Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция "Пътна инфаструктура" срещу Решение №19/13.03.2024г., постановено по АНД № 32 по описа на Севлиевски районен съд за 2024г., с което е отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на "Груп плюс"ООД, ЕИК*************, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства. Нарушението е безспорно установено, като при налагане на санкцията са спазени административно производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Не са нарушени сроковете по чл. 34 и сл. от ЗАНН. Поддържа се, че неправилен е извода на въззивния съд плащане на дължимата тол такса. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ. Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт, като се заявява възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат от санкционираното Дружество.

В съдебно заседание, касатора се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който заявява че поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея искания.

Ответникът по касационната жалба – "Груп плюс"ООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, поради което същото да бъде оставено му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 "в" от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Този извод се налага хо следните съображения:

Производството пред Районен съд Севлиево е образувано по жалба от "Груп плюс"ООД срещу ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура", с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 23.02.2021г., в 17: 18 ч., с устройство № 40141 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I – 4, км. 76 + 135, е установено, че моторно превозно средство, собственост на "Плюс груп"ООД – автобус ОТОКАР ВЕКТИО 310Т с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 14440, с брой оси 2, категория Евро 6, без ремарке, се движи в община Севлиево по път I - 4, км 76 + 135, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване за категорията на ППС.

При тези данни, на 03.02.2023г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

За да отмени електронния фиш, прието е от въззивния съд, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Прието е също, че обжалвания ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ГАС споделя напълно доводите на РС Севлиево, с които е отменен процесния ЕФ.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 23.02.2021 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 23.08.2021 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора, касатора следва да се осъди да заплати на ответника по жалбата, сумата от 600 лева, представляваща извършени през настоящата инстанция разноски.

Воден от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/13.03.2024г., постановено по АНД № 32 по описа на Севлиевски районен съд за 2024г.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на "Плюс груп" ООД, ЕИК*************, сумата от 600. 00 (шестстотин) лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.