Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260261/24.2.2021г.
гр.в., 23.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесета
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
4189 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.Д.Т. против Електронен фиш серия К № 3857793 на
ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189 ал.4, във вр.
с чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че АНО е нарушил задължението си по чл. 60 ал.2 от ЗАНН в законоустановения срок да
изпрати комплектованата преписка по случая на Районен
съд – в., което е ограничило правото на защита на същия. Сочи се, че доколкото
в електронния фиш не е посочено извеждане на максимално допустимата грешка при
измерване с АТТС посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, това не е сторено, поради което фиша не
е обоснован. Излага се становище, че липсват доказателства, че използваното
АТТС е било изправно по време на извършване на измерването. Оспорва се
спазването на разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР за изготвяне на протокол и снимка на мястото на извършване на измерването.
Сочи се, че е изтекъл преклузивният срок, предвиден в
нормата на чл. 34 от ЗАНН, доколкото посочената норма предвижда, че не се
образува административно-наказателно производство, а образуваното такова се
прекратява в случаите, в които е изтекла една година от извършване на
нарушението. Иска се да бъде отменен обжалвания електронен фиш, съот съдът да постанови да бъде върната сумата от 70 лева,
която е заплатена в изпълнение на наложената глоба с издадения електронен фиш.
В съдебно заседание,
въззивникът редовно призован, се явява, като
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира електронния
фиш да се отмени с оглед изложените в жалбата доводи. Излага довод, че съставения
протокол на основание чл. 10 от Наредбата е посочено място, различно от
визираното в електронния фиш, като в нарочната графа от протокола не е вписано
разположението на камерата спрямо пътя. Излага се становище, че съставилия
протокола инспектор п.к. е заинтересована страна, тъй като електронния фиш е в
интерес на ОД на МВР. Иска се
електронният фиш да бъде отменен и съдът да постанови връщане на платената сума
в изпълнение на присъдената глоба по фиша от въззивника.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк л.а..
, в което се сочи, че административно-наказателното производство е
проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не
са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства
на изискванията на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в
електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза
на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи
се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с
сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане
нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се
НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя
на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за
разглеждане като допустима. Заплащането на глобата по електронния фиш в срока
по чл.189 ал.8 от ЗДвП е само въможност, предвидена в
разпоредбата на чл. 189 ал.9 от ЗДвП. Хипотезите, при които електронният фиш
влиза в сила са изрично предвидени в ал.10 на посочената норма като заплащането
му не е сред тях. В този смисъл обстоятелството, че фишът е заплатен по никакъв
начин не обосновава преклудиране на правото същият да
се оспори пред съда и доколкото в случая жалбата пред районния съд е подадена в
14-дневния срок от получаването му, то същата е била допустима.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 3857793 е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 189 ал.4, вр. с
чл. 182 ал.
1 т. 3 от ЗДвП за това, че
на 24.11.2018 г. в 09.16 ч. в гр. Б., по ул. Т., до дом №*, в посока – гр. в. е управляван л.а. Р.с ДК№ * със скорост от 78 км/ч. при допустима
за населеното място скорост от
50 км/ч. След като е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, на същия е съставен
процесния електронен фиш. В хода на административно-наказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от собственика,
с посочване имената на друго лице,
осъществявало управлението на автомобила на
посочената дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства
– преписката по АНП, разпечатка със снимка от
измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол
за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин
се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа
надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както
и реквизитите , които същия
следва да съдържа, съгласно нормата на чл.
189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане” .
Посочен е
и съответния контролен орган, издал електронния
фиш, а именно – ОД на МВР-в., което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от
ЗАНН, според който електронния фиш се издава от
овластените контролни органи.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника
за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед издаване на електронния
фиш извън преклузивните срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН . Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6 т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта
на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл.34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност
за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и
обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, обикновената давност е три години,
а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 24.11.2018 г., дори и към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Не се споделят и доводите на въззивника за
ограничаване правото му на защита поради дерогиране
на сроковете, визирани в чл. 60 ал.1 от ЗАНН,
предвидени за придвижване на административно-наказателната преписка до въззивния съд. Разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗАНН, както и
чл.52, ал.1 от ЗАНН съгласно трайната съдебна практика регламентират срокове,
които са с инструктивен характер, поради което нарушаването им не представлява съществено процесуално
нарушение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че на посочените
в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП
за извършеното нарушение се издава
елeктронен фиш на собственика на МПС, като според
нормата на ал.5 от същия член,
лицето може в 14-дневен срок от връчване
на фиша да
представи декларация за лицето, което
е управлявало превозното средство. По делото е установено,
че собственик на превозното средство
е жалбоподателят, като същият не
се е възползвал от възможността да представи декларация
за лицето, което е управлявало превозното средство. Поради изложените съображения,
правилно е ангажирана отговорността на същия именно на посоченото
основание въз основа на установените
чрез процесното техническо средство стойности на скоростта
на управлявания автомобил.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя досежно
обосноваността на издадения електронен фиш. Видно от приложената към АНП
снимка, изготвена от процесното техническо средство,
същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, които са
в електронен, а не ръкописен вариант, съотв. са
регистрирани от процесното техническо средство при
извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 81 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при
извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 78 км/ч.
От приобщените по делото доказателства
с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването
на нарушението е автоматизирано техническо средство „Преносима система за контрол
на скоростта на МПС – ARH CAM S1 с № 11743С9, което е
одобрен тип средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на 11.12.2017 г. със срок на валидност
1 г. /видно от представения с АНП протокол за проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани
и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това
е така ,
доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация , реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния
орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл.
9 от Наредбата,
отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните
такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния
служител по време на работата
му, извън дейността по включването
и изключването на системата. Видно от приложеното по
делото заверено копие на протокол
№ 819р-261118/24.11.2018 г., издаден по образец,
представляващ приложение към чл. 10 от
Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен
режим, доколкото е било включено в интервала от 08.00 до 10.00 ч., в рамките на който
е извършено и процесното нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда
съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на
съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на
техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола,
както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника
за недостоверност на съдържанието на цитирания протокол предвид изготвянето му
от заинтересовано лице. Това е така, доколкото не са установени конкретни факти
и обстоятелства сочещи предубеденост на конкретния служител и заинтересованост
от изхода на делото на същия. Съдът не оцени като такива изпълнението на
служебни функции от инспектор Камбуров към органа, който е ангажиран с
осъществяването на контрола по спазване на правилата за движение по пътищата.
Възприемането на противното би поставило в невъзможност установяването на
констатираните нарушение, поради дерогиране на актовете и показанията на служители към съответните структури като
недостоверни такива.
Съдът счита , че настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл.
28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на скоростта за съответния
пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност на извършеното
нарушение. Следва да се посочи
и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено
ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишаване
на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажност.
Съдът намира, че въз основа
на така установената
фактическа обстановка правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.
1 т. 3 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание от 100 /сто/ лева за
превишаване на допустимата от закона максимално допустима за населено
място скорост от 21 до
30 km/h, като в случая допустимата скорост е
с констатирано превишение от 28 км/ч, което се
отнася към цитирания диапазон на санкционната норма.
Поради изложеното, съдът намира, че
електронният фиш е обоснован
и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия серия К №
3857793 на ОД на МВР- в., с който на К.Д.Т. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в.
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – в.
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: