О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260161 20.11. 2020 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на горепосочената
дата година 2020
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 533
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ВГ-5” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 51 Б,
ет.4, против решение № 354/12.06.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 790/2018г., с което са отхвърлени предявените
от него срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ и чл.294, ал.1 ТЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 122 476,91 лв.,
представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото
количество електрическа енергия, произведена през м. септември 2015г. от
собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „ВГ 12” и „ВГ 13” с
обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в П.И.№018036 по плана за
земеразделяне на гр. Каварна, за която е издадено дебитно известие
№83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.05.2018г., до окончателното ѝ плащане, както и сумата от 30 899,74
лв., представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата 122 476,91 лв., считано от 30.11.2015г. до датата
на подаване на исковата молба в съда - 30.05.2018г., включително, като
неоснователни. Въззивното дружество счита, че обжалваното решение е неправилно
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли същото да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени изцяло. Изложени са подробни аргументи за това. В жалбата
са инвокирани конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд
касателно механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ съобразно
измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. и по-конкретно неанализирането ефекта на
тези изменения върху механизма на уреждане на отношенията между страните по
спора. Релевират се съображения за неотчитане последиците от отмяната на
Решение № СП– 1/31.07.2015г., за липса на произнасяне по валидността на Решение
№ СП – 5/28.93.2019г. Подновено е искането за спиране на настоящото
производство до окончателно произнасяне на ВАС по обжалваното решение №
6355/29.10.2019г. по адм.д. № 4422/19г. на АССГ, 55 с-в, относно
законосъобразността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, което според
въззивника има преюдициално значение за решаването на настоящия спор. Същевременно
отправя искане към съда за провеждане на инцидентен съдебен контрол по реда на
чл. 17, ал. 2 ГПК на законосъобразността на Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР,
като сочи аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на същото
решение поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на
Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не
предоставят на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести и то
ретроактивно, отмененото Решение СП-1. Направено е искане въззивният съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на
спора, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Позовавайки се на Тълкувателно решение №
1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът
счита, че допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, изразяващо се в отхвърляне на релевираното от него искане за спиране на
производството по делото до приключване на административното производство по
оспорване законосъобразността на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР предвид
наличието на преюдициалност по отношение на настоящата претенция, следва да
бъде отстранено от настоящия въззивен състав, като производството по делото
бъде спряно до окончателното произнасяне на ВАС по обжалваното решение №
6355/29.10.2019г. по адм.дело №
4429/19г. по описа на 55 с-в на АССГ. Позовава се на възприетото в
Тълкувателното решение становище, че въззивно решение, постановено при наличие
на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е недопустимо.
Други
искания, вкл. и доказателствени, не са направени.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество
„Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна, чрез адв. А.Т. – САК, в който се
релевират доводи за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения
за това. Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция.
Третото
лице помагач на страната на ответника - „НЕК“ ЕАД, със седалище гр.София, е
изложило становище за неоснователност на жалбата.
И
в двата писмени отговора искането за спиране на производството по делото е
преценено като неоснователно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
намери следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в
процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По отношение на искането за спиране на
производството по настоящото дело, съдът намира следното:
С определение № 1987/28.05.2019г. по т.д. № 790/18г.
първоинстанционният съд е спрял производството по делото до окончателното
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№
4429/2019г. на АССГ с предмет оспорване законосъобразността на Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР. С определение 650/18.09.2019г. по ч.т.д. № 517/2019г.
Варненският апелативен съд е отменил това определение и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивите на съда са, че
административният акт – решение СП-5 се ползва с предварителна изпълняемост
съобразно императивната разпоредба на чл.13 ал.9 от ЗЕ и като такъв се прилага
независимо от предприетото обжалване. Прието е още, че обжалването на
административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с
акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело
по реда на чл.229 ал.1т.4 ГПК. /определение № 442/30.07.2015г. по ч.т.д. 1386/2015г.
на ВКС, второ т.о./.
Изложените аргументи на ВнАпС относно
предварителната изпълняемост на административния акт на КЕВР са изцяло относими
и към направеното в настоящото производство искане за спиране на делото на
осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради което същото се оставя без уважение като
неоснователно.
Предвид на това производството по делото се
насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
спиране на производството по делото до произнасянето с окончателен съдебен акт
на производството по обжалваното решение № 6355/29.10.2019г. по адм.д. №
4422/19г. на АССГ у 55 с-в относно законосъобразността на решение СП-5 на КЕВР.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 13.01.2021г. от 14,15часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: