РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 524/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба срещу електронен фиш серия К
№3877683 на ОДМВР София, с който на Д.В.Г., ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Твърди се, че
фишът е незаконосъобразен, тъй като в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено
на АМ- Хемус.
Жалбоподателят не
се явява в съдебно заседание.
Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира,
че ЕФ е издаден от некомпетентна структура, че посоченото в ЕФ място на
нарушението (АМ Хемус) нарушава правото на защита на жалбоподателя, както и ЕФ следва да бъде отменен, тъй като липсва
удостоверение за одобрение на средство за измерване, което да е валидно към
10.08.2020г..
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН Наказателното постановление и електронният фиш подлежат на
обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено
нарушението. В настоящия случай с разпореждане от 08.12.2020г. е изискана
информация от ОДМВР София за мястото на извършване на нарушението с посочване
на съответните координати, като видно от писмо на същия орган (л. 27 от делото)
нарушението е извършено на територията на общ. Ихтиман по АМ Тракия.
Следователно компетентен да разгледа делото е РС- Ихтиман.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
26.08.2020г. (л. 20 от делото), а жалбата е депозирана на 27.08.2020г., поради
което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 10.08.2020 г.
в 16,33 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и
скорост на движение, е заснет лек автомобил Пежо 206, рег. № СО3924ВН, който се
движел със скорост от 110 км/ч.. Като място на извършване на нарушението в ЕФ е
посочено общ. Ихтиман, АМ Хемус км 46.200 в посока гр. Пловдив.
Скоростта на
движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен
снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно
средство, с което е извършено превишаването на скоростта.
Издаден е
атакуваният електронен фиш, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за превишаване
на скоростта с 32 км/ч, като същата е наложена на Д.В.Г..
Неоснователно е
възражението, че ЕФ е издаден от некомпетентна структура. Процесният ЕФ е
издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй
като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
От удостоверение
№ 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по метрология системата за
видеоконтрол се установява, че е одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г.. От представения протокол № 4-41-20 от проверка на
мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се
установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 31.07.2020г.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ЕФ следва да бъде отменен, тъй като липсва
удостоверение за одобрение на средство за измерване, което да е валидно към
датата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закон за
измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. В конкретния случай след като средството за
измерване, с което е извършено заснемането на нарушението TFR1-M, е било от
одобрен тип и е в употреба, то на основание чл.30, ал.3 от ЗИ не е имало пречки
за неговото използване. Средството за измерване е преминало последваща проверка
и в заключението на същия е посочено, че съответства на одобрения тип, като
това е по-малко от месец преди
датата на констатиране на нарушението. Следователно е налице техническа годност
на използваното средство за измерване, с което е установено нарушението.
От протокол от
13.08.2020г. за използване на
автоматизирано техническо средство TFR- 1M на 10.03.2020 г. се установява, че същото е било
монтирано в в района на АМ Тракия, км 46+200 и е контролирало МПС,
които се движат в посока от гр. София към гр. Пловдив.
Съдът намира, че
констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
С разпоредбите на
чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е
въведена възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност по
опростена процедура, която се основава на резултати от извършено наблюдение на
движението по пътищата чрез технически средства. В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в случаите,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то
следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се
установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.
Установи се, че
техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като
от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек
автомобил се е движил със скорост над позволената от 70 км/ч, а именно 110 км/ч., като е приспаднат 3% - вия
толеранс при фиксиране на скоростта от техническото устройство. Системата за
видеоконтрол след въвеждането си в експлоатация оперира без намесата на
контролен орган, като служителите нямат отношение към автоматично извършвания
контрол.
Съдът намира,
че ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане
Посочването на мястото на извършване на нарушението в ЕФ следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
На първо място в ЕФ е посочено, че нарушението е
извършено на територията на Общ. Ихтиман, АМ Хемус км 46.200. Ноторен
факт е, че липсва участък на АМ Хемус, който да се намира на територията на
Община Ихтиман. Чрез изписването на мястото на извършване на нарушението по
този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като за същото
е невъзможно да разбере точното място, където се твърди, че е извършено
нарушението- дали на територията на общ. Ихтиман или на АМ Хемус. С посочването в ЕФ от една страна на
общ. Ихтиман и посока на движение гр. Пловдив, а от друга страна- АМ Хемус,
нарушението не е индивидуализирано в достатъчно ясна степен, позволяваща
ефективното упражняване на правото на защита. Следователно основателно е
възражението на жалбоподателя и неговия процесуалния представител, че при
посочено по този начин място на извършване на нарушението е нарушено правото на
защита.
Следва да бъде посочено също така, че от посоченото в
самия ЕФ и за съда не беше ясно къде точно е мястото на извършване на
нарушението, поради което във връзка с проверката относно компетентността на
РС- Ихтиман да разгледа делото (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) се наложи изискване на
допълнителна информация от АНО.
На второ място посоченото в ЕФ място на извършване
на нарушението (АМ Хемус) не съответства на действителната фактическа
обстановка, установена по делото- протокол за използване на автоматизирано
техническо средство (л. 15) и писмо на ОДМВР София (л. 27) сочат, че
нарушението е извършено на на АМ Тракия. Затова след съвкупна преценка и анализ
на всички доказателства по делото, съдът приема, че процесното нарушение е
извършено на АМ Тракия, а в ЕФ неправилно е посочено, че нарушението е
извършено на АМ Хемус. Така наказващият орган не е доказал съществени
факти от значение по делото – мястото на извършване на нарушението. В този
смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил вмененото му с ЕФ
административно нарушение при изложените факти по отношение на мястото на
извършване (АМ Хемус) и така нарушението не е доказано по несъмнен начин.
С оглед всичко гореизложено ЕФ следва
да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В съдебно
заседание процесуалния представител на жалбоподателя претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. Представено доказателство за изплатено
възнаграждение в размер на 400 лв. (л. 26 от делото). Възражение за
прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата
страна до края на съдебното заседание. Следователно в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения
размер.
Воден
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3877683 на ОДМВР София, с който на Д.В.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Д.В.Г.,
ЕГН **********,, сумата от 400 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: