№ 263
гр. П., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900221 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
М. М. М. от ****, улица **************, твърди че на 06.10.2023 г.
управлявала автомобила си Пежо 208 с рег. № ****. На кръстовището, между
****, спряла на червен сигнал зад спрелия пред нея лек автомобил БМВ Х5 с
рег.№ ****. Усетила силен удар в задната част на автомобила си, от който
колата й отскочила напред и се ударила в спрелия пред нея л.а. БМВ Х5.
Ударът отзад бил реализиран от л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № **** с водач
Р. Д. Л., ЕГН **********, който не спазил дистанция със спрелия на червен
светофар пред него участник в движението и станал причина за посочения
пътен инцидент. Твърди също, че на виновния водач бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а всички участници в
произшествието били освободени. На следващия ден тя била скована от болка,
не успява да стане от леглото, оплаквала се от скованост, силно главоболие,
болки във врата, гърба и ребрата по продължението на предпазния колан. Била
откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - Пловдив от своята майка, където след
преглед било установено: навяхване на шията; контузия на шията; контузия на
шийни, гръдни и поясни прешлени; кръвонасядане на ляво бедро;
кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица.
Неврологът й изписал обездвижваща яка, която да носи минимум 2 седмици.
Ищцата твърди, че повече от 2 седмици прекарала вкъщи, прикована за легло,
с неописуеми болки, приемала обезболяващи. Почти невъзможно било
движението на цялото тяло, защото то било покрито с охлузвания, синини и
отоци. За всичките си физически нужди разчитала на майка си - тя й помагала
с хранене, обличане, къпане, прием на лекарства и др. Била силно притеснена,
че няма да се възстанови напълно, че вижда разтревожени родителите си,
1
притеснявала се, че е в тежест на всички. Лечението й било свързано с
непредвидени разходи и непланувани трудности за цялото семейство.
Направени били множество разходи за транспорт, болничен престой,
лекарства, хранителни добавки и други. Твърди, че в резултат на
произшествието й била причинена и емоционална травма - не можела да спи
спокойно, оплаквала се от кошмари, свързани с преживяното, постоянно
съпреживявала ситуацията. Сменяла настроенията си без причина, не желаела
да шофира, да се вижда с приятели. Режимът на живот коренно й се променил.
Около 3 седмици не ходела на лекции като първокурсничка в Медицинския
университет, специалност «стоматология». Категорично отказвала да шофира,
налагало се родителите й да я карат на лекции и до настоящия момент.
Твърди, че автомобилът, който виновният водач Р. Д. Л. е управлявал,
има валидно сключена застраховка Гражданска отговорност в ЗАД Далл Богг:
Живот и здраве, полица №ВG 330/122003471465. С претенция вх.№6200 от
15.12.2023г. ищцата отправила искане за доброволно изплащане на
обезщетение за така причинените й неимуществени вреди от ответника,
каквото не било определено и платено.
Ето защо, моли да се осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди от така описаното ПТП в размер на 29
000 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от деня на деликта
- 06.10.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Ответното дружество „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на
процесния автомобил. Оспорва механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автомобила за
настъпване на произшествието. Оспорва ищцата да е получила описаните в
исковата молба неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с
описаното произшествие, проведеното лечение, интензитета на болките и
страданията, както и периода на възстановяване на ищцата. Твърди
изключителен принос на ищцата за настъпване на травми при осъществяване
на транспортния инцидент – поради непоставен предпазен колан. Оспорва
иска за главница като силно завишен, както и твърдените от ищцата
неимуществени вреди. Оспорва и иска за присъждане на лихва върху
обезщетението като твърди, че такава не се дължи в посочения от ищцата
период.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е представен като доказателство АУАН Серия GA № 814753,
съставен на 06.10.2023 г., против Р. Д. Л. ЕГН ********** от град ****, за това
че на същия ден в ****, **** до № ****, в посока на движение към бул. ****,
в качеството си на водач на лек автомобил с рег. № ****, марка Фолксваген, не
2
е оставил необходимото разстояние от намаляващия скоростта и спиращ пред
него лек автомобил с марка Пежо с рег. № ****, блъска го отзад, в следствие
на което ПМС Пежо отскача напред и се блъска в задната част на лек
автомобил БВМ с регистрационен номер ****, с което реализира ПТП с
материални щети по три броя МПС. Съставени са протоколи за ПТП с
материални щети № 1822999 и 1823000. АУАН е подписан без възражения от
виновния водач и е влязъл в сила.
Актът за установяване на административно нарушение и констатациите
в него не са оспорени от ответното застрахователно дружество при
приемането му като доказателство в открито съдебно заседание, проведено на
21.10.2024 г.
Вината на делинквента при непозволено увреждане по см. на чл. 45 и сл.
ЗЗД се предполага. Ето защо, при наличие на влязъл в сила АУАН за
извършено нарушение на чл.23, ал., от ЗДвП, което няма значението на влязла
в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК, ответникът носи тежестта при
условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, на които
същото е основано. Правното значение на влезлия в сила акт за установяване
на административно нарушение не може да се отрече само на основание, че то
няма задължителна сила.
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2024 г., относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, е изслушан свидетеля С.Р.Б., водач на
описания в АУАН автомобил с марка БМВ. Същият заявява: „Бях спрях на
светофара на бул. „****“ преди Бетонния мост. Пред мен имаше патрулен
автомобил, Полицейски, а зад мен не видях каква е колата. Нямам практика да
помня кой е зад мен. Държах си спирачката и изведнъж усетих много силен
удар в гърба. Слезнах от колата веднага. Видях, че зад мен колата имаше доста
сериозен удар в моята. Веднага опитахме да извадим момичето, тъй като беше
много шокирано. Тя беше шофьорът на задния автомобил, този който беше
зад мен. Видях, че този автомобил беше „Пежо 206“. Вратата беше
деформирана. Гледахме бързо да реагираме, тъй като тя беше с голям уплах,
беше много притеснена, не беше на себе си. Изкарахме я от автомобила. Беше
в доста стресирано състояние, не беше достатъчно адекватна, но все пак
излезна от автомобила нормално и можеше да се движи сама. Бяхме около
нея. Тя беше сама. Нямаше друг в нейния автомобил. Нейният автомобил
беше ударен отзад от друга кола и беше влезнал доста навътре в автомобила. В
момента на удара аз бях спрял на светофара. Ако аз не държах спирачката,
щях да ударя предния автомобил. Затова и усетих толкова силно удара, защото
моят автомобил, дори с крак на спирачка, помръдна. После отидохме до
момчето, т.е. до третия автомобил, който я е блъснал отзад, и му казахме:
„Какво стана?“. Това, което си спомням, е, че той каза: „Извянявам се!
Извиняваме се! Загледах се!“. Това беше. И хората от полицейския автомобил
ни казаха, че ще дойде специален автомобил от КАТ. Доста време чакахме –
няколко часа. За мен, автомобилът, в който беше момичето, беше си спрял зад
3
нас. Т.е. момичето беше спряло и беше се наредило на светофара, както и ние.
Тя не ме е удари в движение. Беше ударена от задния автомобил, докато е била
спряла.“
В същото съдебно заседание е изслушан и свидетеля Р. Д. Л.. Той
заявява: „Спомянам си за пътно-транспортното произшествие (ПТП) на
06.10.2023 г. Аз участвах в него. Аз управлявах Фолксваген „Голф 4“. На
светофара на влизане на бул. „****“ пред мен имаше две-три коли и патрулка.
Светва „Зелено“ и ние тръгваме, не сме се движи бързо, но аз се отплеснах за
малко повече от момента и в това време спират на светофара, който е на
Билата, даже нямаше и спирачен път. В смисъл, аз се отплеснах и чух удара.
Ударих колата, която беше пред мен. Най-вероятно тя е била спряла.
Автомобилът беше марка „Пежо“, но не знам какъв модел. Не е била голяма
скоростта, с която съм карал в момента, 20-30 км в час, защото ние тръгваме
от светофара. Ние тръгваме от светофара, завиваме по бул. „****“ и по-напред
е светофарът, който е на Билата. Явно на този светофар е имало повече коли и
в същия момент просто съм се отплеснал и ударих предната кола. Когато
слезнах, отидох да видя човека в предната кола, въпросната М.. Тя беше в
шок. Попих я: „Добре ли си!“. Тя каза: „Да, да! Чакай, чакай! Спокойно!“.
Нейната кола беше влезнала в предната. Не мога да кажа колко навътре. Не
знам дали е можела да се движи нейната кола. Аз видях, че й е изтекъл
антифирзът, най-вероятно радиаторът се е спукал. В момента на удара
момичето можеше да се движи. Може би вратата на нейния автомобил беше
деформирана малко. Съставиха ми акт…… В момента, когато забелязах
предната кола, стана удара. Не мога да кажа дали е била спряла. Даже не успях
да натисна спирачки. Най-вероятно е била спряла тази кола. Пострадалата е
видях, когато беше в колата. Аз отидох до прозореца на нейната кола й и
казах: „Добре ли си, добре ли си?“. Това момче, което беше в първата кола, той
дойде първо да ни види. Аз докато си сваля колана, да отворя вратата, да
слезна и да отида до нея, до колата, той беше вече там. Нямаше нужда да се
вика медицинка помощ. Никой не е предложил да се вика такава.“
От така събраните гласни доказателства, неоспорени от страните, както
и от заключението от неоспорената от страните КСМАТЕ, се изяснява следния
механизъм на настъпване на процесното произшествие:
Р. Д. Л. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № **** по източната
пътна лента на платното за движение на бул. „****“ в гр. П. в посока от юг на
север със скорост 20-30km/h. По същото време С.Р.Б. е управлявал л.а. „БМВ
Х5“ с per. № ****, като е бил спрял в същата посока и в същата пътна лента на
същия път преди кръстовището, образувано с ул. „К.“, а зад него М. М. М. е
управлявала л.а. „Пежо 208“ с per. № ****, като е била спряла или се е
движила с по - ниска скорост от тази на л.а. „Фолксваген Голф“. Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ е реагирал със закъснение на скоростта и
разположението на л.а. „Пежо 208“, в резултат на което е настъпил удар. Ударът е
настъпил в предната лява част на л.а. „Фолксваген Голф“ и задната лява част на л.а.
„Пежо 208“. В резултат на удара л.а. „Пежо 208“ се е придвижил напред, при което е
4
срещнал препятствието л.а. „БМВ Х5“ и се е ударил в него. Ударът е настъпил в
предната част на л.а. „Пежо 208“ и задната част на л.а. „БМВ Х5“. След ударите
автомобилите са достигнали местоположенията им видни в снимковия материал. В
резултат на произшествието са настъпили материални щети по автомобилите, а М. М.
М. - водач на л.а. „Пежо 208“ е пострадала.
От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е, че водачът
на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № **** - Р. Д. Л., е управлявал автомобила по
начин, който не е бил безопасен - не съобразил и избрал скорост и дистанция
от намиращия се пред него л.а. „Пежо 208“, така че да не допусне -
предотврати настъпване на удара.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Налага се извод, че процесното ПТП е причинено изцяло и само по вина
на водача Р. Л..
Съдът намира за недоказано направеното в отговора на исковата молба
от ответното дружество оспорване на изложения механизъм на настъпване на
произшествието. С това не се обориха и изводите, подробно изложени по-
горе, направени в АУАН, с който на виновния водач е наложено
административно наказание глоба.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението по допуснатата КСМАТЕ се установява, че вследствие на удара
на ищцата са й причинени: навяхване на шията. контузия на шията. контузия
на шийни гръдни и поясни прешлени, кръвонасядане на ляво бедро,
кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане на лява подбедрица.
Навяхването на шията, контузията на шията, контузията на шийки,
гръдни и поясни прешлени по отделно и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето.
Кръвонасядането на лявото бедро, кръвонасядането на дясното бедро,
кръвонасядането на лявата подбедрица по отделно и по съвкупност са и
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Навяхването на шията,
контузия на шията, контузия на шийни, гръдни и поясни прешлени е
причинени в резултат на свръх мерно огъване в предно задна посока в
5
областта на шията и гръбначният стълб в областта на шията, гърдите и
поясната област. Както и от притискането на колана в областта на гърдите и
корема.
Кръвонасядането на ляво бедро и кръвонасядането на дясно бедро са
причинени или от действието на предпазният колан или от действието на
волана на лекият автомобил.
Кръвонасядането на лява подбедрица е причинено при удар или
притискане в предната долна част на седалката.
Описаните по-горе травматични увреждания по тяхната степен
напълно отговарят да са получени при процесното ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с него.
Според вещото лице д-р М. Б., лечебният процес е траел 1 седмица. Същият е
бил под формата на носене на мека имобилизация на шията, покой и прием на
аналгетици. Нормалната продължителност на оздравителният процес е траел 25-30
дни, при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото протичане,
за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
Относно неимуществените вреди, претърпени от ищцата, по делото е
изслушана и свидетелката М.И. М., майка на ищцата. Тя заявява, че вечерта в деня на
произшествието ищцата е треперела, била е разстроена. Сутринта се разплакала,
казала, че не може да стане, не си чувствала краката и се изправила с помощта на
родителите й като посетили УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Пострадалата имала синини в
областта около лявото рамо, долу около единия крак и около таза, малко над корема.
Не е била на инвалидна количка. Сама се предвижвала, а майка й я подкрепяла. При
прегледа се установили охлузвания, натъртвания и „нещо“ на шийните прешлени, като
било назначено да носи яка. Яката я носила плътно повече от две седмици. През това
време почти не излизала от вкъщи. Не е лежала в болницата. Изпитвала физически
болки, включително и декември месец. Имала постоянно главоболие и болки във
врата. Вследствие на това пострадалата и майка й посетили личния лекар, която ги
насочила към Медински център за рехабилитация. Според свидетелката,
„специалистка“, която тя не може да си спомни като име, установила, че има „някакъв
нерв, който бил засегнат и това причинявало главоболието и тези болки във врата“.
Доста време, може би около месец, ищцата ходела на рехабилитация, след която се
почувствала „сравнително по-добре“. След този курс, свидетелката започнала да води
дъщеря си на масажи на врата, тъй като това облекчавало състоянието й. Заявява, че
преди катастрофата пострадалата не е пила лекарства за глава, в момента пиела
беналгин и други най-различни болкоуспокояващи, защото изпитвала постоянна болка.
Заради претърпения инцидент, ищцата спряла да посещава занятия по
дентална медицина „за известно време – може би за около 20 дни, което й се отразило
после“. Според свидетелката, катастрофата се отразила на ищцата и психологически,
тъй като не искала да излиза от вкъщи. Първоначално не можела да се обслужва сама
и майка й помагала в почти всичко. Тя лягала по гръб, стояла без да мърда, тъй като
при всяко едно движение, което правела, изпитвала болка. Синините й изчезнали за
около 10 дни. Яката на врата била поставена до края на октомври. Свидетелката
заявява също, че ищцата сега кара кола изключително рядко и отбягва това, а когато се
возила я определя като „невротична“, изпитвала страх. Затова посещавала психолог -
П.Т.. Счита, че дъщеря й била в много лошо състояние психически. Сега намира, че е
6
по-добре, имала социален живот, първоначално не искала да вижда никого. Вследствие
на инцидента имала четири изпита, изостанали, които впоследствие били положени.
Всички изложени негативни последици и вреди, съдът приема, че са
пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача Р. Л., е
била застрахована при ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица № ВG/30/122003471465 и с валидност към момента на
настъпване на произшествието. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове
с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответното дружество
относно механизма на настъпване на произшествието. Не се ангажираха други
доказателства от ответника, които по какъвто и да е начин да опровергават
изводите на експертите, изложени в заключението към КСМАТЕ. Същите бяха
напълно подкрепени от показанията на посочените по-горе двама свидетели,
които не си противоречат, а единият от тях е и самият причинител на
произшествието. Не се установиха каквито и да е факти или обстоятелства, от
които да може да се направи извод, че някой от другите участници в
инцидента носи каквато и да е вина за настъпването му. Ето защо тези
възражения, както относно механизма, така и относно вината за настъпване на
произшествието, са недоказани.
Ответното дружество е направило и възражение за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищцата, която била без
правилно поставен предпазен колан. Тежестта на установяване верността на
посоченото, е изцяло върху този, които го твърди (ответника по делото), който
при доказването му би намалил своята отговорност. Това твърдение обаче
остана изцяло недоказано.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
7
От изслушаната и приета без възражения от ответника експертиза, се
установява категорично, че ищцата е била с поставен правилно предпазен
колан, тъй като в противен случай травмите, които би получила тя, биха били
много по-сериозни и в други части на тялото – основно вследствие на
евентуален удар в предното табло, волан и т.н. Предвид изложеното, съдът
намира това възражение за недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищцата физически травми, както и интензитета на
причинените й болки и страдания и тяхната продължителност. В тази насока
съдът взима предвид, че ищцата е претърпяла травми, част от които не са с
явно видим характер, какъвто е удара в главата и свързано с него сътресение и
болки в шийните прешлени. Посочената травма, в много случаи на ПТП е
изключително опасна и нерядко води до сериозни последици поради опасност
от наличие на спускване на шийните прешлени, разместване, притискане на
нерв. В случая, получените травми в тази област не са с такъв краен характер,
което не е основание за омаловажаването им. Те от своя страна, са довели до
необходимост от поставяне на обездвижваща шийна яка, която за сравнително
недълъг, но все пак значим период, е довела до ограничаване във
възможностите за нормално движение и стойка на пострадалата,
респ.отразила се е неблагоприятно на начина й на живот, както и в
извършването на елементарни по своя характер движения и дейности.
Както посочената травма, така и поставената яка, като пряка последица
са довели до постоянно главоболие и наложителен прием на обезболяващи,
което също се е отразило неблагоприятно на ищцата. Косвена последица от
това е и спирането на учебния процес като студент, макар и за недълъг период
от време.
Като отчита тези безспорно неблагоприятни последици за ищцата, съдът
обективно и факта, че в процесния случай не се е наложило болнично лечение
и оперативна намеса, а периодът на възстановяване от получените травми при
сходни случаи, не се отличава с дълга продължителност. В настоящият случай
благоприятно е проведено рехабилитационно лечение, както и са налице
данни за посещение при психолог поради заявен страх от пътуване или
8
шофиране на автомобил, които посещения впоследствие са оказали
благоприятно развитие в психическото възстановяване на ищцата.
Като взе предвид изложените мотиви, възрастта на пострадалата и
данните за нейното възстановяване, съдебната практика относно размера на
неимуществените вреди при близки до настоящия случай, както и не на
последно място обеществено-икономически условия в страната към момента
на настъпване на травмите, съдът намира, че справедлив размер за
обезщетение на подробно описаните неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на процесното ПТП, е в размер на 20 000 лв.
В останалата част, до пълния предявен размер от 29 000 лв., съдът
намира този иска за неоснователен и недоказан.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане,
задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 15.12.2023 г., и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение, а не от датата на деликта – 06.10.2023 г., както
претендира ищцата.
Страните претендират присъждане на разноски.
Предвид изхода от спора, както и размера на уважената част от исковете,
на основание чл. 38 от ЗА, ответното дружество следва да заплати на адвокат
А. Д., в качеството й на процесуален представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 2200 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер на 800 лв., както и разноски, заплатени за сметка на съда в
размер на 217 лв.
Предвид изложените мотиви, на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл. 430
от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, ЕИК *********,
служебен адрес: ****, да заплати на М. М. М. от ****, улица **************,
адв. Ат. Д., сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, обезщетение за
неимщуствени вреди, физически болки и страдания от травми – навяхване на
9
шията, контузия на шията, контузия на шийни гръдни и поясни прешлени,
кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на дясно бедро, кръвонасядане
на лява подбедрица, вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023 г. в **** по
вина на Р. Д. Л. ЕГН ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния
предявен размер от 29 000 лв., както и иска за заплащане на законна лихва
върху главницата за периода от 06.10.2023 г. до 14.12.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, ЕИК *********,
служебен адрес: ****, да заплати на основание чл. 38 от ЗА, на адвокат Ат. Д.,
съдебен адрес: ****, сумата 2200 лв. за процесуално представителство пред
ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, ЕИК *********,
служебен адрес: ****, да заплати по сметка на ПОС, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 800
лв., както и разноски, заплатени за сметка на съда в размер на 217 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10