МОТИВИ към Присъда № 1 от 09.01.2017 година по НОХД № 153 по описа на РС – Павликени за 2016 година

 

Обвинението е против А.Р.С. – роден на *** ***, с настоящ адрес ***, бълг. гражданин, неженен, със средно образование, работник в **** – гр. П.,  неосъждан,  с ЕГН ********** за това, че през нощта на 13/14.06.2014 год. в с. ***, община ****, причинил на К.Л.К. *** средни телесни повреди – счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца при нормално протичащ оздравителен процес и мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание, довело до разстройство на здравето му, временно опасно за живота му. ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето, алтернатива първа и предложение пето, алтернатива втора, във връзка с чл. 129, ал. 1  от НК. В съдебно заседание представителят й поддържа обвинението и счита, че то е доказано.

 

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия. При първото разглеждане на делото е дал обяснения по обвинението, приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, в които не се признава за виновен и твърди да се е само защитавал и моли за оправдателна присъда.

 

Редовно назначеният му служебен защитник - адв. Х. Д. от *** навежда подробни доводи подзащитния му да действал при условията на неизбежна отбрана и моли същият да бъде оправдан. Заема становище и че обвинението не е доказано по изисквания от закона несъмнен начин.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Подсъимият към процесния момент е бил млад човек – *** годишен. Неосъждан, безработен. Понастоящем се намира извън страната.

 

На 13 юни 2014 год. пострадалия К.Л.К. *** бил на гости на баба си в с. ****, общ. ***, където обикновено прекарвал лятото. Същата вечер  св. К.И. излязъл на центъра на селото и извикал пострадалия да го придружи, за да си купят цигари и семки и да се приберат после, защото на другия ден трябвало да бъдат на работа. На центъра на селото срещнали свидетелите А.А.М., Д.Д., М.Г.Г. с прякор „***” и А.И.А. *** и заедно с тях отишли на автобусната спирка близо до центъра в селото /така наречената „***”, където спирали автобусите за гр. ***/. Късно вечерта там вече се били събрали освен горните лица още и свидетелите Н.С.И., Д.И.А., Д.М.Д., М.Г.Г. и А.Г. ***. Присъствала и свидетелката Ж.Е.К. ***, която също била на гости при баба си. За да се видят с Ж. и нейна приятелка С. в селото дошли и свидетелите Д.А.Г., брат й Г.А.Г., двамата от с. *** и приятеля им подсъдимия А.Р.С. ***. Те пристигнали с лек автомобил, който бил управляван от свидетеля Г.Г..

 

Тези посещения не се харесвали на момчетата от селото и най-вече на св. К.И. – показанията на св. Н.И., че А. му споделил, че К. говорил с него, че ще се сбие с някого и той предположил, че ще е с подсъдимия и Г., тъй като само те са от с. **** и тези на св. А.Г., че момче от селото си мислело, че А. и Г. идвали в с. *** заради момичета и да им бил казал да не идват.

 

Прокурора акцентира, че на 13.06.2014 г. на спирката подсъдимият и св. Г. Г.  се „бъзикали“ с пострадалия, че не говорел добре български език, питали го „Ти *** ли си?“. Св. К. И. се намесил да не се закачат с К., но те продължили да го питат „***, ти от къде си?". Възникнал спор кой откъде да преминава по повод желанието на пострадалия да мине между двамата и че те му попречили. Самият К.К. в своите показания обаче заявява, че горе на спирката си приказвали спокойно, а подсъдимият му направил забележка, че не говори добре български език, което и той знаел, после не му давал път, но той не обръщал внимание на това и пушил цигара, искал да си тръгва, но останал заради момичетата.

 

 Св. Н.И. твърди, че К. /К./ се „драчил” със С. и Г.. Св. А.А. от своя страна твърди, че К. се карал с двамата, М. в показанията си твърди, че К. искал да се бие с тях, което дава основание на съда да приеме, че между двете групи на спирката е имало пререкания, тъй като момчетата искали да впечатлят момичетата, но до физически сблъсък не се стигнало и повечето свидетели, в това число и пострадалия дават показания, че на спирката било спокойно. Установява се по делото и че подсъдимия, св. Г., сестра му и двете момичета Ж. и С. слез размяната на горните реплики и действия за около час са напуснали спирката, разхождали из селото и едва по-късно се върнали, което дава основание на настоящия състав да приеме, че дори и на спирката да е имало сблъсък то той е бил прекратен и дори и да са нанесени обиди, то те не се явяват част от някакво непрекъснато поведение, провокация или нападение.

 

Безспорно за съда е и че св. К. е употребил алкохол – сам признава, че поне по-рано през деня е пил бира, подсъдимият също твърди, че К. е пил бира на спирката, свидетелите А.  Г., Н.И., Д.Г. и Г.Г. също твърдят, че К. е пил бира. Св. Г. твърди,че К. бил употребил и наркотици, което съдът не приема за доказано.

 

Около полунощ младежите от с. *** решили да си тръгват и Ж. тръгнала с тях да я изпратят - свидетелските показания на св. Д. Д., Н. И., Д. Г., Г. Г., Д. Д., които кореспондират с обясненията на подсъдимия, че подсъдимия и св. Г. Г. изпратили Ж. до къщата на баба й. Компанията от с. *** тръгнала след тях и св. К.И. и К., които били по-напред решили да търсят реванш, като започнали отново да се закачат и търсят обяснение за поведението на „пришълците”.

 

Това не ги удовлетворили и първо св. И. нападнал св. Г., а св. К. започнал да налага подсъдимия – показанията на св. Г. и св. А.М.. Така започнал бой между горните две двойки, който според св. Д. А., Н. И. протичал при взаимна безразборна размяна на удари с ръце и крака, която приключила с падането на К. след нанесен удар от подсъдимия. Съдът приема, че последният се е защитавал като е удрял К. след като е бил вече ударен от него. Последователността на насяне на ударите е била К., А., К., А.. К. пада на земята и подсъдимият е спрял да нанася удари и със св. Г. си заминали.

 

Съдът не приема и че ударът е нанесен с някакъв камък или тухла. Повечето свидетели твърдят, че не са видели камък или тухла, че подсъдимият и пострадалият са се били с ръце и крака. Впоследствие някой казал за камък. В протокола за оглед на местопрестъплението не е установен нито камък, нито  тухла на мястото, където се е развило сбиването.

 

Съдът намира, че е налице противоправно поведение – нападение на пострадалия срещу подсъдимия - К. е започнал сбиването като е ударил подсъдимия в лицето. Последният видно от събраните доказателства е спортист и е можел да удари силно К. като умишлено да го събори на земята и да се приключи всичко. Но той напротив - ударил го е отвръщайки на удара със същата сила - имало размяна на удари. След поредния удар от К., който по свидетелски показания надвивал над подсъдимия, последният го ударил, защитавайки себе си, по лицето на същото място, където го бил ударил преди това и последният паднал на земята. Подсъдимия е бил нападнат с ръце и крака и се е отбранявал с ръце и крака.

 

        След падането на св. К. св. К.И. се уплашил и му се притекъл на помощ. Видял, че от устата му течала кръв и си бил глътнал езика и успял да го извади. Повикана била медицинска помощ и започнало лечението на пострадалия, което не е приключило и към момента на разглеждане на делото – показанията му в с.з.

 

От заключенията на СМЕ с ВЛ д.р Г. се установява, че на пострадалия е причинено счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца при нормално протичащ оздравителен процес и мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнание, довело до разстройство на здравето му, временно опасно за живота му. В медицинската документация било посочено, че при приемането на пострадалия на 18.06.2014 г. същият е имал охлузвания по лицето в областта на тялото на челюстта, като той самият не е извършвал личен преглед на лицето. По отношение на механизма на получаване на счупването на долната челюст е възможно с един достатъчно силен удар с голям интензитет да се получи, а може и с два удара на едно и също място с юмрук, лакът, може и с тухла, като ако е имало втори удар, то той се е насложил върху другото увреждане. Не може да определи с точност колко са били ударите - ползвал е показанията на свидетелите на досъдебното производство. Има данни от епикриза на МОБАЛ – ****, че  лицето е прието на 14.06.2014 год. с диагноза мозъчно сътресение, алкохолно опиянен, няма спомен за случилото се, неориентиран, със стеснено съзнание при приемането, което било последица от претърпяно мозъчно сътресение, но не е приет в кома в болницата, с неврологични симптоми, които могат да се дължат на мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание. Гълтането на езика е типично състояние характерно за изпадане в безсъзнание, което състояние реализира временната опасност на живота.  Когато се извади езика, лицето поема  въздух  и веднага се осъзнава, започва да диша и избистря съзнанието си.

 

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, в подкрепа на събраните по делото гласни доказателства са и СМЕ и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

 

Събрани са множество гласни доказателства, в мнозинството си по реда на чл. 281 от НПК, които се излагат с оглед онагледяване констатираните многобройни противоречия:

 

Св. К.К. дава показания, че на 13.06.2014 г. около 16 часа след работа /пренасял ***/ пил една бира с работодателя си в заведението на село ****, после се прибрал в къщи, изкъпал се и вечерта около 23-23.30 часа отишъл на спирката с приятеля си св. К.И. и там с Д.Д., Ж.К., А.М., Д.Д. и А. /подсъдимия/ и още едно момче си приказвали спокойно, без да се карат. А. му направил забележка как говорел на български език /признава, че не говори добре български език/, но той не му обърнал внимание и извадил една цигара да пуши. Нямал огънче и  поискал от приятеля си К., като трябвало да мине край изправилите се до пейката, но А. му казал  „Ти какъв си да ти давам път, не е ли ако искам”. Не му обърнал внимание, а К. станал и му подал огънчето като му казал да си изпуши цигарата и да се прибират. Момичетата  искали да останат още малко. Но двамата с К. тръгнали да се прибират и А. го спънал и той залитнал. К.  казал да не го закачат, но А. ритнал К. в стомаха. А. започнал да удря К. с юмруци по главата и стомаха като казал: „Знаеш ли аз съм ***, не знаеш какъв съм, ще те смачкам”. Хукнал да бяга, но А. го настигнал и започнал да го налага с ръце и го ритал, той паднал, А. го вдигнал и взел един камък от земята около 20 см и го ударил един път в лицето /по долната челюст/ и втори път не помни къде. Паднал и се събудил в болницата в гр. ***, имал счупен зъб и лицето му било изкривено на една страна. В болницата престоял 3 дни и чувствал болки. В болницата в **** го оперирали, лежал 1 седмица, сложили му шини и не можел да се храни. Докато А. го удрял А. и М. /Д.Д./ били в колата на А. и гледали. Твърди, че А. и приятеят му Г. го унижили пред всички, че е **** и е ***, но той не отвърнал нищо. Твърди, че по принцип не е обидно да му викат „****”, но пред другите е било обидно. В съдебно заседание са прочетени показанията му, дадени на предварителното производство пред съдия, където твърди, че случаят станал между 23.00 и 23.30 часа, като отишъл на спирката заедно с К., М., А., Д. и още 2-3 души, като там вече имало други хора, между които и А. и още едно момче, което не познавал. Седнал до М. „***” и Д. и двете момчета /А. и Г./ се „бъзикали” с него, че не говори добре български език. Попитали го „Ти *** ли си, от къде си?", а той им казал, че е ***. Те продължили да го питат *** ли е и му казали, че бил *** и не се виждал в тъмното. Той не им обръщал внимание, но К. станал и им казал:  „Момчета не се закачайте, ние това момче го познаваме от малък". Той станал от пейката и искал да мине за огънче между двете момчета, но те не му дали да мине. Той си седнал на мястото, а К. му подал огънче и му казал да си ходят. Двете момчета  пак му викнали „***, ти от къде си", той ги помолил да не го закачат и казал на К. да си ходят. Те казали „Стой тука, няма да те ядем, няма да те бием". Разбрал от компанията, че тези момчета искат да си ходят, момчетата се качили в колата тръгнали нанякъде и после се върнали, след което слезли от колата и застанали срещу него на 2-3 метра. Единият му казал „чух, че искаш да си ходиш" и махал с ръка. Той минал покрай тях и единият го спънал. Дошъл К.  и казал „Момчета, не искаме проблеми не се закачайте. Той е от малък тук", тогава единият /мисли, че е Г./ му казал „Ти още ще се обаждаш ли за този ***" и  го ритнал в стомаха. Тръгнал да бяга, защото се уплашил като видял К. на земята. По-високото момче /А./ го хванал за рамото и му казал: „Няма да си ходиш" и го ударил с юмрук по лицето от дясната страна в областта на челюстта и му казал: „Аз съм ***, ще те смачкам" и продължил да го рита и удря с юмруци. Той паднал, А. го ударил в лицето и в ребрата, паднал на земята и А. го ритал, а по-ниското момче /Г./ го ударил с камък в лицето. На същото място където го бил ударил преди това А.. Паднал на земята и загубил съзнание. Усетил как К.  му бръкнал с пръст в устата и видял, че К. е в кръв, искал да бъде оставен да спи. Дошла линейката. Като се събудил в болницата в гр. **** се видял, че дясна част на лицето била подута, а зъбите му били изкривени и счупени. Лежал 2-3 дни и после бил преместен в болницата в гр. ****, където бил опериран. След прочитане на показанията му, този свидетел твърди, че другото момче /Г./ го ударил с камъка. Като били на спирката А. и Г. отишли някъде с колата /някакъв джип/ и като се върнали това момче Г. държало ножка и порязало приятеля му К. на 6-7 места. После заявява, че А. го ударил с камъка в лицето. Колата на А. я нямало на мястото - А. закарал някакъв приятел с Д. *** и се върнал. Твърди, че бягал 10-15 метра към църквата, където било осветено от луната, подсъдимият го гонел и биел, а той се вардел.

 

Св. Д.А. към процесния момент е непълнолетен, ученик е в ****, гр. *** в *** клас и е от с. ***. Има брат А.. Твърди, че в селото има две спирки. Вечерта се били събрали на  долната спирка около 23 часа и си говорели. Познава пострадалия като К. Видял К. да се опитва да мине между А. и Г. за да седне на пейката и А. казал да излязат на шосето, където се сбили К., К., А. и Г.. Той се бил дръпнал настрани. По едно време А., Г. и сестра му Д.Г. отишли да изпращат  Ж.. Твърди, че на спирката имало лампа и било светло. В съдебно заседание са прочетени показанията му, дадени на предварителното производство пред съдия, където твърди, че вечерта около 23.30 часа на първата спирка към центъра на с. **** се събрали той, брат му А.,  Н., М., А., Д. от селото и от с. **** - А. /Н./, Г., сестра му на Г. – Д.. Не видял някой да употребява алкохол. Той отишъл на спирката около 21.00 часа и там били А. и Г.. К. бил прав и се опитал да мине покрай групата и Г. и някой му казал нещо, той се разсърдил, успял да мине и седнал. После  К. и К. и Н. и Г. се отделили настрани. Н. и Г. отишли да изпращат едно момиче, което живеело наблизо пеша, след което  К. и К. отишли при тях и до къщата на момичето, където е спирката в обратна посока, където няма улично осветление след 24.00 часа. Г. се бил с К. на тротоара, а К. с Н. - на улицата около 10 м. Г. ударил К. по главата и той паднал. Не видял  камъни, дървета на мястото. Някои ги разтървавал. Мисли, че Г. ударил К. по главата, но той самият бил на около 20 метра от мястото. След боя видял К. нарязан по лицето. Когато К. паднал, той първи отишъл при него, обадил се на Спешна помощ. К. му извадил с пръст езика. Знае, че А. тренира ***. Вечерта преди случката видял у Г. малко ножче - кама. След прочитане на показанията му, твърди А. да удрял К. с ръце и крака, имало размяна на удари, не е видял А. да го удря с камък или дърво. Не знае кой е започнал първи. Видял Г. да удря К. в главата и той паднал. Обадил се в Спешна помощ и дошла линейка, в която натоварили само К. Видял К. с нарязано лице.

 

Св. Ж.К., която към процесния момент също е непълнолетна, ученичка е ** клас в ***, гр. ***, дава показания, че къщата на баба й е едната спирка на селото, която е за автобуса в посока гр. ***. Твърди, че въпросната вечер на тази спирка се събрали няколко души от селото и с тях бил и К. Говорели си спокойно. А., Г. и сестра му Д. тръгнали да се прибират с леката кола на Г. и тя тръгнала с тях. Преди това се разхождала с подсъдимия и Г. пеш и се върнали на спирката. Не е видяла някой да се бие. А. и Д. не били на спирката.

 

Св. Н.И. дава показания, че въпросната вечер около 21 часа бил излязъл на долната спирка на с. ****, където по принцип се събирали хора от селото да си говорят. След него дошли А., К. и М. с лекия автомобил, марка „****”, управляван от А.. К. /К./ също бил там. Всичко било спокойно и той отишъл с колата на А. до магазина за безалкохолно. В колата А. му споделил, че К. говорил с него, че ще се сбие с някого и той предположил, че ще е с подсъдимия и Г., тъй като само те са от с. ***. А. му бил казал да не се занимава с това, но К. не отговорил нищо. Когато се върнали на спирката подсъдимият и К. се биели един срещу друг на шосето с ръце, а Г. се биел с К. с ръце, малко по-настрани. А. спрял колата до къщата на бабата на Ж. и слезли. На спирката не било осветено, тъй като след 22-23 часа лампите угасвали. К. паднал на земята. Било тъмно. А. се обадил в Спешна помощ за линейка и когато тя дошла, К. се бил изправил и бил до фурната, по лицето му имало кръв - това видял на фаровете на колата. Линейката взела К. и след това дошли от полицията. Видял черен джобен нож у Г., но не видял да го вади. Не е видял някой да удря някого с камък. Бил разбрал, че К. се „драчил” с Г. и А., но не разбрал за какво ставало въпрос. В съдебно заседание са прочетени показанията му, дадени на предварителното производство пред съдия, където твърди, че през нощта около 24.30 часа бил на долната спирка на селото с А., Д., К., Г., А., на Г. сестра му и Б., А. и още момчета. Било тъмно. Твърди, че А. и Г. са побойници. Г.  му казал, че не може да говори български език, че е *** и е ***, а А. го сочел и правел физиономии. Г. го блъснал с ръка и К. не успял да мине покрай тях. После дошъл К., заедно с А.. Преместили се на пейката на другата спирка до къщата на бабата на Ж., на 100-150 метра от другата спирка, по пътя за с. ***, където вече били Г., сестра му и А., които се канели да си ходят. К. казал на К. какво е станало и К. отишъл да предупреди Г. и А. да не ги закачат. Всички се преместили натам. К. помолил К. да не се разправя повече и да си ходят. Тогава Г. и А. се съблекли и оставили блузите си на тяхната кола, сестрата на Г. предизвикала К., като му казала: ”Ти знаеш ли с кого си имаш работа?”. С А. отишли на центъра с неговата кола да вземат нещо за пиене и след като се върнали заварили  на улицата да се бият К. с Г. и Н. и К. с ръце и крака безразборно. А. и К. се биели вървейки надолу по пътя за с. *** и се спрели до един дувар, а по-нагоре на около 100 метра се биели Г. и К.. Видял А. да рита К. в гърдите и К. паднал на земята, а А. притичал покрай него. Той отишъл при другите и казал на К. какво е станало, когато Г. и К. спрели да се бият и всички отишли при К., който си бил глътнал езика. К. бръкнал в устата му да му извади езика, около К. нямало камъни, дървета имало кръв на главата му отзад. Той отишъл с А. до центъра да изчакат линейката като К., К., Д. и А. вървели към центъра, дошла линейката и натоварили К. в нея. На спирката Г. размахвал нож и си играел с него. Твърди, че на спирката имало пластмасова бутилка бира от 2 литра, от която К. пиел, а към момента на сбивнето К. се бил напил, но не е търсил боя. Преди да тръгнат към  другата спирка К. казал никой от селото да не се меси, той щял да се оправи. Чул от другите, че сестрата на Г. била одрала К. по лицето. След прочитане на показанията му, твърди, че бил видял К. паднал и К. бръкнал с пръст в устата му и му извадил езика, после дошла линейката. От К.  разбрал, че А. и Г. му казали „***, ***”. К. му казал, че Г. и той се били  сблъскали като някой бил блъснал другия. К. отишъл да се драчи с тях и се правел на „голяма работа“. След като се е оправил К. не е казвал нищо, не се е ядосвал.

 

Св. А.А. дава показания, че въпросната вечер  след 21-22 часа бил с брат си, А., К., Д.Д. и М. пред къщата на бабата на Ж., която е  близо до  долната спирка в село ***. Там били още подсъдимия, Г., К. и А.. Имало дрязги – К. се карал с подсъдимия и Г., К. се намесил. Познава Г. и А. и твърди, че не са буйни, а подсъдимият е тренирал ***. Сбили се К. и А. и К. с Г. с ръце, но не видял кой започнал първи. К. паднал на земята и имал кръв по лицето. Лампите били изгаснали. От други чул, че имало камъни, ножове. В съдебно заседание са прочетени показанията му, дадени на предварителното производство пред съдия, където твърди, че след 24.00 часа, когато е угаснало уличното осветление  отишъл с А. ***, която е в посока с. ***, където по принцип се събирали младежите от селото и там били вече К., К., А., Г., Д., А., М., Д. - сестрата на Г. и Д. *** струпани в кръг в средата на който били А., Г., К. и К. К. търсел сметка на Г. и А. защо „са се драчили” с К., а те се викали „Какъв си ти, че да ни търсих сметка?” И така започнал бой на другата спирка в посока *** до къщата на бабата на Ж., където била спряна колата на Г.. К. се сбил с Г., а К. - с А. с ръце и крака. Г. тръгнал към К. и А. като К. надвивал над А. и видял К. паднал на земята, в безсъзнание и К. му извадил езика, защото хъркал, от устата му течала кръв. Последно видял К. над А., а А. го удрял с хватки /бил тренирал ***/, но само с ръце и крака. От други разбрал, че преди това Г. и А. се закачали с К. и го обиждали, а М. се опитал няколко пъти да ги разтървава. Познава Г. и А., тъй като били съученици от гимназията. След прочитане на показанията му, твърди, че имало взаимна размяна на удари между К. и Г. и между К. и подсъдимия. Всичко станало много бързо. К. бил на земята, бил в безсъзнание, не се изправял. К.  бръкнал в устата на К., а когато дошла линейката, К. се опитвал да лази. На 5 метра от мястото, където бил паднал К. имало купчина с камъни, отстрани на пътя надолу от къщата на бабата на Ж.. Преди боя имало взаимна караница между К. и К. с подсъдимия и Г.. Не знае за какво е бил боя, но не мисли, че е заради момиче.

 

Св. А.Г., брат на М., дава показания, че редовно се събират на долната спирка на с. ***. През месец юни въпросната вечер отишъл на спирката около 18 часа и останал до късно, когато лампите вече били угаснали към 24 часа. Имало хора, К. бил на спирката. Знаел, че К. бил пил бира, тъй като по-рано през деня го срещнал и К. му казал, че бил на работа и вместо да му платят, му купили бира. По-късно дошли А. и Г. със сестра си с кола. Разговаряли спокойно. А. и Г. не са обиждали К. Г. отишъл до тоалетна у едно момиче, което живее до спирката. Когато лампите изгаснали, А., Г. и сестра му Д. решили да си ходят. По това време се появил К. с други момчета и момичета. К. казал, че А. и Г. се бъзикали с него и го обиждали и К. решил да се разправят с тях като заминали към къщата на бабата на Ж., където били  подсъдимия и Г. и започнали да се карат. Г. и А. казали, че искат да си ходят и да няма проблеми, но К. и К. казали, че не трябва да се закачат с тях. От други разбрал, че К. и К. започнали първи да се закачат. Той бил до сестрата на Г. и хванал Г. и го дръпнал настрани от К.. Той бил до Г. и К., които се биели с юмруци и бил с гръб към А. и К. Когато се обърнал назад, К. бил на земята, имал кръв по устата и хъркал, а А. не бил до него, а бил до колата на Г., която е била пред къщата на бабата на Ж.. К. се съвзел, К. го придържал и тръгнали към центъра да се прибират. Д. се обадил за линейка и когато дошла, качили К. в нея. По време на боя нямало ножове, камъни. Предните дни видял, че Г. имал малко ножче, не сгъваемо. Ден преди случая братът на Н. споделил, че  си мислел, че А. и Г. идвали в с. **** заради момичета и им казал да не идват, но не е имало конфликт. Като били на спирката А. и Г. били застанали един срещу друг и К. искал да мине между тях без някаква основателна причина, като тогава Г. си извадил личната карта и извикал на К. „ФБР”. К. по това време не бил там. По принцип от ромския етнос се бъзикат помежду си, но другите не им казвали нищо, защото  започвали да се заяждат. Вечерта след боя всички от Горна Липница, включително К. и А., коментирали, че А. и Г. са обиждали К. като го наричали „***”, но не е чул лично думите, а и те не били на място, когато е ставало това. Твърди, че А., брат му Д., К., К., А. и Д. с прякор „***” са от *** произход. М. бил казал, че бил разделял А. и К. в боя, но той не бил видял, а и  М. си преувеличавал.

    

Св. Д.Г. към 2014 година била също непълнолетна. Дава показания, че е от с. *** и е сестра на Г. и приятелка на подсъдимия А.. Въпросната вечер отишли с автомобила на брат й Г. марка „***” на спирката в с. ***. Било вечерта по тъмно. Там срещнали няколко лица от с. **** и К. бил там и пиел бира от двулитрово пластмасово шише. Говорили си. Тръгнали с колата да карат Ж., която й е приятелка  до къщата на баба й до спирката. Тя останала в автомобила, а Ж. и брат й слезли от колата. Там дошли А., К., К., Д.Д. и М. с колата на А. и предложили наркотици - трева на нея и А.. К. дръпнал брат й за ръката, блъснал го и брат й паднал на земята. Тя излязла от колата. После се сбили А. и К. Било тъмно. Ж. се била вече прибрала. Всичко се случило бързо. Видяла К. да пада на земята назад, никой не се е намесвал в боя. Чувала е, че К. е буен и се бие. Където се биели К. и брат й било тъмно, нямало осветление. Тя се намесила и дръпнала брат си. Не видяла брат й да държи нож.

 

Св. Г.Г. – приятел на подсъдимия и брат на св. Д.Г. твърди, че често ходи до с. ***, но е от другото село - ***. Въпросната вечер предложил на подсъдимия и сестра си да отидат с автомобила на баща му марка „****” след работа към 20 часа до село **** на  долната спирка. Там имало  хора, като повече от местните му били познати. Лицата от *** произход дошли след около половин час, като К. дошъл с едно шише бира „***” и си пиел сам, но бил видимо употребил наркотици, тъй като очите му били зачервени, зениците разширени, и се заяждал предимно с *** си приятели. Той си говорел с А. и Ж., когато К. искал да мине между тях, а той му казал да ги заобиколи и К. го направил. След това К.А., М., Д. и А. *** да вземат „трева” да пушат, а той, А., Ж., С. и сестра му решили да се поразходят пеш около час и към 24.00 часа решили да си тръгват и се върнали на спирката да вземат колата и спрели пред къщата на бабата на Ж. като той отишъл до тоалетната. Излизайки, видял групата от **** се била върнала и предлагали на А. и сестра му, които били в лекия автомобил „трева”. К. му казал: „Идвате от други села, правите се на „патрони”, закачате нашите момичета”. И го хванал отпред за тениската и започнал да го дърпа на шосето, но останали до колата. През това време видял как К. посяга на А. и го удря в слепоочието с юмрук. Той получил юмрук във веждата от К. *** дръпнал К. да ги раздели. Видял А. на земята и К. и М. с прякор „****” го налагали с юмруци и крака, а той се предпазвал с ръце, тъй като тренирал ****. Докато отиде да ги разтърве, А. се бил изправил и ударил веднъж К. по лицето с юмрук и К. паднал. Било тъмно, уличното осветление било угаснало. Уплашили се като видели К. на земята и си тръгнали за с. **** като не дочакали линейката. От полицията не са им вземали проби за употреба на алкохол, въпреки, че майка му поискала. А. имал охлузвания  по лактите, по колената, носът му бил отекъл. От А. разбрал, че К. бил в безсъзнание и се събудил преди да дойде линейката. Имал малък нож, но не е вадил вечерта ножа.

 

Св. К.И. дава показания, че К. се бил прибрал от работа към 16.00-17.00 часа и бил изпил една бира след работа, а на спирката не е пил бира. Вечерта около 20.30-21.00 часа отишъл с К. на долната спирка на село **** като там имало доста хора: А., Д., Д., А., Ж. – приятелка на А., М., А., Н., Д. *** и Г., сестра му и А. от с. ***, като А. и Г.  се смеели на К., че не можел да говори добре български език, обиждали го като му казвали, че е ***, а на К. не му било станало хубаво. Г. не давал на К. да мине, но не разбрал откъде. Г. се бил подигравал на К. К. се ядосал, че това ставало пред момичетата и казал „Още малко ще постоим” и запалили цигари. След като изпушили по една цигара, К.  блъснал А. по рамото с ръка и после А. му го върнал с юмрук, но не видял къде, тъй като било тъмно. Тръгнали надолу да се гонят. Тръгнал да ги разтърва, но Г. тръгнал срещу него. А. и К. хукнали надолу от сирката на 20-30 метра от него. Били се с юмруци с Г. като Г. го ударил 2-3 пъти, паднал на земята. Докато се биел не виждал К. Г. ударил К. с камък или тухла в лицето. После твърди, че Г. бил ударил К. с камък, а А. - с тухла в лицето, но бил видял само Г. да удря К. с камък, но от други и от К. бил разбрал за удара на А.. Отишъл при падналия К., от устата на който течала кръв, извъдил му езика, защото се задушавал, ударил му 3-4 шамара да се свести, изправил го от земята, един съсед И. донесъл шише вода, полели го и той се свестил. Дошла линейка и взели К. От И. бил научил, че предната вечер Г. идвал в селото и въртял нож и заплашвал. Не бил усетил кога Г. го бил порязал с ножа, не е видял нож, но кръвта му шуртяла. Твърди, че К. не бил побойник. Само четирима се биели, никой не се бил намесвал. В съдебно заседание са прочетени и показанията му, дадени на предварителното производство пред съдия, където твърди, че заедно с А., М., Д. и А. *** където вече се били събрали много хора. Той и К. запалили по една цигара. А. и Г. се смеели на К., че не говори добре български език, наричали го „***, ***”, а на него не му било приятно защото там имало момичета. Предложил му да си тръгват. Тогава Г. подложил крак на К. да го спъне. Той си говорел с Д. за песни, а през това време  К., Г. и А. се сдърпали в тъмното, впуснал се да ги разтърва и тогава Г. се сбил с него като го налагал с юмруци, а А. се сбил с К. Сестрата на Г. му бръкнала в очите. А. му казал, че К. имал нужда от помощ. К. бил по-надолу и бил паднал в безсъзнание. Всички казвали, че Г. ударил К. по главата с камък, а А. - с тухла по челюстта. Отишъл при К., от устата на който течала кръв и Г. го нападнал с нож, който не видял и му причинил 7 порязвания, след което Г. и А. избягали, а той отишъл при К. да му извади езика. К. се свестил и искал да ляга. Дошла линейка и взели К. След прочитането на тези показания,свидетелят заявява, че като намокрил К. с вода, той му казал, че го боли всичко. В с. *** имало две спирки на 30-40 м. разстояние, като те били на спирката за гр. ***, като само тя  била осветена. Сдърпването било на тази спирка, като после хукнали към другата. К. и А. тръгнали да се гонят към  *** спирка, той тръгнал да ги разтърва и там се сбили с Г., а А. и К. – по - надолу. Когато паднал на земята, Г. прибягал до К., не видял Г. да удря К. Сбиването продължило 4-5минути. Признава, че наистина К. не говори правилно български език и е от *** етнос.

 

Св. Д.Д. дава показания, една лятна вечер на здрачаване да излязъл в центъра на с. ***, видял К. и К. с едно момче И. и отишли  на спирката, където имало много хора, между които и А. и Г.. Всеки хапвал, пийвал и се забавлявали. Той се занимавал с телефона си като си прехвърлял музика. К. дошъл да седне до него, а А. и Г., които били седнали между тях си разменили някакви реплики, някой го блъснал с рамо или крак, А. и Г. се „изхилили“. К. успял да мине и му поискал огънче. А. и Г. продължавали да се смеят високо и говорят. К. и друго момче били отишли за безалкохолно и като се върнали К. говорил с К., А., Г. и сестрата на Г. били по-надолу. Станала кавга, той се намесил и се върнал на пейката. Видял А., на когото му викал „***“ да си хвърля тениската и казал на К. „Ти какво искаш, да се бием ли ***?". Г. казал на К. „Хайде бе, ела на асфалта да се бием като мъж!" и се сбили А. и К. по-надолу и Г. и К. до колата. Всички се втурнали да ги разтървават и не било ясно кой какво прави. В един момент М. изпищяла и разбрал, че А. ударил К. с една тухла в главата, като наблизо имало дувар и той бил взел тухлата отттам, К. паднал в локва кръв и си глътнал езика, А. хукнал да бяга, а К. бръкнал в устата на К. да му извади езика. Твърди, че докато се били К. и Г., последният бил извадил нож /той видял ножа по-рано като си го въртял в ръцете/. К. му споменал, че сестрата на Г. му бръкнала в окото и Г. се възползвал и го резнал над лявата вежда. Не е виждал Г. да се бие с К. и да ритат К. От К. разбрал, че имало втори удар с тухлата. Не може да каже дали К. ги е предизвикал с нещо.

 

Св. М.Г. /по плякор „***“/ дава показания, че един ден вечерта след 21.00 часа през месец юни 2014 г. отишла в центъра на село *** и срещнала К. /К./ с К.. Слезли на спирката, били с Д., А., Д., А., Г. и сестра му и други. Говорела си с К. и двамата се „бъзикали“ А. и Г. започнали да се „дракат“ с К., да го обиждат, да го наричат „***“ без видима причина, те не се познавали отпреди.А. и Г. отишли с една кола до едно момиче и се върнали. Тогава К. искал да се прибира, тъй като бил изморен, а А. и Г. започнали да го блъскат и да му казват: „Ти какво уплаши ли се. Няма да си ходиш". К. започнал да защитава К. К. тръгнал да бяга, а А. хукнал да го гони към тъмно място, без лампи. После видяла К. да лежи на земята. Някой извикал, че Г. имал нож и тя се уплашила. Сестрата на Г. бръкнала в очите на К., защото той бил тръгнал да ги разтървава. Чула, че някой казал, че К. е ударен с камък., не е видяла удари, защото било тъмно. Брат й се обадил на тел. 112. Линейката дошла и на фаровете й видяла, че К. имал прорезни рани от нож. К. бил на земята, имал гърчове, от устата му течала кръв. Изправили го, той хъркал. Един човек излязал от една къща и дал вода да измият К.

 

Св. А.М. дава показания, че около 20.00-21.00 часа една вечер към средата на  месец юни 2014 г. бил в гр. **** и се черпили с А., М. /Д. / и К.. Обадила му се М. *** са дошли А. *** и Г. ***, които са конфликтни, обичали за се закачат и „бъзикат“, а Г. налитал на бой. Тя казала, че двамата се закачали с К., обиждали го, че е грозен, *** и не можел да говори на български език. Познава К. и знае, че е *** от гр. ***, където не говорели много на български език. Самият А. е от *** махала. К. казал, че иска да се прибират и да видел какво става. Прибрали се с колата му „***“, отишли на  втората спирка като спрял в една уличка вляво. Само К. и Д. слезли от колата. На спирката имало много хора. Г. отишъл да извика Ж., която живеела на около 10 метра от спирката и другите също тръгнали към къщата на Ж.. Не е чул А. и Г. да закачат К. К. казал на К., че са го обиждали. К. попитал А. и Г. защо са го обиждали, а Г. казал да не се занимава с тях. Бил сигурен, че стане бой. К. казал, че ако  още веднъж се закачат с К., ще има проблеми, Г. го попитал „Ти заплашваш ли ме?Да се пробваме да се бием ли? Да излезем на пътя" и слезли на улицата. А., който тренирал ***,  ритнал К. с крак в главата или в рамото, а К. му отвърнал с юмрук. Било тъмно. Г. и К. се удряли с юмруци и крака.Сестрата на Г. бръкнала в очите на К.. Видял кръв по лицето на К. и К. имал кръв по устата. Всичко станало много бързо. К. и А. се търкаляли на земята, като К. надвивал на А./ който бил по-едър от него/, удрял го с ръце в лицето, последният за да се защити взел от една купчина до къщата камък и както бил на земята, го ударил с камъка. Г. оставил К. и хукнал да помогне на А. и също взел камък /не може да каже дали същия камък/ и ударил К. на същото място. Тогава К. паднал и имал кръв на устата.М. и Д. се развикали, К. бил на земята и не мърдал, а А. и Г. се качили в колата и избягали. Предишната вечер видял у Г. нож. Виждал всичко от колата от около 3 метра. Всички гледали и никой не се е намесвал. Обадили се на тел 112, а той отишъл към центъра на селото да послещне линейката. Като се върнал обратно, К.  бил станал, не можел да говори. Линейката го закарала в Спешна помощ *** и после в гр. ****

 

     Св.Д.Д. твърди, че през лятото на 2014 г. била с братовчедка си Г. на долната спирка на с. ****, където били и М., М., А., Д., К., А., К., А. от с. **** и Г., на Г. сестра му – Д.. Било тъмно, уличните лампи светели и те си говорели спокойно, никой не е пил алкохол. К. бил седнал близо до нея, а К. на другата пейка. По едно време Г. започнал да обижда К., че не говори добре български език и не му позволил да се размине от едната пейка на другата, К. му казал като на приятел „Остави ме да мина. Не се закачай”. Намесил се А., който започнал да го обижда, че е ***. Г. се хвалел с баща си, а А., че спортувал и владеел  ***. К. ги заобиколил и дошъл при тях. Признава, че К. има запънки, когато говори български език. К. се намесил и ги помолил да спрат. А., Г., Д. и Ж. тръгнали с колата до къщата на Ж. и спрели колата пред къщата, пред която имало пейка, която се ползвала за спирка в обратната посока, а другите останали на спирката. К., К. и М. били до стъпалата на спирката и си приказвали нещо, защото вниманието й било на друго място. Видяла долу на другата спирка А., Г., К., К., чувала, че се карат, но не им обърнала внимание. После видяла К. и Г. да се удрят с ръце, а А. и К. по-надолу, имало улична лампа, но не осветявала много добре. Не е забелязала Д. да се включва в боя. С М. били настрани от биещите се К. и Г. и видяла как Д. - сестрата на Г. бръкнала с пръсти в очите на К. и той паднал. Г. продължил да го удря, после К. се изправил, видяла го после, че е издран по лицето, не е видяла у Г. нож. После Г. бягал към А. и К. и двамата удряли К., който бил на земята. Един от двамата бил ударил с камък К. в челюстта. До тях имало каменен дувар и на земята - купчина камъни. Не е видяла някой да удря К. с камък, но чула някой да казва: „Те го удариха с камък”. Г. викал на Н. „Бягай има много кръв, бягай”. А. и Г. се качили в колата и си тръгнали. К. бил на земята, имало много кръв, не можел да говори, гледал нагоре и мигал. К. се опитвал да го събуди, тръскал го, бръкнал му в устата, полял го с вода. К. се осъзнал и казал, че го боли, бил отпуснат. К. го изправил на крака и го подпирал, вървяли към къщата на к., която не била близо. Близо до фурната го натоварили на линейката. После дошли от полицията. Описва Г. като горделив, заядлив с високо самочувствие, „Ние сме ***, а те са ***. Те постоянно обиждат. Те казват „Вие сте ***, нямате пари, а те са ***, имали пари и с пари можели да направят всичко. К. не е имал проблеми друг път с тях.” А. не е прилагал някакви хватки. Не видяла някой да удря К. с камък, чула, че някой казал „Те го удариха с камък” и всички започнали да викат, да се карат, да говорят нависоко. Отишла до мястото, където бил паднал К. и не видяла камък. В съдебно заседание са прочетени показанията на свидетелката от разпит, даден пред съдия, където заявява, че Н. или Г. вземал камък от един дувар или купчина, до който се биели. Камъните бяха големи около 20 см. Всички се били насъбрали и не видяла кой точно ударил К., но бил един от двамата – Г. или Н. Видяла удара с камъка, но била далеч и било тъмно и не видяла кой го хвърля. Удара по К. бил в ченето и той паднал на земята, а двамата започнали да го ритат и да го удрят. След прочитането на тези показания, свидетелката заявява, че  не е видяла някой да удря К. с камък, тъй като било тъмно и не е видяла на шосето камък, не може да каже кой го е ударил. Всички били събрани на куп и всеки казвал по нещо, надвиквали се и оттам чула за камъка. Биещите се двойки били на около 3 м. една от друга като К. и Н. както се биели, като се отдалечавали надолу, а уличната лампа не осветявала добре.

 

Подсъдимият, при първото разглеждане на делото дава обяснения, като твърди, че вечерта той, приятеля му Г. и сестра му отишли в с. **** с цел да се срещнат с момичета. Там били всички местни млади, между които и К. /К./, когото не познавал. Подсъдимият и приятелят му говорели с Ж., която била приятелка на Г., а К. минал между тях и ги избутал защото искал да вземе огънче от някого. Двамата му направили забележка защо минава така и не ги заобиколил. К. се заял и си разменили реплики с Г.. По едно време те решили да си тръгват и да изпратят  Ж.. Спрели колата пред тях, а местните момчета  от с. **** дошли при тях и се заяждали, нападнали ги. Двамата ги помолили да не се заяждат, защото си тръгват, но К. го ударил с юмрук в лицето. Той му отвърнал също с юмрук и отстъпил като през това време К. го провокирал и казал: „Хайде какво става, какво става” и отново го ударил, той му отвърнал с удар отново с юмрук /не е използвал тухла или камък/ и К. паднал на земята. Всичко станало много бързо. Другите гледали отстрани и никой не ги е разтървал. Г.  бил по-нагоре и не е идвал към тях. Било късно - към 12 часа вечерта. Твърди, че К. бил пил бира, местните момчета от селото и те консумирали бра, а те с приятеля му не са пили. Той тренирал ***.

 

        Съдът намира, че безспорно на пострадалия са причинени средни телесни повреди - счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца при нормално протичащ оздравителен процес и мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнание, довело до разстройство на здравето му, временно опасно за живота му.

 

Свидетелите дават доста противоречиви помежду си и сами на себе си показания. Самият пострадал на няколко пъти променя показанията си. Веднъж твърди, че подсъдимият му нанесъл ударите, други път твърди, че св. Г. Г. го ударил с камък на същото място, където подсъдимият го ударил с камък, юмрук. Св. Д. Д. не може да каже кой е ударил К., св. К.И. и св. Д. А. също дават противоречиви показания - ту подсъдимия, ту св. Г. Г. удряли К.. Подсъдимият дава стройни обяснения, в които признава, че само той е нанесъл два удара на пострадалия, като тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите Н. И., А. А., Г. Г., Д. Д. и А.М.. При това положение съдът намира за установено, че подсъдимият е нанесъл процесните средни телесни повреди на пострадалия.

 

Съдът кредитира следните показания, които  не си противоречат, а именно: Св. Н.И. твърди, че К. /К./ се драчил с подсъдимия и св. Г. Г.. Св. А.А. твърди, че К. се карал с подсъдимия и св. Г. Г.. Св. К.И. дава показания, че К.  блъснал  подсъдимия по рамото, а в това време самият той  говорел със св. Д. Д. за музика. Св. А.М. в показанията си твърди, че К. искал да се бие с подсъдимия и св. Г. Г. Св. А.Г. пък твърди, че подсъдимият и св. Г. Г. не са обиждали К., а последният му бил казал, че те го обиждали. Съдът дава вяра на свидетелските показания на Д. Д., Н. И., Д. Г., Г. Г., Д. Д., които кореспондират с обясненията на подсъдимия, че подсъдимия и св. Г. Г. изпратили Ж. до къщата на баба й и останалите момчета са ги последвали. Съдът не кредитира показанията на  пострадалия и св. М. Г., които твърдят, че подсъдимият и приятеля му изпратили Ж. и се върнали отново на спирката и оттам К. бягал надолу, а подсъдимият го гонел и го биел. Те не почиват на никаква логика и противоречат на показанията на другите свидетели. Св. А. Г. твърди, че К. и К. започнали първи да се закачат. Св. Д. Г. твърди, че К. първи ударил брат й. Св. Г. Г. дава показания, че К. налагал подсъдимия. Св. А.М. също твърди, че К. надвивал над подсъдимия, който бил по-едър, имало размяна на удари, нанасяли си удари с ръце, като подсъдимият за да се защити ударил К.. Св. Д. А. твърди, че имало размяна на удари между подсъдимия и пострадалия, св. Н. И. говори, че двамата си нанасяли безразборни удари с ръце и крака. Св. А. А. твърди, че двамата се биели с ръце и крака и К. надвивал над подсъдимия. Подсъдимият  дава обяснения, че К. го ударил с юмрук в лицето, той му отвърнал с юмрук и отстъпил, а К. го провокирал и отново го ударил, след което му отвърнал с още един удар с юмрук, които обяснения кореспондират с горепосочените свидетелски показания. Пострадалият твърди, че подсъдимият  ритнал К. в стомаха, а него налагал с юмруци в главата и стомаха, ударил го с камък 2 пъти, които показания не кореспондират с никои други. К. пък твърди, че се биел със св. Г. Г. и се бил впуснал да разтърва подсъдимия и К., което също не се подкрепя от нито едно от другите показания на свидетелите. Съдът намира, че не подсъдимият и св. Г. Г. са предизвикали сбиването, а напротив. Св. К. К. бил пил бира се заяждал с подсъдимия и св. Г. Г. още на спирката, ударил подсъдимия по рамото. Впоследствие след като подсъдимия и приятеля му изпратили Ж. на спирката всички момчета и момичета от спирката се изнесли долу пред дома на бабата на Ж. и К. и К. започнали да се заяждат и да удрят съответно св. Г. Г. и подсъдимия като се биели по двойки - К. със св. Г. Г. и по-надолу в тъмното К. с подсъдимия. За тези сбивания свидетелите също дават противоречиви показания като противоречията са както помежду им, така и в собствените си показания. Св. К. К. няколко пъти си сменя показанията. Веднъж твърди, че подсъдимият го ударил два пъти с камък, други път твърди, че подсъдимият го ударил, а св. Г. Г.  го ударил с камък на същото място, трети път твърди, че само подсъдимият го ударил с камък, после твърди, че само св. Г. Г. го ударил с камък. Св. Д.А. бил на 20 метра от мястото, където се биели подсъдимия и св. К. и мислел, че св. Г. Г. го е ударил, но не бил сигурен, после твърди, че видял св. Г. Г. да удря св. К. по главата. Св. А.А. твърди, че св. К. надвивал над подсъдимия, взаимно си разменяли удари само с ръце, св. Д. Д. ги разтървавал, а на 5 м. имало купчина камъни. Св. Н.И. не видял удар с камък. Св. Д.А. не е видял камъни и твърди, че някой разтървавал подсъдимия и св. К.. Св. Г. Г. видял подсъдимия да удря св. К. с юмрук и последният паднал на земята. Св. Д.Г. не е видяла боя между подсъдимия и св. К., тъй като по същото време гледала боя между брат й св. Г. Г. и св. К.И.. Св. А.Г. не е виждал някой да удря някого с камък. Св. Д.Г. твърди, че никой не се е намесвал в боя. Св. Г. Г. твърди, че видял подсъдимия на земята и св. К. и св. Д. Д. го удряли, а той се предпазвал с ръка. Св. К.И. не виждал боя между подсъдимия и св. К.. После няколко пъти променя показанията си като твърди, че св. Г. Г. ударил св. К. с камък, а подсъдимият - с тухла. После твърди, че всички били видяли това, а той не е видял св. Г. Г. да удря св. К.. Св. Д.Д. твърди, че или подсъдимия, или св. Г. Г. бил ударил с камък св. К.. Св. Д. Д. твърди, че св. М.Г. изпищяла, че подсъдимия ударил св. К. с тухла, а от св. К.И. разбрал за втори удар с тухла. Св. А.М. бил спрял колата си вляво от улицата на 3 метра като твърди, че видял  подсъдимия да удря св. К. с крак в главата, а последният го ударил с юмрук като надвивал. Според него подсъдимият взел камък и го ударил, а после св. Г. Г. го ударил с камък на същото място и никой не се е намесвал. Св. М.Г. не е видяла удари, но чула, че някой казал, че К. е ударен с камък. Св. Ж.К. не е присъствала на сбиването. Съдът намира, че най-близо до биещите се подсъдим и пострадал е бил св. Г. Г., който дава показания, че К. е започнал боя. Останалите свидетели са били не от страната на биещите се А. и К., а по-близо до  биещите се  свидетели Г.Г. и К.И. от страна на спирката. Всички свидетели без изключение, включително и подсъдимия потвърждават, че в един момент  без наличие на провокация и конфликт между тях   А., Г., сестрата на Г. и Ж. отиват пред къщата на Ж. и последната си отива в къщи. Няма причина двете момчета подсъдимия и св. Г. Г. да провокират многобройните момчета от с. ***. От събраните по делото доказателства съдът установява, че именно групата от с. **** отива пред дома на бабата на Ж., където са били вече подсъдимия и св. Г., изпращайки спокойно Ж.. Не подсъдимият е започнал боя, а пострадалият е провокирал подсъдимия и го е ударил първи в лицето. Последвала е размяна на удари с ръце, приключила с падането на К. след нанесен удар от подсъдимия. Последният се е защитавал като е удрял К. след като е бил вече ударен от него. Последователността на насяне на ударите е била К., А., К., А.. К. пада на земята и подсъдимият е спрял да нанася удари.

 

Съдът счита, че така описаните многобройни противоречия не са вследствие недобросъвестност, а поради следното обстоятелство фигуриращо в показанията на всички - след случилото се започнли коментари между младежите от с. *** за боя, имало ли е камък, нямало ли е, кой е започнал, кой е ударил последен, което е довело до противоречивите показания. Всички свидетели, включително и подсъдимият твърдят, че сбиването е станало  много бързо - не е продължителен бой. Мястото, където е станало сбиването  на двете двойки не било осветено.

 

По досъдебното производство са представени заповеди за задържане от **.06.2014 г. в 03.30 часа за срок от 24 часа на св. Г. Г. и на подсъдимия. На **.10.2014 г. е съставен протокол за разпознаване от пострадалия, в който  последния посочва  лице № *** /подсъдимия/ за лице, извършител на  побоя, като твърди, че го разпознава по  късата подстрижка, големи уши и сплескан нос и „стиснато” лице в областта на ченето. Съдът не кредитира този протокол, тъй като в разпита на пострадалия пред съдия от **.08.2014 г., приобщен като доказателство не само никъде не е описал „нападателя”, а твърди, че по-ниското момче го ударило с камък в лицето – на същото място, където по-високото момче го ударило с юмрук. В този протокол св. К. твърди, че  по време на побоя лицето му било близо до неговото. В протокола от **.10.2014 г. за извършен следствен експеримент св. К. посочва, че двете момчета Г. и другото по-високото го удряли по тялото и главата с юмруци и вървели надолу 50 метра като по време на боя бил наведен и свит и не може да посочи кой повече го е налагал, а после твърди, че лицето, което го е ударило с камъка било с къси панталони, без тениска, гол до кръста, по-високото момче. Видно е, че отново пострадалия си противоречи в описанието на извършителя - в  един ден в два протокола описва извършителя по различни признаци. Освен това протоколът за разпознаване на лице е предшествал  разпита на  свидетеля - разпознаващ. Протоколът  за  разпознаване е съставен в 13.20 - 13.30 часа, а след това в 13.36 ч - 13.41 ч е проведен разпит на свидетеля - съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 170 от НПК.

 

На **.10.2014 г. е съставен протокол за следствен експеримент, в който св. А.М. посочва, че побоя между А. и К. /К./ станал на спирката и продължил на 50 м в южна посока и не е виждал в побоя да е използван камък - противоречие с показанията, дадени да досъдебното производство при разпита му пред съдия. Св. К.И. в протокола от **.10.2014 г. за следствен експеримент   посочва място за начало на сбиването между А. и К. доста отдалечено от спирката, на която се намирали първоначално. В протокола за следствен експеримент от **.10.2014 г. св. Д.Д. е посочил за начало на сбиването стъпалата на спирката, където се намирали първоначално и посочил, че сбиването продължило по-надолу на 50 м и после още на 20 м. Към с. **** и не е видял купчина с камъни. Видно от фотоалбумите, приложени към протоколите за следствени експерименти на св. К. /К. или К./, св. А.М., св. К.И., св. Д. Д. липсва каквато и да било видимост между спирката, на която се събрали лицата и мястото на  побоя - другата спирка. В протоколите за следствени експерименти лицата са карани  целенасочено освен мястото на побоя да сочат и купчина камъни, покрита със сняг и да показват предполагаеми големини на камък, с който уж бил ударен пострадалия, въпреки, че в своите  разпити  същите не са говорели за камък /св. Д. Д. говори за тухла, св. К.И. - за камък и тухла/. Свидетелите са показвали  различни по размери камъни: св. К. - камък с размери 18/15 см,  св. К.И. - 15/15 см. - отново противоречия.

