Определение по дело №211/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 391
Дата: 1 март 2019 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100500211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О   П   Р   Е   Д   Е  Л   Е   Н  И   Е   № 391    

                                    

 

 

                                   град Бургас ,  01.03. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито       заседание  

на ............01.03 …..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                  

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  211      по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на   въззивната жалба на  процесуалния  представител на Е.Й.М. ***  -ищец    по гр.д. № 2915 /2018 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 2699/27.12.2018 год. постановено по същото дело  ,с което е отхвърлен  предявения иск от въззивника против П.С.М. *** за предоставянето на родителските права по отношение на детето Стоян Емилов М. ,род. на *** г.,на бащата ,определяне местоживеенето на детето при бащата  и определяне на  ограничителен режим на лични отношения с майката ,като  е предоставил родителските права  на майката П.М. , определил местоживеенето на детето при нея  на адреса й в гр. Ямбол  и определил режим на лични отношения с бащата ,като го е осъдил и да заплаща месечна издръжка в размел на 127,50 лв..

                                                 Въззивникът      изразява недоволство от решението , като считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и  необосновано.

                                         Сочи се на първо място  ,че  решаващият съд,въпреки ,че е изследвал  доказателствата в тяхната съвкупност ,при анализирането им е достигнал до неправилно и необосновано решение.

                                      На първо място се подчертава ,че по делото е категорично установено /включително и от представения социален доклад на Дирекция“Социално подпомагане“/,че  при отглеждането от бащата  се задоволяват  адекватно базовите,здравни и психологически потребности на  детето,създадена е сигурна и безопасна среда за правилното му отглеждане ,осигурен е необходимия надзор и спокойна среда за развитие ,битовите условия на адреса на бащата са напълно подходящи за отглеждането му. Докато  макар и в изготвения социален доклад от Д“СП“-гр.Ямбол  да е констатирано ,че жилището на майката е с добри хигиенно –битови условия за живеене и отглеждане на дете,това не отговаря на истината ,тъй като процесуалният представител на ищеца лично се е уверил ,че къщата на адреса в Ямбол е в изключително лошо състояние .Твърди се ,че констатациите на социалните работници са некоректни ,имайки предвид и че те никога не са виждали детето Стоян .Фактите са ,че майката  на 20.03.2018 г.  напуска семейното жилище,като изоставя болното си дете Стоян  и с бебето Давид отива да живее при родителите си в гр. Ямбол,като от тогава не е направила нито един опит за контакт с детето Стоян,демострирайки през това време безразличие към съдбата му.

                                      Сочи се също ,че  бащата е с постоянна работа и с добри доходи,завършва средното си образование и прави всички усилия да подобри социално-битовите си условия за живот.За разлика от това майката е почти неграмотна ,с начално образование,не само е безработна ,но няма нито един ден трудов стаж.Показва абсолютна незаинтересованост към детето и единствените грижи ,които е полагала за него  през годините  са случаите ,когато се е налагало да постъпи с него в болница /макар че последния път е отказала/.Тя не е успяла да изгради емоционална връзка с детето .Бабата и дядото на детето по бащина линия са поели грижите за детето ,а дядото е поел  всички грижи относно здравословното състояние на детето .И двамата са грамотни ,дядото Йоско има постоянна работа  и добре заплатена  и завършва средно образование .Отглеждането на детето в подобна среда би оказало  положителен ефект върху неговото развитие.За разлика от тях бабата и дядото по майчина линия са с неизяснено образование и трудов стаж.Не е изяснено кой би задоволявал прехраната и останалите битови потребности ,ако детето отиде да живее в Ямбол.Счита се ,че неправилно са били кредитирани свидетелските показания на свид. Еленка Митева и  ответницата П.М. ,които  са изрекли голословни твърдения и откровени лъжи ,докато не са обсъдени достатъчно задълбочено другите представени доказателства .

                                      На трето място се подчертава ,че детето Стоян е със специални нужди ,тъй като страда от хронично заболяване –бронхиална астма.В средата ,в която е отглеждано се полагат адекватни грижи за поддържането му в добро състояние ,което еконстатирано и от сочиалния доклад .Майката не се е занимавала с преписаното лечение и не е знаела как и на какви интервали се дават лекарствата  и не е проявявала като цяло загриженост като майка.По делето не са представени доказателства ,че  отглеждането на детето в гр.Ямбол  ще спомогне за укрепване на здравето му.Детето от раждането си до настоящия момент  е живяло на адреса на баща си  и за него са се грижили предимно дядо му и баба му.Дори е започнало да нарича баба си „мама“/поради незаинтересоваността на майката /.Не е питало за майка си от момента ,когато тя е напуснала семейното жилище .За разлика от това  другите дядо и баба не са го виждали повече от 3-4 пъти и не са проявили по никакъв начин емоционална близост  с него или загриженост за здравето му .Неснователно първоинстанционният съд приема ,че след като детето не ходи на детска градина,промяната на фактическото положение  не би довело до нежелани последици за психиката му.Напротив –детето има изградени  близки емоционални връзки с заобикалящите го роднини и откъсването от тази позната среда ,при на практика непознати лица ,при демонстрирана незаинтересованост от тях , би довело до лоши резултати.   .

                                      Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата претенция.Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

                                               Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                          Въззимаемият ответник по делото в писмения си   отговор по чл. 263 от ГПК оспорва  въззивната жалба и  счита че не са допуснати визираните нарушения при постановяване на атакуваното решение.

                                      Оспорват се твърденията за некоректност на социалния доклад ,изготвен от Д“СП“-гр.Ямбол ,като се сочи ,че личното посещение на процесуалния представител на въззивника на адреса не е допустимо доказателство.Оспорва се и твърдението ,че майката не проявява  никакъв интерес и загриженост към детето.След напускането на семейното жилище се е опитала да говори със съна си ,но бабата по бащина линия е отказала и отправила заплахи към нея,а по-късно телефонният номер е бил прекъснат.Оспорват се твърденията ,че единствено родителите на бащата се грижат за детето  .Единствената причина ,поради която дядото Йоско  е водил детето на лекар била ,че на П. било забранено да напуска жилището  и дебитната карта ,по смитка на която са превеждани сочиалните помощи за Стоян ,й е била отнета.Последния път отказала да влезе в болницата с детето ,тъй като състоянието му не било толкова тежко , а нямало кой да се грижи за бебето й Давид за пеопределен период от време /тя се притеснявала да го остави при родителите на Е./.

                                      Оспорват се и твърденията за трудова заетост на  ищеца и баща му ,като се счита ,че липсват доказателства за това .Доказателства за трудовата заетост на бащата по майчина линия пък били представени на социалните работници  и не били релевантни за настоящото дело .

                                      Оспорва се твърдението ,че от раждането на детето за него се грижат  предимно родителите на бащата ,а майката не е положила никакви грижи за изграждане на емоционална връзка с детето ,като се излага съображения.Счита се ,че предоставянето на родителските права на бащата няма да бъде в интерес на детето ,доколкото са представени доказателства ,че бащата бил доказан насилник и неговият пример щял да окаже неблагоприятно влияние върху детето.Освен това  предоставянето на родителските права означава лично да ги упражнява ,а той постоянно работи , а вечер посещава вечерно училище .Поради ниската възраст на детето то има нужда от майчини грижи,а и е важно двете деца да бъдат отглеждани заедно .

                                      Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.        

                                      С оглед на горното и на осн.чл. 267 ГПК  Бургаският окръжен съд  

 

 

 

О   П   Р    Е    Д    Е    Л    И  :

 

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 20.03.2019 г. от 10.20 часа ,за коята дотата да се призоват страните

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на   обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                       2.