№ 1836
гр. Сливен, 18.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20232230101180 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцовото Сити Кеш ООД, редовно призовано, не се представлява.
Ответницата М. С. П., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за
установено, че ответницата дължи ответницата дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу нея на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 2/2023 г. на СлРС, срещу която на основание
чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение. Твърди се, че
ответницата е сключила договор за заем с ищцовото дружество посредством
електронен сайт. Длъжницата не е изпълнила задълженията си по договора и
не е заплатила дължимите суми, поради което ищцовото дружество е
депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжницата, въз основа на
което срещу нея е издадена заповед за изпълнение №20/04.01.2023 г. по ЧГД
№2/2023 г. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради
което за заявителя възникнало правото да предяви установителен иск съгласно
чл. 415 от ГПК. Излагат се съображения в подкрепа на доводите за дължимост
1
на процесните вземания и от съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено, че сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, се дължат от ответницата на ищцовото дружество. Претендират
се разноските по делото.
В допълнително писмено становище вх. №24007/14.11.2024 г.
пълномощник на ищцовото дружество признава за основателно възражението
на ищцата за нищожност на неустоичната клауза и поради това се претендират
само останалите суми, които ищцата признава за дължими.
От страна на ответницата е подаден отговор на исковата молба, с който
частично се оспорва нейната основателност. Ответницата признава, че дължи
главницата, както и посочената договорна лихва, а също така и законната
лихва за забава съгласно разпоредбите на българското законодателство, но
оспорва претенцията на ищцовото дружество относно претенцията за
неустойка, като излага подробни съображения за това. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено вземането във връзка с
главницата, договорната лихва и просрочената лихва за забава, като искането
за неустойка да бъде признато за нищожно. Прави се възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Между страните не е спорно, че е сключен договор за заем, както и че
ответницата не е заплатила процесните суми, а също така, че неустоичната
клауза е нищожна.
Съдът УКАЗВА, че принципно доказателствената тежест се носи от
ищцовата страна, която следва да установи съществуването на процесните
вземания, относно тези от тях, които се претендират в хода на процеса, като се
има предвид, че има наличие на признание за дължимостта им от страна на
ответницата.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на делото по същество
Съдът ще обяви решението си на 18.12.2024 г.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,44 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
2