Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 11.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с
чл. 422 от ГПК от МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП ЕООД против АБВ РУСЕ ЕООД.
Ищецът
твърди, че сключил с ответника договор
за наем на фасадно скеле на 14.09.2018 год. с предмет предоставяне за временно
и възмездно ползване на 700 кв. м. фасадно скеле тип R-200 - COMBAI-POLEZIE. Договорена била наемна месечна цена в размер
на 2.00 лева на кв.м. без ДДС. С приемо- предавателен протокол от 14.09.2018
год. скелето било предадено от МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП ЕООД на АБВ- РУСЕ ЕООД. До
месец януари 2019 год. ищецът получавал редовно плащания по издадените фактури,
но след това АБВ- РУСЕ ЕООД спряло да плаща с мотив, че има финансови
затруднения и ще изплати сумите по- късно. Ищецът продължил да издава фактури
за дължимите суми за периода от февруари до октомври 2019 год. включително в размер на 1200 лева с
включен ДДС, като общото задължение по издадените и неплатени фактури нараснало
на 12960.00 лева с ДДС
За
събиране на вземането си ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 785/2020 г. по описа на РРС. Срещу издадената
заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, което породило правния
интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск по отношение на
ответника, че му дължи сумата 12 960.00 лева по договор за наем на фасадно
скеле от 14.09.2018 год. и издадени 9 бр. фактури, както следва: №
**********/14.02.2019 г., № **********/15.03.2019 г., № **********/12.04.2019
г., № **********/14.05.2019 г., № **********/14.06.2019 г., №
**********/15.07.2019 г., № **********/14.08.2019 г., № **********/16.09.2019
г. и № **********/14.10.2019 г., всички за сумите от по 1200.00 лева без
включен ДДС. Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че още в края на декември 2018 год. по взаимна
договорка и чрез упълномощени представители на двете дружества на ищеца били
върнати 100 кв.м. от скелето, след което ответното дружество съставило опис, но
тъй като представителят на ищеца отказал подписването на протокола, същият не
бил подписан, въпреки че върнатите елементи били приети от представителя на
ищцовото дружество без възражения. Останалите 600 кв.м. скеле са върнати според
ответника на ищеца на 14.05.2019 год., за което също бил съставен протокол,
подписан от него и двама свидетели, тъй като упълномощеният представител на
ищеца отново отказал да подпише протокола, въпреки че приел скелето в пълен
комплект. Протоколът бил изпратен по седалището на дружеството- ищец.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че са сключили договор за наем на фасадно скеле на 14.09.2018 год. с
предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на 700 кв. м. фасадно
скеле тип R-200 - COMBAI-POLEZIE.
Договорена е наемна месечна цена в размер на 2.00 лева на кв.м. без ДДС
или общо 1400.00 лева. С приемо- предавателен протокол от 14.09.2018 год.
скелето е предадено от МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП ЕООД на АБВ- РУСЕ ЕООД.
Ищецът
признава, че до януари 2019 год. получавал редовно плащания по издадените
фактури, както и че ответникът е върнал 100 кв.м. от скелето, поради което от
февруари 2019 год. начислявал наемната цена на база 600 кв.м. или 1200.00 лева без
ДДС (1440.00 лева с ДДС).
Ответникът
твърди, че върнал останалите 600 кв.м. от скелето на 14.05.2019 год., но
въпреки това ищецът продължил да издава фактури до 14.10.2019 год. включително.
В счетоводството на ответника са отразени като неплатени три фактури: №
**********/14.02.2019 г., № **********/15.03.2019 г., № **********/12.04.2019
г. на обща стойност 4320.00 лева с ДДС.
Установи
се от показанията на свидетелите и на двете страни, които са участвали и в
двете процедури по връщане на наетото скеле, че първата част от 100 кв.м. е
върната през декември 2018 год., а втората от 600 кв.м. през пролетта на 2019
год., като съдът приема за доказана датата 14.05.2019 год., тъй като ответникът
признава неизгоден за него факт- връщане в по- късен от посочения от
свидетелите момент. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
включително и тези на Х.М., който е в съдебен спор с ищцовото дружество, тъй
като те са логични, последователни и в пълно съответствие с показанията на
останалите свидетели, като и тримата са присъствали при предаването и
приемането на скелето. Нещо повече, този свидетел заяви, че то е било пренаето
от друго дружество- ПРЕЦИЗ АЛ ИНЖЕНЕРИНГ и впоследствие изцяло върнато, за
което са съставени протоколи.
При
това положение намира, че ответникът дължи наемната цена за периода март- май
2019 год., съгласно издадените фактури, посочени по- горе за този период, които
са на обща стойност 4320.00 лева. Уговорено е в чл. 5, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1
от подписания между страните договор, че наемът се дължи ежемесечно, считано от
деня, на който е предадено скелето (14.09.2018 год.), като първият наем е
платим в 5- дневен срок от подписването му, т.е. наемната цена се предплаща.
Според приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза, ищецът е осчетоводил всичките девет фактури,
а ответникът- трите, по които не оспорва, че дължи плащане.
По делото не са ангажирани
доказателства фактурите да са достигнали до ответника, въпреки, че вещото лице
заяви, че в ответното дружество знаели за тях, но това изявление не може да се
кредитира като свидетелски показания. Вещото лице дава заключение, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, а на ответното- не, тъй
като нито е осчетоводило тези фактури, нито ги е оспорило. Действително няма
оспорване на шестте фактури, но такова би могло да има, ако дружеството-
получател ги е получило.
Относно приетите по делото
напомнително писмо и покана за връщане, съдът намира недоказан факта, че са
достигнали до ответника. Това е така, защото въобще липсват данни за
кореспонденция на електронни адреси между двете дружества, от която да се
установи, че посоченият имейл на получател е адрес на ответника, а в
приложените служебни бонове от ЕКОНТ липсва посочване какво е изплащано на ответното
дружество.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
Сделката, сключена между страните, е търговска, тъй като отговаря
на изискванията на чл. 286, ал 1 от ТЗ- сключени са от търговци и са свързани с
упражняваното от тях занятие. Съгласно чл. 293, ал. 1 за действителността на
сделката е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в
закон. В настоящия случай ищецът доказа, че е в търговски взаимоотношения с
ответника по повод договор за наем на фасадно скеле.
Въз основа на установените по
делото факти съдът приема за доказана претенцията на ищеца за сумата 4320.00
лева за периода март- май 2019 год.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът
следва да бъда осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
заповедното производство, съгласно уважената част от иска. Същите са в размер
на 406.40 лева и представляват платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на делото, поради което следва да заплати съразмерно
направените от ищеца разноски в исковото производство, които са 536.40 лева.
Ищецът дължи разноски на ищеца, съобразно отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които са в размер на 20.00 лева за внесен
депозит за възнаграждение на призования свидетел. По компенсация ответникът
трябва да заплати на ищеца разноски в размер на 516.40 лева за заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на МЕДИЯ ИНТЕР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С*,
ул. Ц*
Б*
*
№ **,
представлявано от С*
С*
Р*,
че АБВ- РУСЕ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. М*№ *, бл. **, вх. А,
представлявано В*
С*
С*
му дължи сумата 4320.00 лева- наемна цена по договор за наем на фасадно скеле тип R-200 -
COMBAI-POLEZIE от 14.09.2018 год. за месеците март, април и май, за които са
издадени фактури № **********/14.02.2019 г., № **********/15.03.2019 г., №
**********/12.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената
12960.00 лева, за която са издадени фактури
№ **********/14.05.2019 г., № **********/14.06.2019 г., №
**********/15.07.2019 г., № **********/14.08.2019 г., № **********/16.09.2019
г. и № **********/14.10.2019 г.
ОСЪЖДА
АБВ- РУСЕ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. М* № *, бл. Е*, вх. *, представлявано В*С* С*
да заплати на МЕДИЯ
ИНТЕР ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. Ц* Б** № **,
представлявано от С*С* Р* сумата 406.40 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство и сумата 516.40
лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: