№ 12912
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ное***и през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107431 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца А. М. А. срещу ответника осъдителен иск за заплащане на сумата
от 4320 лв., представляваща левовата равностойност за неосигурена храна, полагаща се на
ищеца като служител в структурата на ***, за периода 10.02.2020г. до 10.02.2023г., ведно
със законна лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.02.2023г. до
окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че от 15.08.2005 г. работил в ***, в дирекция „ревизионна“ – ***, а от
края на септе***и 2011 г. бил назначен в „***“ - ***. Посочва, че след изменението на
Закона за ***, влязло в сила на 01.02.2017 г., служебното му правоотношение на основание
§ 69 от ПЗР към ЗИД*** (обн.ДВ, бр.81/14.10.2016 г.) се преобразувало в служебно
правоотношение по ЗДСл, считано от датата на влизане на закона в сила, като съгласно
Заповед, издадена на основание чл.9 от ЗДС и § 69 от Преходните и заключителните
разпоредби на ЗИД*** е бил назначен на длъжност държавен инспектор в *** - *** с
присъден ранг II младши. Посочва, че след тази дата - 01.02.2017 г., ответникът спрял да му
осигурява безплатна храна или нейната левова равностойност, но счита, че същата му се
дължи, тъй като попада в приложното поле на чл. 181, ал. 1 З*** вр. чл.142, ал.1, т.2 от З***
като държавен служител в структурата на ***. Моли съдът, на основание чл. 17 от ГПК, да
се произнесе инцидентно по валидността на чл.1 от Наредба № 8121з-733 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
***, в частта, в която министърът определя категориите лица, на които следва да се
предоставя храна или да се изплаща нейната левова равностойност, с оглед констатираното
противоречие на законова правна норма (чл. 181 З***), тъй като наличието на такова
противоречие води до незаконосъобразност (нищожност) на чл. 1 от подзаконовия
нормативен акт. С оглед гореизложеното моли съдът да му присъди сумата в размер на 4320
лв. представляващи незаплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от
10.02.2020 г. до 10.02.2023 г., през което време въпреки наличието на служебно
правоотношение с *** е бил лишен от нея, както и законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявения иск. Не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба,
като признава, че за исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в
***. Посочва, че 01.02.2017 г., е бил назначен на длъжност държавен инспектор в *** - *** с
присъден ранг II младши. Поддържа, че е изплатил на ищеца всички дължими
възнаграждения, определени по закон. Признава, че след 01.02.2017 г. не са начислявани и
не са изплащани суми по чл. 181 З***, тъй като липсвало законово основание за това.
Посочва, че разпоредбата на чл. 181 З*** не се отнася до всички служители на ***, а само
такива, чиито статут се регулира изцяло от ***, а правоотношението на ищеца е било
преобразувано като такова по Закона за държавния служител, с оглед на което същият не се
ползвал от посочените привилегии. Сочи, че заеманата от ищеца длъжност е за държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З***. С оглед на това счита, че искът следва да бъде
отхвърлян, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 З***.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валидно служебно
правоотношение между страните през процесния период, по силата на което да е полагал
труд при ответника; че попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се
дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размера на
претенцията.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е платил претендираното вземане.
Страните не спорят относно осъществяване на фактите, относими към предмета на
доказване по делото, поради което с доклада по делото като безспорни между тях на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени фактите, че за исковия период от 10.02.2020г.
до 10.02.2023г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в *** на длъжност
държавен инспектор в *** - *** с присъден ранг I младши, на която е бил назначен считано
от 01.02.2017 г. въз основа на заповед № 8121К-1590 от 03.01.2017г., издадена от Министъра
на вътрешните работи на основание чл. 9 ЗДСл вр. пар. 69 от ПРЗ към Закона за изменение
и допълнение на З*** (обн. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016г.). Видно от представената по делото
кадрова справка ищецът е заемал посочената длъжност през целия исков период, която го
определя като държавен служител от категорията по чл.142, ал.1, т.2 З***, за което страните
също не спорят.
Спорът на страните е изцяло правен и е съсредоточен върху това дали в качеството си
на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 З*** ищецът има право на безплатна храна
съгласно чл.181, ал.1 З***.
По спорния въпрос съдът намира следното: Разпоредбата на чл.181, ал.1 З*** гласи, че
на служителите на *** се осигурява храна или левовата й равностойност. Към процесния
период З*** предвижда три категории служители в ***, чийто статут се урежда по различен
начин, а именно : 1/ държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; 2/ държавни служители и 3/ лица, работещи по
трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 З*** –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и на
служителите по чл.142, ал.3 З*** се урежда по З*** – чл.142, ал.2 З***. Статутът на лицата,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на
труда и на З*** – чл.143, ал.5 З***. Статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2
З***, към които спада и ищецът, се урежда със Закона за държавния служител, a с
изменение на З*** - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. - и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7,
чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от
З*** – чл.143, ал.4 (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020г.) З***.
Нормата на чл.181, ал.1 З***, която гласи, че служителите на *** имат право на храна
2
или нейната левова равностойност, не може да се тълкува изолирано от останалите норми от
същия закон, които уреждат статута на отделните категории служители в *** и по –
конкретно следва да се разглежда във връзка с нормата на чл.142, ал.4 З***. Последната в
настоящата й редакция предвижда служителите от категорията по чл.142, ал.1, т.2 З*** да се
ползват само с определени изрично посочени права по З*** и сред тях не попада правото на
безплатна храна или нейната левова равностойност по чл.181, ал.1 З***. Следва да се има
предвид, че отделните категории служители на *** са натоварени с различни функционални
компетенции, което обуславя разликата в установените за тях права и законодателно това е
изразено с регламентиране на статута им по различен начин (изцяло по З***, по КТ и по
З*** или по ЗДСл и само отчасти по З***). Въпрос на законодателна воля е как ще бъде
определен статутът на служителите на *** и с какви права ще се ползват отделите категории
служители на ***. Въпрос на законодателна техника е начинът, по който ще посочат
правата, с които се ползват служителите по чл.142, ал.1, т.2 З***. В случая това е направено
като изрично са посочени конкретни норми по З***, които са приложими към обсъжданата
категория служители – чл.142, ал.4 З***, което означава, че останалите права по З*** не им
се следват. Друг извод не следва и от нормата на чл.1 З***, която сочи, че законът урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на
вътрешните работи (***) и статута на служителите в него. От текста на посочена норма не
следва, че статутът на всички служители в *** се определя по З***, а само че със З*** се
определят правилата, които уреждат статута им, като този статут може да се урежда изцяло
или отчасти с правилата по З*** и/или по правила от друг закон.
Следва да се посочи, че статут на служители от системата на *** по чл.142, ал.1, т.2
З*** – държавни служители, е въведен с § 36 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като са
приети промени в статута на отделните категории служители в системата на *** и са
разграничени по-конкретно заемащите т. нар. „административни длъжности” от държавните
служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 З*** (последното е посочено в
решение на Конституционния съд по к.д. № 1/2017г.). Съгласно § 86 ПЗР към ЗИД на З***
разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т.1 З*** се прилагат за държавните служители в ***, заемащи длъжности за държавни
служители по чл.142, ал.1, т.2 З***, чиито служебни правоотношения не са прекратени към
1 април 2015 г., като посочената разпоредба се отнася само за тези служители, които са
работили по заварено служебно правоотношение, какъвто не е настоящият случай. Само по
заварени правоотношения с оглед спазване на принципа за плавен преход при
законодателната промяна относно статута на отделни категории служители в системата на
***, израз на който плавен преход е незасягането на вече придобити права (запазване на
т.н.“социален пакет“), е предвидено запазване на правата по правоотношението, по което е
полаган трудът, въпреки законодателната промяна на статута от определена категория
служители. В тази връзка пар. 69, ал.6 ПЗР на ЗИД на З*** предвижда служителите по
пар.86 ЗИД на З***, чийто длъжности са за заемане по чл.142, ал.1, т.2 З***, да запазят в
основата си заплата като компонент пари за храна по чл.181, ал.1 З***, което е аргумент в
подкрепа на тезата, че на новоназначените служители със статут по чл.142, ал.1, т.2 З***
пари за храна по чл.181, ал.1 З*** не се следват. Ако законодателната идея бе и служителите
по чл.142, ал.1, т.2 З*** да получават пари за храна съгласно чл.181, ал.1 З***, то би било
излишно да се предвиди в нормата на пар.69, ал.6 ПЗР на ЗИД на З*** придобивката „пари
за храна“ да се посочи като дължима спрямо служителите по пар.86 ЗИД на З***, чийто
длъжности са такива по чл.142, ал.1, т.2 З***, защото иначе тази придобивка би им се
следвала на основание чл.181, ал.1 З***, а не съгласно изричната норма на пар.69, ал.6 ПЗР
на ЗИД на З***. От решение на Конституционния съд по к.д. № 1/2017г. могат да бъдат
почерпени аргументи за това, че е допустимо и не представлява нарушение на принципа за
равно третиране отделните категории служители в системата на *** да се ползват от
3
различни права, обусловено в и различието на изпълняваните от тях функции.
В обобщение на горното законодателят е придал на държавните служители със статут
по чл.142, ал.1, т.2 З*** само част от правата, с които се ползват останалите категории
служители на ***, като сред придадените права не е правото по чл.181, ал.1 З*** за
безплатна храна и нейната парична равностойност. Предвид изложеното нормата на чл.181,
ал.1 З*** следва да се тълкува заедно с нормата на чл.142, ал.4 З*** и да се приеме, че право
на безплатна храна по чл.181, ал.1 З*** имат само служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и
ал.3 З***, сред които не попада ищецът.
Следва да се посочи още, че в изпълнение на законовата делегация по чл.181, ал.5 З***
е издадена Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна
или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. С
Наредбата се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи (***) по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 3 от З*** – чл.1 от Наредбата. Неоснователен е доводът, че Наредбата
по недопустим начин (в нарушение на обема на законовата делегация по чл.181, ал.5 З***)
стеснява кръга от служителите на ***, които имат право на безплатна храна. Напротив,
нормата на чл.1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. напълно съответства на
законодателното решение относно правилата за уреждане на статута на отделните категории
служители в ***. Същите категории служители на *** са посочени като правоимащи и в
ежегодно издаваните на основание чл.181, ал.4 З*** заповеди на министъра на вътрешните
работи. Държавните служители със статут по чл.142, ал.1, т.2 З*** имат право на безплатна
храна съгласно чл.142, ал.4 (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020г.) З***
само ако извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда – арг. чл.181,
ал.3, вр. чл.142, ал.4 З***. Такива дейности, свързани със специфичен характер на труда
според нормата на чл.2 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. са при условия на
командироване или служителите в ** - *** (сега ***). Нито една от тези хипотези по
чл.181, ал.3 З*** не е налице в случая спрямо ищеца, от което следва, че през процесния
период не му се следва безплатна храна и на основание чл.181, ал.3 З***.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен, защото в полза на ищеца не е
възникнало спорното материално право, и същият следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на делото право на разноски има ответникът, на който следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание
чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***,
срещу ***, БУЛСТАТ ***, с адрес : гр. *******и“ № 29, иск по чл. 181, ал. 1 З*** за сумата
от 4320 лв., представляваща левовата равностойност за неосигурена храна, полагаща се на
ищеца като служител в структурата на ***, за периода 10.02.2020г. до 10.02.2023г.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на ***,
БУЛСТАТ ***, с адрес : гр. *******и“ № 29, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
100 лева, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5