№ 4181
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110210603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-010437 от 10.06.2022г.
издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1
от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на В. А. А., с ЕГН ********** са наложени
административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
Недоволен от НП е останал А., който подава бланкетна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и моли за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 14.03.2022 г. около 17:40 часа, в гр.София в ж.к.Стрелбище, до бл.3 на ул.
Хайдушка гора жалбоподателят А. управлявал лек автомобил, Алфа Ромео 156 с държавен
контролен номер СВ****РК. Пред блока бил паркиран семейният автомобил на
свидетелката А. – Ауди 80 №С****РС. А. гледала през прозореца на дома си в посока
улицата и видяла, че жалбоподателят маневрира с управлявания от него автомобил като се
движел на задна скорост. Водачът-жалбоподател при извършване на маневрата ударил
автомобила Ауди 80, но ударът бил лек и макар да били нанесени материални щети върху
паркираното МПС, жалбоподателят не разбрал за настъпилото ПТП. При извършване на
поседяващо маневриране водачът отново леко ударил автомобила, но не разбрал за това
обстоятелство. Свидетелакта А. извикала през прозореца, но водачът, намиращ се в
автомобила, не я чул и продължил движението си, напускайки мястото на произшествието.
Свидетелакта А. съобщила на съпруга си, който извикал екип на ОПП СДВР, който посетил
адреса и снел обяснение от свидетелката А., която запомнила регистрационния номер на
автомобила на жалбоподателя-водач. Бил съставен и протокол за ПТП и докладна записка.
По данните, съобщени от свидетелката А., водачът бил установен, призован в ОПП
СДВР и му бил съставен АУАН№ АД143641, от 11.05.2022 г. от А.С., в който било
посочено, че мястото на нарушението е гр.София ж.к. *******, а в обстоятелствената част
нарушенията, извършени от жалбоподателя били описани в смисъл, че поради недостатъчен
контрол в/у МПС допуска ПТП в л.а. Ауди с рег. №С****РС,след което не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, а като правна
квалификация били посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от А. не подал възражения
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 22-4332-
010437 от 10.06.2022г., от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на
чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на В. А. А., с ЕГН ********** са
наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
"глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 1 месец. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН и било
посочено същото като в АУАН място на нарушението. Било допълнено обаче, че при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП наказаното лице го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаната в съдебното заседание свидетелка К. А., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: обяснение от
свидетелката А.; декларация от жалбоподателя А., протокол за ПТП №1829194, справка
картон на водач - за жалбоподателя, заповед №8121К-13312/28.10.2019г., заповед №8121з-
515/02.12.2021г.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетелката А., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се
подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали, включително и
обясненията на жалбоподателя. От тях се установяват действията на водача, механизмът на
настъпване на ПТП и действията на водача след това. Съдът кредитира и обясненията на
жалбоподателя, независимо от тяхната двойствена природа на доказателствено средство и
средство за защита. Същите не противоречат на останалия материал по делото, логични са и
не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. От тях се установява, че водачът
допуска да е причинил ПТП, но не се установява да е разбрал за това обстоятелство, както и
не се установява да е чул виковете на свидетелката А..
Не се доказва от делото посоченото в НП, но не и в АУАН нарушение, описано
словесно, че са били налице разногласия между участниците в произшествието, каквато
правна квалификация е дадена в АУАН при различна фактическа обстановка и в НП при две
взаимоизключващи се фактически описания на едно и също нарушение. Установи се от
гласните доказателствени средства, че участниците в ПТП не са разговаряли, респективно
не е имало разногласия между тях, доколкото такива при липса на изясняване на позициите
на всеки един от участниците не могат да възникнат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН.
На първо място следва да се посочи, че мястото на нарушението не е посочено
правилно нито в АУАН, нито в НП. От материалите по делото - свидетелските показания на
А., нейните писмени обяснения, протокол за ПТП, докладна записка, се установява, че
мястото на нарушението е гр.София ж.к.*********, а не както е посочено грешно в АУАН
и НП - гр.София ж.к.*******. Грешното посочване на мястото на нарушението е винаги
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя
и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, още повече, че с оглед характера
на вменените в отговорност нарушения мястото на нарушението е натоварено с още по-
голямо процесуално значение.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че е налице и нарушение на материалния
закон и за двете визирани нарушения.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
3
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява
липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е
станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и
в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното:
"поради недостатъчен контрол върху автомобила". Порокът е изцяло пренесен и в НП,
доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа
обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай,
липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в
хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за
неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в
какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато
да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни
реакции, или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия
орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото
право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетното понятие
„недостатъчен контрол“ без в това да се влага какъвто и да е конкретен смисъл. При
съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или
бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на
поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои
единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на
управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква
вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при
което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен
контрол върху автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда
състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и
допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в
съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от
законодателя санкции.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от
ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП
предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между
4
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая не се установи нито от показанията на свидетелката А., нито от
обясненията на самия жалбоподател между участниците в ПТП да е имало разногласия.
Същите не са обсъждали ПТП, не са изразили позициите си във връзка с механизма на
възникване на ПТП, респективно този състав на административно нарушение е неприложим
в случая.
Отделно от това липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН, че
между участниците е имало разногласия, каквито доводи са застъпени едва в НП, което е
съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост между възприетата с
АУАН фактическа обстановка и тази, прието то АНО в НП. В НП и АУАН е посочено, че
водачът не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия,
което в никой случай не са инкриминирани факти, навеждащи на нарушение по цитираната
разпоредба. Липсва припокриване между установени от АНО фактически положения и
дадена правна квалификация на нарушението, което е съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на НП в тази част и на това основание. Посочените от актосъставителя и
АНО факти биха могли да се субсумират под състава на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б „а“ от ЗДвП,
макар и описаните факти да са недостатъчни като фактическо описание и на това
нарушение.
Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в
своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 22-4332-010437 от
10.06.2022г. издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушения на
чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на В. А. А., с ЕГН ********** са
наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
"глоба" в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град
5
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6