РЕШЕНИЕ
№183
20.07.2016 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Д.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №532 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
Г.Р.Я. ***, подадена чрез процесуален представител – адв. Д.К., с посочен
съдебен адрес:***, срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11116 от 29.09.2015г.
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2014, издадено от Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” – София.
В жалбата се твърди, че оспореното
уведомително писмо е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че
всички парцели, описани в уведомителното писмо, били стопанисвани и ползвани и
били поддържани в добро земеделско състояние през 2014г. в цялата си площ.
Оспорващият също така отглеждал коне, които били описани в заявлението за
подпомагане за 2014г. Извършил всички необходими дейности за превеждането на парцелите
в съответствие с изискванията на Наредба №5 от 10.03.2010г. за условията за
допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и
за общите и регионалните критерии за постоянни пасища (отм.). От обжалваното
уведомително писмо не ставало ясно по какъв начин било счетено, че площите не
били стопанисвани и ползвани, нито по какъв начин били изключени от слоя ПДЗС и
на какво основание. По силата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК индивидуалният
административен акт следвало да съдържа задължително като реквизити фактически
и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Посочването само на
правни мотиви, без излагането на фактически такива, водело до извода за липса
на мотиви изобщо. Чрез посочването в уведомителното писмо, че не са спазени
изискванията на чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП по СЕПП, чл.12, т.1 от Наредба
№11 от 03.04.2008г. по НР2 за извършена процедура по чл.58 от Регламент (ЕО) №1122/2009
във връзка с чл.15г, ал.2 от Наредба №2 от 21.02.2011г., административният орган
не изпълнил разпоредбите на АПК да посочи в какво се състоят тези изисквания и
кое от тях е нарушено. Направените констатации в таблиците на уведомителното
писмо, че била установена недопустима площ, поради което било отказано
финансово подпомагане, не внасяли яснота как била формирана волята на
административния орган. Фактически основания в оспореното уведомително писмо на
Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ – РА не били изложени. Същото било относимо
и към определянето на площи, които попадали извън специализирания слой ПДЗС.
Относно парцел с №20674-11-6-2, оспорващият твърди, че разговарял със служители
на Общинска служба „Земеделие” – гр. Свиленград, като проверяващият парцела
заявил, че е допуснал техническа грешка при подаването на информацията и за
това уведомил МЗХ с писмо с изх. №278/18.02.2015г., но явно нужната корекция не
била направена. Следователно, при издаването на оспореното писмо било допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно
нарушение както на чл.35, така и на чл.36 от АПК – не били изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не били събрани и служебно
доказателства. Това било така, тъй като административният орган издал
оспореното писмо без да установи фактите и обстоятелствата относно
допустимостта за подпомагане на всеки отделен парцел, както и не изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно дали площите били
поддържани в добро земеделско състояние, дали били стопанисвани и ползвани,
както и не събрал никакви доказателства в тази насока. Проверка на място от
техническия инспекторат на ДФЗ-РА не била извършвана на оспорващия (така било
посочено и в уведомителното писмо). Не било ясно дали за землището на
процесните парцели съществува актуална цифрова ортофотокарта (ЦОФК). В случай,
че такава карта липсвала, то следвало, че не било възможно да се направи
цялостна проверка за състоянието, в което били парцелите, заявени от оспорващия
през съответната година. Изискването данните в съответните регистри да са
актуални към момента на извършване на проверката по дистанционен път, чрез
компютърно сравнение на данните от заявлението и съдържащите се данни в картния
материал, не било спазено. Посоченото изискване следвало и от динамичния
характер на земеделието, особено по отношение на състоянието на земята и
стопанисване на площите. Т.е. за да била меродавна извършената кръстосана и
административна проверка, същата следвало да се основава на верни и актуални
данни, съдържащи се в съответните регистри, което в настоящия случай не било
така. При липсата на актуална графична база за 2014г., както и на доказателства
за извършена проверка на място, съгласно разпоредбите на Регламент
№1122/2009г., процесните парцели следвало да бъдат изключени от подпомагане
само въз основа на безспорни доказателства, че към 2014г. не са отговаряли на
изискванията за подпомагане. В тежест на издателя на административния акт било
да докаже твърдените факти в оспореното писмо, което в настоящия случай не било
направено. В този смисъл в жалбата се цитира съдебна практика. Следователно,
обжалваното уведомително писмо не отговаряло на разпоредбите на закона и се
явявало незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното уведомително
писмо.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата и моли за отмяна на
атакуваното уведомително писмо. Представя писмени бележки, в които излага
подробно съображенията си за незаконосъобразност на оспореният акт. В допълнение посочва, че уведомителното
писмо е издадено на база извършените по
отношение на жалбоподателя теренни проверки, които обаче са били
незаконосъобразни, тъй като
относимите за тях разпоредби в Наредба № 105/2006г. били отменени с
Решение № 1155 от 02.02.2015г. на ВАС . Същевременно, т.2 от ТР №8 от 11.12.2015г.по т.д. №1/2015г.
на ВАС било неотносимо по настоящия
спор, тъй като решението по това
тълкувателно дело имало действие само занапред и относно бъдещи спорове, а
било постановено след подаване на жалбата до съда. В случай, че
съдът прецени , че последното
тълкувателно решение било приложимо, се моли
да бъде отправено преюдициално запитване до Съдът на европейският съюз, относно това дали чл. 7 от Регламент(ЕС)
№1306 /2013г. на Европейският парламент и съвета от 17.12.2013г. следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал.4, чл. 33а, ал.2 и чл. 43, ал.3т.6
от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105/22.08.20006г. тълкувани съгласно т.2 от ТР №8 /11.12.2015г. на ВАС относно това, че единствената акредитирана
институция в Република България,
действа в условията на обвързана
компетентност по отношение на
окончателната оторизация и плащания на
площ за съответната година и приема на заявления за подпомагане
през следващата година , в зависимост от това дали даден заявен парцел е включен или не в Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателният слой“Площи в добро земеделско
състояние“, сега „Площи допустими за
подпомагане“. Иска се и отговор на
въпросите: допустимо ли е СИЗП да се обновява, чрез извършването на теренни
проверки и дали чл. 47 от Хартата на основните права на европейският съюз се противопоставя на предвиденото в т. 2 от посоченото
тълкувателно решение № 8/2015г. по д.д. № 1 от 2015г. на ВАС водене на две
паралелни двуинстанционни съдебни
производства. Претендира се присъждане
на направените разноски.
Ответникът – Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител
счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените
по делото разноски за внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От Г.Р.Я., като физическо лице, било подадено на 15.05.2014г. Заявление
за подпомагане 2014, форма за физически лица, с приложени в табличен вид
използваните парцели 2014 г. в землището на с. Левка, за които било заявено
подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за национални доплащания на хектар
земеделска земя (СНДП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани
в райони, различни от планинските (НР2) и Плащания по Натура 2000 и плащания,
свързани с Директива 2000/60/ЕК – за земеделски земи (Н2000). Заявлението било
регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/270514/25378 в ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция. Приложена
е разпечатка за Резултати от автоматични проверки на въведените данни.
На 31.05.2014г. било
подадено Заявление за подпомагане 2014, форма за физически лица, с което била
извършена редакция на подаденото заявление за подпомагане. Заявена била
редакция на парцели с приложени в табличен вид използваните парцели 2014
г. в землищата на с. Левка и с. Дервишка могила. Приложена е и разпечатка за резултати от автоматични проверки на
въведените данни.
На 03.06.2014г. било
подадено Заявление за подпомагане 2014, форма за физически лица, с което била
извършена редакция на подаденото заявление за подпомагане.
На 09.06.2014г. било
подадено Заявление за подпомагане 2014, форма за физически лица, с което била
извършена редакция на подаденото заявление за подпомагане. Заявена била редакция
на парцели с приложени в табличен вид използваните парцели 2014 г. в
землищата на с. Левка и с. Дервишка могила. Приложена е и разпечатка за резултати от автоматични проверки на
въведените данни.
Под изх.№02-260-6500/17042
от 23.08.2014 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” до Г.Р.Я. било
изпратено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат,
с приложена таблица на установените застъпвания, в която са посочени
застъпените площи по кадастрални имоти. Със същото жалбоподателя бил уведомен,
че при извършване на административни проверки на подаденото заявление се
установява наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин и се
указва необходимостта да докаже, че е ползвател на определената застъпена площ,
като представи изброени документи в определен срок- 20 работни дни от
получаване на писмото, но не по – късно от първи декември в годината на
кандидатстване. Писмото било получено от адресата си, видно от приложената
товарителница на куриерска фирма.
С депозирана на 27.11.2014г. Декларация за изясняване принадлежността
на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, придружена с
попълнено от жалбоподателя приложение към уведомително писмо за площи,
декларирани от повече от един кандидат, били посочени данни относно площите,
които стопанинът потвърждава, респ. отказва, както и данни за правното
основание за ползването на земите. Съставен
бил и подписан на 27.11.2014 г. и списък с потвърдени кадастрални имоти и
предоставени за тях документи. Представени били и документи удостоверяващи
право на ползване на имоти от жалбоподателя.
По делото са представени
и Уведомителните писма за площи, декларирани от повече от един кандидат,
изпратени от Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие” до следните земеделски
стопани: Р.П. И.; „Малбрег” ЕООД, гр. Свиленград и Б.А. Б.;Декларации за
изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски
стопанин и документите за правното основание за ползване на земите за тези от
гореизброените лица, които са представили такива в указания им срок от
получаване на писмата. Приобщени са и : Заповед №РД 09-807/05.12.2014 г. на Министъра на земеделието
и храните, с която е одобрен обновения специализиран слой „Площи в добро
земеделско състояние” за Кампания 2014, като част от Системата за идентификация
на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2014г. чрез дешифрация
(разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и
сателитно заснемане от 2014г. и чрез отразяване на резултатите от теренни
проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури
на МЗХ и Заповед №РД 46-287/06.03.2015
г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2014, като
част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е
актуализиран за 2014г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова
ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014г.;
отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от
страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури
на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, одобрен чрез заповед
№РД 09-807 от 05.12.2014г.
На 29.09.2015г. е
издадено процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 от
Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”. Уведомителното писмо е получено
от адресата си на 09.10.2015г. Жалбата срещу същото е подадена на 22.10.2015г.,
видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
Горната фактическа
обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният
административен акт.
По делото се представят
още: Протокол №66 от заседание на УС на ДФЗ от 29.08.2014г.; Заповед
№03-РД/323/11.03.2015г. на Изпълнителен Директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия.
От приетите в хода на
съдебното производство писмени доказателства
се установява също и че жалбоподателят Г.Р.Я. е подал възражение №26/09.11.2015г. до Министъра на земеделието
и храните и писмо срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане”, одобрен чрез заповед №РД 09-807 от 05.12.2014г., по което му е с
писмо изх. № 94-3203 от 29.05.2015г. на
МЗХ, получено от оспорващия на 08.06.2015г.
Между страните не
съществува спор относно факта, че жалбоподателят не е обжалвал в 14-дневния
срок от получаване на писмо изх. № 94-3203 от 29.05.2015г.- на Министъра на
земеделието и храните, Заповед № РД
46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен
окончателния СПЗП за кампания 2014г., което се установява от изявлението,
направено от процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно
заседание, проведено на 05.07.2016г.
По делото са разпитани
като свидетели И.М.И., В.А.К. и Х.И.Т..
Свидетелят И.М.И.
посочи, че по времето, когато бил
служител на ОС „Земеделие“ – Свиленград е извършвал проверка в с. Дервишка
могила, общ. Свиленград на физически
блок № 20647-11. От 14.11. не бил служител в тази система. Не можел да си спомни
кога точно извършил проверката, но било на миналите теренни проверки, миналата
стопанска година 2014 – 2015 г. Свидетелят не проверявал БЗС-та, проверявал
физическия блок. Свидетелят се усъмнил за границите на
гробищния парк, които попадали в същия блок. Замерил гробищния парк и го
изключил като друг вид терен. Друга граница променил само където имало нужда.
Но като цяло блокът бил допустим за подпомагане. Направил снимки на конфликтни
точки, където имало, във всички посоки, бил допустим за подпомагане. След като
установил, че станала техническа грешка, уведомил горестоящите от него, до ОД
„Земеделие“ писал и от там нататък те си уведомявали когото трябва. Тази
техническа грешка свидетелят я допуснал в протокола за теренна проверка, не си
спомнял какво отразил там. Това станало поради голямата натовареност на
службата, големия обем на работа. Площта била на 100 % допустима за подпомагане
по граница на физически блок. Свидетелят не си спомнял датата, на която
извършил проверка на блок №11 в землището на с. Левка. Според него, годината била
2014. Извършвал и други проверки, имало извънредни други проверки.
Свидетелят В.А.К.
посочи, че с жалбоподателя били съседи
по имоти- обработвал пасища, които
граничели с имоти на жалбоподателя, землище Дервишка могила, общ. Свиленград. Имал
голям парцел, този на свидетеля бил към 200 дка, имотът на жалбоподателя бил
по-малък – над 100 дка. Този имот граничел
с имот на свидетеля, съседи били. Стопанисвал го, добре се грижел за имота,
изчистено било всичко. Животни пускал вътре, свидетелят виждал 3-4 коня. Около
4-5 човека обработвали пасища около свидетеля. Когато отивал там го виждал,
когато чистели. Ставало въпрос за 2014 г. този физически блок №11 граничел с
асфалтов път, който отивал за с.Студена. От единия край имало гробища, от
другия край бил имота на свидетеля, от долната страна била гора. Свидетелят
сочи, че заявявал своя имот за подпомагане. Бил допустим за подпомагане. Не знаел
в какъв размер са определените недопустими площи по отношение на Г. Я. в този
имот. Свидетелят го виждал, че се занимава, чистел с храстореза, нямало храсти.
Не можел да каже дали границите, в които го поддържал били същите с границите,
които заявил за подпомагане в общинската служба. Не можел да каже колко броя
БЗС-та били заявени от Г. Я. във физически блок №11, който той поддържал.
Свидетелят Х.И.Т.
посочи, че познава Г.Я.,*** и се познавали от много години. В с. Дервишка
могила свидетелят обработвал над 1000 дка постоянно затревени площи пасища като
неговите. Почти навсякъде били преки съседи. Единият парцел бил около 90 дка,
намирал се на пътя за с. Планиново, на разклона за с. Студена. Асфалтът му бил
северната граница, гробищният парк му бил западната граница, от юг и от запад
граничел с борова гора, дерета. Свидетелят обработвал западната граница, която
граничела с него. Това бил единият му парцел. А на по-малкия – около 52-53 дка,
свидетелят бил на север и на изток от него с около 700 дка площ, пряк съсед. От
единия край ги разделял черен път, а от другия нямали видима граница, там
където свършвали парцелите на свидетеля започвали парцелите на жалбоподателя.
Имало и други по-малки парцели разпръснати, също били съседи, също в землището
на с. Дервишка могила. Там свидетелят обработвал земя от 6 години. Свидетелят
сочи, че през 2014 г., когато почистил парцелите си, виждал жалбоподателя с
храсторез много пъти. Според свидетеля, жалбоподателят имал около 4-6 коня.
Виждал го от ранна пролет, от февруари, март 2014 г. до късно, понеже храстите
излизали постоянно. И свидетелят, и жалбоподателя, и други хора постоянно били
там да ги чистят. През 2014 г. многократно виждал жалбоподателя – от февруари до
септември, октомври. Свидетелят не можел да каже дали жалбоподателя се занимава
само с пасища. Но това, което виждал в с. Дервишка могила, били пасища. Можело
да има земи и другаде, но свидетелят не можел да каже. Свидетелят стопанисвал в
с. Левка и в много други землища. Не знаел дали жалбоподателя стопанисвал в с. Левка.
Виждал го веднъж в с. Левка на една площ в местността „Стара Левка“, „Алтън
тепе“, бивши военни погреби. Пак чистел нещо, но било отдавна, т. е. пак 2014
г. Свидетелят също имал площи в този физически блок №1*, които били допустими.
Не бил сигурен дали тогава 2014 г. нямал проверка от техническия, като между тези
на жалбоподателя и неговите не мисли, че имало някаква граница, в един
физически блок били и като се гледали на ортофотоснимка били една непрекъсната
площ. Не мислел, че имало разлика между тези на жалбоподателя и неговите по
нищо. Но през 2014 г. свидетелят имал проверка от техническия, дори името на
проверяващия си спомнял.
По делото е изслушана и
приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, за 2014г. жалбоподателят Г.Р.Я. е заявил за
подпомагане 12 парцела с обща площ 26.84 ха. Всички парцели са заявени за
подпомагане по СЕПП и по НР2. Подробни данни за заявените за подпомагане
парцели от жалбоподателя са показани в таблица 1 към СТЕ. От заявените за
подпомагане 12 парцела в седем от тях са установени недопустими за подпомагане
площи. Общият размер на недопустимите площи поради неотстранени в полза на
жалбоподателя застъпвания е 0.94 ха. Общият размер на установената от ДФЗ
недопустима площ поради излизане на площи извън допустимия слой е 9.36 ха. За
всеки един от парцелите е направен анализ на недопустимите за подпомагане площи
и установените от СТЕ причини за тази недопустимост. За 8.67 ха СТЕ счита, че
няма причини тези площи да бъдат определени извън допустимия слой, тъй като
няма достоверни данни за тяхното състояние. Общият размер на недопустимата за
подпомагане площ, установена от РА по СЕПП, НР2 и СПП е 10.30 ха или 62.27 %.
Установеният от РА размер на установените площи е 16.54 ха, а санкционираната
площ е цялата установена площ, като се налагат и санкции за бъдещ период в
размер на сумата за наддекларираната площ. Общият размер на недопустимата за подпомагане
площ, установена от СТЕ по СЕПП, НР2 и СПП е 1.63 ха или 6.47 %. Определеният
от СТЕ размер на установените като допустими за подпомагане площи е 25.21 ха, а
санкционираната площ е в двойния размер на установената като недопустима такава
или 3.26 ха. За всеки един от заявените парцели, за който е установена
недопустима за подпомагане площ в аналитичната част подробно са описани
направените от СТЕ констатации. Всички данни са нанесени в таблица 2, където
резултатите от извършените от РА проверки са нанесени в колони 1-8, а от
извършените от СТЕ проверки в колони 9-17. От направената от СТЕ проверка на
данните се установява, че за някои от парцелите направеното чрез границата на
слоя на допустимите площи определяне на същите като недопустими за подпомагане
противоречи на направените при теренната проверка снимки, на които не се
наблюдават недопустими елементи. Това може да се констатира от координатите на
направените снимки (Приложение 3) и границата на допустимия слой. При
обработката на подаденото заявление в четири от заявените парцели са
констатирани площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, които
подробно са посочени в аналитичната част на СТЕ. Жалбоподателят е потвърдил
застъпената площ само за един от четирите застъпени парцела, като за площта, за
която е представил документ за право на ползване, застъпването е разрешено в
негова полза и за този парцел няма недопустима за подпомагане площ. За
останалите застъпени площи документи са представили другите земеделски стопани
и застъпванията са разрешени в тяхна полза, като тези площи са недопустими за
подпомагане за жалбоподателя. Общата недопустима за подпомагане от застъпвания
площ по заявлението е 0.94 ха. ЦОФК е по снимки от 2012 година, като същата е
актуализирана чрез теренни проверки от м. октомври 2014г. При наддеклариране
над 50 % се санкционира цялата допустима площ, като се налагат и санкции за
бъдещ период в размер на сумата за наддекларираната площ. По заявлението на
жалбоподателя определената от ДФЗ – РА наддекларирана площ е 10.30 ха или 62.27
%, като санкцията за бъдещ период са: по СЕПП – 3099.87 лв.; по СПП – 1368.87
лв.; по НР2 – 1410.87 лв. По заявлението на жалбоподателя определената от СТЕ
наддекларирана площ е 1.63 ха или 6.47 %. При наддеклариране от 3 до 20 % се
санкционира двойния размер на недопустимата площ, с която санкция се намаляват
сумите, които следва да бъдат изплатени за установената като допустима за
подпомагане площ. Размерът на тези санкции следва да бъде: по СЕПП – 981.12
лв.; по СПП – 433.25 лв.; по НР2 – 446.31 лв. Санкции за бъдещ период не следва
да бъдат налагани.
В съдебно заседание
вещото лице направи допълнително пояснения във връзка с представеното
заключение, като посочи че границите на
изготвеният слой от МЗХ , които са цифрови и географски съответстват на това което
ДФ“Земеделие“ е ползвал за определяне на допустимите и недопустимите площи .
По делото е изслушана и
приета без оспорване от страните съдебна агротехническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, категорията на почвата във всички райони на
страната е направена след проучване на института по почвите „Пушкаров”.
Категорията на почвите на процесните имоти в масивите е както следва: ЕКТ №20674-11-6
парцелите с номера 007, 006, 005, 014, 021, 031, 028, 029, 041, 040, 048, 053,
042, 043, 049, 032, 050, 033, 044, 034, 023, 022, 024, 016, 025 и 036 са шеста
категория с обща площ 9,07 ха. ЕКТ 20674-11-5 имот 016 се разделя на 2 части с
номера 016 и 007, които са шеста категория с обща площ 0,47 ха. ЕКТ 20674-367-6
– имот 028, 029 и 023 са шеста категория с обща площ 0,89 ха. ЕКТ 43205-680-4 –
имот 01 – четвърта категория – 3,1 ха. ЕКТ 20674-367-7 – имоти – 038, 043, 042,
055, 044, 061, 136, 137, 60, 67, 66, 134, 135 – шеста категория с площ 3,08 ха.
ЕКТ 20674 – 368-2 – имоти – 62, 126, 127, 035, 044, 045, 055, 126 – шеста
категория с площ 2,54 ха. ЕКТ 20674-368-1 – имоти – 149, 150, 131, 130, 129,
046, 056 и 148 – шеста категория с площ 1,04 ха. ЕКТ 20674-315-38 – имоти –
074, 078, 077, 083, 071, 073, 72, 70, 76, 75, 64, 63, 58, 59, 49 – шеста
категория с площ 1,49 ха. ЕКТ 20674-11-7 – имоти – 027, 038 и 037 – шеста
категория с площ 0,47 ха. ЕКТ 20674-315-37 имоти – 33, 31, 24, 25, 23, 28, 17,
19, 20, 13, 15, 12, 14 – шеста категория – общо 5,24 ха. ЕКТ – 20674-378-23 –
имоти – 004 – шеста категория – 1,08 ха. ЕКТ – 20674-52-8 – имот – 006 – шеста
категория – 1,06 ха. Имотите според Наредба № 5 от 10.03.2010г. се класифицират
в следните видове: 1. Продуктивни пасища; 2. Ливади; 3. Мери; 4.
Слабопродуктивни пасища. Продуктивните пасища са постоянни пасища, върху почви
от 1-ва до 7-ма категория с плътна тревна покривка, които се ползват за паша на
животни или се извършва коситба като алтернатива на пашата. На тях има до 50
бр. дървета или храсти с височина над 50 см. с мозаечно разположение.
Обследваните имоти в заключението спадат в тази група. Слабопродуктивни са
пасища върху почви от 8-ма и 9-та категория. Пасищата са стопанисвани и
използвани както са изискванията по наредбата и няма никакви признаци, че не са
стопанисвани през 2014г. няма площи в които да се направи извод и заключение,
че през 2014г. са били в не добро земеделско състояние. ЦОФК за Хасковска
област, където влизат и землището на процесните имоти, е от 2013г.
В съдебно заседание, на поставения му
въпрос относно посоченото в констатациите, че изчистването на масивите не е
станало през настоящата година, а е станало преди повече от 2-3 години, вещото
лице обясни, че ако през настоящата година или през миналата година са
изчистени храсти или пък дървета, те ще бъдат изчистени до земята и след това
пускат издънки, а то било изчистено заедно с кореновата система, което станало
преди поне минимум две-три, а може и четири години и върху кореновата система,
вече в резултат на дъждовете и на природните условия, натрупала пръст и оттам
вече никакъв корен не можело да излезе. На второ място, вещото лице сочи, че се
запознал и с техниката, с която чистили и можело да се каже, че това била
перфектна техника, високопродуктивна и даже я давали под наем за ползване. Имали
и условия за чистене и възможности за чистене, но конкретно такъв бил случаят с
пасищата.
При така установената фактическа
обстановка,
като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и
възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното
писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен
акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице
правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно чл.168 от АПК,
във връзка с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да
се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице, в
тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материално -
правните разпоредби и да съответства на целта на закона.
Оспореното уведомително
писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник
на ДФ „Земеделие”, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е
да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички
негови функции. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно
ал.3 на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед
част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на
решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Със Заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015г. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“
е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което
актът се явява издаден от компетентен орган.
Актът е постановен в
писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни
основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно
мотивиран. Съгласно ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към
акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.
Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените
площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема
(СЕПП, СПП и НР 2), както и писмените доказателства, съдържащи се в
административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното
уведомително писмо, които са подготвителни документи по издаването му и в които
се съдържат мотиви, обосноваващи отказа за плащане по заявените площи,
обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено
правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол
за законосъобразност на административния акт.
В Уведомителното писмо е посочено, че за декларирани в заявлението за подпомагане за Кампания 2014 площи по СЕПП е отказано финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане.
В колона 3 е вписана площта на парцелите след разрешаване на двойно
заявени площи. Изложени са мотиви, че площта на БЗС/парцела се определя при
спазване на процедурата по чл.17, ал.7 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз
основа на предоставените документи по чл.2а, ал.2 от Наредба №5, като е
посочено, че на основание чл.43, ал.3,
т.5 от ЗПЗП, ДФЗ – РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две
или повече заявления и застъпването на
площи не е отстранено. Посочено е, че за констатираните при кръстосана проверка
двойно заявени площи кандидатът е уведомен с уведомително писмо с
изх.№02-260-6500/17042/08.08.2014 г. При
сравняване съдържанието на колона 2 и колона 3 може да се установи, че в три от
заявените за подпомагане имоти с идентификатори на деклариран БЗС/парцел , както
следва 20674-11-6-2, 20674-315-37-2 и 20674-367-6-1, е установено двойно застъпване на площи.
В колона 5 на таблицата са вписани площите на БЗС/парцела, установени след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17, ал.6 и чл.18 от Наредба №5. Посочено е, че във връзка с чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.28, ал.1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в член 20 от Регламент (ЕО) №73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Вписано е, че кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл.24 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“, който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а на Наредба №105 от 22.08.2006 г., както и че специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014 г. е одобрен със Заповеди РД 09-807 от 05.12.2014 г. и РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните и в изпълнение на чл.16г, ал.5 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година въз основа на одобрения от министъра специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”. Посочено е че на основание чл.16а, ал.6 от Наредба №105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за 2014г.
В колона 6 от таблицата е посочена площта, изчислена съгласно чл.2, ал.23 от Регламент (ЕО) №1122/2009, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 7 – разликата между декларираната и установената площ, която не покрива изискванията за подпомагане – общо 10.3 ха.
По отношение плащанията по СПП е посочено, че след прилагане на процедурата по чл.58 от Регламент (ЕО) №1122/2009 и във връзка с чл.15г, ал.2 от Наредба №2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 0 лева.
По отношение плащанията
по НР2 е посочено, че след прилагане процедурата на чл. 16 от Регламент (ЕС) №
65/2011г. на Комисията от 27.01.2011г. е оторизирана сумата от 0 лева. В
табличен вид, по идентичен начин с този за мярка СЕПП, са посочени площите, за
които е констатирано несъответствие с изискванията за финансово подпомагане за
БЗС/парцели с посочени номера. Посочено е, че ДФ „Земеделие” отказва частично
или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в
сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой
„Площи в добро земеделско състояние” за 2014 г., както и че се отказва
подпомагане за площта, за която са подадени две или повече заявления и спорът
между засегнатите кандидати не е разрешен. В колона 6 от таблицата е посочена
площта, изчислена съгласно чл.2, ал.23 от Регламент (ЕО) №1122/2009, за която
са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а
в колона 7 – разликата между декларираната и установената площ, която не
покрива изискванията за подпомагане – общо 10.3 ха. Действително, допусната е
грешка в едно от посочените правни основания, а именно чл. 12 от Наредба 11 от
03.04.2008г., която има отношение към Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г., докато заявлението за подпомагане на жалбоподателя
касае кампания 2014г. и следователно относимата в този случай наредба е Наредба
№ 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни
или други специфични ограничения” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните,
обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г. Грешката в правното
основание обаче не оказва влияние върху законосъобразността на проверяваният
акт, тъй като съдът извършва необходимата проверка единствено въз основа на фактическите
основания, изложени в него.
По всяка от трите заявени за подпомагане мерки, в табличен вид са посочени декларираната площ, установената площ и разликата между тях, а също и санкционираната площ, както и наложените санкции за бъдещ период, конкретизирани по съответните мерки и е изчислен процента наддеклариране – 62.27.
Посочено е, че съгласно чл.58 от Регламент 1122/2009 наддекларираната площ се увеличава с: при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 50% – санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 год.) до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларираната площ).
Така изложените в уведомителното писмо данни са достатъчни адресатът му да разбере съображенията, мотивирали административния орган да постанови крайния резултат.
При
извършената служебна проверка не се установява в хода на административното
производство да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че
проверките на място не са задължителен елемент от производството пред
административния орган. Съгласно чл.37, ал.3 от ЗПЗП (в приложимата редакция)
на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5 % от подадените
заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Приложимата разпоредба
на чл.28, §2 от Регламент (ЕО) №1122/2009г. на Комисията също не
изисква задължително извършване проверка на място, поради което не може да се
приеме, че неизвършването на такава и оттук липсата на необходимост за
изготвяне на доклад по чл. 32 от Регламент 1122/2009г., има характер на
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения административен акт. Обратно на изложеното в жалбата и писмените
бележки на процесуалния представител на оспорващия съдът намира, че
административният орган не е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, а напротив е
издал акта си след като е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Констатациите в уведомителното
писмо относно двойно заявените площи не
се оспорват от жалбоподателя, но в
допълнение следва да се отбележи, че те
се и потвърждават и от останалите
събрани по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът в тази му част
кредитира. По отношение на констатациите в административният акт касаещи
установената площ на заявените за подпомагане имоти при извършените
административни проверки, съдът намира че административният орган е изпълнил
задълженията си вменени от закона,
като е издал акта си след като е
установил , че със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният
специализиран слой“Площи допустими за подпомагане“ и че тази заповед е влязла в сила по
отношение на жалбоподателя, респ. придобила е стабилитет по отношение на него.
Съдът не споделя и съображенията на жалбоподателя, че при издаване на оспореният акт административният орган не е
взел предвид, че извършването на теренни
проверки, е обявено за незаконосъобразно от ВАС с Решение № 1155 от 02.02.2015г. и
вместо това е издал оспореното писмо
въз основа на тях. Извършвани ли са били по
отношение на жалбоподателя теренни проверки от органите на МЗХ и дали същите са
били законосъобразни към този момент, е обстоятелство неотносимо към настоящото производство, респ. спрямо
издаването на уведомителното писмо, тъй като това е факт релевантен единствено в производството по оспорване на
заповедта на Министъра на земеделието и
храните издавана на основание чл. 33, ал.2 от ЗПЗП. По същата причина
неотносими към настоящото производство се явяват и показанията на св. И.. Това
е така, тъй като при издаване на уведомително писмо административният орган
действа при условията на обвързана компетентност спрямо тази заповед и обхвата
на специализирания слой одобрен с нея и при условие че същата не е обжалвана от лицето
спрямо което се издава уведомителното писмо, и че възражения пред заместник –изпълнителният директор на ДФЗ в
хода на административното производство, касаещи неправилното определяне на
специализирания слой по отношение на заявени за подпомагане от него имоти, свързани с неправилното извършване на теренни
проверки не са правени, то същите не е било необходимо и да бъдат
изследвани от органа.
Съдът намира, че оспореното уведомително писмо е съответно на закона, при следните съображения:
В конкретния случай е постановен отказ от изплащане на заявеното подпомагане по СЕПП, НР2 и СПП, като поисканите суми не са оторизирани и са наложени санкции за бъдещ период.
По мярка СЕПП:
Съгласно чл.32, ал.1 от
ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно §1, т.18 от ДР на ЗПЗП са
земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да
участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават
заявление за подпомагане по образец.
Съгласно чл.43, ал.3,
т.4, т.5 и т.6 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е
заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на
условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40,
когато за съответната площ са подадени две или повече заявления и застъпването
на площи не е отстранено и когато заявените за подпомагане площи не са включени
в специализирания слой по чл.33а, ал.1 ЗПЗП за съответната година. В конкретния
случай в уведомителното писмо отказът за подпомагане на заявени парцели за
мярка СЕПП е обоснован с наличието на хипотезите на чл.43, ал.3, т.4, хип.1-ва, т.5 и
т.6 от ЗПЗП. Релевантните за установяване в случая обстоятелства следователно
са :налице ли е двойно застъпване по отношение заявени за подпомагане от
жалбоподателя площи, което не е отстранено,
заявил ли е жалбоподателя площи, които не стопанисва, и включени ли са
заявените от него за подпомагане площи в специализирания слой по чл.33а, ал.1
от ЗПЗП. Установените застъпвания в три от имотите, заявени за подпомагане от
жалбоподателя - конкретно посочени в оспорения акт, несъмнено се
установяват от посочените доказателства по делото и от заключението на вещото лице
в частта му по т. 5 от СТЕ, а и както вече бе посочено по-горе в мотивите на
решението констатациите в уведомителното писмо по отношение на двойно заявените
площи не се оспорват от жалбоподателя. Установява се и наличието на
нестопанисвани от жалбоподателя площи, в установения в уведомителното писмо
размер, непопадащи в специализираният
слой по чл. 33а , ал.1 от ЗПЗП . В тази връзка следва да се посочи, че въпреки,
че съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетели като
обективно и безпристрастно дадени, то намира от същите не можа да се установи
дали действително жалбоподателят като земеделски производител е ползвал всички
заявени за подпомагане площи за 2014г.- свидетелите не конкретизират точно кои
имоти като номера е обработвал Г.Р.Я., а само посочват землището и местността,
в която се намират те, съответно съдът не може от така дадените
показания да направи еднопосочен извод, че земите, които свидетелите К. и Т.
заявяват, че жалбоподателя обработва в землището на с. Дервишка могила,
съответстват изцяло на заявените от него пред ДФ “Земеделие“. По отношение
включването на имотите, заявени за подпомагане от жалбоподателя в
специализираният слой, съдът намира следното:
Специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане” се създава от Министерството на земеделието и храните в системата за идентификация на земеделските парцели, с приемането на нов чл.16а, ал.1 от Наредба №105 от 22.08.2006г.(в приложимата му редакция) за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл.37, ал.2 ЗПЗП, който слой се обновява ежегодно съобразно чл.33а, ал.2 от ЗП и въз основа на методическите указания по чл.12а. По делото безспорно е установено, че със Заповед № РД 09-807 от 05.12.2014г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16б, ал.1 от Наредба № 105 от 2006г. е одобрен обновеният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г. (понастоящем допустими за подпомагане площи), срещу който кандидатите за подпомагане, сред които и жалбоподателя, са можели да подадат възражение срещу конкретни части от него, в случай, че са считали, че не отразява точно състоянието на съответните площи. Безспорно е установено, че със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16г, ал.4 от Наредба № 105 от 2006г., е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г., който е актуализиран за 2014г. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят въпреки, че е подал възражение срещу Заповед № РД 09-807 от 05.12.2014г. на Министъра на земеделието и храните, за което е бил уведомен с писмо 94-3203 от 29.05.2016г. на МЗХ, в указаният в него 14-дневен срок не е обжалвал Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните, поради което последната е придобила стабилитет спрямо него.
Следва да се посочи, че съобразно Тълкувателно решение №8/11.12.2015 г. по тълк.дело №1/2015 г. на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата, включително в настоящото производство, след извършване на проверки на получените предложения и възражения срещу заповедта на Министъра на земеделието и горите по чл.16б, ал.1 от горепосочената наредба и отстраняване на установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, издавана на основание чл.16г, ал.4 (предишна ал.2, изм.ДВ бр16/2015 г .) от Наредба №105. В мотивите на тълкувателното решение изрично е възприето становището, че тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената пред министъра на земеделието и храните процедура и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Изрично е посочено също, че очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година.
В чл. 16г, ал.5 от Наредба
№105 от 22.08.2006 г. изрично е посочено, че въз основа на одобрения от
министъра на земеделието и храните специализиран слой РА извършва окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за
подпомагане през следващата година. Видно е, че Разплащателната агенция действа
в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в
заповедта по чл.16г, ал.4 от Наредба №105.
Обвързаната компетентност означава, че административният орган не
разполага с възможност на избор, а
следва да се съобрази с определения
начин на действие предписан в съответната правна норма. В конкретната хипотеза задачата на
административния орган е била сведена до това да провери одобрен ли е със заповед на министъра на
земеделието и храните окончателният специализиран слой по чл. 33а, ал.2 от ЗПЗП от
МЗХ и влязла ли е в сила тази заповед по отношение на жалбоподателя, като в
случай че това е така е следвало да приложи границите на специализирания
слой“Площи допустими за подпомагане“, така както са определени те в тази
заповед.
Следователно
релевантно за случая е безспорно установеното обстоятелство, че част от
заявената от Г.Р.Я. за подпомагане площ, в посочения в уведомителното писмо
размер, попада извън одобрения специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за конкретната кампания, което се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, вкл. от извършените административни проверки. Този извод се подкрепя и от заключението на
вещото лице по назначената по делото техническа експертиза, което в тази му
част съда кредитира и от което се установява, че при извършените
административни проверки изцяло е спазен, възприет и приложен географският модел предаден от МЗХ
на ДФЗ. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира заключението на
вещото лице, в частта в която е
посочено, че за една част от
възприетите като недопустими за подпомагане площи от ДФЗ, а именно 8.67 ха от СТЕ счита, че няма причини тези площи да бъдат
определени извън допустимия слой, тъй като няма достоверни данни за тяхното
състояние. В тази връзка съдът не кредитира и заключението на вещото
лице в частта по т.7, в която е посочено, че по заявлението на жалбоподателя
определената от СТЕ наддекларирана площ е 1.63 ха или 6.47 %. От една страна
изводите на вещото лице по отношение на тези парцели противоречат на събраните
по делото писмени доказателства, в частност на заповедите на МЗХ за одобряване
на специализирания слой и резултатите от
автоматичните проверки на въведените данни по отношение на тези имоти.От друга
страна съдът е длъжен да се съобрази със специализирания слой така, както той е
определен от МЗХ и не може в настоящото производство да контролира начина, по
който в него са въведени съответните данни. Противното би означавало в
настоящото съдебно производство да бъде
извършен косвен контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД
46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните, което е недопустимо.
Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е субсидиарно
приложима в съдебната фаза на административния процес по силата на чл. 144
от АПК, то следва да се уточни, че съдебната практика допуска, че съдът би
могъл да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт,
само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е
участник в административното производство по издаването и обжалването и не
разполага със средства за административен контрол, а настоящият случай не е
такъв. Жалбоподателя
е разполагал с възможност да оспори същата пред компетентният съд, но не
е сторил това и както вече бе посочено процесната заповед е придобила стабилитет по отношение на
него. В
случая, в съдебно заседание на 17.05.2016г. вещото лице е посочила изрично, че
с официално писмо МЗХ е изпратило до ДФ „Земеделие” границите на изготвения
слой от МЗХ, които са цифрови и те географски съответстват на това, което ДФ
„Земеделие” е ползвал за определяне на допустимите и недопустимите площи, като
е уточнила, че границите са в цифров вид и са приложени едно към едно. Заключението
по назначената съдебно –агрономическа експертиза съдът намира че не
следва да обсъжда, тъй като е неотносимо към предмета на доказване и не
изяснява правно-релевантни за делото факти.
В тази връзка и с оглед гореизложеното съдът намира, че правилно и в съответствие с установеното е определен и процента наддеклариране от жалбоподателя – над 50%. След като по безспорен начин по делото се установява, че по заявените за подпомагане площи от жалбоподателя в размера, посочен в процесното уведомително писмо, се установява двойно застъпване, което не е отстранено в полза на оспорващия, респ. заявил е площи в установения в административният акт размер,които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал.1 от ЗПЗП и съответно не се стопанисват от него, както и че процента наддеклариране е в размер над 50%, то по делото се доказва наличието на материалните предпоставки на чл. 43, ал.3, т.4 хип. 1-ва, т.5 и т.6 от ЗПЗП, даващо основание на административния орган да откаже плащане по СЕПП.
С оглед гореизложеното и възприетото от съда, по отношение заявените за подпомагане от жалбоподателя площи по мярка СЕПП и установената недопустимост за подпомагане по тази мярка, то правилно и административният орган е приложил закона и по отношение на мярка СПП.
По мярка НР2 :
В конкретният случай в уведомителното писмо отказът за подпомагане е обоснован с наличието на заявени
за подпомагане площи по-големи от реално ползваните от жалбоподателя и попадащи извън
специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане” за 2014 г. както и поради наличие на двойно заявени площи
застъпването по отношение на които не е отстранени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 43, ал.3, т.4, хип.2-ра Разплащателната агенция
намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане
на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за
допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от с.н.а., когато за една и
съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е
отстранено-според чл. 43, ал.3, т.5 от
ЗПЗП, а
съгласно чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП и когато заявените за подпомагане площи не са включени
в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Двойното
застъпване на площи заявени от жалбоподателя по изложените по –горе съображения
се установява несъмнено , а и не се оспорва от оспорващия. Към датата на
издаване на уведомителното писмо приложими са били разпоредбите на Наредба № 6 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с
природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. В
чл.13, ал.1, т.1 от същата изрично е
посочено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, може да
откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за
подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Междувпрочем идентично е било
изискването и на чл.12, т.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Безспорно от изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза в
кредитираната й част и събраните писмени доказателства се установява,
че това обстоятелство в случая е налице – 10.30 ха е площта от парцелите,
заявени за подпомагане по тази мярка, която жалбоподателят не ползва, тъй като
установената площ на заявените за подпомагане парцели от общо 26.84 ха след
извършените административни проверки е 16.54 ха, като по отношение на част от
нея е налице и застъпване, т.е установената площ е с 10.30 ха по-малко от
първоначално заявеното. Недопустимите площи, установени от административните
проверки, се припокриват географски с определените от МЗХ. Административните
проверки следователно са извършени изцяло в съответствие с окончателно
одобрения специализиран слой с влязлата в сила по отношение на жалбоподателя
Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят
е бил уведомен от МЗХ каква част от подаденото от него възражение срещу Заповед
№РД 09-807 от 05.12.2014г. на Министъра на земеделието и храните е уважено,
респ. каква част от заявените за подпомагане парцели влизат в одобрения
окончателен специализиран слой и въпреки това не е подал жалба срещу Заповед №
РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ и същата е влязла в сила по отношение на
него. Следователно, след като заявената за подпомагане от жалбоподателя площ по
мярка НР2 е в размер на 26.84 ха, а установената площ, след извършените
административни проверки и след разрешаване на двойно заявените площи е в
размер на 16.54 ха, и процента наддеклариране е 62.27%, то несъмнено заявените
от него за подпомагане площи са в размер по- голям от реално ползваните. Ето
защо и по делото се установява наличието
на въведените в уведомителното писмо фактически основания, поради които административния орган може да откаже финансиране по НР2.
По тези съображения правилно са
наложени и определени санкциите за бъдещ период спрямо жалбоподателя, в
размерите, посочени в оспорения административен акт.
Ето защо, в обобщение следва да се
посочи, че в хода на валидно проведено административно производство,
компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон
спрямо установените в производството факти. Постановеният отказ за финансово
подпомагане на жалбоподателя по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2014 г., обективиран в процесното Уведомително писмо, е в съответствие
със закона и неговата цел и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Направеното в писмените бележки на
процесуалният представител на жалбоподателя
искане за преюдициално запитване съдът намира, че следва да остави без
уважение, по следните съображения: Съгласно чл. 628
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба
от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите
на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският
съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 01.12.2009 г. Съд на
Европейския съюз). Съгласно чл. 629, ал. 2 ГПК съдът, чието решение
подлежи на обжалване може да не уважи искането на страната да се отправи
преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или акт, като изречение второ
на същия текст гласи, че определението не подлежи на обжалване. В случая съдът
намира, че подобно тълкуване не
необходимо, като намира Анализът на нормата,
както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага изводът, че
запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на
приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз. Съдът счита, че тези
разпоредби не са неясни, поради което не се налага отправянето на запитване.
При този изход на спора, съгласно чл.143, ал.4 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, поисканите разноски. Направени са разноски от 400.00 лева за възнаграждение за вещо лице, а съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК и предвид Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по тълк.дело №5/2009 г. на ВАС, в полза на ответника се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което определено съобразно спецификата на производството по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Р.Я. да се отправи преюдициално запитване до Съдът на
европейският съюз по формулираните
въпроси.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Р.Я. ***, против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11116 от
29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от Зам. Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” – София.
ОСЪЖДА Г.Р.Я. ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул.„Цар Борис III” №136, разноски по делото в размер на 700.00 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: