РЕШЕНИЕ
Номер 231 14.09.2023
г. град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти
състав, на двадесет и втори август две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретар Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 428 по описа
за 2023 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Джи ем петролиум” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. ”Илинден” № 2, вх. 1, ет. З,
представлявано от Г.П.И. - управител и адрес за призоваване гр. Р., ул.
”Фердинанд” № 34, ет. 1 против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 157-ФК/**.06.2023 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Варна, ГД „Фискален контрол”
при ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл. 186 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" –
бензиностанция, находящ се в гр. Р., бул. "Т."
№ **, стопанисван от "Джи ем петролиум” ООД, като на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от три дни. В жалбата се
сочи, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което
се иска същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.Д.,***,
която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски - адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Ответната страна -
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Н. Т.,
която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът отбелязва, че
приема като техническа грешка изписването на фирмата на жалбоподателя като „Джи
ем пенролиум” ООД предвид посочване на коректен ЕИК.
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.
4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
На 31.05.2023 г. служители на отдел „Оперативни
дейности“ Варна, ГДФК са извършили проверка в търговски обект – бензиностанция,
разположена на административен адрес гр. Р., бул. „Т.“ № **, стопанисвана от
„Джи ем петролиум“ ООД. Проверката е извършена в присъствието на един от
управителите на дружеството Г.П.И.. Целта на проверката е установяване
спазването на данъчното и осигурителното законодателство и в частност
разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба
Н-18), издадена от министъра на финансите.
За извършената проверка и
установените резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1
от ДОПК е съставен Протокол серия АА бланков № 0064237/31.05.2023 г., като
подробно данните са отразени в Приложение № 1, неразделна част от посочения
протокол. Описано е техническото оборудване на бензиностанцията – колонки и
резервоари; представени документи за функционирането на същата; продажните цени
на горивата към датата на проверката; извършената проверка за наличие и цялост
на поставените пломби; посочен е факта, че обектът е нает по договор за наем;
счетоводството текущо се отчита по ЗКПО като дружеството е регистрирано по
ЗДДС.
В приложението е изложена
подробна информация относно отчитането на извършените продажби чрез Електронна
система с фискална памет (ЕСФП) като са представени необходимите документи в
тази връзка. Проверена е касовата наличност, като не е установена разлика между
разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава,
установена с изготвяне на опис на паричните средства от материално отговорното
лице. Изложена е и информация относно начините на продажба на горива (пряко и с
отложено плащане); регистриране и отчитане на продажбите, като е представен
опис на събраните доказателства. Извършен е оглед на обекта, при което не е
установено наличие на съдове и средства за измерване, които не са свързани към
ЕСФП.
Направено е отбелязване,
че е реализирано сервизно обслужване на ЕСФП (фискален принтер) на 03.05.2023
г., което е вписано в паспорта на ЕСФП, съставен е протокол и е подадено
уведомление съгласно разпоредбите на Наредба Н-18.
В протокола от
проверката, на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК лицата М. С. Г.
и Г.П.И. като представляващи дружеството, са задължени да се явят в ТД на НАП
Варна, офис Р. на 07.06.2023 г., като подробно е указано какви документи следва
да носят при явяването си. Посочено е, че ще бъде съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение.
По делото е представен
Протокол серия АА бланков № 1534403/ 15.06.2023 г. за проверка, извършена по
документи, представени от дружеството в ТД на НАП Варна, офис Р.. Установените
факти и обстоятелства са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от този протокол.
В приложението е
посочено, че във връзка с извършената проверка на 31.05.2023 г. в
бензиностанция – търговски обект, стопанисван от „Джи ем петролиум“ ООД, в ТД
на НАП Варна, офис Р., с писмо с вх. № 13013/ 07.06.2023 г. са представени
следните документи:
1. Становище от сервизен техник за
причините за прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП към НАП за периода
01.03.2023 г. - 26.05.2023 г. и за причината за нарушаване на
последователността в показанията на броячите на пистолет № 2 за 24.04.2023 г.
2. Документи за доставка на гориво на
18.03.2023 г., на 04.04.2023 г., на 10.04.2023 г. и на 28.04.2023 г.
В резултат на проверката,
служителите на ГДФК са установили, че при сравняването на представените
документи за доставки на гориво за 18.03.2023 г.; 04.04.2023 г. и 28.04.2023 г.
с данните от Управленска информационна система на НАП (УИС на НАП), приложение
„Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за същите дати, тези
документи са ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и тези документи са налични
със съответния номер в Информационна система „Контрол на горивата“ (ИС КГ).
Съгласно данните от УИС на НАП, приложение „Справка за регистрирани съобщения
за доставка на гориво“ за същите дати са налични съобщения за доставка по
документ и за доставка по нивомерна система.
Установено е, че на
10.04.2023 г. „Джи ем петролиум“ ООД като получател на течни горива не е
отразил в УИС на НАП, приложение „Справка за регистрирани съобщения за доставка
на гориво“ за посочената дата чрез баркод четец при постъпването им уникалните
контролни номера (УКН) на електронни акцизни данъчни документи (еАДД) за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП както следва:
1.
На
10.04.2023 г. по АДД с УКН № 0000000007665897/10.04.2023 г. - доставка на дизелово
гориво, количество 11 017 литра. Горивото е доставено в обект бензиностанция на
10.04.2023 г. и към момента на проверката документите за доставка ръчно са
въведени чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП, но на дата различна от датата
на доставка, а именно 09.05.2023 г. като са налични със съответния УКН в ИС КГ
чрез предаване на данни по дистанционната връзка към НАП.
2.
На
10.04.2023 г. по АДД с УКН № 0000000007665876/10.04.2023 г. - доставка на
бензин А95Н, количество 4030 литра. Горивото е доставено в обект бензиностанция
на 10.04.2023 г. и към момента на проверката документите за доставка ръчно са
въведени чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП, но на дата различна от датата
на доставка, а именно 09.05.2023 г. като са налични със съответния УКН в ИС КГ
чрез предаване на данни по дистанционната връзка към НАП.
Във връзка с така
установеното непредаване на данни към НАП на датата на доставката съгласно
изискванията на чл. 118 от ЗДДС и на Наредба Н-18, административният орган е
установил, че са налице предпоставки за налагане на ПАМ, осъществяващи
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква Г от ЗДДС. В резултат на извършената
проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил
процесната ЗНПАМ № 157-ФК/**.06.2023 г., с която спрямо дружеството
жалбоподател е постановена ПАМ - запечатване на търговски обект -
бензиностанция, находящ се в гр. Р., бул. ’’Т.” № **, стопанисван от
жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от три дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са изложени подробни мотиви
относно определяне срока на наложената ПАМ. Определено е, че запечатването ще
се извърши в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, в присъствие на
представител на дружеството. Дадено е указание на продавача да отстрани
своевременно стоките и същият е предупреден за правните последици, ако не стори
сам това и указание във връзка с прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС.
Посочена е възможността за обжалване на ЗНПАМ по административен/съдебен ред.
Заповедта е връчена на Г.П.И. на 07.07.2023 г.
Недоволно от така
постановената ЗНПАМ, дружеството атакува същата в настоящото съдебно
производство с доводи, които могат да се обобщят като такива за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата е пресъздадена фактическата обстановка,
установена при проверката и описана в заповедта, като е направено изявление, че
жалбоподателят не е съгласен с изводите на административния орган. Счита, че
при издаването на заповедта не са съобразени четирите служебни бона от
10.04.2023 г. за доставките на дизелово гориво и бензин А95Н. Описано е, че
едва в началото на май управителят на дружеството разбира от съобщение в ЕСФП,
че данните за тези две доставки не са приети от ИС КГ в НАП, като незабавно са
предприети действия за отстраняване на проблема – подаден е сигнал до
обслужващата сервизна фирма; извършена е актуализация на софтуера на 03.05.2023 г.; подадена е
информация до НАП на 09.05.2023 г., за което са издадени нови служебни бонове
за документални доставки. Изключително подробни доводи са изложени за да се
обоснове твърдението, че процесната ЗНПАМ е издадена при „несъблюдаване
целта на закона“
като следва да се отбележи, че на практика са това са разсъждения, свързани с
прилагането на материалния закон. Представена е характеристика на ПАМ като
израз на административна държавна принуда. На следващо място е посочено, че
обжалваната ЗНПАМ е издадена в противоречие с писмените доказателства, като според
жалбоподателя от представените служебни бонове категорично се доказвало, че той
е изпълнил задължението си да предаде необходимата информация и няма вина за
настъпилите технически проблеми. Според жалбоподателя налице са множество
безспорни факти – въведена доставка; наличие на ЕСФП, отговаряща на
нормативните изисквания и др., които доказват, че той изпълнява изцяло
нормативните изисквания във връзка с извършваната от него дейност. Иска се от
съда да отмени изцяло заповедта.
С Определение от 04.08.2023 г. съдът е конституирал страните
и е разпределил тежестта на доказване между тях.
Тезите, обосноваващи
неправилността и незаконосъобразността на процесната ЗНПАМ в сезиращата съда
жалба, са доразвити от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното
по делото съдебно заседание. В пледоарията се твърди, че въвеждането на
спорните доставки е станало преди проверката от служителите на НАП, което
говори за желание от страна на дружеството да изпълнява задълженията си, които
са предвидени, а именно – своевременно да отбелязва всички доставки на горива,
постъпили в търговския обект. Прави се изявление, че в никакъв случай
дружеството не е целяло да укрива доставки или нещо подобно. Иска се от съда да
съобрази факта, че от това действие не е настъпил вредоносен резултат за фиска
и всичко е въпрос на техническа грешка, която междувременно е отстранена от
управителите на дружеството, т.е. те са направили всичко възможно да изпълнят
това, което е предвидено по закон. Според
адв. Д., процесната ЗНПАМ следва да се отмени от съда, тъй като същата не съответства на целта на закона, издадена е
в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
При така установените
факти и обстоятелства, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал. 1
от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146.
Предмет на оспорването е
ЗНАПМ № 157-ФК/**.06.2023 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК в ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква Г от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка Запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в гр. Р., бул. "Т." № **, стопанисван от "Джи ем петролиум”
ООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за
срок от три дни.
Не се спори между
страните, че посочения магазин е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС.
Няма спор и относно
компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото
административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т, 1 от Закона за Националната
агенция за приходите; чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС; чл. 28 от Закона за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и
продукти с нефтен произход и чл. 81, ал. 1 от АПК, директорите на Дирекции
"Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "Запечатване
на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно, обжалваният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган и в рамките на
предоставените му правомощия.
Спазена е предвидената в закона писмена
форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й.
Според жалбоподателя, административният орган е постановил ЗНПАМ в
противоречие с писмените доказателства, т.е. може да се направи извод, че се
оспорва установената от органа фактическа обстановка. Не се сочи в какво
конкретно се изразява противоречието, но е направен извод, че не е налице
нарушение, извършено от дружеството, поради което на същото не следва да се
налага ПАМ. Съдът не е съгласен с този извод, но причините за това следва да
бъдат изложени при установяването на съответствието на обжалваната ЗНПАМ с
материалния закон.
В
жалбата, с която съдът е сезиран, е направено категорично изявление, че
процесната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като отново не е посочено в какво се изразяват тези нарушения. В хода
на провеждания контрол за законосъобразност съдът не установи подобни нарушения
от страна на административния орган, като са спазени правилата относно
издаването на заповедта. Не е спорно правото на органите по приходите да
извършват проверки относно приложението на данъчното и осигурителното
законодателство. Извършваните в хода на проверките действия (на основание чл.
110, ал. 4 от ДОПК) от посочените контролни органи и установените от тях
резултати са надлежно документирани с протоколи, съгласно изискването на чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства.
Описаната в ЗНПАМ фактическа
обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от протоколи за извършена
проверка серия АА, бланков №
0064237/31.05.2023 г.
и серия АА, бланков №
1534403/15.06.2023 г. по отношение на които е направено
изрично позоваване в разглежданата ЗНПАМ.
Спори се между страните относно
наличието на нарушение, извършено от дружеството жалбоподател и изразяващо се в
състава на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18, съгласно който Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № **, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона
за акцизите и данъчните складове, на втечнен
нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не
са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на
обобщения акцизен данъчен документ.
Становището на жалбоподателя по този
въпрос в жалбата не е константно – същият изразява твърдения в диапазона
„липсва нарушение“ – „налице е нарушение, извършено от дружеството, но то не е
съществено“. Обратно, становището на ответника е, че в хода на извършена
проверка е установено извършено формално нарушение, за което в условията на
обвързана компетентност административния орган следва да наложи ПАМ запечатване
на търговски обект.
Съдът приема за правилно становището
на ответника по следните причини:
Обжалваната заповед е съответна на
приложимия материален закон. В проведеното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя посочи, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон, но това твърдение не е подкрепено с
доказателства.
Безспорно е, че „Джи ем петролиум“
ООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и то следва
да подава необходимата информация до НАП относно извършваните доставки с течни
горива. Тази информация следва да се подава на датата на извършената доставка.
В конкретния случай се касае за доставка на бензин и дизел на 10.04.2023 г.
Жалбоподателят твърди, че надлежно е въвел посочената информация, като за целта
представя съответните служебни бонове за двата вида гориво – за документална и
за нивомерна доставка за всяко от горивата, както следва:
|
Доставка на бензин А95Н по АДД УКН 000000000007665876 |
|||||
|
№ лист от дело |
вид доставка |
регистрация на
доставката |
данни от НАП |
||
|
дата |
час |
статус |
съобщение |
||
|
9 |
документална |
10.04.2023 |
18:52:34 |
1 |
Timeout |
|
29 |
документална |
09.05.2023 |
09:40:02 |
0 |
OK |
|
11 |
нивомерна |
10.04.2023 |
13:35:00 |
0 |
OK |
|
Доставка на дизелово гориво по АДД УКН 000000000007665897 |
|||||
|
№ лист от дело |
вид доставка |
регистрация на
доставката |
данни от НАП |
||
|
дата |
час |
статус |
съобщение |
||
|
10 |
документална |
10.04.2023 |
17:53:56 |
1 |
Timeout |
|
29 |
документална |
09.05.2023 |
09:40:34 |
0 |
OK |
|
12 |
нивомерна |
10.04.2023 |
13:23:00 |
0 |
OK |
От представените в табличен вид данни
се установява, че независимо, че доставките са осъществени на 10.04.2023 г.,
данните за тях са постъпили в НАП на 09.05.2023 г., като за дружеството
съществува задължение уведомяването да се извърши в деня на доставката. Видно
е, че информацията за тези доставки е постъпила в НАП на 09.05.2023 г., когато
реално доставки не са извършени от дружеството.
Според жалбоподателя при издаването
на ЗНПАМ не е съобразен фактът, че са налични данни за подаване на информацията
към НАП чрез ЕСФП на датата на доставките 10.04.2023 г. като се представят 4
служебни бона с дата на издаване 10.04.2023 г. Съдът не е съгласен, че на тази
дата е извършено валидно подаване на информацията относно документалните
доставки по следните причини:
ü
Видно
от двата служебни бона за документална доставка ясно е отбелязан статус 1.
Съгласно т. 9а от Приложение № 17 към Наредба Н-18 статус 1 означава „Грешка
при валидация на съобщението“, докато статус 0 (нула) означава „Успешно“
предаване на информацията. Като доставчик на горива жалбоподателят, чрез
неговите управители и служители, е длъжен да знае значението на посочените
цифрови означения на статуса. Следва също да се отбележи, че при подаване на информацията
за нивомерна доставка статусът е означен на служебния бон като 0 (нула), т.е.
информацията е приета успешно. Съдът счита, че при предаването на информацията,
лицето което е извършило това действие е проявило небрежност/незнание и не е
обърнало внимание на факта, че валидацията е неуспешна.
ü
Твърди
се наличие на технически проблем, поради който информацията не е достигнала до
НАП. Трябва да се посочи, че следващите доставки, реализирани от дружеството на
28.04.2023 г. са надлежно регистрирани в ИС КГ на НАП. Житейски нелогично е
техническият проблем да се е проявил само спрямо определена доставка от
определена дата и то само в частта за документните доставки.
ü
В
Протокола за извършени аварийни ремонти, съставен на 03.05.2023 г. (без посочен
час) като е попълнена само част „Констатации на сервизния специалист“, е
записано „Задължителна актуализация FP 800, актуализация ПП v. 146“. Така от този протокол не може да се
установи информацията, която следва да бъде предоставена от възложителя –
техническото устройство; дата и час на уведомяване на сервиза (което в
конкретния казус е от изключително значение), описание на дефекта.
ü
От
представения служебен бон за извършеното сервизно обслужване се установява, че
същото е реализирано на 03.05.2023 г. в 12:31:36 часа. Не е ясно защо
информацията за доставките от 10.04.2023 г. е въведена впоследствие на
09.05.2023 г., т.е. шест календарни дни по-късно и защо не е въведена още на
03.05.2023 г. Сочи се в жалбата, че управителят на дружеството (неясно кой от
двамата) бил затруднен с въвеждането на информацията впоследствие и по тази
причина отново е бил извикан сервизния специалист. Няма доказателства нито кой
управител е изпитал затруднения и какви са били те; нито дали наистина
сервизният специалист е идвал повторно; нито кой е въвел информацията в ИС КГ
на НАП. Няма данни за
работното време на бензиностанцията, но дори да се приеме, че в периода
03.05.2023 г. - 09.05.2023 г. е имало три почивни дни, то въпреки всичко върху
жалбоподателя тежи задължението незабавно да представи липсващата информация,
което е можело да се осъществи още на трети, четвърти или пети май 2023 г.
ü
Съществува
разлика в съдържанието на Протокола за извършени аварийни ремонти, съставен на
03.05.2023 г., в който е посочено, че е извършена „Задължителна
актуализация FP 800,
актуализация ПП v.
146“ и съдържанието
на служебния бон в тази връзка, в който е посочено „смяна
на фърмуер“. Съдът
намира, че неточното означаване на действията на сервизния специалист не
позволява да се прецени какво всъщност е предизвикало невъзможността за
валидация на документалните доставки от 10.04.2023 г. Независимо от този факт
обаче, няма обяснение как при липса на актуализация, респ. смяна на фърмуера е
приета информацията за следващите доставки от 28.04.2023 г.
ü
Съдът
не кредитира твърдението в жалбата, че управителите са направили всичко
възможно да отстранят незабавно установената грешка. Първо, не се сочи кой от
управителите какво е направил в тази насока. Второ налице е небрежност още на
10.04.2023 г. при липсата на предприемане на действия относно изведеното
съобщение в двата служебни бона за документална доставка. Трето – по делото не
се установи кога точно е забелязана допуснатата нередност като общо е посочено,
че това е станало в началото на май 2023 г. и чрез служебно съобщение от ЕСФП.
Не са представени обяснения във връзка с това служебно съобщение и кой точно е
получил/ установил/възприел същото.
ü
Необяснимо
е защо още при установяване на проблема – дори да се приеме, че това е станало
в началото на май 2023 г., жалбоподателят чрез управителите си не е намерил за
необходимо да уведоми НАП по надлежния ред за извършените на 10.04.2025 г.
доставки и установената липса на валидация. Законът императивно изисква данните
да се подават в деня на доставката и всяко нарушение на това изискване изисква
при установяването му органите по приходите да бъдат уведомени надлежно, а не
самоволно да се предприемат действия по отстраняването на същото. Сочи се в
жалбата, че подобно уведомяване е направено в хода на проверката, но това
уведомяване не е равнозначно на дължимото такова при установяване на проблема.
ü
Твърдението,
че НАП все пак е уведомен за доставките, защото служебните бонове за
нивомерните доставки са надлежно валидирани, не освобождава жалбоподателя от
задължението да представи информация за документалните доставки. Налице е
частично изпълнение на задължението за предаване на информация и то не може да
бъде определено като изпълнение, отговарящо на изискванията на приложимите в
тази връзка нормативни актове.
ü
Не
може да бъде споделено като основателно възражението, че след въвеждането на
информацията едва на 09.05.2023 г., т.е. един календарен месец по-късно от
нормативно установения ден за въвеждане „Следователно „ДЖИ ЕМ
ПЕНРОЛИУМ“ ООД, ЕИК ********* е изпълнило всичките си задължения, вменени му по
закон за регистрация на доставката на горива в ИС „Контрол на горивата“ към НАП.“ Всички задължения по закон
включват единствено и само точното изпълнение, т.е. изпълнение на датата, на
която предвижда съответния нормативен акт.
ü
Съдът
намира за неоснователно твърдението в жалбата „Това,
че първоначално подадената информация към ИС „Контрол на горивата“ към НАП от
10.04.2023г. е достигнала до ИС „Контрол на горивата“ се дължи обективно на
причини и обстоятелства, които са извън контрола на дружеството, тъй като
служителите по никакъв начин не могат и не са въздействали върху отчетността от
нивомерната измервателна система и има доказателства, за подадена информация.“ Първо следва да се посочи, че
вероятно в посочения цитат липсва отрицанието „не“ относно достигането на
информацията в НАП, иначе това възражение няма смисъл. Второ, вече се установи,
че причините са субективни, тъй като лицето, въвеждало информацията на
10.04.2023 г. не е съобразило статуса на документалните доставки, в който е
посочена грешка при валидацията.
ü
Не
отговаря на действителността твърдението в жалбата, че „Още
в хода на проверката административният орган е уведомен, че много по късно в
началото на момей в системата е излязло съобщение, че въпросните две доставки
не са отразени и веднага са предприети действия за отразяването им.“ Видно от представените от
дружеството два служебни бона от 10.04.2023 г. за документални доставки на
горива още в момента на подаване на данните статусът е 1, т.е. жалбоподателят е
уведомен за наличие на грешка при валидацията. Жалбоподателят всячески се опитва
да не коментира наличието на съобщението относно статуса на документалните
доставки още на 10.04.2023 г.
При така изложените причини се установява, че не може да
се приеме за основателна тезата на жалбоподателя за наличие на техническа
грешка, която да го освободи от отговорност за несвоевременното подаване на
данни за доставките, извършени на 10.04.2023 г.
Относно частта от жалбата, която е
наименувана „Заповедта е издадена при несъблюдаване целта
на закона.“, съдът
намира следното:
Позоваването на разпоредбите на чл.
186, ал. 1, т. 1 буква Г от ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС; на 59а,
ал. 1 от Наредба Н-18; на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС; на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС; на чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС;
на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18; чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и др. не е свързано с целта на закона, а
обоснова прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект, т.е. свързано е с
приложението на материалния закон.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки
за налагане на ПАМ спрямо жалбоподателя. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 буква Г
от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. Изисква се
лицето да не предава данни от ЕСФП в НАП. Доказва се по делото, че дружеството
жалбоподател използва ЕСФП и фискален принтер, както и средства за измерване и
нивомерна измервателна система. Доколко обаче чрез наличната ЕСФП на 10.04.2023
г. са предадени данни в НАП е отделен въпрос. Според жалбоподателя такива данни
са предадени още на посочената дата 10.04.2023 г. Според съда изискваните данни
за доставките на бензин А95Н и дизелово гориво на 10.04.2023 г. относно
документалните доставки не са постъпили в НАП и следователно данни за тези
доставки не са подадени, независимо от наличието на действащи ЕСФП и фискален
принтер. Непредаването на необходимата информация е въведено като нарушение в
чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18, която наредба е издадена от министъра на
финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 59а, ал. 1
въвежда задължение за лицата по чл. 118, ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС, като изисква въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по
документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им. Според жалбоподателя обаче, за него е неприложима нормата на
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС на основание чл. 118, ал. 11, т. 5 от същия закон – Данни
по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет. Изрично следва да се посочи, че в конкретния казус
отчитането на доставките от 10.04.2023 г. от „Джи ем петролиум“ ООД чрез ЕСФП
не е валидирано и то се счита за неизвършено. В този смисъл изключението на чл.
118, ал 11, т. 5 от ЗДДС е неприложимо, тъй като не е спазено изискването
отчитането на доставката да е извършено в деня на постъпването на същата.
По-късното изпълнение в случая следва да се приравни на пълно неизпълнение
поради значимостта на охраняваните обществени отношения за фиска на държавата.
Следователно, законосъобразно компетентният административен орган е наложил
процесната ПАМ с обжалваната заповед.
Сочи се в жалбата, „Нарушението
по чл.59А може да бъде единствено и само в резултат на бездействие от страна на
дружеството - т.е. въобще да не въведе документално доставката.
Обстоятелството, че тази информация първоначално не е била отразена в масивите
на НАП е явно по причини, които не се дължат на поведение от страна на
дружеството. Повторното подаване на данните до ИС на НАП е извършено преди
проверката и следователно дружеството не е имало за цел да укрива тази доставка
от НАП.“ Направеното
тълкуване е неправилно. Нарушението на посочената правна норма в конкретния
случай се изразява именно в пълното невъвеждане на необходимите данни на датата
на доставката. Но това нарушение може да се изразява и в частичното въвеждане
на изискваните от съответния нормативен акт данни. На практика на 10.04.2023 г.
дружеството жалбоподател действително въобще не е въвело документално
доставката. Съдът вече изясни, че причината за това е субективна – небрежност,
респ. незнание на значението на статуса от страна на лицето, въвело информация.
В жалбата е релевирано възражение, че
„Допуснатата
грешка от системата, което е извън волята на служителите на дружеството и
управителите му, незаконосъобразно е приравнена на нарушение по чл.59а, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.“.
Грешката не е допусната от системата, а от лицето, което е въвело данните.
Безспорно се установява, че данните се въвеждат от лице (независимо от
качеството му), защото в жалбата се сочи, че управителят на дружеството не се е
справил с въвеждането и е търсена помощ от сервизното дружество за целта, а
след това се уточнява, че сервизен специалист е въвел необходимата информация.
По изложените причини, въведеното в
жалбата твърдение „Правният извод в ЗПАМ, че „ДЖИ ЕМ ПЕНРОЛИУМ“
ООД не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите е незаконосъобразен. Техническият проблем не
може да бъде вменен като нарушение на дружеството. Данните са подадени на два
пъти. В служебните бонове за документалната и нивомерна доставка количеството
на горивото е отразено. Следва изводът, че дружеството е изпълнило задължението
си по чл.3, ал.3 от Наредбата и чл.118, ал.6 от ЗДДС.“ не отговаря на действителността по
причина, посочена многократно от съда – късното изпълнение е на практика
неизпълнение на задължението, още повече, че органите по приходите не са били
уведомени въобще за ненавременно въведената информация, а това е установено в
хода на извършена проверка. Отделно, според жалбоподателят данните може да са
подадени два пъти, но въвеждането им в
ИС КГ на НАП е станало само веднъж – на 09.05.2023 г. и именно тази дата е
релевантна относно задължението на дружеството да предаде информация. Именно с
това твърдение се потвърждава тезата на съда за нееднозначност на релевираните
в жалбата твърдения – тук се твърди изпълнение на задължение.
На л. 7 (обратна страна) е другото
доказателство относно посочената теза на съда – в абзац втори отдолу нагоре е
записано, че „Предвид всички тези съображения, може да се
приеме, че дружеството-жалбоподател не е нарушило съществено реда и начина за
подаване на данни в НАП.“,
т.е. признава се извършване на нарушение, но според жалбоподателя то не е
съществено.
Друго доказателство за
тезата на съда е следното изявление в жалбата: Според жалбоподателя „Не
са ангажирани доказателства, удостоверяващи тежестта на формалното нарушение и
настъпилия тежък вредоносен резултат, обуславящ продължителността на наложената
мярка. По никакъв начин в оспорената заповед не е отчетено, че допуснатото
формално нарушение е отстранено преди проверката. Нещо в повече проверката е
инициирана точно по повод подаването на повторната информация за доставката на
двата вида гориво. Не е изследвана и причината, довела до констатирания пропуск.“ Трябва да се посочи, че формалното
нарушение е нарушение на просто извършване и признаците на състава му не
включват настъпването на определен или конкретен вредоносен резултат. В случая
вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото неподаване на
необходимата информация навреме. Касае се за нарушение на нормативен акт,
свързан с възможността държавата да осъществява контрол върху горивата и всички
действия с тях и предвид обществените отношения, които възникват в тази връзка,
законодателят изрично е регулирал задълженията на лицата, участващи в тях.
Липсват каквито и да са доказателства, че проверката от органите на НАП е
инициирана по повод повторното подаване на информацията, но дори и така да е,
ако жалбоподателят беше информирал своевременно НАП за допуснатото нарушение е
било възможно проверка да не се проведе. Без значение е причината, довела до
пропуска, тъй като нарушението е формално.
Относно частта от жалбата, която е
наименувана „Обжалваната заповед е издадена в
противоречие с писмените доказателства“ съдът установява
следното: Не е посочено на кои конкретно писмени доказателства противоречи
процесната ЗНПАМ. Направено е изявление, че с приложените служебни бонове
за документална и нивомерна доставка
дружеството е изпълнило задължението си за подаване на информация в НАП.
Жалбоподателят по всякакъв начин се стреми да внуши, че без значение е както
датата, на която тази информация е постъпила в НАП, така и без значение е
наличието на валидно съобщение за грешка при валидацията, изведено още на
10.04.2023 г., което е недопустимо. Служебните бонове за документална доставка
от 10.04.2023 г. не са взети предвид относно необходимостта за налагане на ПАМ,
защото на практика те не доказват изпълнение на задължението от страна на
данъчно задълженото лице.
Обжалваната ЗНПАМ е съответна на
целта на закона, обратно на твърденията на жалбоподателя.
Както посочва процесуалният
представител на ответника в съдебно заседание, „ …във
връзка със засиления контрол на горива от страна на държавата, по-конкретно с
коректното отчитане на доставените количества горива в търговските обекти,
даващи възможност за определяне на различните горива в резервоарите, се засягат
правно-фискалните интереси на държавата, налага се извод за нарушение
отчетността на търговеца и респективно данъчни нарушения, обективирани в
процесната ПАМ.“. Целта
на предаване на данни е държавата, чрез органите по приходите, във всеки един
момент да разполага с точната информация за наличните горива в страната и
затова е създадена ИС КГ.
В жалбата са развити доводи относно
законосъобразността на наложената ПАМ във връзка с нейния вид и обем (неясно
какво се има предвид под този термин). Твърди се, че тя не трябва да ограничава
„правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел.“ Сочи се още,
че „Предвидената
в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.“ Съдът счита, че така приложената
ПАМ може да има и преустановително действие – да се прекрати бездействието на
данъчно задълженото лице да не подава информация. Впоследствие се твърди, че „Мотивите на
административния орган относно срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически
основания и не съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка,
която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.“ Мотивите на административният
орган са съобразени с установените факти и обстоятелства в хода на извършената
проверка и съвпадат с целта на наложената ПАМ, независимо от нейния вид
(превантивна/преустановителна) – да се гарантира събирането на необходимата
информация относно горивата на територията на страната.
Според жалбоподателя
административният орган не е обсъдил и не е отчел обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, поради което ПАМ е несъответна на целта на закона, като
са нарушени нормите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Това е така, защото пак
според жалбоподателя, „…доколкото не е налице основание за
предприемане на крайни действия за предотвратяване извършването на нарушения на
фискалната дисциплина. Търговецът сам, още преди установяване на нарушението е
предприел действия по предотвратяване на негативния ефект от него.“ (тук изцяло се признава извършване
на нарушение).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Съдът намира, че издадената заповед за налагане на ПАМ засяга в минимална степен
интересите на жалбоподателя, тъй като нейният срок е определен на 3 (три) дни
от предвидените по закон възможни до 30 (тридесет) дни.
Според чл. 6, ал. 5 Административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът
не установи подобна диспропорция нито в обжалвания административен акт, нито
каквито и да са действия на административния орган в тази връзка.
За определяне срока на наложената ПАМ
административният орган правилно е съобразил няколко фактора – повторността на
подаване на информацията; отстраняване на нарушението преди извършване на
проверката; формалността на нарушението; липсата на вредни последици от извършеното
нарушение. Всички тези фактори обаче обуславят запечатването на търговския
обект за изключително кратък срок, но не могат да преодолеят волята на
законодателя да бъде наложена ПАМ при установяване на нарушението, която е
задължителна за административния орган.
За съда остава неясно защо в жалбата
се сочи, че на дружеството е наложена ПАМ с процесната заповед за срок от 14
дни, докато в заповедта ясно и категорично е посочено, че бензиностанцията ще
бъде запечатана и достъпът до нея ще бъде забранен за срок от ТРИ дни. Това
твърдение е въведено с израза „Срокът от 14 дни за
запечатване на обекта не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с
целите предвидени в чл. ** от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в
тази част не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел.“.
Несъстоятелно е твърдението, което
може да се приеме за апломб на жалбата, че „По тези съображения,
в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите,
което противоречи на законоустановената цел на административната принуда и
съставлява превратно упражняване на власт.“ Съществува богата практика и теория относно правния
характер на принудителните административни мерки и те не могат да се третират като
форма на санкция, като съдът не намира за необходимо да излага теоретични
постановки в тази връзка. В самата жалба е посочено, че „Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел.“
Съгласно чл. 169 от АПК При оспорване на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. Съдът счита, че наложената ПАМ като израз на „административната
държавна принуда“ е определена по вид от законодателя, а
административният орган е разполагал по закон с необходимата оперативна
самостоятелност и при съобразяване на всички условия и фактори е определил
срока на наложената ПАМ.
По изложените причини
обжалваната ЗНПАМ следва да се потвърди, а жалбата срещу нея като неоснователна
и недоказана да се отхвърли.
В жалбата е заявено
искане „Моля да ми бъдат присъдени разноските“, което впоследствие в съдебно
заседание е уточнено от процесуалния представител на жалбоподателя, че се
претендира присъждане на „разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса“.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е поискал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на НАП следва да се присъди сумата
от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по
к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Р., четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи ем
петролиум” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул.
”Илинден” № 2, вх. 1, ет. З, представлявано от Г.П.И. - управител и адрес за
призоваване гр. Р., ул. ”Фердинанд” № 34, ет. 1 против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 157-ФК/**.06.2023 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Джи ем петролиум” ООД,
ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: