласни доказателствени
средства: обясненията на подсъдимия Н.П. (л. 277 от делото, както и приобщените
му обяснения по надлежния ред на л. 17 гръб от НОХД № 13078/2012 г. по описа на
СРС, НО, 105 състав); показанията на свидетелите Б.Н.(л. 71 гръб - л. 72 гръб
от делото, както и показанията й приобщени по надлежния ред на л. 18 от ДП и л.
25-26 от делото), Н.С.(л. 102 гръб - л. 103 от делото), Б.В.(л. 190 гръб - л.
191 гръб от делото, както и частично приобщените му показания, по надлежния
ред, на л. 27 от ДП); заключенията на назначените по делото експертизи -
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Н.С.(л.
31-33 от ДП), заключението на автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице П. Д.(л. 38-45 от ДП) и заключението на
комплексната медико- автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица Н.С.и П. Д.(л. 259-270 от делото); както и от
писмените и веществените доказателства и доказателствени
средства.
Въззивната инстанция
се солидализира изцяло с доказателствения
анализ, извършен от първоинстанционния съд, въз
основа на който логически правилно са изградени фактическите изводи, поради
което не намира за необходимо да го преповтаря или допълва. В
съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата
подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения
за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се
отхвърлят. Събраната по делото доказателствена съвкупност
е последователна, като от нея с пълна категоричност
се установява времето, мястото и авторството на извършеното деяние.
В отговор на
възраженията, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и тези в съдебно
заседание настоящият състав, също като първостепенния, се довери на показанията
на свидетелите Н., С.и В.в частите, отнасящи се до времето и мястото на
настъпване на процесното ПТП. Правилно районният съд
е кредитирал и обясненията на подсъдимия в тази насока, като твърденията на
защитата, че не са събрани достатъчно доказателства за настъпило ПТП между
подсъдимия и пешеходката на инкриминираните време и място са абсурдни с оглед
изявлението на подсъдимия, че действително е настъпило такова. За това
обстоятелство липсват противоречия в доказателствената
съвкупност, показанията на свидетелите са непротиворечиви и подкрепят
обясненията на подсъдимия.
Неоснователно
е възражението на защитата, че заличаването на свидетеля М.Д.е нарушило правото
на защита на подсъдимия, като първостепенният съд е изложил подробни аргументи
в обратната насока, които настоящият състав изцяло споделя. Правилно, след като
е положил достатъчно усилия за издирването и разпитването му, районният съд е
преценил, че показанията на Д.не биха спомогнали за изясняване на обективната
истина, предвид данните в казаното от свидетеля В., че двамата са си говорели и
едва след като са чули удара, са се обърнали към мястото на произшествието. Така
единственото обстоятелство, за което показанията му биха имали доказателствена стойност, е безспорният факт на настъпване
на ПТП.
Неверни са
твърденията на защитата за противоречия в показанията на разпитаните свидетели
относно механизма на ПТП, както и тези за неустановена причинно-следствена
връзка между настъпването му и причинения вредоносен резултат. Еднопосочно
тримата разпитани свидетели твърдят, че на посочените в обвинителния акт дата и
място е настъпило ПТП между автомобила на подсъдимия и пострадалата пешеходка. В
останалата си част показанията на разпитаните свидетели се отнасят до
непосредствено възприети от тях обстоятелства, като преценени в съвкупност
позволяват на съда да изгради ясна представа за случилото се. Така свидетелката
Н.описва поведението си до настъпване на инкриминирания инцидент, накъде е
вървяла и къде е предприела пресичане. Настоящият състав намира за логична
липсата на спомен след сблъсъка, предвид констатираните телесни увреждания и
данните от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.и В.за
изпадането ѝ в безсъзнание след това. Последователни са показанията на
свидетелите С.и В.за шум от удар, последван от падането на пострадалата на
улицата, като въззивният съд намира, че те отразяват
обективно възприятията на свидетелите. Доколкото и двамата заявяват, че не са
забелязали пострадалата преди момента на удара и не са възприели непосредствено
сблъсъка, техните показания имат значение единствено за установяване на
състоялото се произшествие. Свидетелите-очевидци, които не са участници в
инцидента, не са възприели момента и мястото, на което пешеходката е стъпила на
пътното платно, а изразените от тях предположения за неправилно пресичане нямат
доказателствена стойност за това обстоятелство. Поради
това не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че същите опровергават
казаното от свидетелката Н., която единствена излага данни за поведението си преди
настъпването на инцидента.
Правилно и
обосновано първоинстанционният съд е поставил в
основата на изводите си заключенията на приетите съдебно-медицинска, автотехническа и комплексна медико-автотехническа
експертизи, които и настоящият състав кредитира изцяло като компетентно
изготвени, пълни и обосновани.
От
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза на телесни повреди се
установяват причинените на пострадалата Н.телесни увреждания, реализиращи медико-биологичния
признак за средна телесна повреда. Видно от приложената епикриза
от ИСУЛ, същите са в следствие на претърпяно на 06.01.2012 г. ПТП, след което пострадалата
е откарана в лечебното заведение от кола на Бърза медицинска помощ. Комплексната
медико-автотехническа експертиза дава представа за
фазите на автомобилната травма и моментите на причиняване на всяко от
констатираните увреждания. От тях, преценени в съвкупност с показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и другите доказателства по делото,
категорично се установява причинно-следствената връзка между претърпяното ПТП и
причинените увреждания, поради което се явява неоснователно възражението на
защитата, че същата не е изяснена от първоинстанционния
съдебен състав.
Заключенията
на приетите автотехническа и комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертизи доказват противоправното поведение на подсъдимия, реализиращо
изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен. При изготвянето им
вещите лица са изследвали в пълнота материалите по делото, както и възможните
хипотези на поведение на пешеходката и водача на автомобила, давайки
изчерпателен отговор на всички поставени въпроси.
На първо
място приетата автотехническа експертиза опровергава
твърденията на подсъдимия за скоростта му на движение, както и за мястото на
удара с пешеходката. Настоящият състав, също като първоинстанционния,
кредитира заключението на експертизите и приема, че обясненията на подсъдимия в
тази част представляват единствено негова защитна версия. За да достигне до
този извод съдът взе предвид, че експертизите са изготвени от компетентни вещи
лица чрез използване на статистически данни и утвърдени методи за изчисления
след изследване на характеристиките на автомобила и условията на терена,
възможните посоки на движение на пешеходката и настъпилите увреждания и
деформации. С оглед констатираните увреждания заключенията на експертизите
категорично установяват, че скоростта на движение е била около 70 км/ч, а не
по-ниска. Във връзка с мястото на удара – на пешеходната пътека, в съдебно
заседание пред първата инстанция вещите лица дават обяснение за
обстоятелството, че тялото и регистрационният номер на автомобила са намерени
на голямо разстояние след пешеходната пътека, което се дължи на инерцията от
високата скорост на движение. За изложените факти първоинстанционният
съд е изложил изключително подробни мотиви, като съображенията на въззивната инстанция да достигне до идентични фактически
изводи съвпадат изцяло с проведения в мотивите към присъдата анализ.
Заключенията
на двете експертизи съдържат и обстоен анализ на възможностите на водача да
забележи пресичащата пешеходка с оглед посоката ѝ на движение и да
предотврати удара. Предвид становищата на вещите лица, безпредметно е
обсъждането на евентуални противоречия в показанията на свидетелите, касаещи
посоката на движение на пострадалата. На първо място свидетелите С.и В.заявяват,
че не са забелязали пострадалата в момент преди удара, поради което и единствен
очевидец на посоката си на движение се явява самата пострадала. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията ѝ,
които са единственият източник на информация за това обстоятелство, като
необорени от останалия доказателствен материал. Напротив,
местоположението на нараняванията ѝ подкрепя изводите за удар от дясната
страна, който е логично да се получи ако пешеходката се е движила от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, както сочи заключението на
експертизата. Наред с това вещите лица са дали отговор за възможността да бъде
предотвратено ПТП и при двете посоки на движение на пешеходката, като
заключението на експертизата не се променя в зависимост от това накъде се е
движила тя при установената скорост на движение на автомобила. Така се
установява, че при установеното движение на пешеходката от ляво на дясно
подсъдимият е могъл да предотврати произшествието чрез аварийно спиране дори и
при управление с констатираната превишена скорост от 70 км/ч. Освен това с
възможността за възприемане на началото на пресичане на пешеходката на пътното
платно, при положение, че водачът се е движил в рамките на допустимата
разрешена максимална скорост от 50 км/ч, ударът е бил предотвратим чрез
аварийно спиране независимо от посоката ѝ на движение.
С оглед така
установените факти, възраженията на защитата за влошената видимост, поради
която подсъдимият П. не е могъл да възприеме опасността на пътя, за да може да
направи всичко възможно за да избегне удара, са несъстоятелни. От заключението
на автотехническата експертиза се установява, че
пространството пред автомобила при включени къси светлини на фаровете се
осветява на около 50-55 метра, левия сектор пред автомобила – на около 35-40
метра напред и около 3-4 метра вляво от левия габарит, а десния сектор – на
около 55-60 метра напред и около 5-6 метра вдясно от десния габарит на
автомобила. Наред с това в района на произшествието е имало и работещо улично
осветление, поради което видимостта не е била само на фарове на автомобила.
Експертизата е изчислила, че за да може да спре в осветената от фаровете зона,
автомобилът е следвало да се движи със скорост по-ниска от 60 км/ч, а при движение
с разрешената скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране при конкретната пътна
обстановка и натоварване е около 38 метра и попада в осветената зона. Установи
се, че подсъдимият се е движил със скорост от 70 км/ч, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която предписва разрешената скорост за
движение в населено място. Следва да се отбележи, че посочената в разпоредбата скорост е максималната допустима при добра
пътна обстановка и благоприятни условия. Изрично в чл. 20, ал. 2 от същия закон
е вменено задължения на водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а в чл. 119, ал. 1 ЗДвП -
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Самото наличие на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец
върху нея не е непредвидимо събитие. Поради тази причина водачите следва така да
избират скоростта си на движение, че да могат да спрат, за да пропуснат
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Предвид
данните за влошена пътна обстановка (мокра настилка), нарушена видимост и
движение в тъмната част на денонощието, в конкретния случай съобразената
скорост би била по-ниска от разрешената от 50 км/ч. Единствено при спазване от
страна на водача на правилата за движение по пътищата, биха били основателни
доводите за невъзможност да възприеме опасността. Въпреки това подсъдимият се е
движил със скорост, значително надвишаваща допустимата максимална такава за
населено място, като не е съобразил и обстоятелството, че приближава пешеходна
пътека, като е препятствал възможността за реализация на абсолютното право на
пешеходеца да премине през пътното платно на регламентирано за това място, с
което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Като
правилни и обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи съдът възприе
заключенията на приетите в хода на делото съдебно-медицинска, автотехническа и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. Същите са изготвени от вещи
лица, разполагащи със специални познания в съответните области, поради което и
настоящият съдебен състав възприе заключенията като изцяло достоверни. Поради
това и въззивният съд прецени, че не се налага
изготвянето на нова комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, като такава не би спомогнала за изясняване на обстоятелствата по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, която намира своята доказателствена
обезпеченост в материалите по делото, правилно районният съд е достигнал до
извод, че деянието, извършено от подсъдимия Н.П. покрива обективните и
субективни параметри на престъпния състав по чл. 343 ал. 1 б. “б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл.
2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съставът на
СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен анализ за
наличието на всички съставомерни признаци от обективната
и субективната страна, като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав.
Безспорно се
установи, че от обективна страна подсъдимият П., на 06.01.2012 година около
18:30 часа в гр. София, на ул. „Гео Милев“, с посока на движение от бул. „Цветан
Лазаров“ към ул. „Николай Коперник“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка Ситроен, модел Саксо,
с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч-в населено място
при управление на пътно превозно средство категория „В” - 50 км/ч, чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците” и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре”, като се движел с не по-малко от 70 км/ч и
блъснал пресичащата пътното платно на пешеходната пътека пешеходка Б.Н., при
което по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно
затруднения на движенията на десния горен крайник, разкъсване на вътрешната
странична връзка на дясната коленна става, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период повече от тридесет дни, счупване
на дясната лонна кост на таза, довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за период повече от тридесет
дни, счупване на основата на черепа с контузия на мозъка, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Престъплението
е извършено от подсъдимия П. при форма на вина – небрежност, като подсъдимият
не е предвиждал общественоопасните последици на
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Първоинстанционният съд е
спазил принципите при индивидуализиране на наказанията, съдържанието на които
са в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид
изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както
конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимия.
Правилно
районният съд е преценил, че от извършване на деянието до постановяване на
присъдата са последвали изменения в НК, като най-благоприятната редакция на
закона по отношение на подсъдимия в случая е тази, която е действала към датата
на извършване на деянието и е приложил закона, който е действал към 06.01.2012
г.
Законосъобразно
районният съд е преценил, че с оглед приложимата редакция на закона са налице
кумулативните условия на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия П. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание: 1./ за
извършеното престъпление към 06.01.2012 г. е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или пробация; 2./ пълнолетният
деец не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК (реабилитиран); 3./
не са причинени съставомерни имуществени вреди от
престъплението. При определяне на наказанието "глоба" като смекчаващи
обстоятелства правилно са ценени младата възраст на подсъдимия и трудова му
ангажираност, а като изключително смекчаващо - продължителността на
наказателното производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно
съдът е отчел няколкото нарушения на ЗДвП и
множеството увреждания, причинени на пострадалата. Отчитайки тези обстоятелства
и имотното състояние на дееца съдът правилно е определил наказанието
"глоба" в размер на минималния, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а
именно – 1000 лева (хиляда лева), като и настоящият състав приема, че този
размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
подсъдимия, и в същото време ще бъде гаранция за недопускане извършване на
други подобни престъпни прояви.
Правилно на
основание чл. 343г вр. чл. 343 ал. 1 б. “б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. чл.
2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр.
чл.78а ал.4 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил
на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание лишаване от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца, считано от влизане на
присъдата в сила, като настоящият състав намира, че налагането му в този размер
би оказало необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия
и същевременно компенсира за продължителността на наказателното производство.
Правилно на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати сторените по
делото разноски в размер на 170 лева в полза на Държавата и 1150 лева в полза
на СРС, както и държавна такса за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни
листа.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване
или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.10.2017 година, постановена по
НОХД № 6038/2013 година по описа на Софийски районен съд, НО, 1 състав
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.