№ 1134
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243110101568 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от предявени от М. Г. Г. и З. Г. Г.
кумулативно съединени искове, както следва:
1) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено по
отношение ответника З. А. И., че ищците са собственици въз основа на
наследствено правоприемство на по ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
*** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761
кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен
план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***
и ***, както и на по ½ ид.ч. от построената в него сграда с идентификатор № ***.1,
със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване. Отправя се като последица и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната
на съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от 08.07.2020 г. на нотариус
Павлина Симеонова, с peг. № 335 на Нотариалната Камара.
2) с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено по отношение
на Т. В. Т., че ищците са собственици въз основа на наследствено правоприемство
на по ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначние на
територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници поземлени
имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, както и на по ½ ид.ч. от
построената в него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18
кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, и да бъде
осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху имотите.
Твърди се в исковата молба, че ищците са законни наследници на Ж. Г. Г.,
починала на 15.12.2022 г. в гр. Варна. Сочи се, че последната притежавала
недвижим имот, придобит по дарение от своите родители през 1989 г., а именно
дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Стойко Пеев“, с площ 825 кв.м.,
1
представляващо имот с планоснимачен номер 1762 в кв. 63 по плана на квартала,
заедно с построената в това място сграда. Излага се, че животът на Ж. Г. Г. е
протекъл между САЩ, където живеят дъщерите й, и България, където се е грижила
за родителите си. Имала желание да си построи дом в дареното от родителите си
дворно място и да прекара старините си там. Събирала пари, с които да осъществи
мечтата си и изчаквала да регулират квартал „Изгрев“, за да започне да строи.
Твърди се, че в имота има насаждения и стара постройка с лични вещи.
Наследодателката на ищците заплащала местните данъци за имота ежегодно. След
смъртта й дъщерите й имали задължение да предекларират имота на свое име и
така разбрали, че ответникът З. А. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на семейния им имот, за което е издаден НА от 08.07.2020 г. Още
същия месец на 28.07.2020 г. ответникът З. А. И. продал дворното място на
ответницата Т. В. Т., за което е съставен НА от 28.07.2020 г. Поддържа се, че
ответникът З. А. И. не е осъществявал владение върху имота, което да съответства
на изискуемото по ЗС за придобиване по давност на имота, тъй като дворното
място е непочистено, буренясало, постройката в него е порутена, а данъците за
имота ги е заплащала Ж. Г. Г., а след смъртта й нейните дъщери. Сочи се, че
ответникът никога не е стопанисвал или поддържал имота. Излага се, че според
техническата експертиза на инж. Ивайло Събев, послужила като доказателство за
идентичност на имотите в нотариалните актове, имот 1762 по КП на Франга дере
до Домуз дере попада върху имот с идентификатор № ***, а северната му част
засяга частично ПИ с идентификатори № 10135.2552.5705 и 10135.2552.5706.
Поддържа се, че наличието на нотариалния акт на ответника З. А. И. и този на
ответницата Т. В. означава, че правото на ищците е било смутено и за тях е налице
правен интерес от предявяване на исковете. Навежда се довод, че ответницата Т. В.
не е придобила с договора от 28.07.2020 г. правото на собственост върху имота, тъй
като продавачът не е бил негов собственик. При тези съображения ищците молят за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. А. И. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения
срещу него иск. Твърди, че имотът е бил собственост на неговия дядо, който му е
казвал, че му го подарява и че един ден трябва да оправят документите. Дядо му
починал през 1998 г. и не могли официално да прехвърлят имота, но ответникът
винаги го считал за свой. След като поотраснал започнал да се грижи за него. Не
знае как дядо му го е придобил и не открил документи за това. Периодично
почиствал имота и берял плодовете. Излага, че никога никой не се е появявал в
имота с претенции към него, поради това не е демонстрирал намерението си да
свои имота по отношение на някакъв предполагаем собственик. Поддържа, че
винаги е осъществявал фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответницата Т. В. Т., която излага становище за неоснователност на предявения
срещу нея иск. Навежда довод, че е придобила имота през лятото на 2020 г. от
ответника З. А. И.. Има информация, че имотът е наследствен от дядото на
ответника и че нейният праводател го е поддържал и обработвал. Твърди, че
откакто го е придобила заедно със семейството си поддържат дворното място, като
през повечето време в имота отивали съпругът й и синът й. От 2020 г. насам
почиствали дворното място (орязване на храсти, дървета, косене на трева), брали
череши и круши, правили зимнина. През два-три месеца периодично изхвърляли от
двора битов отпадък, понеже незнайно поради каква причина хора си изхвърляли
отпадъка в двора им. През този период никой не е идвал и проявявал претенции за
2
имота им. Евентуално твърди, че е придобила имота по давност, като
присъединява своето владение към владението на ответника З. А. И.. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от
13.03.1989 г. Г.И.К. и З.К.К. са дарили на дъщеря си Ж. Г. Г. на посочената дата
придобито в режим на СИО дворно място, находящо се в гр. Варна в кв. „Ст. Пеев“
с площ от 825 кв.м., представляващо имот пл. № 1762 в кв. 86 по плана на квартала,
заедно с построената в това дворно място сграда. Според Нотариален акт за
продажба на недвижим имот срещу гледане от 23.06.1971 г. Г.Я.Н. е продал на
Г.И.К. лозе с пространство от 825 кв.м., находящо се в местността „Голяма
Кокарджа“ срещу задължение за издръжка, като се задължава до края на живота на
продавача да го снабдява с лекарства, дрехи и храна.
Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 33970/21.12.2022 г.,
че Ж. Г. Г. е починала на 15.12.2022 г., като нейни наследници са дъщерите й –
ищците М. Г. Г. и З. Г. Г..
Представен е по делото Разписен лист към проекта за дворищна регулация
на гр. Варна, Франга дере - Домуз дере, в който за собственик на имот пл. № 1762 е
вписан Г.И.К., а съгласно НА № 57 от 89 г. – Ж. Г. Г..
Според приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност от 08.07.2020 г. ответникът З. А. И. е признат за
собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначeние
на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници
поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2552.1231, 10135.2552.5504,
10135.2552.681 и 10135.2552.1043, както и на построената в него сграда с
идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м.
Изяснява се от представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.07.2020 г., че на посочената дата ответникът З. А. И. е продал
на ответницата Т. В. Т. процесните имоти срещу продажна цена от 37 000 лв., при
данъчна оценка на имота 35 479,30 лв.
Според наличното по нотариално дело № 317/2020 г. на Нотариус Павлина
Симеонова Удостоверение от 22.05.2020 г., издадено от Кмета на Община Варна,
процесният поземлен имот с идентификатор № *** и жилищна постройка на 1
етаж с площ от 27,20 кв.м., ведно с мазе с площ от 27,20 кв.м. са декларирани от З.
А. И. с декларация от 21.11.2019 г., а за сграда в имота с площ от 18 кв.м. в Район
„Приморски“ е налично разрешение за строеж № 57/28.01.1986 г. за сезонна
постройка от 16 кв.м., издадено на името на Г.И.К. (приложено на л. 108 от делото).
Съгласно удостоверение от 18.06.2020 г., издадено от Областен управител на
Област Варна, 246 кв.м. от поземления имот попадат в улична регулация според
ПУП-ПУР на кв. Изгрев. В хода на нотариалното производство са били разпитани
трима свидетели, сред които А.Д.А. и П.Т.Т..
Установява се от приложените удостоверения за семейно положение,
съпруг/а и деца от 14.11.2024 г., че приобретателката по договора за продажба от
28.07.2020 г. – ответницата Т. В. Т. е майка на съпругата на ответника З. А. И. –
Нина Т. И.а, а син на ответницата е П.Т.Т., който е бил свидетел на ответника З. А.
3
И. в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт.
Приобщени към доказателствения материал по делото са фактура от
12.06.1979 г. за доставени стоки (извършени услуги), с получател Г.И.К., както и
договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.08.1991 г., касаещ дворно
място в ж.к. „Стойко Пеев“, гр. Варна с пл. № 1762 с площ от 325 кв.м., граничещо
с имот на Г.К..
Представени са от ответницата 2 бр. товарителници от 20.01.2023 г. и
17.08.2023 г. относно извозване на отпадъци с адрес на натоварване гр. Варна, ж.к.
Изгрев, ул. „Гардения“, с получател Тодор Тодоров.
Ангажирани от ищците са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С.О.М., И. Г. И. и Н. О. Н.. Първата разпитана свидетелка излага пред
съда, че не познава ответниците и не е чувала за тях. Притежава имот в съседство
на процесния на адрес ул. „Гардения“. Разпитвала съседите в близост до нейния
имот, тъй като искала да закупи и процесния. Чрез съсед, който се казвал дядо
Слави, както и със съдействието на нейната майка, разбрала, че собственик на
имота е Ж., която била приятелка на майка й в детските години, защото заедно са
живели в кв. Левски. Майката на св. Михайлова се свързала с Ж. през 2021 г. и я
попитала дали има желание да продаде мястото, но тя категорично отказала.
Впоследствие разбрали, че жената е починала и се свързали със семейството, за да
изкажат съболезнования. Свидетелката говорила с брата на Ж., за да го попита
отново относно продажба на мястото, защото изглеждало неугледно – с отпадъци, с
нахвърляни парцали, имало кучета и котки. Той отговорил, че предстои дъщерите
на Ж. да се приберат от чужбина, за да оправят документи и най-вероятно ще
предприемат нещо с имота. Когато свидетелката закупила нейния имот, който бил
изцяло разчистен, процесното място било буренясало. С времето започнала да
навлиза трева и в нейния парцел. Нищо не се виждало навътре в съседния имот,
заради буйната растителност. Съсед им казал, че е редно да разчистят клоните,
които са към оградата, защото почват да пречат на пътя, а всеки съсед си разчиства
по този начин мястото. Свидетелката предприела чистене на тяхното място, но
долното продължавало да си стои цялото обрасло, включително покрай оградата.
Свидетелства, че ходила много често до имота си и преди да има постройка в него,
но в съседния си личало, че абсолютно нищо никога не се е случвало. Не е виждала
през годините някой да идва, който да стопанисва имота, да бере плодове или да
коси трева. Преди около две седмици, започнали да разчистват нейното място с
багер и засякла лицето, което се намира п в съдебната зала като публика – П..
Позволили си да разчистят отпред част и от процесното място, защото изглеждало
ужасно. В него имала една голяма изсъхнала череша, малка ябълка, а останалите
били саморасли дървета и храсти, като не е виждала да дават плод, с изключение
дивата ябълка. По време на разчистването видяла, че през имота й да преминава
непознат мъж (въпросният П.), който отивал към долното място, и спряла
автомобила си. Попитала го какъв е, а той отговорил, че мястото е на майка му, а тя
му казала, че има съвсем различна информация за имота. Той отрекъл и й заявил,
че са идвали да го почистват. Свидетелката се подсмихнала на това изявление, тъй
като просто нямало начин това да е вярно, защото мястото било непроходимо
години наред, поне от 2021 г. насам. Св. Михайлова преди разпита си разглеждала
снимки на нейния имот от 2020 г., на къщата там преди да я съборят, след това и
след като е разчистено, а съседното място все си изглеждало по един и същ начин.
Свидетелства, че в процесния имот имало постройка, в която се виждали
провиснали парцали. Имотът бил като бунище за отпадъци, оградата покрай пътя
се е разпаднала. Продължавало да изглежда все така неугледно, а свидетелката
всеки ден била в нейния си съседен имот и виждала състоянието на процесния.
4
Според нея миналата година в никакъв случай не е идвал камион, който да
разчиства отпадъци, изобщо никакво движение не е имало в имота, никаква
промяна. Пояснява, че два месеца преди да закупи нейния имот в началото на 2021
г., ходейки пеш в района, разглеждала парцели и разпитвала. В края на 2023 г.
започнали строежа на къща в нейния имот и при разчистването багерът направил
дига от пръст на границата със съседния имот и се повредила оградата, която и без
това не била в добро състояние, като отпадъкът се струпал в процесния имот.
Преди около месец разчистили тази дига, навлезли в мястото и малко почистили,
защото възнамерявали да живеят в собствения си имот, а състоянието на съседния
се виждало от техния. След като премахнали дигата видели, че в имота имало
овошки, освен черешата, която била на границата, допреди това не се виждали, тъй
като нямало видимост към вътрешността на имота, заради изобилната
растителност. Свидетелката не е чувала за съседка на имота с имена А.Д.А..
Св. И. е вуйчо на ищците, съотв. брат на Ж. Г. Г., като заявява в началото на
своя разпит, че мъжът в задната част на залата (П.Т.Т.) изпраща съобщения на
свидетелите отвън с информация какво се случва в залата. Заявява, че процесният
имот се намира над Военна болница и представлява ъглово място с прекрасна
гледка. Преди местността се казвала „Голяма Кокарджа“, а сега е „Изгрев“. Знае, че
баща му Г.К. е бил собственик на имота, след което го е дарил на сестра му Ж. през
1989 г., а след като тя починала собственици са племенничките на свидетеля. В
имота имало овощни дървета (четири кайсии, червена и бяла череша, две круши,
мушмула и по края насаждения от кюстендилски сливи), лозе, вила и тоалетна.
Къщата представлявала маза и стая над мазата с тераса напред. В стаята имало
маса, столове, легло, печка и чаши, а в мазата – инструменти за работа по вилата,
както и обущарски материали, тъй като бащата на свидетеля бил обущар.
Свидетелства, че заедно с баща си построили къщата. На мястото поставили телена
ограда, като свидетелят участвал в заграждането й от едната страна. До 2000 г.
имотът се стопанисвал от свидетеля, майка му и баща му, както и сестра му идвала
в имота. След 1998 г. тя заминала за Щатите и предоставила на роднините й да се
грижат за имота, като се връщала два пъти годишно. Постепенно дърветата
изсъхнали, мястото буренясало и все по-рядко го посещавали. Свидетелят ходил
периодично, за да го наглежда, тъй като съседи му се обаждали, че има клошари, а
конят на друг съсед пасял вътре в парцела. Плановете на сестра му били да строи в
имота, затова заминала в чужбина, за да събира парични средства. През 2005 г. се
разболял баща им, а през 2011 г. починал. Майка им през 2013 г. била
диагностицирана с деменция и се наложило Ж. да се връща все по-често. Всичко
това я мотивирало да ангажира строителна фирма, която да извърши
строителството в имота. Търсила контакт с различни дружества, като свидетелят си
спомня за „Ай билд“. Причината, за да не се построи нищо е, че няма прокарана
вода до мястото, а на 150-200 м. от парцела, поради което се обмислял сондаж, тъй
като повечето места нагоре били сондажни, защото нямало вода. Представител на
строителната фирма посетил обекта. Сестра му се върнала в България през 2017 г.,
заради здравословното състояние на майка им и двамата се редували в грижите за
нея. Ж. водила майка им на мястото в последните години от живота й, както и
редовно плащала данъците за имота. Св. И. също не познава лице с имена А.Д.А..
Според свидетелските показания на св. Н. същият се срещнал в края на
лятото на 2022 г. с Ж., която познава от дъщерите й. Говорили няколко пъти с нея
по телефона, тъй като той има строителна фирма. Като се видели тя му казала, че
иска да направи кооперация на обезщетение, в която да остави по един апартамент
на двете си дъщери. Строителството не се осъществило, защото след направена
проверка се установило, че няма ток и вода. Според проучването на свидетеля
5
електричество трудно ще бъде прокарано до имота, поради липсата на трафопост в
близост, което щяло да коства големи разходи за малка кооперация, поради което се
стигнало до извод, че не е икономически целесъобразно и загубил интерес към тази
инвестиция. Не можело и кооперация да бъде направена на сондаж. Последно
посетил имота през пролетта или началото на лятото на 2023 г. и видял, че не е
почистен и не успял да влезе вътре, заради обраслата растителност.
По искане на ответника З. А. И. са разпитани свидетелите Д.И.П. и К.Я.К..
Св. Попов твърди, че познава ищеца от юношеска възраст и за първи път ходил в
имота през 1986 г., за да берат череши. Последните 4-5 години (от 2020 г.) не е
идвал в имота, тъй като не живеел във Варна. След това пък излага, че в момента
мястото е малко обрасло, но ходили всяка година да берат череши в края на м. май
– началото на м. юни. Когато бил в казармата две – три години и докато бил
дипломат в гр. Москва 2001 г. – 2006 г. не бил ходил. Когато посещавали имота за
брането на череши идвали и съседи и правили барбекю. Докато бил жив дядо му
ходил с него, а когато дядото на ответника починал през 1998 г. свидетелят вече
бил районен съдия и ответникът му споделил, че не може да намери нотариалния
акт на дядо си. Тогава св. Попов го инструктирал да си състави констативен
нотариален акт. Първоначално заявява, че не познава някой от съседите на мястото,
а след това точно обратното – „съседите знам“, като посочва чичо Кирчо, баба А.,
но имало нови собственици от горните две страни. Освен червени череши (три –
четири) в имота имало вишни (две), круша. Откакто се помнел го поддържал
ответника, но поради липса на средства не е пуснал вода. Електричество имало
през 90-те години. След това добавя, че първо дядото на ответника го поддържал.
Имало телена ограда, която се отваряла, а в мястото имало постройка с приземен и
горен етаж. Ответникът му казал, че иска да продава мястото през 2019 г. когато му
се родили близнаците, споделил и че не е направил нотариалния акт, а свидетелят
му се накарал. Твърди, че от 1986 г. ответникът и дядо му са упражнявали
фактическа власт върху имота до 1998 г. когато починал дядото, а след това само
ответникът. Не е виждал никой друг в имота. Свидетелства, че поддържането на
имота от страна на ответника се изразявало в ходене на съсед да подрязва
дърветата, но не го познава кой е. Не знае какво са правили ответникът и дядо му в
имота, защото свидетелят ходил само веднъж годишно, за да бере череши. Тогава
имотът изглеждал по-добре, сега бил малко по-занемарен, постройката имала
нужда от ремонт. Не знае фамилията на дядото на ответника. Не може да се сети
как се казва и съпругата му. На предявената му скица на имота св. Попов не може
да посочи точно къде са черешите и отговоря „вътре в имота са“, някъде на 10-15
метра от влизането в имота черешата се виждала. Не се е интересувал кой е
построил къщата, заварил я през 1986 г. Според свидетеля е нямало тоалетна.
Виждал е ответника да почиства имота. Заявява, че не му е помагал, а след това
твърди, че заедно с него е събирал сухи клони от дърветата и ги отделяли настрана.
Това било почистването на имота, нямало какво да се чисти. Познава зетя на
ответника – П., а неговата майка се казвала Т.. Ответникът продал имота си на
тъщата си, а когато споделил на св. Попов през 2019 г., че иска да продава било
защото нямал пари. Ответникът не му споделил, че мисли да продава имота на
тъщата си, защото знаел, че свидетелят ще му се скара, защото не се правило така.
Според свидетелските показания на св. Киров неговите родители имат имот
някъде на Военна болница и в този район от 1982 г. – 1983 г. дядо з. е стопанисвал
процесния имот, а след неговата смърт – внукът му З.. На предявената му скица от
делото посочва процесния имот, но твърди, че на нея имотът на родителите му го
няма. Твърди, че всеки ден от 15-20 години минава покрай процесното дворно
място. Дядо з. идвал основно през летните дни, а след като починал внукът му
6
посещавал имота по същото време, когато трябвало крушите да се оберат.
Свидетелят помагал често за обиране на плодове в имота, отрязване на сухи клони,
от които половината дърва занесли на А., която живеела на 700-800 метра по-
нагоре от парцела на З.. Не познава други роднини на З.. Твърди, че с него е рязал
дърва през 2005 г. веднъж, но два дни. Не е забелязвал да има тоалетна в имота. Не
е чувал за Ж. и не е виждал друг да се грижи за имота. Впоследствие твърди, че
имотът е на дядо з. от 1999 г., както и че з. и З. го поддържали до 2020 г. от когато
вече имал нов собственик Тодор. По-нататък в разпита си св. Киров твърди, че за
първи път влязъл в имота на дядо з. през 1994 г., даже може би 90-та година.
Свидетелства, че от 2020 г. насам имотът бил малко променен, защото хора
започнали да си хвърлят отпадъците вътре. Същевременно твърди, че новият
собственик поддържал имота, като почиствал тревата и изнасял старите мебели от
къщата, за да ги изхвърли на боклука. Тази сутрин минал покрай имота и видял
хвърлени боклуци в имота. В парцела имало стара къща за ремонт, на която се
виждала вратата, но прозорците от пътя не се виждали. По-късно по време на
разпита заявява, че Тошко не поддържал имота в момента, защото „нещо с делата
там“. Не знае дали Тодор е роднина на З. и никога не е чувал името Т. Т..
По искане на ответницата Т. В. Т. са разпитани свидетелите П. И. И., Х.Ц.Х. и
Н. П. А.а. Св. И. е съсед на ответницата от кв. Левски и се виждат много често.
Свидетелства, че тя била притеснена за покупката на парцел и поискала
консултация от него относно цената на имота, тъй като от 12 години работи като
консултант по недвижими имоти. Свидетелят минал през имота след „Ковида“,
видял го и твърди, че по това време го чистили, но не знае кой. Имало хора и
машини, с които се чистел имотът. В парцела имало къщурка, а свидетелят влязъл в
него като откачил оградата, но не стигнал до края на имота, защото се чистило. По
време на огледа поискал от продавача да му даде повече документи, но той му
казал, че няма възможност. Не помни как се е казвал продавачът. След около година
свидетелят се видял с ответницата и заедно за втори път посетили имота през 2022
г., за да берат череши. Тогава имотът се стопанисвал от ответницата и мъжа й, бил
почистен като овощна градина с дръвчета. Не му е направило впечатление тогава в
имота да има струпване на отпадъци. Не е виждал зетя на ответницата, не се сеща
как се казва дъщеря й. Не знае на каква цена е закупила ответницата имота, не била
негова работа да говори за цената.
Св. Х. познава семейството на ответницата и е техен приятел от 2015-2016 г.
Закупуването на имот им било мечта и някъде след пандемията през 2020 г. се
похвалили, че са си намерили скромен парцел над Военна болница. Свидетелят
ходил много пъти в имота, най-често когато имало плодове в топлите месеци, поне
десет път на година. Имотът нямал врата, а се откачвала една мрежа. Мъжът на
ответницата косял в имота, а свидетелят му помагал с поддръжката. Св. Х. твърди,
че не му е направило впечатление да има хвърлени боклуци в имота. Последно
посетил парцела през лятото на 2024 г. и бил поддържан, не бил буренясал. Св. Х.
не познавал дъщерята на ответницата, но знае името на съпруга й – З.. Не знае от
кого са закупили имота ответницата и мъжа й.
Св. А.а, която е приятелка на сина на ответницата П.Т.Т. и съжителка на
негов приятел, свидетелства, че е посетила имота през 2020 г. заедно с майка си,
която е строителен техник. Парцелът бил почистен, нямало прокарана вода и
тоалетна. Ответницата искала да знае какво може да се направи в имота, но след
проверка на майката на св. А.а станало ясно, че по ПУП се отнемали 250 кв.м. за
улици и оставала малка площ от парцела, необходими били много средства за
строителство, а на тях не им стигали парите за ремонт. Ответницата попитала дали
може да даде имота срещу обезщетение, но майката на свидетелката й обяснила, че
7
би било сложно, заради необходимите условия за това. През 2023 г. свидетелката
също посетила имота и видяла, че в задния ляв ъгъл били паднали керемидите на
къщата от вятъра. Влязла безпроблемно в имота, нямало обрасли храсти, пръст,
боклуци или строителни отпадъци. Всичко било окосено, изчистено и имотът
изглеждал като полянка.
Установява се от приетото по делото заключение на неоспорената от
страните съдебно-техническа експертиза, че имотът, описан в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 13.03.1989 г., представляващ дворно място,
находящо се в гр. Варна в кв. „Ст. Пеев“ с площ от 825 кв.м., представляващо имот
пл. № 1762 в кв. 86 по плана на квартала КП/1973 г. и описания в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност от 08.07.2020 г. процесен
имот с площ от 761 кв.м., е налице частична идентичност за площ от 727 кв.м., т.е.
почти за цялата площ на имота по КККР, онагледено ясно на приложената към
заключението комбинирана скица № 7.
При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
За уважаване на предявените искове положителен установителен с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС
в тежест на всяка от ищците е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е носител на правото на собственост на процесния имот на
твърдяното придобивно основание, именно наследствено правоприемство от Ж. Г.
Г., която е собственик на имота по дарение от своите родители, както и че
ответницата Т. В. Т. упражнява фактическа власт върху процесния имот.
От своя страна ответникът З. А. И. следва да докаже релевираното от него
възражение, че е придобил процесния имот по давност – упражнявал е
фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част
от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост.
В тежест на ответницата Т. В. Т. е да установи противопоставимо свое право
на собственост, породено на твърдяното основание, а именно, че е придобила
имота от праводател, който е бил собственик на имота по наследство към датата на
прехвърлителната сделка, евентуално че е придобила имота по давност, с
присъединяване на владението на нейния праводател, респ. че владее имота на
годно правно основание.
От събраните по делото писмени доказателствени средства по категоричен
начин се установява, че наследодателката на ищците Ж. Г. Г. е придобила по
дарение от своите родители Г.И.К. и З.К.К. на 13.03.1989 г. дворно място с площ от
825 кв.м., находящо се в гр. Варна, кв. „Стойко Пеев“, представляващо имот с
планоснимачен номер 1762 в кв. 63 по плана на квартала, ведно с построената в
него сграда, за която е издадено разрешение за строеж № 57/28.01.1986 г. за сезонна
постройка от 16 кв.м., на нейния баща Г.И.К., а според актуалните кадастрални
данни изградената в него постройка е със застроена площ от 18 кв.м.
Прародителите на ищците пък са придобили имота в режим на СИО с договор за
продажба на недвижим имот срещу гледане от 23.06.1971 г. от Г.Я.Н..
Изяснено е по делото от заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, че процесният поземлен имот с идентификатор № *** по КККР,
находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., попада
почти изцяло върху площта на имот с планоснимачен номер 1762, целият с площ от
825 кв.м., поради което е налице идентичност на имотите с площ от 727 кв.м.
8
След кончината на Ж. Г. Г., починала на 15.12.2022 г., нейните дъщери
наследяват по ½ от наследството на своята майка, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
От свидетелските показания на водените от ищците свидетели, които съдът
кредитира като обективно и безпристрастно дадени, тъй като същите са логични,
подробни, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, се установява, че семейството на Ж. Г. Г. – родителите и
брат й са стопанисвали процесния имот до 2000 г., а тя до 1998 г. когато е заминала
за Съединените американски щати, за да спестява парични средства, с оглед
намерението й да строи в имота, като възложила на роднините си да поддържат
имота. Постепенно обаче те започнали все по-рядко да го посещават, баща й се
разболял през 2005 г. и починал през 2011 г., като брат й – св. И. ходил да наглежда
имота. Наследодателката на страните се върнала в България през 2017 г., за да се
грижи за майка си и я водила до имота до смъртта й през 2018 г. Имотът започнал
обраства с дива растителност, влизали клошари, а хора започнали да хвърлят
боклуци в него. Обстоятелството, че процесното място не е било стопанисвано в
продължителен период от време се установява по категоричен начин от
свидетелката Михайлова, която е закупила съседния парцел през 2021 г., когато
процесният имот е изглеждал изоставен, обрасъл с храсти и дървета, с натрупани
отпадъци и бездомни кучета в него. Следва да се акцентира върху обстоятелството,
че св. Михайлова не е заинтересована от изхода на делото, няма връзка със
страните и е непосредствен съсед на процесния имот от 2021 г., поради което съдът
преценява нейните показания по правилата на чл. 172 ГПК, с оглед всички други
данни по делото, като напълно обективни. Заявените от нея обстоятелства, че
имотът не се стопанисва, също се подкрепят от свидетелските показания на св. Н.,
който в периода 2022 г. – 2023 г. в качеството му на представляващ строителна
фирма е посетил имота и е установил същото неугледно състояние.
От друга страна, съдът приема за недостоверен източник на информация,
относно правнорелевантните факти от кого и за какъв период се е осъществявала
фактическа власт върху имота, водените от ответниците свидетели. За да достигне
до този правен извод настоящият съдебен състав отчита както вътрешното
противоречие в показанията на свидетелите, така и че между показанията на
самите свидетелите са налице съществени несъответствия, като същите са
нелогични и оборени от останалия обективен доказателствен материал по делото.
Така в свидетелските показания на св. Попов се забелязват множество
противоречия относно познанството му със съседите, състоянието на имота,
осъществяването на фактическа власт, от кого и пр. Прави впечатление, че в
детайли описва плодовете в имота, в който е влизал, разкачайки оградата му,
заедно с приятеля си и ответник в производството, както и с неговия дядо, но не
знае фамилията му, както и имената на съпругата и децата на ответника. Не става
ясно и защо според свидетеля обстоятелството, че ответникът е продал имота на
тъщата си е повод за упрек („защото знае, че ще му се скарам, защото не се прави
така“). Свидетелските показания на св. Киров са лаконични, фрагментарни и
противоречиви относно това откога дядото на ответника владее имота.
Едновременно твърди, че новият собственик го поддържа, а излага, че има
хвърлени боклуци в него. Нещо, което пък не са забелязали свидетелите П. И., Х. и
А.а. Напротив, тези трима свидетели се опитаха да представят състоянието на
парцела като поддържано. Противно на изложеното от всички останали свидетели
св. П. И. твърди дори, че имотът е чистен с машини през 2020 г., а според св. А.а
през 2023 г. бил окосена поляна. Нелогично е също така приятелите на страните да
не са знаели, че прехвърлителната сделка между ответниците всъщност е
осъществена между роднини. Нито един от свидетелите на ответниците не изнесе
9
факти за основанието, въз основа на което дядото на ответника е притежавал
процесния имот, нито пък самият ответник посочи такова.
При така установените обстоятелства и изложените правни съображения
съдът приема, че ищците са придобили въз основа на наследствено
правоприемство при равни квоти собствеността върху процесния поземлен имот,
ведно с построената в него сграда, а възражението на ответника, че е владял имота
над 10 години с намерение да го свои, се явява недоказано. Дори и да се приеме, че
същият е влизал в чуждия имот, откачайки оградата, за да бере от плодовете от
дърветата в него, заедно със свои приятели, тези негови действия не съответстват
на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно
право на собственост. Доколкото същият не е притежавал право на собственост
върху процесния имот към датата на разпоредителната сделка от 28.07.2020 г. не е
могъл и да прехвърли собствеността на втората ответница с осъществената
продажба, респ. не е настъпил целения с нея транслативен ефект. В този смисъл
ответницата не е придобила право на собственост върху процесните поземлен имот
и сграда от праводател, който е бил собственик към датата на прехвърлителната
сделка.
Предвид недоказаното владение на ответника, такова не може да бъде
присъединено към осъществяваното от нея владение въз основа на договора за
продажба от 28.07.2020 г., поради което към датата на депозирана на исковата
молба на 07.02.2024 г. няма как да е изтекъл давностния срок по чл. 79 ЗС. Не е
спорно между страните, че към настоящия момент ответницата упражнява
фактическа власт върху имота, което изрично се признава от нея в отговора на
исковата молба, но с оглед всичко гореизложено се налага изводът, че същата не
разполага с годно правно основание за това.
Следователно предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и
чл. 108 ЗС се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на установителния иск за собственост и изрично
отправеното искане от ищците в този смисъл съдът е длъжен да отмени
констативния нотариален акт, на който ответникът основава правата си, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, а именно Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от
08.07.2020 г. на нотариус Павлина Симеонова, с peг. № 335 на Нотариалната
Камара. В този смисъл е Тълкувателно Решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. №
150 от 1985 г. на ОСГК на ВС.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване, в общ размер на 2718,28 лв., представляващи сбор от заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., държавни такси за образуване на
делото общо 808,28 лв., за издаване на съдебни удостоверения – 10 лв. и депозит за
съдебно-техническа експертиза в размер на 400 лв., или по 1359,14 лв. в полза на
всяка ищца. Така всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на
всяка от ищците сумата от по 679,57 лв. за разноски
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. А. И., ЕГН **********, с
адрес ***, че М. Г. Г., ЕГН **********, и З. Г. Г., ЕГН **********, двете със
съдебен адрес ***, са собственици въз основа на наследствено правоприемство от
Ж. Г. Г., починала на 15.12.2022 г., на по ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-
ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана,
номер по предходен план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори
№№ ***, ***, ***, *** и ***, както и на по ½ (една втора) ид.ч. от построената в
него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи –
1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от 08.07.2020 г. на нотариус
Павлина Симеонова, с peг. № 335 на Нотариалната Камара, с който З. А. И., ЕГН
**********, е признат за собственик поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м.,
трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план
263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2552.1231,
10135.2552.5504, 10135.2552.681 и 10135.2552.1043, както и на построената в него
сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
108 ЗС по отношение на Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***, че М. Г. Г., ЕГН
**********, и З. Г. Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, са
собственици въз основа на наследствено правоприемство от Ж. Г. Г., починала на
15.12.2022 г., на по ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761
кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен
план 263, при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***
и ***, както и на по ½ (една втора) ид.ч. от построената в него сграда с
идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде на М. Г. Г., ЕГН
**********, и З. Г. Г., ЕГН **********, двете със съдебен адрес ***, владението
на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н
„Приморски“, ул. „28-ма“, с площ от 761 кв.м., трайно предназначeние на
територията: урбанизирана, номер по предходен план 263, при граници поземлени
имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***3, както и на построената в
него сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи –
1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА З. А. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Г. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 679,57 лв. (шестстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. А. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. Г. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, сумата от 679,57 лв. (шестстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Г. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 679,57 лв. (шестстотин
седемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени
11
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. Г. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, сумата от 679,57 лв. (шестстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12