 

На **.10.2014 г. е извършено разпознаване от св. К. на св. Г. Г., в който твърди, че това лице не го е удряло с камък като го бил разпознал по две бенки отляво на лицето му между устната и носа и в долната част на врата, малко стиснати очи, малко изкривен поглед, извършен в 09.00 часа - 09.20 часа, последван от разпит на свидетеля - разпознаващ от 09.30 часа - 09.41 часа - също съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 170 от НПК.

 

С оглед всичко гореизложено настоящият състав намира, че е налице противоправно поведение – нападение на пострадалия срещу подсъдимия - К. е започнал сбиването като е ударил подсъдимия в лицето. Последният видно от събраните доказателства е спортист, по-едър от пострадалия и е можел да удари силно К. като умишлено да го събори на земята и да се приключи всичко. Но той напротив - ударил го е отвръщайки на удара със същата сила - имало размяна на удари. След поредния удар от К., който по свидетелски показания надвивал над подсъдимия, последният го ударил, защитавайки себе си, по лицето на същото място, където го бил ударил преди това и последният паднал на земята. Подсъдимия е бил нападнат с ръце и крака и се е отбранявал с ръце и крака.

 

В Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/1973 г. на Пленума на ВС, което има задължителен характер за съдилищата, Върховният съд се е произнесъл относно института на неизбежната отбрана. В т. 4 от същото ВС е приел, че нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите, а в т. 5 от посоченото постановление, в която Върховният съд е приел, че за правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то в настоящия случай е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия. След като пострадалият е паднал на земята, подсъдимият не го е ритал, нито удрял, нападението е било прекратено. Предприетите от подсъдимия действия по увреждане на телесната неприкосновеност на пострадалия са извършени с цел защита и отблъскване на непосредственото нападение от страна пострадалия, което не е било приключило. С оглед на това извършеното от подсъдимия е при неизбежна отбрана – предприети са действия по упражняване на право на защита срещу непосредственото противоправно нападение на пострадалия върху правата и личността му, като причинените вреди на нападателя /пострадал/ са в рамките на необходимите предели. В наказателноправната теория и в съдебната практика по наказателни дела, деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху върху личността или правата му, всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението. Извършителят на деянието, осъществено при неизбежна отбрана действа докато нападението не е преустановено. Поради това и докато нападението е налице, нападнатият има право на активна защита като може, но не е длъжен да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ от трети лица. Не на последно място за приложение на института на неизбежната отбрана е необходимо защитата да съответства на характера, степента и интензитета на нападението. Такова съответствие е налице при преценка на съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Поради това и при отблъскване на нападателя, нападнатият може да използва и по-интензивни средства за защита и начини за отбрана, от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. В случая нападението е противоправно и непосредствено - увреждащото действие е започнало още с първия  удар на К. върху подсъдимия и от този момент нападнатият има право на защита срещу действията на нападателя, нападението е продължило и не е било прекратено към момента, в който нападнатият /в случая подсъдимия/ е нанесъл удар на пострадалия - нападател. Причинил му е вреда с цел защита и отблъскване на нападанието при съответствие между нападението и защитата. Нанасянето на повече от един удар от подсъдимия върху пострадалия, причинявайки му две средни телесни повреди следва да се приеме не като престъпно посегателство върху личността на пострадалия нападател, а като такова, целящо да защити личността на подсъдимия  от непосредственото, противоправно и продължаващо нападение, извършено от пострадалия. За опасността на нападението от значение са онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които то се извършва, броя на нападателите, мястото, времето и начина, с които е упражнено насилието. В случая  са налице удари от К. към А.С., отговор с два удара от страна на подсъдимия върху нападателя в тъмната част на денонощието, на неосветено място в близост до друга биеща се двойка и наличие на превес на лицата, подкрепящи нападателя - пострадал. Подсъдимият е нанесъл два удара в главата на пострадалия, но последният също е удрял подсъдимия в главата. Деянието на подсъдимия се явява несъставомерно от субективна страна. Подсъдимият като е нанесъл последователно два удара след нанесени му удари от пострадалия в реализация на правото си на защита на собственото си здраве, не е имал за цел да увреди физическата цялост на пострадалия, като му причини телесни повреди, а само да упражни правото си да се защити от противоправно нападение. Защитаващият се  в случая подсъдимия е причинил увреждане на нападателя и той  е изпаднал в невъзможност да продължи нападението вследствие нанесените му вреди - нападението е прекратено - окончателно е отблъснат нападателя. Следва да се вземе предвид, че пострадалия /нападател/ е употребил алкохол, което в наказателноправната доктрина и в съдебвната практика винаги се приема като отегчаващо вината обстоятелство. Защитата се провокира от нападението и е предназначена да го прекрати, като по този начин отстрани създалата се опасност от увреждане. Същността на защитата се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Най често тези вреди имат личен характер, като увреждат здравето или живота му. Защитата трябва да отблъсне нападението или поне да ограничи опасността ат него. Законодателят и съдебната практика винаги отчитат факта, че при нападение времето за съобразяване с мотивите на нападателя, както и точното отчитане на неговите намерения е на практика почти невъзможно. Поради това никъде в закона не е споменато за конкретни форми и средства на защита, не се и споменава за равностойност между причинени и предотвратени вреди. Отбраняващия се има право на активна защита и той може да използва по-интензивни методи за отблъскване на нападението, които да доведат до по-тежка форма на увреждане на нападателя, стига това да не води до превишаване на неизбежната отбрана. Когато употребените средства при осъществяване на неизбежната отбрана са еднакви, както е в настоящия случай, не е налице превишаване на същата, макар че нападателят е получил по-тежко увреждане. В случая е приложима разпоредбата на чл. 12 от НК. Подсъдимият е бил нападнат с ръце и крака и се е отбранявал с ръце и крака и не е бил длъжен да предвиди какво ще се случи - счупване на челюстта и мозъчно сътресение. След като нападението е отблъснато, подсъдимият си тръгва с приятеля си и сестра му с тяхната кола. Било е тъмно, нападението е отблъснато, в района на сбиването са доста момчета и момичета от селото - приятели на  пострадалия. Св. К.И. се впуснал и извадил езика на приятеля си, други се обадил на 112 и повикал линейка. Пострадалия К. прекарал два или три дни в болницата в гр. ****, после баща му го закарал в *** болница, където той бил опериран. Пострадалият К.К. вследствие нанесените му удари от обв. А.Г. е получил охлузвания и оток по лицето, счупване на долна челюст, разкъсно контузна рана в устната кухина, мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнание. Счупването на долната челюст е причинило на К. трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца при нормално протичащ оздравителен процес. Мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнание е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. 

 

Съдът намира, че деянието на подсъдимия, за което му е повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, предложение трето, алтернатива първа и предложение пето, алтернатива втора, във връзка с чл. 129, ал. 1 от НК се явява несъставомерно от субективна страна. Липсва задължителния за съставомерността на престъплението умисъл. Подсъдимият следва да бъде оправдан, като направените по делото разноски следва да останат в тежест на държавата. 

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                              Районен съдия:

 

Вярно с оригинала!

Й.П.